Хенри VI

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за краля на Англия. За пиесата на Уилям Шекспир вижте Хенри VI (пиеса).

Хенри VI
крал на Англия
HenryVIofEngland.JPG

Хенри VI
Лични данни
Управление 31 август 1422 - 4 март 1461
и 31 октомври 1470 - 11 април 1471
Коронация 6 ноември 1429
Роден 6 декември 1421
Уиндзорски замък
Починал 21 май 1471
Лондонската кула
Погребан в Уиндзорски замък
Предшественик Хенри V
Наследник Едуард IV
Семейство
Династия Ланкастър
Баща Хенри V (13871422)
Майка Катрин дьо Валоа (14011437)
Брак Маргарет д'Анжу (14291482)
Хенри VI в Общомедия

Хенри VI (6 декември 1421 - 21 май 1471) е крал на Англия в периода 31 август 1422 - 4 март 1461 и по-късно в периода 31 октомври 1470 - 11 април 1471.

Регентство[редактиране | редактиране на кода]

Хенри VI е единственото дете на Хенри V и Катрин дьо Валоа. Жени се за Маргьорит д`Анжу през 1445 г. Те имат един син — Едуард, който е убит в битка ден преди екзекуцията на Хенри.

Хенри се възкачва на трона като бебе след смъртта на баща си и е обявен за крал на Англия и Франция. По време на неговото непълнолетие управляват чичовците му — съответно Бедфордският херцог като регент на Франция и Глостърският херцог като регент на Англия. Образован е от Ричард Бюшомп.

Цялото царуване на Хенри е свързано с войни за задържането на двете корони — на Англия и Франция. Накрая той загубва и двете.

Стогодишната война и нейният край[редактиране | редактиране на кода]

Войната с Франция продължава, но след появата на Жана д`Арк предимството преминава на френска страна. Девата спасява дофина Шарл, който на 17 юли 1429 г. е коронясан в Реймската катедрала за крал на Франция под името Шарл VII, а самата Жана е изгорена на клада от англичаните. Англичаните губят Бретан (1449 г.), Нормандия (1450 г.) и Гаскония (1453 г.). Стогодишната война приключва през 1453 г. с Парижкия мирен договор, съгласно който Хенри губи претенцията си за френския престол, а в английско владение във Франция остава само крайбрежният град Кале.

През 1453 г. Хенри се разболява от психическо заболяване, което наследява от дядо си Шарл VI. След заболяването на краля Англия се управлява временно от Ричард, херцог на Йорк, избран за лорд-протектор. Кралят оздравява, но нестабилността на управлението води до разрастване на Войната на Розите между родовете Йорк и Ланкастър. Йорк пленява краля през 1460 г. и го принуждава да го признае за наследник на короната.

Бягство,разгром и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Хенри избягва и се присъединява към войските на династията Ланкастър, с които напада Йорк при Таутън, но е разгромен от херцога - 1461 г. Синът на Ричард — Едуард е обявен за крал под името Едуард IV, а Хенри и Маргьорит бягат в изгнание в Шотландия, но са пленени през 1465 г. и са заточени в Лондонската кула. Последният крал от династията Ланкастър е убит на 21 май 1471.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1.  The standard modern biography is Bertram Wolffe, Henry VI, London, 1981; the authoritative academic text is Ralph Griffiths, The Reign of Henry VI, Berkeley 1981
  2. Kendall, P.M., Louis XI: The Universal Spider, USA 1971, pp.39-40
  3. Lingard, John, A History of England, Vol. V, 1854, pg. 90.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]


Хенри V крал на Англия (31 август 1422 – 11 април 1471) Едуард IV