Шарл VII (Франция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шарл VII
крал на Франция
Charles VII de france.jpg
Шарл VII
Лични данни
Управление 21 октомври 142222 юли 1461
Коронация 17 юли 1429
Роден 22 февруари 1403
Париж, Франция
Починал 22 юли 1461
Mehun-sur-Yèvre, Франция
Погребан в Базиликата Сен Дени
Предшественик Шарл VI
Наследник Луи XI
Семейство
Династия Валоа
Баща Шарл VI (13681422)
Майка Изабела Баварска (13701435)
Брак Мари д'Анжу (140463)
Герб Arms of the Kingdom of France (Moderne).svg

Шарл VII Победителя (фр. Charles VII le Victorieux22 февруари 1403 , Париж – 22 юли 1461) — (провъзгласен в 1422 г. коронясан в 1429 г.) от династия Валоа, е крал на Франция от 1422 до смъртта си.

Младост[редактиране | edit source]

Шарл се ражда като пети син на Шарл VI Бузумния и Изабела Баварска, той става дофин след преждевременната смърт на двамата си по-големи братя — Луи през 1415 и Жан през 1416. Въпреки това баща му го лишава от кралските му права в полза на английския крал Хенри V чрез договора от Троа (1420). Той има общо 4 братя, всички умират рано и му оставят голямо наследство в вид на титули.

После получения титул дофин 15-годишния Шарл е принуден да избяга от Париж през май 1418 година, тъй като бургунците превземат града. През следващата година Шарл се опитва да сключи договор с херцогът на Бургундия, встретившись с ним на мосту в Пойли, рядом с Мелон през юли 1419 година. тази среща нищо не донася, и те отново се стрещат през 10 септември 1419 година на моста в Монтеро. Херцогът оказва доверие на своя млад племенник. Хората на дофина (Танги дю Шател, Арно де Барбазан и други) зле отреагират на пристигането на херцога и за да го спрат, го убиват. Степента на съпричастност на Шарл остава доста съмнителна. Самият Шарл после предлага да заплати епитимия на сина на убития херцог, но той никога не прави това; До края на живота си той се страхува от преминаване през мостове.

Шарл VII и Йоланда Арагонска, херцогиня Анжу

В младостта си Шарл се отличава с храброст и стремеж към лидерство. Две събития през 1421 година подкопават неговата увереност в себе си: 1.Той е принуден с голям позор да отстъпи в сражение против Хенри V, а неговите родители отменят неговите права на короната като законен наследник на трона, утвърждавайки, че той е един от извънбрачните де;а на своята майка. Оскърбен и страхувайки се за живота си, дофинът отива под защитата на Йоланда Арагонска, «кралица на четири кралства» в Южна Франция. Там той е защитен от кралицата Йоланда и се жени за нейната дъщеря Мари Анжу.

Орлеанската дева[редактиране | edit source]

Шарл VII успява да си върне престола през 1429 г. благодарение на неочакваната поява на Жана д'Арк,

На Жана се отдава да снеме обсадата на Орлеан, ставайки известна на цяла Франция. По пътя към Реймс най- важните градове се предавали без бой, защото славата на Жана изпреварвала войската, деморализирайки английските войници. На нея и се отдава да прекара краля в Реймс за коронация през земи, окупирани от англичаните. На 17 юли 1429 година става коронацията в Реймс.

Жана е пленена от бургундците, които я продават на англичаните. На 30 май 1431 година в Руан тя е изгорена на клада по обвинение в ерес. Карл VII не прави нищо за нейното спасение.

През 1435 година Шарл VІІ и Филип Добрия подписват договор в Арас, според който Бургундия преминава на страната на Франция във войната с Англия.

В последващите две десетилетия французите освобождават практически цялата територия на Франция, с изключение на Кале (върнат едва 1558 година).

Шарл носи прякора Победоносния (le Victorieux), защото слага край на Стогодишната война с една категорична победа над английската армия.

Семейство и деца[редактиране | edit source]

На 22 април 1422 г. се жени за Мари д`Анжу (1404 — 1463), дъщеря на Людвик II Анжуйски., която му е вярна съпруга до смъртта му, при все че Шарл предпочита пред нея фаворитката си Агнес Сорел.

Тя му родила 15 деца:

  • Луи XI (3 юли 1423 — 30 август 1483), крал на Франция от 1461 г.
  • Радегунда (1425 — 1444)
  • Жан (1425 — 1425)
  • Катерина Френска (1428 — 30 юли 1446); омъжена за: (от 19 май 1440 г) Шарл Дръзки (10 ноември 1433 — 5 януари 1477), херцог на Бургундия
  • Жак (1432 — 1437)
  • Йоланда (23 септември 1434 — 28 август 1478); омъжена за: (от 1447 г) Амадей IX (1 февруари 1435 — 30 март1472), херцог Савойски и княз на Пиемонт от 1465 г.
  • Жана (1435 — 1482);омъжена за : (от 1447 г.) Жан II Добрия (1426 — 1 април 1488), 6-и херцог де Бурбон от 1456 г.
  • Филип (4 февруари 1436 — 1436)
  • Маргарита (май 1437 — 1438)
  • Жана (7 септември 1438 — 26 декември 1446)
  • Мария (7 септември 1438 — 14 февруари 1439)
  • Жана (1440)
  • Мария (1441)
  • Мадлен (1 декември 1443 — 21 януари 1495);омъжена за: (от 7 март 1461 г.) Гастон де Фуа (1444 — 1470), виконт де Кастелбон от 1462 г, принц Виански
  • Шарл (26 декември 1446 — 24 мая 1472),херцог Берийски през 1461 — 1465 г, херцог Нормандски 1465 — 1469, херцог Гиенски от 1469 г.

От връзката му с Агнес Сорел се раждат три дъщери - Шарлот дьо Валоа, Мари дьо Валоа и Жана дьо Валоа.

Наследява го синът му Луи XI. Галерия

Наследство[редактиране | edit source]

Кралски д'ор Шарл VII.
Екю на Шарл VII. (1436)година.
Златен франк Шарл VII за период 1422-23

Въпреки ,че царуването на Шарл VII се помрачава от мъченическата гибел на Жана д’Арк, той самият немалко прави за въздигане на Франция. Когато той умира, Франция за първи път в управлението на Капетинги, е обединена под властта на един монарх и притежава първата професионална армия, в състава на която се появява жандармерия. Така също той основава университет в Поатие през 1432година, и неговата политика донася икономически разцвет на неговите поданици. Неговото управление от време на време е белязано от нерешителност и бездействие, на накрая той оставя своето кралство в положение по-добро от това, в което го е получил.

През 1438 , време на политическите борби с папа Евгений IV е утвърдeна приетата от френското духовенство «Прагматическа санкция», която провъзгласява примат на събора над папата и формира основата на така наречената свобода наГаликанска църква. Този акт в течение последните векове предмет на остри спорове между Апостолската столица(папството) и френския католицизъм. Наследство

Източници[редактиране | edit source]

  • Jean Chartier, Chronique de Charles VII, roi de France, édition établie par Auguste Vallet de Viriville, tome I, tome II, tome III, Paris, Pierre Jannet, 1858.
  • Thomas Basin, Histoire de Charles VII, Charles Samaran (éd.), Paris, Belles lettres, 2 ( ,  I : 1407-1444, XLVIII-309 , 1933 ;  II : 1445-1450, 365 , 1945. Réimpression : Paris, Belles lettres, 1964-1965.
Шарл VI крал на Франция (1422 – 1461) Луи XI