Луи II Валоа-Анжуйски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луи II
Херцог на Анжу
Louis II of Anjou, King of Naples and Sicily after an ink and watercolor drawing in the Bibliotheque Nationale, Paris.jpg
Лични данни
Други титли граф на Мен, граф на Турен, крал на Неапол и Йерусалим, граф на Прованс и Форкалкие
Роден 1377 г.
Тулуза, Франция
Починал 29 април 1417 г.
Анжер, Франция
Предшественик Луи I Анжуйски
Наследник Луи III Валоа-Анжуйски
Семейство
Династия Валоа-Анжу
Баща Луи I, херцог на Анжу
Майка Мари дьо Блоа
Брак Йоланда Арагонска
Потомци Луи,Мари,Рене,Шарл
Герб CoA Louis II and Louis III of Anjou.svg
Луи II в Общомедия

Луи II дьо Валоа, херцог Д'Анжу (23 юли 1323 г.- 20 септември 1384 г.), известен и като Луи II Анжуйски и Людовик II Неаполитански, е френски принц - внук на крал Жан II. Той е син на херцог Луи I Анжуйски, след чиято смърт наследява херцогската титла на Анжу и става основен претендент за короната на Неапол, за която воюва дълги години срещу неаполитанския крал Ладислав Анжуйски.

Родители[редактиране | edit source]

Луи II Анжуйски е роден в Тулуза, ок. 1377 г. Той е син на Луи I, херцог на Анжу, и на Мари дьо Блоа. През 1380 г. баща му е осиновен от бездетната неаполитанска кралица Джована I и е обявен за неин наследник както за Неапол, така и за владенията ѝ във Франция - Прованс и Форкалкие. Бащата на Луи II умира през 1384 г. по време на похода в Италия, където е принуден да се сражава срещу неаполитанския крал Карл III Анжуйски - втори братовчед на Джована I, който се възкачва на престола след като я убива през 1382 г.

Коронация[редактиране | edit source]

През 1389 г. Луи II Анжуйски е коронован от Авиньонския папа Климент VII за крал на Неапол, тъй като царстващият в Неапол Ладислав Анжуйски е отлъчен от същия папа още през 1386 г. През 1390 г. Луи II Анжуйски и майка му успяват да съберат значителна войска, с която Луи II се отправя да завладее Неаполитанското кралство, а малолетният Ладислав Анжуйски и майка му Мария от Дурацо са принудени да бягат в Гаета. Силите на двамата неаполитански крале обаче се казват равностойни и войната между тях се проточва цяло десетилетие. Едва през 1399 г. силите на Ладислав Анжуйски успяват да прогонят Луи II Анжуйски от Неапол.

Следващите десет години Луи II Анжуйски прекарва във Франция, където се включва на страната на арманяците в избухналата междуособна война между тях и бургундите по време на Шарл VI.

През 1409 г. Луи II Анжуйски по призива на пизанския антипапа Александър V освобождава Рим от окупиралия го Ладислав Анжуйски. С подкрепата и на следващия антипапа Йоан XXIII, Луи II отново нахлува в Неаполитанското кралство и разбива войските на Ладислав при Рокасека през 1414 г. През следващите години Луи II Анжуйски и папа Йоан XXIII си спечелват ненавистта на множество неаполитански барони и са принудени да се оттеглят.

Луи II Анжуйски умира в Анжер на 29 април 1417 г.

Семейство[редактиране | edit source]

През 1400 г. Луи II Анжуйски се жени за арагонската инфанта Йоланда Арагонска. Двамата имат пет деца:

Библиография[редактиране | edit source]

  • Jean-Bernard de Vaivre, «  Représentations de Louis Ier d'Anjou et portraits de Louis II », in Comptes-rendus des séances de l'Académie des Inscriptions et Belles-Lettres , volume 128, no 4, 1984, p. 722-745, [lire en ligne].
  • Marcelle-Renée Reynaud (préf. Marcel Pacaut), , Lyon, Centre interuniversitaire d'histoire et d'archéologie médiévales- Presses universitaires de Lyon, coll. « collection d'histoire et d'archéologie médiévales »,‎ 2000, 208 p
  • Romolo Caggese, Italia, 1313-1414, in Storia del mondo medievale, vol. VI, 1999, pp. 296– 331
  • Guillaume Mollat, I papa di Avignone il grande scisma in Storia del mondo medievale, vol. VI, 1999, pp. 531–568
  • A. Coville, Francia: Armagnacchi e Borgognoni (1380-1422) in Storia del mondo medievale, vol. VI, 1999, pp. 642–672
  • Paul Fournier, Il regno di Borgogna o di Arles dall'XI al XV secolo in Storia del mondo medievale, vol. VII, 1999, pp. 383–410