Рене I (Анжу)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рене І Неаполитански
граф на Анжу,крал на Неапол
Rene1ofNaples.jpg
Лични данни
Роден 16 януари 1409
дворец Анже
Починал 10 юли 1480
Екс ан Прованс, Франция
Предшественик Луи III Анжуйски
Семейство
Династия династия Валоа-Анжу
Баща Луи II Валоа-Анжуйски
Майка Йоланда Арагонска (1383-1443)
Бракове Изабела
Жана дьо Лавал (1433–1498)
Рене І Неаполитански в Общомедия

Ренé I Анжуйски, Добрия (на френски: René d'Anjou, ou René Ier d'Anjou, René Ier de Naples, René de Sicile, le Bon Roi René; Renatus}}, * 16 януари 1409 в дворец Анже, † 10 юли 1480 в Екс ан Прованс) от династията Дом Валоа-Анжу ,със следните

титли:

Произход[редактиране | edit source]

19 век статуя на Рене, Aиx-eн-Прованс

Ренé е вторият син на херцог Луи II Валоа-Анжуйски (23 юли 1323 г.- 20 септември 1384 г.), и на Йоланда Арагонска (1383-1443), дъщеря на крал Хуан I Ловеца,крал на Арагон (1350-1396) и Виоланта дьо Бар (1365-1431).

Неговата сестра Мари Анжуйска (1404-1463) е омъжена от 1422 г. за френския крал Шарл VII.

През 1415 г. Рене наследява Херцогство Бар от роднината си херцог Едуард III, който е убит в битката при Аженкур.

На 20 март 1419 г. се сгодява и на 24 октомври 1420 г. се жени в Нанси за Изабела (* 1400, † 1453), херцогиня на Горна Лотарингия Дом Шатеноа, дъщеря и наследничка на херцог Карл II (* 1364, † 25 януари 1431) и съпругата му Маргарете от Пфалц (* 1376; † 1434), дъщеря на крал Рупрехт от род Вителсбахи и на Елизабет от Хоенцолерн.

Благодарение на брака си с Изабела Лотарингска наследява херцогство Бар (1430) и Лотарингия (1431). За последното херцогство съществува още един претендент, поддържан от Филип III Добрия херцог на Бургундия. Във войната за Лотарингия Рене попада в плен, където го задържат до 1437 г.

За това време е признато в качеството му на херцог на Лотарингия от император Сигизмунд. В 1434 г. след смъртта на своя по-голям брат Луи III Анжуйски наследява херцогство Анжу и Прованс, а така също и статуса на наследник на бездетната Джована II, кралица на Неапол. След нейната смърт става номинално крал на Неапол.

Замъкът на Рене в Taраскон

Италиански поход[редактиране | edit source]

Освобождавайки се от плен през 1437 година, Рене пристига в Италия, за да отвоюва Неапол от завладелия го Алфонсо V, крал на Арагон и Сицилия, предишен (1421—1423) наследник на Джована II. През 1442 г. Рене претърпява съкрушително поражение от Алфонсо V и се връща във Франция, където събира разкошен двор в Анжер.

Дъщерята на Рене става кралица на Англия[редактиране | edit source]

Играе важна посредническа роля при сключването на Турското примирие (1445) между Англия и Франция. Като едно от условията на примирието е дъщерята на Рене, Маргарита Анжуйска (1429—1482) да се омъжи за Хенри VI, крал на Англия.

Своите права за Лотарингия Рене предава след смъртта на жена си на своя син  Жан II (1425—1470). Същият Жан II отново се опитва да отвоюва Неапол от Арагонския дом, но претърпява поражение при Трое (1462). Впоследствие, възползвайки се от въстанието в Каталония против Хуан II, крал на Арагон (1458—1479), Жан II се опитва да придобие за себе си титул граф на Барселона и власт над Каталония, но умира, нищо не получил.

Област Анжу става кралска собственост[редактиране | edit source]

След смъртта на сина си Рене е принуден да завещае Анжу на Луи XI, който завзема Анжу през 1475 г, без да дочака смъртта на завещателя.

История на герба на Рене[редактиране | edit source]

Бракове и деца[редактиране | edit source]

Изабела Лотарингска-първата жена на Рене
Рене и Жана, втората му жена - триптих от Николас Фромент през 1475, катедралата Ил-Екс).

1-ви брак :Рене и Изабела Лотарингска (на френски: Isabelle de Lorraine, * 1400, † 28 февруари 1453 в Анже) имат децата:

  • Изабела († млада)
  • Жан II (* 1425, † 1470), херцог на Лотарингия, херцог на Калабрия, княз на Жирона, 1458 титулярен крал на Неапол; ∞ 1444 г. за Мари дьо Бурбон (* 1428, † 1448)
  • Ренé, (* 1426)
  • Лудвиг, (* 1427, † 1444), маркграф на Pont-à-Mousson
  • Николаус (* 1428, † малък), херцог на Бар
  • Йоланда (* 1428, † 1483), херцогиня на Лотарингия и др.; ∞ Фридрих II граф на Водемон
  • Маргарет (* 1430, † 1482), ∞ Хенри VI, крал на Англия
  • Карл (* 1431, † 1432), граф на Гиз
  • Луиза (* 1436, † малка)
  • Анне (* 1437, † малка)

Втори брак: от 10 септември 1454 г. в Анже с Жана дьо Лавал (1433–1498) е бездетен. Тя е дъщеря на граф Ги XIV дьо Лавал (1407-1486) и Изабела дьо Бретан (1411-1442), дъщеря на херцог Жан VI от Бретан и Жана Френска (1391–1433), дъщеря на френския крал Шарл VI.

Рене и изкуството[редактиране | edit source]

Рене Анжуйски и втората му съпруга Жана дьо Лавал. Диптих работа на Никола Фроман. 1475-80. Лувър. Париж

През 1473 г. Рене окончателно се установява в единственото останало му владение — Прованс. Тук събира при своя двор в град Екс-ан-Прованс многочислени поети, художници, музиканти. Рене остава в историята как последния крал — трубадур. Заради славата му на любител художник на Рене са приписвани много картини в Анжу и Прованс само защото са носили герба му или са били негово притежание. Всъщност това са творби изготвени от фламандски художници по негова поръка.Така чу може да се каже ,че той е организирал школа за изкуство и склюптура както и направата на гоблени. Рене насърчава и представянето на мистериозни пиеси с религиозно съдържание.През 1462 година се представят "Страстите Христови" в Анже под негова егида. Той обменя стихове с братовчед си херцог Шарл Орлеански.Рене е автор на две алегорични творби- "Огорчение от празното удоволствие"1455 г и "Книга на поразените от любовта сърца" 1457 година.Последната представлява алегория на любовта повлияна от Романа за розата.И двете творби са богато илюстровани от придворния художник Бартоломей Д'Eйк. Най-доброто от неговите стихове е "Идилия за Рене и Жанет" описващо периода на ухажване на втората му съпруга

Смърт[редактиране | edit source]

Ренé I умира в Екс ан Прованс на 10 юли 1480 г. Неговият труп тайно е взет и погребан в катедралата на Анже. След смъртта на Рене област Прованс и титула крал на Неапол преминават към неговия племеник Карл Менски (1436—1481), носил в качеството си на крал на Неапол името Карл IV. След бездетната му смърт Прованс е наследен от Луи XI.

Източници[редактиране | edit source]

  • Wilhelm Wiegand, René d’Anjou. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 28, Duncker & Humblot, Leipzig 1889, S. 207–209.
  • Henry Bogdan, La Lorraine des Ducs, sept siècles d’histoire. 2005
  • Jules de Glouvet, Histoires du Vieux Temps, Calmann Lévy (Hg.). Librairie Nouvelle. Paris. 1889.
  • Jean Favier, Le Roi René, Fayard, 2008, ISBN 9782213634807