Война на розите
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
Текстът в тази статия или раздел вероятно нарушава нечии авторски права. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти, моля пишете на беседата. |
Война на розите (1455-1485) се наричат поредица от граждански войни за престола на Англия между представители на родовете Йорк и Ланкастър.
Съдържание |
[редактиране] Династията на Ланкастърите
През 1399 г. по инициатива на бароните от северните графства е свален от престола Ричард II, последният крал от династията на Плантагенетите. Бароните поставят на престола Хенри Ланкастърски под името Хенри IV (1399-1413). При новата Ланкастърска династия политическото влияние на реакционната феодална аристокрация значително се засилва. Под неин натиск синът на Хенри IV — Хенри V (1413-1422), възобновява Стогодишната война, която е затихнала в края на 14 век.
След смъртта на Хенри V през 1422 г. във Франция в разгара на неговите военни успехи короната преминава към сина му Хенри VI, който по това време не е навършил и година. Около престола започва борба на най-едрите феодали в Англия за влияние и власт. В това време успешно възобновената война във Франция взема за англичаните лош обрат. След завършването на Стогодишната война през 1453 г. от всички свои завоевания във Франция Англия запазва само Кале.
[редактиране] Феодална анархия. Война на Червената и Бялата роза (1455-1485)
Разгромът на въстанието на Джек Кед (1450 г.) и възникналите по време на това въстание класови стълкновения заставят богатите граждани и „новата аристокрация“ да се откажат от надеждата за широко народно движение като средство за борба с господството на едрите феодали. Сега те, възлагайки всичките си упования върху смяната на династията, в противовес на Ланкастърите започват да поддържат Йорките — роднини на кралския дом, също много големи земевладелци в Англия. Поради това че върху герба на Ланкастърите розата е червена, а на Йорките — бяла, войната, която започва, е наречена война между Червената и Бялата роза. С известни прекъсвания войната, която започва през 1455 г., продължава три десетилетия. Ланкастърите са подкрепяни от най-крупните феодали на Северна Англия, а зад Йорките застават феодали от южните и източни територии, които са били отстранени от власт от Ланкастърите. Едните, феодали от югоизтока се нуждаят от силна кралска власт, която да ги подпомага в придобиването на нови богатства, а другите, аристократи от севера, искат да запазят своята независимост.
Борбата между враждуващите групировки протича ожесточено и кръвопролитно. Поради заболяването на крал Хенри VI през 1455 г. за регент на Англия е обявен херцогът на Йорк — Ричард, но Ланкастърите го отстраняват, а по-късно в едно от сраженията го убиват. Върху отрязаната му глава е поставена книжна корона и главата е изложена на една от крепостните стени в град Йорк. Съотношението на силите обаче се променя. През 1461 г. синът на падналия Ричард — Едуард, разгромява армията на Ланкастърите и завладява Лондон. Крал Хенри VI е изпратен в затвора — крепост Тауър и Едуард IV (1461-1483) заема престола.
[редактиране] Династията на Йорките
Управлението на Едуард IV не слага край на войната между Червената и Балата роза, която неведнъж е възобновявана по време на неговото управление. Едуард се разправя жестоко с бароните ланкастърци. Но той не се доверява и на бароните йоркисти; приближава до себе си хора от средния слой на рицарството, раздава им титли и владения. Едуард се отнася с недоверие и към парламента, чиито избори, както и по-рано, се намират под влиянието на феодалната аристокрация. Той се старае по възможност да избягва намесата на парламента, особено по финансовите въпроси и предпочита да прибягва към така наречените „доброволни подаръци“ и принудителни заеми от градовете. Той заставя парламента да му гласува пожизнено право да събира митата. Всичко това дава на краля значителни средства, прави излишно свикването на парламента и му дава свобода по въпросите на управлението и законодателството. Едуард IV води политика на насърчаване на родната търговия и промишленост. Той забранява да се изнася от Англия най-ценните качества вълна, като стимулира по такъв начин развитието на сукнарството; взема мерки за осигуряване на износа на английски сукна в Нидерландия и Италия без посредничеството на ханзейски и венециански търговци.
[редактиране] Войната продължава
Недоволни от настъпилата политическа промяна, през 1470–1471 г. Ланкастърите организират преврат за връщане на престола на затворения крал Хенри IV, но опитът им е неуспешен. Едуард успява да разгроми заговорниците, да залови излезлия от Тауър затворник и да го убие. Режимът установен след това в Англия има деспотически характер. Братът на Едуард IV — Ричард III (1484-1485 г.), който се разпорежда след смъртта на Едуард да бъдат убити малолетните му синове, за да заеме престола, настроил срещу себе си бароните от графство Йорк и защитниците на Ланкастърската династия. Започва въстание. На 22 август 1485 г. в битка при Босуърт Ричард III е убит. Кръвопролитната война между Червената и Бялата роза завършва. За крал е издигнат Хенри VII (1485-1509г.), родоначалник на династията на Тюдорите. В резултат от брака, който сключва с дъщерята на Едуард IV — Елизабет, той фактически обединява партиите на Ланкастърите и Йорките. Създаден е единен герб за двете групировки. Новият владетел укрепва кралската власт. Централизираната английска държава се стабилизира. Социална опора на монархията е новата аристокрация. Създават се предпоставки за утвърждаване на английския абсолютизъм.
