Едуард III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Едуард III
крал на Англия
King Edward III from NPG.jpg

Едуард III
Лични данни
Управление 25 януари 132721 юни 1377
Коронация 1 февруари 1327
Роден 13 ноември 1312
Уиндзорски замък
Починал 21 юни 1377
замък Ричмънд
Погребан в Уестминстър
Предшественик Едуард II
Наследник Ричард II
Семейство
Династия Плантагенет
Баща Едуард II (1284-1327)
Майка Изабела Френска (12951358)
Брак Филипа д'Авен (13141369)

Едуард III (13 ноември 131221 юни 1377) (на английски : Edward III of England ; френски : Édouard III d'Angleterre) е един от най-успешните английски монарси през Средновековието. Той възстановява кралския авторитет след катастрофалното управление на своя баща, Едуард II и превръща Кралство Англия в една от най-ефективните военни сили в Европа. По време на неговото управление забележително се развива законодателството и управлението, най-вече английският парламент. Периодът е белязан от опустошителната "черна смърт" – чумата. Едуард III остава на трона 50 години; никой английски монарх не е управлявал толкова дълго след Хенри III и преди Джордж III.

Едуард е коронясан на 14 години след отстраняването на баща му. На 17 години с държавен преврат той отстранява своя регент, Роджър Мортимър, и поема властта еднолично. След като побеждава, без да подчинява Кралство Шотландия, той се обявява за законен наследник на френския престол през 1337 и така започва т. нар. впоследствие Стогодишна война. След няколко временни неуспехи в началото, войната се развива изключително добре за Англия; победите в битката при Креси и битката при Поатие довеждат до особено благоприятния договор от Бретини. По-късните години на Едуард са белязани от международни неуспехи и вътрешни конфликти, най-вече в резултат на неговата инертност и влошено здраве.

Едуард III е бил темпераментен, но и склонен към милосърдие. До голяма степен е бил традиционен крал, най-вече обърнат към военното дело. Бил е високо почитан в своето време и векове след това. Съвременните историци го определят като успешен владетел с много постижения.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Едуард се ражда в Уиндзор на 13 ноември 1312 и затова е наричан Едуард Уиндзорски в ранните си години. Управлението на баща му, Едуард II, е напрегнато заради военни разгроми, бунтовни барони и корумпирани придворни, но раждането на мъжки наследник през 1312 временно затвърдило позициите на Едуард II. Малкият Едуард е обявен за граф на Честър, когато е само на 12 дни. След по-малко от два месеца на негово разположение е предоставено цяло домакинство прислуга за неговия двор, така че да може да живее като пълнолетен благородник, независим от баща си.

На 20 януари 1327, когато младият Едуард е само на 14 години, кралят е детрониран от своята съпруга, Изабела Френска, и нейния любовник, Роджър Мортимър, 1-ви граф на Марч. Едуард е коронясан като Едуард III на 1 февруари и му е сформирано регентство, оглавявано от Изабела и Мортимър. Последният е де факто управляващ страната и подлага младия крал на постоянно унижение и незачитане.

През 1328 г. Едуард III се жени за Филипа д'Ено. Мортимър е наясно, че положението му е несигурно, особено след като Филипа ражда син на Едуард на 15 юни 1330[1]. Мортимър използва властта, за да присвои редица знатни титли и имоти, много от които са принадлежали на Едмунд ФицАлан (9-ти граф на Аръндел, останал верен на Едуард II в борбата му срещу Изабел и Мортимър и екзекутиран на 17 ноември, 1326). Алчността и арогантността на Мортимър, обаче, му печелят много врагове сред благородниците и това не остава скрито за младия крал.

На 19 октомври 1330, малко преди 18-ия си рожден ден Едуард III заедно с няколко свои доверени лица организира държавен преврат в Нотингамския замък. Мортимър и майката на Едуард са арестувани. Мортимър е изпратен в Лондонската кула и обесен месец по-късно. Изабела е принудена да се оттегли в замъка Райзинг. С тези драматични събития започва същинското управление на Едуард III.

Първи години на власт[редактиране | edit source]

Английска монархия
Династия Плантагенет
Royal Arms of England (1198-1340).svg

Хенри II
Ричард I Лъвското сърце
Джон Безземни
Хенри III
Едуард I
Едуард II
Едуард III
Ричард II

Едуард III решава да поднови военните действия с кралство Шотландия, които неговите баща и дядо са водили с променлив успех. Едуард III отказва да признае подписания по време на регентството му договор от Нортхамптън и така наново предявява претенциите за английско господство над Шотландия, в резултат на което избухва Втората война за шотландска независимост.

С намерението да възстанови отстъпеното от Англия, той спечелва отново контрол над Беруик и спечелва решителна победа в битката при Халидон Хил през 1333 г. срещу войските на инфанта Дейвид II Шотландски. Едуард III има достатъчно добри позиции, за да постави Едуард Балиол на шотландския престол (Дейвид II е изпратен в изгнание) и да поиска големи компенсации в земи от редица южни графства. Въпреки победите при Дъплин и Халидон, партията на Брус скоро започва да се възстановява и в края на 1335 г., след битката при Кълблийн, окупацията на Плантагенет среща трудности, а партията на Балиол губи позиции.

По същото време, през 1336 г. умира братът на Едуард III - Джон Елтам, граф на Корнуол. В своя труд Gesta Annalia историкът Джон Фордън твърди, че Едуард убива брат си при скарване в Пърт, но твърдението му не е подкрепено от други източници.

Въпреки че Едуард III участва с много големи армии в операциите срещу Шотландия, до 1337 г. преобладаващата част от Шотландия е отвоювана от Дейвид II, като само няколко замъка (Единбург, Роксбург, Стърлинг) остават в английско владение. Това не е достатъчно за налагане на властта на Едуард и до 1338/9 г. той е принуден да премине от завоевателна към политика на удържане на позициите.

Военните проблеми на Едуард III обаче се развиват на два фронта; предизвикателствата от страна на френската монархия създават не по-малки грижи. Французите представляват проблем в три области. Първо, те осигуряват постоянна подкрепа на шотландците по силата на франко-шотландско съглашение. Филип VI защитава Дейвид II по време на изгнанието му и подкрепя шотландските набези в северна Англия. Освен това французите атакуват някои крайбрежни английски градове и така съдават слухове в Англия за повсеместна инвазия. Не на последно място, владенията на английския крал във Франция са застрашени – през 1337 г. Филип VI конфискува херцогството Аквитания и графството Понтийо.

Вместо да потърси мирно разрешение на конфликта като отдаде почит пред френския крал, Едуард III предявява претенции към френската корона в качеството си на единствен жив наследник от мъжки пол на починалия си дядо по майчина линия, Филип IV Хубави. Френските юристи отказват да признаят правото на Едуад върху френската корона. Те обявяват за действителен наследник на Филип IV неговия племенник – Филип VI и така се подготвя сцената за Стогодишната война.

През 1338 г. Лудвиг IV Баварски, свещен римски император обещава своята подкрепа на Едуард III. Резултатите не са твърде впечатляващи. Единствената по-голяма военна победа от този период е английската морска победа в битката при Слъйс на 24 юни 1340, където загиват 16,000 френски войници и моряци.

Междувременно действията на Едуард III подлагат кралството на голямо финансово напрежение, което води до вътрешни недоволства. В резултат на това, той се връща без предупреждение на 30 ноември 1340 г. Намирайки вътрешните работи на кралството в безредие, той прочиства кралската администрация. Тези мерки не водят до вътрешна стабилност и отношенията между краля и Архиепископа на Кентърбъри, Джон Стратфорд, силно охладняват.

През април 1341 г. Едуард III е принуден от парламента да приеме сериозни ограничения на своите финансови и административни прерогативи. През октомври същата година, кралят отхвърля наложения му статут и архиепископ Стратфорд е политически остракиран. Необичайните условия през 1341 са позволили парламентът да постави под контрол властта на краля, но при нормални условия правомощията на краля в средновековна Англия са били на практика неограничени и Едуард III се възползва от това.

Войните продължават[редактиране | edit source]

Едуард III и Черният принц

Победата в морската битка при устието на река Шелда дава контрол на Англия върху Ла Манш. Победите при Креси (1346 г.) и Кале (1347 г.) дават възможност на англичаните да прехвърлят трайно войска на континента. Военните действия са спрени от появата на чумата, но са подновени след повторното английско нахлуване през 1355 г. Английският престолонаследник - Едуард, Черният принц разгромява френската конница при Поатие (1356 г.) и пленява френския крал Жан II. През 1359 г. Черният принц обсажда Париж и победените французи започват мирни преговори. Договорът в Бретини (1360 г.) дава на английската корона огромни области в северна и западна Франция. Войната е подновена през 1369 г., когато войските на третия син на Едуард III – Джон Гонт, започват да завладяват Франция. Чумата отслабва английската военна сила и през 1375 г. Англия губи повечето си завоевания във Франция. Едуард се съгласява с договора от Брюж да остави в английски ръце само крайбрежните градове – Кале, Бордо и Байон.

Постижения на управлението[редактиране | edit source]

Характерът на английското общество е коренно променен при царуването на Едуард III. Той се поучава от грешките на своя баща и не посяга на връзката си с английските благородници. Наемните войници заместват задължението на феодалите за военна служба като средство за събиране на армия. Облагането на търговията с данъци и на земята става основен източник на финансиране на войните на Едуард. Богатите търговци, както и другите представители на средната класа са редовни участници в парламентарните сесии. Парламентът окончателно е разделен на две Камари - Камара на лордовете (в която членуват бароните, рицарите и духовниците) и Камара на Общините (в нея членуват представители на средната класа). Той се събира на сесии, за да осигурява финансирането на военните кампании на краля и за да приема закони. През 1352 г. със закон е дефинирана измяната, създаден е Съдът на Мира, който да подпомага дейността на местните шерифи (1361 г.), а през 1362 г. английският език заменя френския като национален.

Едуард III и благородниците му натрапват романтичното рицарство като техно верую при ограбването на опустошена Франция. Рицарите подчертават военната слава, докато действителността показва цената на войната. Влиянието на църквата е намалено, но Джон Уиклиф оглавява движението за църковна реформа, което е предизвикано от експлоатацията на църквата от краля и папата. През 1348 - 50 г. чумата опустошава населението на Европа. Мощната английска икономика е ударена от бързото вдигане на цените и заплатите. Неуспешните военни кампании на Джон Гонт във Франция водят до увеличено данъчно бреме за населението и подкопават популярността на Едуард III.

Последни години[редактиране | edit source]

През 1369 г. съпругата на краля Филипа умира и той взема Алис Пепърс за своя метреса. Поради старческата неспособност на Едуард и болестта на Черния принц, правителството е контролирано от Алис Пепърс, ковчежника на краля Уилям Латимър, които се ползват с поддръжката на Джон Гонт. Черния принц умира през 1376 г. и Едуард III прекарва последната година от живота си в мъка по загубения си първороден син.

Едуард III умира на 21 юни 1377 г. в замъка Шийн - Ричмънд (графство Съри).

Предшественици[редактиране | edit source]

Предшественици на Едуард III в три поколения
Едуард III,
крал на Англия
Баща:
Едуард II,
крал на Англия
Дядо по бащина линия:
Едуард I,
крал на Англия
Прадядо по бащина линия:
Хенри III,
крал на Англия
Прабаба по бащина линия:
Елеонор Провансалска
Баба по бащина линия:
Елеонор Кастилска
Прадядо по бащина линия:
Фердинанд III,
крал на Кастилия,
крал на Леон
Прабаба по бащина линия:
Жана дьо Дамартен
Майка:
Изабела Френска
Дядо по майчина линия:
Филип IV
Прадядо по майчина линия:
Филип III
Прабаба по майчина линия:
Изабела Арагон
Баба по майчина линия:
Жана I дьо Навар
Прадядо по майчина линия:
Анри I дьо Навар
Прабаба по майчина линия:
Бланш д'Артоа
  1. Едуард III и Филипа са имали общо 12 деца, от които 3 умират в много ранна възраст.
WP-TranslationProject TwoFlags.svgТази статия включва текст, преведен от статията „Edward III of England“ в Уикипедия на английски (автори).