Хенри IV

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хенри IV
крал на Англия
Хенри IV 
Роден: 3 април 1367
Болингбрук, Англия
Починал: 20 март 1413
?, Англия

Хенри IV Болингброк (англ. Henry IV of Bolingbroke, 3 април 1366[1], замък Болингброк, Линкълншир — 20 март 413[2], Уестминстър) — 3-ти граф Дерби в 1377-1399, 3-ти граф Нортхамптън и 8-ми Херъфорд в 1384-1399, 1-ви херцог Херъфорд в 1397—1399, 2-ри херцог Ланкастър, 6-ти граф Ланкастър и 6-ти граф Лестър в 1399, крал на Англия от 1399, основател на Ланкастърската династия (младши клон на Плантагенетите). е крал на Англия в периода 1399- 1413 г.

Биография[редактиране | edit source]

Хенри е роден през 1367 г. в Болингбрук и е син на Джон Гонт и Бланш Ланкастърска. Жени се за Мери Боън, която до смъртта си през 1394 г. му ражда 7 деца. През 1402 г. Хенри се жени за втори път. Негова съпруга е Жана дьо Навар.

Хенри е един от лордовете жалбоподатели, които през 1388 г. преследват любимците на краля, но неговите качества на войник са в услуга на краля. През 1397 г. е произведен в херцог на Херъфорд, а през 1398 г. е заточен за 10 години от Ричард II. Смъртта на Джон Гонт през 1399 г. кара Ричард да конфискува имотите на опасния ланкастърец. Докато Ричард провежда военна кампания в Ирландия, Хенри завладява Англия и узурпира трона- 1399 г.

Узурпирането на трона от Хенри прави неговото царуване неспокойно. Привържениците на Ричард се отричат от новия крал през 1400 г. В Уелс Оуен Глендоуър вдига въстание, което продължава до 1408 г. Шотландците водят война с Англия през цялото царуване на Хенри. Мощните семейства Пърси и Мортимър (последните имат по-силна претенция за трона от Хенри ) се бунтуват от 1403 г. до 1408 г. Ричард Скроп, архиепископ на Йорк също се включва през 1405 г. в опозицията на Хенри IV.

Смачкването на тези въстания изисква много средства, което води и до въвличане на Парламента, който трябва да одобри разходите на краля. Камарата на Общините използва тази възможност за да разшири властта си, искайки свобода на мнението и свобода на диспутите. LOLLARDY, протестантско движение, основано от Джон Уиклиф по времето на Едуард III се възражда и ужасява аристокрацията и благородството. Това движение вдъхновява първия закон срещу ереста- 1401 г.

Смърт и наследяване[редактиране | edit source]

Хенри IV боледува от епилепсия и проказа и гледа как Уелския принц Хенри контролира управлението през последните 2 години от царуването му. Умира през 1413 г. в стаята Йерусалим на Уестминстърското абатство. Необичайно за английски крал не е погребан в Уестминстърското абатство, а в Кентърбърийската катедрала. Наследен е на трона от сина си Хенри V.

Шекспир[редактиране | edit source]

Близо 200 години след смъртта си Хенри IV става основен персонаж в пиесите на Уилям Шекспир „Хенри IV“.

Източници[редактиране | edit source]

  • Норвич Д. История Англии и шекспировские короли. — М.: Астрель, 2012. — 414, [2] с. — ISBN 978-5-271-43630-7.
  • Summerson Henry. Henry IV (1367–1413) // Oxford Dictionary of National Biography. — Oxford: Oxford University Press, 2004—2014.
  • Tout Thomas Frederick. Henry IV // Dictionary of National Biography. — 1891. — Vol. 26 Henry II - Hindley. — P. 31—43.