Проказа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
24 годишен болен от проказа

Проказа (Болест на Хансен; използва се и латинското ѝ наименование Лепра) е заразна кожна и нервна болест, известна на човека от праисторическо време. Причинителят на заболяването - бактерията Mycobacterium leprae, е изолиран едва през 1873 г. в Норвегия.

Проказата се проявява в 2 варианта: лепроматичен и туберкулоиден. Лепроматичната изява е силно заразна, но по-лесно лечима, докато туберкулоидната е по-малко заразна, но води до по-големи усложнения в организма на болния. Инкубационният период протича без симптоми и обикновено заема средно между 3 и 5 години, но има документирани случаи на инкубационен период от 6 месеца, а също и на няколко десетилетия. Първоначално е считано, че болестта е започнала да се разпространява по време на походите на Александър Велики. Последните изследвания обаче опровергават тази теза и вече се счита, че болестта е възникнала в източна Африка и се е разпространила по време на географските открития, колониализма и търговията с роби.

Установен е полиморфизъм на бактерията и са изолирани 4 раси със следното географско разпространение:

Създаването на ваксина е труден проблем, тъй като бактерията не може да се поддържа в лабораторни условия. През последните години е установено, че от болестта се заразяват и бозайниците от вида американски броненосец, което дава тласък на изработването на ваксини[1].

Източници[редактиране | edit source]

  1. Животното се инфектира с лепрозна микобактерия и се изчаква да образува антитела срещу микроба. Тези антитела се отделят от кръвта на броненосеца, тестват се за алергичен потенциал и се подготвят като ваксини.