Проказа
Проказа (Болест на Хансен; използва се и латинското ѝ наименование Лепра) е заразна кожна и нервна болест, очевидно известна на човека от праисторическо време. Причинителят на заболяването - бактерията Mycobacterium leprae, е изолиран едва през 1873 г. в Норвегия.
Проказата се проявява в 2 варианта: лепроматичен и туберкулоиден. Лепроматичната изява е силно заразна, но по-лесно лечима, докато туберкулоидната е по-малко заразна, но води до по-големи усложнения в организма на болния.
Първоначално е считано, че болестта е започнала да се разпространява по време на походите на Александър Велики. Последните изследвания обаче опровергават тази теза и вече се счита, че болестта е възникнала в източна Африка и се е разпространила по време на географските открития, колониализма и търговията с роби.
Установен е полиморфизъм на бактерията и са изолирани 4 раси със следното географско разпространение:
- първа раса — в района Етиопия, Нова Каледония и Непал;
- втора раса - тихоокеанското крайбрежие на Азия и източна Африка (Мадагаскар, Мозамбик);
- трета раса - Европа и Америка (северна и южна);
- четвърта раса - островите в Карибско море и Западна Африка.
Създаването на ваксина е труден проблем, тъй като бактерията не може да се поддържа в лабораторни условия. През последните години е установено, че от болестта се заразяват и бозайниците от вида Американски броненосец, което дава тласък на изработването на ваксини[1].
Бележки [редактиране]
- ↑ Животното се инфектира с лепрозния микобактерий и се изчаква да образува антитела срещу микроба. Тези антитела се отделят от кръвта на броненосеца, тестват се за алергичен потенциал и се подготвят като ваксини.
