Бедност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тази статия е бедността в икономически и социален аспект. За други значения и употреби виж бедност (пояснение).

С бедност се обозначава състояние на липса или намаляване на благосъстоянието на отделен индивид, група индивиди или общества за даден период или трайно, исторически или в настоящето. Това е невъзможността да се задоволят основните нужди на индивида, заради липса на доход, за закупуването на основните продукти и услуги или заради липса на достъп до подобни услуги.

Абсолютна бедност или нищета се отнася до състоянието на крайно лишаване от основни човешки нужди, каквито са храна, вода, хигиенизиране, облекло, подслон, здравна грижа, образование, средства за комуникация и информация. Относителна бедност се отнася до падането под един определен праг на бедност, като този праг варира за всяка страна. Така че един индивид може да бъде относително беден без да е в абсолютна бедност. Преди индустриалната революция също така се смята, че средставата на производство не са могли да задоволяват изцяло нуждите на населението, за това само малка част от него е имала достъп до определени продукти и услуги.

Според Световната банка през 2008 1,29 милиарда са в състояние на абсолютна бедност. От тях около 400 милиона в Индия и 173 милиона в Китай. Като процент, най-голям е в Сахара, Африка - 47%. Между 1990 и 2010 около 663 милиона са се придвижили над прага на абсолютна бедност. Все пак справянето с крайната бедност е глобално предизвикателство, тъй като се наблюдава по всички краища на света, включително развитите страни [1].

Критерии за бедност в България[редактиране | edit source]

Бедността е смятана за неизбежна през по-голямата част от човешката история, като в същото време по време на социализма в България например абсолютна бедност не съществува за образованата част от населението и изключение прави само ромското малцинство, където степените на образование са традиционно ниски; за разлика от тогава, днес бедността в България е относително независима от образователния ценз, но по-често е зависима към определени региони (особено селата и малките градове) и възрастови групи, най-вече тези в пенсионна и предпенсионна възраст. Според изчисления на КНСБ процентът на намиращите се под прага на бедността в България за 2012 е 27%.

Румънска циганка с кучето си на улицата в Рим.
Надписът:
Бедна съм, мъжът ми е в болницата с левкемия, безработна съм, бездомна съм, помогнете ми за яденето. Бог да ви благослови. Благодаря.

В България изпадането в състояние на бедност може да има временен, епизодичен или траен характер:

  • във временно състояние на бедност и материално затруднение могат да изпаднат хора с влошено здравословно състояние [2], млади семейства при раждане и отглеждане на деца;
  • продължителната нетрудоспособност и липсата на постоянен доход са причини за изпадане в състояние на трайна бедност.

В България по отношение на бедността за бедни се приемат хората, които:

  • нямат достатъчно доходи за задоволяване на основни материални потребности от храна, облекло, жилища и т.н.;
  • имат ограничен достъп до социални услуги като образование и здравеопазване;
  • нямат възможности за личностно развитие и избор за подобряване на жизнения стандарт.

При анализа на бедността в страната централно място заема понятието „линия на бедността“. Линията на бедност е величината на дохода или разхода на хората в левове, под който те се считат за бедни. Тя служи за разделяне на бедните от „небедните“ в обществото и за формиране на социални политики. Линиите на бедност, изчислени по един и същи метод, се различават в резултат на различната степен на социално-икономическо развитие на отделните страни.

Съществуват няколко основни подхода за определяне на линията на бедност:

  • Абсолютен — отразява паричния еквивалент на необходимите стоки и услуги за физическото и социалното оцеляване на хората.
  • Относителен — определя се като процент от средното равнище на доходите или разходите на хората в дадена страна.
  • Субективен — отразява субективното усещане на индивидите за недостиг на средства за самостоятелно съществуване.

В България се използват следните традиционни и алтернативни методи:

  • Традиционен метод — методът на потребителската кошница е най-често използван у нас. За бедни се считат тези домакинства (лица), които имат доход под определен минимум, гарантиращ задоволяването на тесен кръг от основни потребности.
  • В България е прието изчисляването на два прага на бедност — социален минимум и екзистенц-минимум, които по същество са различни степени на жизнен стандарт. Първият включва по-широк набор от основни стоки и услуги, а вторият само тези, които осигуряват физиологичното съществуване на индивидите.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Poverty and Equity - India, 2010 World Bank Country Profile
  2. Health, Poverty and Development
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Poverty“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

Вижте също[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Бедност в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)