Социална политика
Социалната политика е част от управлението на дадена страна, занимаваща се с обществото - най-вече с ключови сектори като здравеопазване и образование.
От изключително значение е за една страна, тъй като е пряко свързана с развитието на страната и показва най-добре капацитета на управлението и отношението държава - гражданин. Зависи до някаква степен от типа управление на страната - например т.нар. леви управления на теория обръщат повече внимание на социалната политика - социализъм, социо-капитализъм, комунизъм, социалдемократи, а десните често претендират да оставят тези сектори да се развият сами.
В съвременните демократически страни социалната политика на отделните държави силно се различава - от най-социално ориентираното управление в някои страни (Дания, Норвегия, Швеция и др.) до напълно либерално капиталистическите Съединени щати, където здравеопазването е оставено на застрахователни компании, а за висше образование се плащат непосилно високи за голяма част от населението такси.
Някои държави имат смесен модел - например Франция, където 70% от здравните грижи се финансират от държавата - след задължителна застраховка, а останалите 30% пациентът, ако реши, осигурява с помощтта на застрахователна компания, докато образованието се развива едновременно на принципа на социалната и на капиталистическата политика - в държавните университети се заплаща такса, която обаче не е висока и може да се плати от почти всеки, а частните висши училища сами определят таксите си.
Съдържание |
[редактиране] Здравеопазване
[редактиране] Франция
(1) Във Франция лекарите получават финансирене от застрахователните дружества, но в същото време имат право да сами да определят цената, която искат за лечението. Застрахователната компания от своя страна определя максимална стойност за медицинските грижи, която е готова да плати, и ако пациентът избере лекар, който иска по-високо заплащане, застрахователното дружество плаща определената от него стойност, а останалото се доплаща от пациента.
[редактиране] България
В България гражданите се застраховат към Националната здравно-осигурителна каса. "Касата" изготвя списък с услуги и лекарства, които финансира, като целта е той да се увеличава с всеки изминал ден.
Много от българските лекари практикуват, като искат заплащане пряко от пациентите или понякога имат договори с НЗОК, но в същото време често лекуват срещу определена от тях такса, когато пациентът не е взел направление от НЗОК. Риск в така създадената система е това, че по този начин един лекар може да бъде прекалено зает с пациенти, лекуващи се със свои лични средства, и да откаже лечение на пациенти, които са здравно осигурени и предпочитат да бъдат финансирани от Здравната каса, а съществува и риск от корупция.
Проблемът би могъл да се разреши ако на лекарите, сключили договор с НЗОК, бъде забранено да получават допълнително финансиране от пациентите - в такъв случай злоупотреба би означавала безусловно корупция и лекарят подлежи на съдебно преследване. В някои държави съществува това правило, докато в други то не е практика (например във Франция - виж секцията "По света" - "Франция" - точка (1))
