Облекло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мъжко облекло
Дамско облекло

Облекло се отнася до всяко покритие на човешкото тяло, което е предназначено за носене. Носенето на облекло е изключително човешка характеристика и е характерна черта на почти всички човешки общества. Размерът и вида на носените дрехи зависи от функционални и социални съображения. За облекло служат различни изделия - плетени, шити, завързани, закопчани, които имат за цел да покриват части от тялото или цялото тяло и го предпазват от студ, горещина, вятър и други промени на климата. Изработват се от различни видове платове, кожа, сложни и екзотични природни и синтетични тъкани, или се плетат от прежда. Може да подобри безопасността по време на опасни дейности или професии, като туризъм и готвене. Осигурява бариера между кожата и околната среда. Дрехите могат да защитят хората от ухапвания на насекоми. Освен това, те регулират температурата и изпълняват хигиенни, социални и културни функции - сексуална диференциация, социален статус, професионализъм. Униформата например, може да идентифицира полицейски и военен персонал, или политически предпочитания. Облеклото също така осигурява защита от вредната UV радиация.

В много общества, нормите за облекло са съобразени със стандартите на скромност, религия, пол и социално положение. Облеклото може да функционира като форма на украшение или израз на личен вкус и стил. Но някои предмети, които се носят не се счиат за облекло, а по-скоро за аксесоари. Такива са шалове, ръкавици, бижута, очила, обувки, шапки и други. Едни от най-важните части на дамското облекло са сутиен, бельо, пола, рокля, пуловер, жилетка, а на мъжкото риза, панталон, потник, яке.

Мъжко и дамско облекло[редактиране | edit source]

В повечето култури съществуват разлики в облеклото за мъже и жени. Те са както в стила, така и в цветовете и материите.

В западните общества например роклите и обувките с високо токче са обикновено разглеждани като женски дрехи, докато вратовръзките са обикновено за мъжкото облекло. Панталоните някога са се разглеждали като изключително мъжки дрехи, но в днешно време са носени и от двата пола. Мъжките дрехи често са по-практични, те могат да функционират при широк диапазон от ситуации, но при жените има много по-голямо разнообразие. Като цяло е приемливо за една жена да носи традиционно мъжки дрехи, докато обратното е по-скоро необичайно.

В някои култури сумптуарни закони регулират това, което мъжете и жените са задължени да носят. Ислямът изисква жените да носят по-скромни форми на облекло, обикновено хиджаб. Това, което се квалифицира като „скромно облекло“ варира в различните мюсюлмански общества, обаче жените обикновено са задължени да покриват по-голямата част от тялото си. Дрехи, носени от мюсюлманските жени, които изразяват гамата на скромността са от забрадка до бурка.

Понякога мъжете могат да изберат да носят поли, като тоги или килт, особено на официални церемонии. Такива дрехи в миналото често са се носили като нормално ежедневно облекло от мъже. В сравнение с мъжкото облекло, дамското облекло има тенденция да бъде по-привлекателно и да привлича вниманието.[1]

Религиозно облекло[редактиране | edit source]

Мюсюлманите мъже традиционно носят бели дрехи и шапка по време на молитви
Никола Триго, фламандски йезуит, в стил на династията Мин конфуциански костюм на учен, от Петер Паул Рубенс. Тази картина показва синтез между Запада и Изтока и християнство и конфуцианство

Религиозното облекло може да се счита за специален случай на работно облекло. Понякога то се носи само по време на изпълнение на религиозни церемонии. Обаче може също така да се носи всеки ден като пример за специален религиозен статус.

Например, мюсюлманските мъже носят незашити парчета плат при извършване на религиозни церемонии. Незашита кърпа означава единна и пълна отдаденост на задачата, без никакво отклонение. Сикхите носят тюрбан, тъй като това е част от тяхната религия.

Чистотата на религиозните тоги в източните религии, като индуизма, сикхизма, будизма, исляма и джайнизма е от първостепенно значение, тъй като показва чистота на душата.

Облеклото е на видно място в Библията, където се появява в множество контексти, по-изявени от които са: историята на Адам и Ева, Йосиф, Юда и Фамар, Мардохей и Естер. Освен това свещениците, които извършват в храма литургиите, имат много специфични облекла.

В ислямските традиции, жените са задължени да носят дълги, широки, непрозрачни рокли когато излизат от дома. Жените с по-висок статус в цялата история на обществото носят по-скромни дрехи. Този код е демократичен (за всички жени, независимо от статуса) и защита от жаркото слънце. Корана казва, че това важи за съпрузи и съпруги: „... Това са дрехи, покриващи за вас, и вие за тях.“ (Глава 2:187)

Еврейският ритуал също изисква направа на връхна дреха като знак на траур. Тази практика е в Библията, когато Яков чува очевидно за смъртта на сина си Йосиф.[2]

Униформи[редактиране | edit source]

Униформата е специален вид облекло, което се носи и изисква от определени професии или организации. Така например някои средни училища имат задължителна уноформа, която дава идентичност на даденото училище. По време на социализма в България ученическата униформа е задължителна за всички, като към нея в основното училище задължително влиза и чавдарската или пионерска връзка.

Друга задължителна унифрома е тази на военните, като офицерската се различава от войнишката униформа. Също така тя е различна в различните страни и в различните исторически периоди. Други професии, които изискват униформа, са лекари, готвачи, пожарникари, полицаи и други.

Спортните униформи са друг вид униформа, която и по цвят, и по стил, и по материали е различна както за отделните спортове, така и за отделните отбори в един и същи вид спорт.

История[редактиране | edit source]

Древно японско облекло

През годините облеклото е еволюирало значително, с новите технологии и нови материали то става по-удобно, по-трайно и по-естетично. Освен това тенденциите в облеклото следват и модата.

Според археолози и антрополози, в дълбока древност в първобитните общества дрехите са се изработвали от трева, листа, кожи и други ествствени продукти и са се носели драпирани, увити или вързани около тялото. Според някои археолози първите облекла започват да се носят преди около 50 000 години. Познаването на тези дрехи остава трудно, тъй като материалите, от които са разработвани, се разлагат много по-бързо от камъка, костите, черупките и метала. Археолозите са идентифицирали много рано шевни игли изработени от кост и слонова кост от около 30 000 г. пр.н.е., открити в Русия през 1988 г.[3] Ленени влакна, които биха могли да бъдат използвани в облеклото са били открити в праисторическа пещера в Грузия, които датират от 36 000 пр.н.е.[4][5]

Учените все още обсъждат кога хората започват да носят дрехи. Някои анализи показват, че сравнително отскоро - от около 107 000 години насам. Изследвания на някои учени сочат, че изобретяването на облеклото съвпада с миграцията на север на модерния човек, от топлия климат на Африка към северните райони, между 50 000 и 100 000 години назад. Въпреки това, друга група изследователи, използващи подобни генетични методи изчисляват, че облеклото възниква преди около 540 000 години.

Съвременно облекло[редактиране | edit source]

Взависимост от културата, в различни места по света, дрехите се израбитват от кожи, тъкани, трикотаж, и изобщо от различни животински и растителни влакна. Текстилната индустрия днес е напълно механизирана.

В различните култури са се развили различни начини за създаване на дрехи от плат. Един от подходите включва драпиране на плата. Много хора носят дрехи, състоящи се от правоъгълни парчета плат, увити около тялото, например в Индия. Дрехите могат просто да бъдат вързани, или закрепени с колан. При този подход хора с различни размери могат да носят една и съща дреха.

Друг подход включва рязане и шиене на плата за конструиране на облеклото. Традиционните европейски модели за мъжки и женски ризи са направени по този подход. Модерната европейска мода третира облеклото много по-малко консервативно, обикновено рязането става по такъв начин, че оставя различни причудливи останки от плат. Индустриалните шевни операции продават тези отпадъци, някои хора ги използват за създаване на различни декорации.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. The Pursuit of Attention, 2000
  2. http://www.divreinavon.com/pdf/BegedSimlaJBQ.pdf
  3. Hoffecker, J., Scott, J., Excavations In Eastern Europe Reveal Ancient Human Lifestyles, University of Colorado at Boulder News Archive, March 21, 2002, colorado.edu
  4. Balter M. (2009). Clothes Make the (Hu) Man. Science,325(5946):1329.
  5. Kvavadze E, Bar-Yosef O, Belfer-Cohen A, Boaretto E,Jakeli N, Matskevich Z, Meshveliani T. (2009).30,000-Year-Old Wild Flax Fibers. Science, 325(5946):1359. PMID 19745144 Supporting Online Material