Бамбук

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бамбук
Cut Bamboo.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Liliopsida Едносемеделни
разред: Poales
семейство: Poaceae Житни
триб: Bambuseae Бамбук
Научно наименование
Уикивидове Bambuseae
Kunth ex Dumort., 1829

Бамбукът е от групата на вечнозелените растения, семейство Житни. Родината му е Източна Азия и Южна Азия като са известни повече от 1600 вида. То е бързорастящо растение - рекордът е 120 cm на денонощие, а височината му достига до 40 m. Понякога образува гъсти непроходими гори. Използа се като строителен материал заради здравината си и като материал за изработка на различни съдове, сувенири и пр. В някои страни на Южна Азия от бамбук се произвежда специална хартия. Използва се и като декоративно растение в парковете.

Морфологични особености[редактиране | edit source]

Многото видове бамбук се групират в две основни групи според характера на кореновата си система:

  • Първата основна група има прибрана (съсредоточена) коренова система - новите пролетни издънки поникват съвсем близо до снопа стебла, от чиито корени произлизат. Това е предпоставка за образуване на изключително гъсти, практически непроходими храстовидни струпвания. Не са подходящи за жив плет - всеки посаден храст е тесен долу и се разширява нагоре, оставяйки големи празнини между отделните насаждения.

20-годишна горичка от „бягащ“ бамбук може да покрие площ от 0,4 хектара и повече, а туфа „прибран“ бамбук на същата възраст достига от 8 до 16 m в диаметър.

Инвазивният бамбук има много повече положителни черти, отколкото недостатъци. „Бягащата“ коренова система при тези видове води до създаване на горички с по-рядко разположени стволове - идеални за залесяване на ерозиращи и обезлесени терени. Най-вероятно масовото залесяване с инвазивен бамбук на пустеещите голи терени в световен мащаб ще е разковничето за елиминиране на огромните излишъци от въглеродния диоксид в атмосферата, натрупан вследствие на неконтролируемото експоненциално разрастване на непланова свръхпроизводствена индустрия.

За разлика от повечето дървесни растителни видове, които увеличават органичната си маса с 3 до 5 % на година, бамбукът (тревист вид) складира атмосферния въглероден диоксид изключително ефективно, увеличавайки с до 30 % годишно биомасата си.

Новопосаденият бамбук се установява трайно за около 3 години. Запознати препоръчват разреждането (оползотворяването, жъненето) на ново насаждение да не става преди 9-10 години след засаждането, докато то успее да развие достатъчно мощна коренова система. Натрупаните в добре развита коренова система резерви гарантират пролетното възстановяване на бамбука, дори ако цялата му надземна част да е била ожъната за материал или измръзнала през някоя рядко сурова зима.

Бамбуковите масиви не са напълно ефективни в усвояването на атмосферния въгледвуокис, ако не се разреждат периодично - докладват научни изследвания. Пълното изсичане на бамбукова гора не е препоръчително.

Освен видовете виреещи в тропика съществуват голям брой студоустойчиви разновидности бамбук подходящи за умерен климат. Обикновено ги класифицират според най-ниската температура, която даден вид бамбук може да издържи през зимата (някои видове издържат и под -20ºC).

Основателен е и въпросът какво средногодишно количество валежи е необходимо, за да вирее бамбукът? Някои автори сочат 400 mm годишни валежи като долна граница (необходимия минимум), за да се развива бамбукът добре. Естествено от особена важност са именно пролетните валежи. Твърди се[кой го твърди?], че бамбуковите масиви се справят и с твърде жарки и сухи лета.

Употреба на бамбука[редактиране | edit source]

Повечето видове бамбук имат кухи стволове. Съдържанието на силикати в стеблата им придава изключителна якост - близка до и даже конкурираща тази на стоманата; в същото време бамбукът е близо 10 пъти по-лек от желязото, което го прави чудесен материал за какви ли не приложения.

Бамбук

Бамбукът намира изключително широка употреба в човешката дейност. Строителните скелета от бамбукови пръти могат да достигнат десетки метри височина. Освен че са много по-леки от железните си аналози, водят до спестяване на скъпите и неекологични стоманени тръби - технологията на железните руди използва въглища и изхвърля огромни количества въгледвуокис в атмосферата. След подходяща обработка (против гниене и дървояди) бамбуковите стебла могат да заменят арматурното желязо в бетонните конструкции - якостта на опън на бамбука дори превъзхожда тази на желязната арматура.

Участие на бамбука в превенцията с глобалното затопляне[редактиране | edit source]

Залесяването на пустеещите територии (в частност - с бамбук) е успешна превенция (предотвратяване) на най-тежкото последствие от глобалното затопляне - сушите и опустиняването на цели държави. Кореновата система на горите служи като буфер при обилни валежи, предпазва почвите по наклонените терени от отмиване (ерозия), а самата гориста растителност предпазва почвата от изсушаване под влияние на жаркото слънце.

Засаждането на бамбукови гори е чудесно противодействие на масовото обезлесяване в развиващите се страни като България. Твърде високите цени на отоплението базирано на електричество, централно парно, газ и течно гориво, кара много хора да преминат на твърдо гориво. Така въздухът в градовете, където концентрацията на домакинства е много висока, се пресища със сажди, въгледвуокис, силно токсичния въглероден окис и други неприятни продукти от горенето на дърва и въглища. Има предложения празните тревисти площи в градовете да се засаждат с бамбук (особено между пътни платна и до тях) - това чувствително ще подобри газовете, които ние и децата ни дишаме.

Отглеждане[редактиране | edit source]

Бамбукът е сравнително лесно растение за отглеждане. Необходимо е де се съхранява в чаша с пясък или малки камъчета (отнася се за малък размер бамбук-декоративен). Полива се обилно, а пясъка не трябва да изсъхне. Водата, с която трябва да бъде поливано, е нужно да е минимум 1 нощ престояла.

Източници[редактиране | edit source]