Битка при Поатие (1356)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при Поатие (1356)
Конфликт: Стогодишна война
Период 19 септември 1356
Място Поатие, Франция
Резултат Победа за Англия
Воюващи страни
Flag of France.svg Франция Flag of England.svg Англия
Командири
Жан II Едуард Черния принц
Сили
50 000 10 000
Жертви и загуби
8000  ?
Битката при Поатие, миниатюра от Фроисар

Битката при Поатие на 19 септември 1356 г. е част от Стогодишната война между Англия и Франция.

Английският престолонаследник Едуард Черния принц, който е герой от битката при Креси съставя план за излизане от Бордо на английската армия, преминаване през Франция и съединяване край долината на Лоара с армията на херцог Ланкастър. Френския крал Жан II Добрия събира 50 хилядна армия и бързо се появява край Лоара. С него са четиримата му сина, над 20 херцози и около 20 хилядна тежка кавалерия. Англичаните не знаят за идването на французите, защото във времето на отстъпление на английската армия, французите се оказват отпред и и отрязват пътя. Малочислеността на английската войска, която не надвишава 10 хиляди души, разколебава Едуард и той предлага на французите да започнат мирни преговори, обещава да върне на Франция всички досегашни завоевания по време на войната и седемгодишен мир. Предложението му е отхвърлено, понеже французите са убедени в победата. Френската армия заема равнината, а английската височините в полетата на Мопертю, на две левги разстояние от Поатие. Мястото, където са разположени англичаните, е пълно с храсти и лозя. Едуард умело разполага стрелците си на предни позиции, а на хълма е оставена пехотата.

Битката започва с атака на френските рицари. Те обаче попадат под обстрела на английските стрелци, конете изпадат в ужас и хаоса сред рицарите е налице. Постепенно са принудени да бягат панически. Жан II се сражава храбро, но е взет в плен заедно със сина си Филип (бъдещ херцог на Бургундия).

Загива цветът на френското рицарство. Сред убитите са херцог Пиер І дьо Бурбон, конетабълът на Франция, епископът на Шалон, 16 барона и 2426 рицари. Общо Франция дава 8 000 жертви, от които 5 000 са убити по време на бягството си.

Плененият крал Жан е отведен тържествено в Лондон (24 май 1357 г.). Сключено е двугодишно примирие. Наместник на краля става дофинът Шарл /бъдещ Шарл VІ.