Битка при Поатие (1356)
| Битка при Поатие (1356) | |||||||
| Конфликт: Стогодишна война | |||||||
|
|||||||
| Воюващи страни | |||||||
| Командири | |||||||
| Жан II | Едуард Черния принц | ||||||
| Сили | |||||||
| 50 000 | 10 000 | ||||||
| Жертви и загуби | |||||||
| 8000 | ? | ||||||
|
|||||
Битката при Поатие на 19 септември 1356 г. е част от Стогодишната война между Англия и Франция.
Английският престолонаследник Едуард Черния принц, който е герой от битката при Креси съставя план за излизане от Бордо на английската армия, преминаване през Франция и съединяване край долината на Лоара с армията на херцог Ланкастър. Френския крал Жан II Добрия събира 50 хилядна армия и бързо се появява край Лоара. С него са четирите му сина, над 20 херцога и около 20 хилядна тежка кавалерия. Англичаните не знаели за идването на французите, защото във времето на отстъпление на английската армия, французите се оказали отпред и и отрязали пътя. Малочислеността на английската войска, която не надвишавала 10 хиляди души, разколебава Едуард и той предлага на французите да започнат мирни преговори, обещава да върне на Франция всички досегашни завоевания по време на войната и седемгодишен мир. Предложението му било отхвърлено, понеже французите били убедени в победата. Френската армия заела равнината, а английската височините в полетата на Мопертю, на две левги разстояние от Поатие. Мястото, където били разположени англичаните, било пълно с храсти и лозя. Едуард умело разположил стрелците си на предни позиции, а на хълма била оставена пехотата.
Битката започва с атака на френските рицари. Те обаче попадат под обстрела на английските стрелци, конете изпадат в ужас и хаоса сред рицарите е налице. Постепенно са принудени да бягат панически. Жан II се сражава храбро, но е взет в плен вместо синът си Филип (бъдещ херцог на Бургундия).
Загива цветът на френското рицарство. Сред убитите са Бурбонският херцог, конетабълът на Франция, епископът на Шалон, 16 барона и 2426 рицари. Общо Франция дава 8 000 жертви, от които 5 000 са убити по време на бягството си.
Плененият крал е отведен тържествено в Лондон (24 май 1357 г.). Сключено е двугодишно примирие. Наместник на краля става дофинът Шарл.