Битка при Поатие (1356)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при Поатие (1356)
Конфликт: Стогодишна война
Период 19 септември 1356
Място Поатие, Франция
Резултат Победа за Англия
Воюващи страни
Flag of France.svg Франция Flag of England.svg Англия
Командири
Жан II Едуард Черния принц
Сили
50 000 10 000
Жертви и загуби
8000  ?
Битката при Поатие, миниатюра от Фроисар

Битката при Поатие на 19 септември 1356 г. е част от Стогодишната война между Англия и Франция.

Английският престолонаследник Едуард Черния принц, който е герой от битката при Креси съставя план за излизане от Бордо на английската армия, преминаване през Франция и съединяване край долината на Лоара с армията на херцог Ланкастър. Френския крал Жан II Добрия събира 50 хилядна армия и бързо се появява край Лоара. С него са четирите му сина, над 20 херцога и около 20 хилядна тежка кавалерия. Англичаните не знаели за идването на французите, защото във времето на отстъпление на английската армия, французите се оказали отпред и и отрязали пътя. Малочислеността на английската войска, която не надвишавала 10 хиляди души, разколебава Едуард и той предлага на французите да започнат мирни преговори, обещава да върне на Франция всички досегашни завоевания по време на войната и седемгодишен мир. Предложението му било отхвърлено, понеже французите били убедени в победата. Френската армия заела равнината, а английската височините в полетата на Мопертю, на две левги разстояние от Поатие. Мястото, където били разположени англичаните, било пълно с храсти и лозя. Едуард умело разположил стрелците си на предни позиции, а на хълма била оставена пехотата.

Битката започва с атака на френските рицари. Те обаче попадат под обстрела на английските стрелци, конете изпадат в ужас и хаоса сред рицарите е налице. Постепенно са принудени да бягат панически. Жан II се сражава храбро, но е взет в плен вместо синът си Филип (бъдещ херцог на Бургундия).

Загива цветът на френското рицарство. Сред убитите са Бурбонският херцог, конетабълът на Франция, епископът на Шалон, 16 барона и 2426 рицари. Общо Франция дава 8 000 жертви, от които 5 000 са убити по време на бягството си.

Плененият крал е отведен тържествено в Лондон (24 май 1357 г.). Сключено е двугодишно примирие. Наместник на краля става дофинът Шарл.