Филип VI (Франция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Филип VI
крал на Франция
Филип VI 
Роден: 1293
Франция
Починал: 22 август 1350
Париж, Франция

Филип VI (фр. Philippe VI de Valois; 1293- 22 август 1350) - син на граф Шарл дьо Валоа (втори син на Филип III Смелия) и първата му съпруга Маргарита Анжу-Сицилийска. Филип е граф на Анжу, Мен и Валоа от 1325 до 1328 г., а от 1328 г. и крал на Франция след смъртта на братовчед си Шарл IV.

Той е основател на династията Валоа.

Регентство[редактиране | edit source]

През 1328 г. крал Шарл IV умира, оставяйки съпругата си, кралица Жана д’Еврьо бременна. Филип като един от двамата претенденти за трона е определен за регент. (Другият е кралят на Англия Едуард III, но впоследствие той се отказва от правото си и полага клетва като васал на Филип).

Регент Филип Валоа и вдовицата на Шарл ІV

Управление[редактиране | edit source]

Коронация на Филип VІ, от Жан Фроасар, Големите френски хроники, Париж, Национална библиотека на Франция

След като кралицата ражда момиче, Филип е коронясан на 27 май 1328 г. за крал в Реймс, въз основа на прилагането на Салическия закон. Спрямо спорното кралство Навара, което е част от френската корона, той сключва споразумение с дъщерята на Луи X, Жана II Наварска, като тя става кралица на Навара и се отказва от претенциите си за френския трон, а Филип запазва графство Шампан.

На 13 юли 1313 г. Филип се жени за Жана Бургундска, дъщеря на бургундския граф Робер и внучка на Луи Свети. Тъй като Филип често е на военни кампании, Жана е през голяма част от времето регент на Франция. След нейната смърт през 1348 г., Филип се жени за четиридесет години по-младата от него Бланш Наварска, дъщеря на краля на Навара Филип III Наварски на 29 януари 1349 г.

Филип умира на 22 август 1350 г. Наследен е от сина си Жан II.

Царуването на Филип VI е изпълнено с кризи. То започва с военен успех във Фландрия, където френската войска побеждава силите на Шарл дьо Ньовер, граф на Фландрия, който е свален от въстание на народа. След това Едуард III, отказвайки да плаща данък за своето херцогство Гийена, поисква френския трон и през 1337 г. слага началото на Стогодишната война. В битката при устието на река Шелда, английският флот разгромява френския (1340).

Битка при Креси[редактиране | edit source]

Англичаните нанасят тежко поражение на френската армия, ръководена от Филип VI при Креси (26 август 1346 година) и превземат Кале (3 август 1347 година). Филип сключва примирие с Едуард, но умира преди да изтече примирието.

Вътрешна политика[редактиране | edit source]

В 1341 година е въведен монопол върху солта, по пример на италианските републики. Папата е принуден всеки две години да отстъпва църковния десятък на краля; качеството на монетите силно се влошено.

Към територията на Франция са добавени Лангедок, Монпелие през 1344 година и Дофине през 1349 година.

Избухналата през 1348 г. "черна смърт" (чума), води до смъртта на 1/3 от населението на Франция, включително и на самата кралица. Недостигът на работна ръка води до инфлация и кралят се опитва да фиксира цените на стоките.

При смъртта на Филип VІ на 22 август 1350 година Франция е една отслабена и разпокъсана държава.

Погребение на Филип VI, Хрониките на Жан Фроасар, Париж, Национална библиотека на Франция.

Семейство и деца[редактиране | edit source]

  • 1-ва съпруга: (от 13 юли 1313) Жана Бургундска (Куцата) (ок. 1293—1348), дъщеря на Роберт II, херцог на Бургундия и Агнес Френска. Имали 10 деца, от които преживяли само двама сина:
    1. Филип де Валоа (1315 — ум. като дете);
    2. Жана де Валоа (1317— ум. като дете);
    3. Жан II Добрия (1319—1364), крал на Франция (1350—1364);
    4. Мария де Валоа (1326—1333);
    5. Луи Валоа (17 януари 1328 — ум. като дете);
    6. Луи Валоа (8 юни 1330 — 23 юни 1330);
    7. Жан Валоа (1333);
    8. Филип Валоа (1336—1375), граф Валоа и 1-ви херцог Орлеански (1344—1375);
    9. Жана де Валоа (1337 — ум. като дете);
    10. син (1343— ум. като дете ).
  • 2-ра съпруга: (от 1349) Бланш д’Еврьо (ок. 1331—1398), принцеса Наварска, дъщеря на Филип III д’Еврьо, граф д’Еврьо и крал на Навара, и Жана II, кралица на Навара и графиня на Шампан. Имали една дъщеря, която се родила след смъртта на баща си:
    1. Жана Валоа (1351—1371); в 1371 година сгодена за Хуан I (1350—1395), впоследствие крал на Арагон и Валенсия.

Източници[редактиране | edit source]

  • Jean Favier, , Paris, éditions Fayard,  « Biographies Historiques »,‎ 1980,
  • Jean Favier, , Paris, éditions Fayard,  « Biographies Historiques »,‎ 2006 
  • Françoise Autrand, , Paris, éditions Fayard,  « Biographies Historiques »,‎ 1994,
  • Georges Minois, , éditions Perrin,‎ 2008.
  • Curry, Anne (2003). The Hundred Years' War. New York: Rutledge. p. 18.
  • Mortimer, Ian (2008). The Perfect King The Life of Edward III, Father of the English Nation.
Шарл IV крал на Франция (1328 – 1350) Жан II