Людмила Живкова

Людмила Живкова
Предшествана от	Мара Малеева-Живкова
Сменена от	Евгения Живкова
Родена	26 юли 1942 Говедарци, България
Починала	21 юли 1981 София, България
Съпруг	Любомир Стойчев, Иван Славков
Полит. партия	БКП

Людмила Тодорова Живкова е български политик. Дъщеря на Генералния секретар на БКП Тодор Живков и Мара Малеева. Била е член на Политбюро на ЦК на БКП и председател на Комитета за култура (с ранг министър на културата).

Биография

Людмила Живкова завършва история в Софийския университет (1965), история на изкуството в Москва (1970) и специализира в Оксфорд.

Назначена е за заместник-председател на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина (1971-1972) и на Комитета за изкуство и култура (1972-1973), след това и за негов първи заместник-председател (1973-1975). Председател е на Комитета за изкуство и култура с ранг на министър от 1975 г. до смъртта си през 1981.

Член на ЦК от 1976, член на Политбюро от 1979, народен представител е в VII (1976-1981) и VIII (1981) Народно събрание.

Основна дейност

Релефен образ на Людмила Живкова в парк Камбаните в София

В качеството си на министър на културата, Людмила Живкова прави един от рядко успешните за социалистическа България опити за реформа. Създава мощен екип в Комитета за култура, дясна ръка ѝ е историкът Александър Фол. Безспорно изиграва роля за отварянето на България в културно отношение към несоциалистическия свят — прокарва и реализира идеята за създаване на Галерията за чуждестранно изкуство в София, както и редица международни изложби и мероприятия, България посещават редица изтъкнати писатели, композитори, художници от цял свят, често по нейна покана. Забележителен е приносът ѝ в популяризирането на българската култура и историческо наследство зад граница. Един от многото примери за това е изложбата „Тракийското изкуство и култура по българските земи“, обиколила повече от 25 столици по света и станала причина за световен интерес към тракологията. Допринася за облекчаването на режима на допускане на българи, особено учени и културни дейци, до посещения и работа в Западна Европа и САЩ.

По нейна иницитава са организирани честването на „1300 години България“, домакинството на България на Международната детска асамблея „Знаме на мира" под егидата на ЮНЕСКО, построяването на комплекса „Камбаните“ в София (край ж.к. Младост - 4), на Националния дворец на културата в София (който от смъртта ѝ до 1990 г. носи нейното име), откриването на десетки хиляди културни домове, библиотеки, музеи и галерии из цялата страна, организира лично успешни археологически експедиции.

Благодарение на личната ѝ упоритост е съхранен Царският дворец в центъра на София, където е било предвидено да бъде изграден нов комплекс за нуждите на държавния протокол.

Препятствия и смърт

Многобройните дейности, организирани от нея с идеята да популяризира по света самобитното наследство на българина, се тълкуват като „национализъм“ от КПСС в противоречие с пролетарския интернационализъм. Особено остра е реакцията срещу инициативата „1300 години България“.

След тежка автомобилна катастрофа през 1973 г. се увлича по източни философии, установява връзки със семейство Рьорих, с което още повече си спечелва недоверието на идеологическите цензори в СССР, където философско-социалната система Агни Йога, проповядвана от Рьорих, е преследвана до 1987 г. Противниците ѝ в България я критикуват поради огромните средства, хвърляни в амбициозните ѝ проекти. Нейната „неудобност“ и убеждения са причина да се спекулира с нелепата ѝ смърт броени дни преди 39-я ѝ рожден ден — с версии за политическо убийство, самоубийство, дълго прикривана болест (в последните месеци от живота си Живкова страда от сериозна загуба на тегло), а официалната версия е злополука в банята; по-късно се предполага мозъчен кръвоизлив. След смъртта ѝ нейната политика не намира наследник и голяма част от инициативите ѝ са изоставени.

По спомени от съвременници скоро след катастрофата тя отказва да взема предписваните медикаменти и се изправя на крака с практики от нетрадиционната медицина. През последващите години проявява засилен интерес към източната философия и езотерични учения. Известни са отношенията ѝ с Ванга.

Оценки

Оценките за нея като политик варират извънредно много. След смъртта ѝ политиката на България в областта на културата бързо отстъпва от повечето нейни идеи. Демократичните реформи носят първо остро отрицание на цялото семейство Живкови, а скоро след това тя е фактически забравена като политическа фигура. Едва в последните години обективната историческа оценка и общественото мнение започват да клонят към тезата за Людмила Живкова като извънредно деен български политик, оставил забележително по количество и по рода си наследство в родината си.

Семейство

Людмила Живкова и Любомир Стойчев имат дъщеря Евгения Живкова (Жени). След смъртта на нейната майка Жени е осиновена от дядо си Тодор Живков със съгласието на нейния баща. Тя е моден дизайнер и депутат от Коалиция за България, женена за Андрей Стефанов.

Людмила Живкова и Иван Славков имат син Тодор Славков. Съден е по обвинение в изнасилване и оправдан поради липса на доказателства.

Библиография

• Англо-турските отношения 1933-1939 (1971)
• Казанлъшката гробница (1974 - и на руски, английски и немски)
• Социалистическая культура и современные общественные процессы (1977; на руски)
• Четвероевангелието на цар Иван Александър (1980)
• За усъвършенствуване на човека и обществото (1980; статии, речи и доклади)
• С априлско вдъхновение в борбата за мир и социализъм, за единство, творчество и красота (1982; доклади, речи, статии, изказвания в 3 тома)
• Интелектуалните възможности и творческите сили на личността (1985; доклади, статии, речи, изказвания)
• По законам красоты // Культура и время, № 1/2 2002

Литература

• Савова, Елена, Здр. Минчева, Кирил Аврамов: Людмила Живкова, живот и дело (1942-1981). Летопис. София, 1987.
• Александров, Емил: Култура и лична власт. Слънце, София, 1991.
• Сидоров В.М.: Людмила и Вангелия. Москва, "Мир через культуру", 1992. (Бълг. превод. Валентин Сидоров. Людмила и Ванга. Репортер, София, 1995).
• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
• Шапошникова Л.В.: Людмила Живкова – государственный деятель и подвижник // Культура и время. 2002. № 2/3.
• Данаилов, Георги. Доколкото си спомням. Абагар, 2002. ISBN 954-427-470-0.
• Георгиев, Никола. Нова книга за българския народ. LiterNet, 2003. ISBN 978-954-304-066-7.
• Константин Дилчев: Загадъчната смърт на Людмила Живкова. София, Ню медиа груп, 2006.
• Елит Николов: Дъщерята на надеждите. София, Пропелер, 2008.
• Крум Благов: Какво уби Людмила Живкова. София, Стандарт, 2009 (Големите мистерии, 17).
• Богомил Райнов: Людмила — мечти и дела. 2 изд. София, Изток-Запад, 2011; http://www.referati.org/bogomil-rainov-liudmila-mechti-i-dela/12089/ref
• Любомир Левчев: Панихида за мъртвото време. София, Ентусиаст, 2011.

Външни препратки

• Фондация Людмила Живкова - Знаме на мира
• Снимки на Людмила Живкова
• Семейство Рьорих
• "Нова книга за българския народ", Никола Георгиев, Издателство LiterNet, 2003
• Статия във вестник "Sofiaecho", 2011 г.
• Филм за Людмила Живкова на руски, 2006 г.

¹: с ранг на министър
²: от 22 декември 1977 председател на Комитета за култура