Българска национална телевизия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Българска национална телевизия
Индустрия Телевизия
Основана 26 декември 1959 г.
Седалище Флаг на България България
Брой местоположения София, Пловдив, Русе, Варна, Благоевград
Положение и регион държавен
Генерален директор Вяра Анкова
Продукти БНТ 1, БНТ 2, БНТ HD, БНТ Свят
Собственик Флаг на България България
Девиз Винаги у дома
Уебсайт http://www.bnt.bg/
Българска национална телевизия в Общомедия
Сградата на БНТ
Първо лого на БНТ от 1959 до 2008

Българската национална телевизия (БНТ) е официално открита на 26 декември 1959 г. в резултат от 8-годишна разработка и изпитания на екип от учени от Машинно-електротехническия институт в София.

БНТ осъществява своята дейност по силата на Закон за радиото и телевизията, обнародван в бр. 138 от 1998 г. на „Държавен вестник”. БНТ е юридическо лице със седалище град София. Тя е национален обществен телевизионен и далекосъобщителен оператор. БНТ излъчва една 24-часова програма с национален обхват - „БНТ 1”, програма за българите в чужбина - „БНТ Свят”, обендиняващ всички регионални центрове канал - БНТ 2 и канал във висока резолюция (HDTV) - БНТ HD.

БНТ е член на „Интервизия" и партньор на „Евровизия”, както и е член на EBU, EGTA, IMZ, CIRCOM Regional, FIAT и BBLF.

Управителен съвет[редактиране | edit source]

  • Вяра Анкова – Председател на Управителния съвет и Генерален директор[1]
  • Анета Милкова – Член на Управителния съвет
  • Геновева Момчева - Член на Управителния съвет
  • Ива Харамлийска – Ценкова - Член на Управителния съвет
  • Марина Стойчева - Член на Управителния съвет

История[редактиране | edit source]

Първото предаване на българската телевизия е прякото излъчване на 7-ноемврийската манифестация от площад „9 септември” (днес „Александър Батенберг”) през 1959 г. На 26 декември 1959 г. става официалното откриване на Българската телевизия.

През 1964 г. към Министерството на културата е създадена Главна дирекция „Българска телевизия и радио”. През 1971 г. радиото и телевизията в България са обособени в Комитет за телевизия и радио, част от структурата на изпълнителната власт. От 1975 г. започва своята дейност Втора телевизионна програма. През годините този телевизионен канал дава предимство на културните програми и авторските предавания. От 1977 г. Българската телевизия и Българското радио придобиват статут на самостоятелни юридически лица към Комитета за наука, изкуство и култура. През 1986 г. двете медии отново са обединени в Комитет за телевизия и радио към Министерския съвет.

На 6 март 1990 г. Деветото обикновено народно събрание приема решение за временния статут на Българската телевизия и Българското радио, съгласно което двете организации се обособяват като самостоятелни институции. От 1 юни 1992 г. Телевизията пролучава наименованието Българска национална телевизия, Първа програма се казва вече „Канал 1”, а Втора програма – „Ефир 2”. През 1993 г. Регионалните ТВ центрове на БНТ започват излъчване на собствени регионални канали. „Ефир 2” излъчва до 31 май 2000 г., а от 2 май 1999 г. БНТ излъчва сателитната програма за българите в чужбина „БНТ свят”.

На 14 септември 2008 е обновена схемата на излъчване на телевизионните канали на БНТ, променени са имената и емблемите им.

Днес БНТ е разположена в две взаимно свързани сгради: нова (на снимката) и стара - по протежението на ул. “Тулово”. Старата сграда е била италианско училище. Проектирана е от инж. Константин Йосифов, който е осъществявал и надзора върху строежа. По време на една от бомбардировките през Втората световна война училището претърпява частично разрушение. Притежавайки все пак солидна конструкция, сградата е осигурявала в избените си помещения бомбоубежище за жителите на квартала.

Между 11 юни и 11 юли 2010 БНТ излъчи за пръв път спортно събитие в HD формат - Световно първенство по футбол 2010

На 16 октомври 2011 втора програма се завръща като БНТ 2 на мястото на регионалните телевизионни центрове на телевизията.

От март 2012г. телевизията започва да излъчва във формат 16:9.

На 6 февруари 2014 БНТ стартира самостоятелен канал във висока резолюция - БНТ HD.


Регионални телевизионни центрове[редактиране | edit source]

Българската национална телевизия има 4 регионални центъра – в Благоевград, Варна, Пловдив и Русе. Те осигуряват репортажи и предавания, представящи живота такъв, какъвто е в различните области на България. Освен това всеки регионален телевизионен център продуцира и излъчва собствена програма за зрителите в своя регион, която се разпространява по кабелен път.

РТВЦ - Благоевград[2]

Регионалният телевизионен център е създаден през 1975 г.. Той участва в програмната схема на БНТ с фолклорни предавания, документални и художествени филми. От 1992 година започва излъчването на регионалната си програма “ Канал Пирин”.

РТВЦ - Варна[3]

Регионалният телевизионен център - Варна се създава през 1972 г. За премиера на студиото се смята първото включване в централните новини “По света и у нас” на 8-ми септември 1972 г.. РТВЦ – Варна отразява големите международни културни прояви с домакин морската столица на България - „Международен балетен конкурс”, Международен музикален фестивал „Варненско лято”, филмовия фестивал „Любовта е лудост”, театралния – „Варненска сцена”, както и многобройни световни и европейски спортни събития и политически форуми. Стартът на регионалната програма „Море” е на 2-ри май 1993 г.

РТВЦ – Пловдив

РТВЦ - Пловдив е открит на 22.03.1971 г. и е първото регионално подразделение на БНТ.[4] Отначало работи като Телевизионно студио, което произвежда само репортажи за новинарските емисии „По света и у нас”. Преките излъчвания на програма от Студио „Пловдив” стартират през февруари 1974 г. От 1979 г. Пловдив става домакин на Международния телевизионен фестивал „Златна ракла”[5], организиран от БНТ. Повече от три десетилетия фестивалът се осъществява и популяризира със съдействието на РТВЦ - Пловдив.

РТВЦ – Русе

Регионален телевизионен център Русе е създаден през 1973 г. Първата му изява в ефир е на 7 ноември 1972 г. През 1976 г. ТВ центърът произвежда и излъчва своя регионална програма. Две години по-късно започват ежеседмичните блокови предавания "Север”. РТВЦ-Русе е основен медиен партньор на всички национални и международни събития с домакин град Русе.

Ефирна предавателна мрежа[редактиране | edit source]

Crystal Tv.png
 • Честоти на MUX 3  • Българска национална телевизия  •
Телевизионни канали  •       •       •       •       •
Радио станции
Предавателна DVB-T мрежа в България
  BUL01 - Видин 53 Белоградчик, Берковица, Видин, Враца, Гъмзово, Елисейна, Козлодуй, Лом, Мизия, Монтана, Оряхово, Чипровци
  BUL02 - Плевен 41 Априлци, Байкал, Белене, Български извор, Гулянци, Етрополе, Калейца, Кнежа, Ловеч, Луковит, Мездра, Никопол, Новачене, Орешак, Петърница, Плевен, Правец, Роман, Тетевен, Троян, Червен бряг, Ябланица
  BUL03 - Русе 58 Бутово, Бяла, Велико Търново, Ветово, Габрово, Горна Оряховица, Дебелец, Дряново, Елена, Златарица, Килифарево, Козловец, Опака, Плачковци, Полски Тръмбеш, Русе, Свищов, Севлиево, Сеново, Стражица, Трявна, Цар Калоян, Ценово
  BUL04 - Шумен 51 Алфатар, Велики Преслав, Върбица, Главиница, Каолиново, Каспичан, Котел, Нови Пазар, Попина, Попово, Разград, Силистра, Смядово, Соколарци, Тутракан, Търговище, Шумен
  BUL05 - Варна 27 Белослав, Бяла, Варна, Генерал Тошево, Девня, Добрич, Дългопол, Кайнарджа, Константиново, Обзор, Провадия, Тервел, Шабла
  BUL06 - Бургас 55 Айтос, Ахтопол, Бургас, Българово, Каблешково, Малко Търново, Несебър, Приморско, Факия, Царево
  BUL07 - Стара Загора 64 Градец, Елхово, Карнобат, Мъглиж, Нова Загора, Сливен, Стара Загора, Твърдица
  BUL08 - Кърджали 45 Димитровград, Джебел, Ивайловград, Кърджали, Маджарово, Маказа, Свиленград, Тополовград, Харманли, Хасково
  BUL09 - Пловдив 41 Белово, Ветрен, Долна баня, Душанци, Казанлък, Карлово, Клисура, Копривщица, Костенец, Момин проход, Панагюрище, Пловдив, Стрелча
  BUL10 - Смолян 58 Ардино, Баните, Барутин, Батак, Борино, Брацигово, Велинград, Девин, Дорково, Доспат, Златоград, Лъки, Мадан, Михалково, Неделино, Рудозем, Света Петка, Смилян, Смолян, Сърница, Триград, Хвойна, Чепеларе
  BUL11 - София 52 Бобов дол, Брезник, Годеч, Гюешево, Драгоман, Дупница, Земен, Ихтиман, Кюстендил, Лакатник, Самоков, Своге, София, Трън
  BUL12 - София-град 52 София
  BUL13 - Благоевград 33 Благоевград, Бобошево, Гоце Делчев, Елешница, Кресна, Мелник, Разлог, Рила, Симитли, Якоруда
  BUL14 - Варна-град 27 Варна
  BUL15 - Странджа 55 ///
Редактирай MUX 1  • MUX 2  • MUX 3



Източници[редактиране | edit source]

  1. Управителен съвет на БНТ към 2013, Официален уебсайт
  2. Официална страница на РТВЦ - Благоевград
  3. Официална страница на РТВЦ-Варна
  4. 40 години телевизионен център Пловдив! Празнуваме!, 20 декември 2011
  5. Златна ракла '98, в. Култура, 1998 г.

Вижте също[редактиране | edit source]