Бомбардировки на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Паметник на летците изтребители, загинали при отбраната на небето на София 1943-1944 г., скулптор Николай Зиков

Бомбардировките на България са поредица от нападения срещу София и други български градове и села от британските ВВС и ВВС на САЩ, Югославия и СССР по време на Втората световна война, от пролетта на 1941 г. до есента на 1944 г. които имат характер на реални бойни действия.

Предходни събития[редактиране | edit source]

Хронология на предходните събития[редактиране | edit source]

България по време на Втората световна война (виж и бомбардиране на земите под български контрол)
Бомбардировка над София, вероятно на 17 април 1944 г.

На 1 март 1941 г. Царство България се присъединява към Тристранния пакт.

На 22 юни 1941 г. започва операция Барбароса.

На 24 юни 1941 г. (до 5 септември 1944 г.) посолството на Царство България в Москва представлява интересите на Третия Райх, Кралство Румъния и Кралство Унгария в СССР - със съгласието на съветското правителство.

На 25 ноември 1941 г. Царство България се присъединява към Антикоминтерновския пакт. [1].

След нападението над Пърл Харбър и обявената от Третия Райх война на САЩ на 7 декември 1941 г., същия ден британските доминиони Канада, Австралия и Нова Зеландия обявяват война на Царство България, [2] последвани на 12 декември 1941 г. от метрополията си - Великобритания. [3]

На 13 декември 1941 г. Царство България обявява война на САЩ и Великобритания.

На 5 юни 1942 г. САЩ обявява война на Царство България.

На 17 юли 1942 г. от територията на Съветския съюз, който е подкрепян от Великобритания и САЩ, е прочетена програмата на Отечествения фронт, която предвижда "да се оттеглят незабавно българските войски, изпратени за потушаване борбата на братския сръбски народ срещу германското и италианското иго" и "да се осигури съгласно Атлантическата декларация националните интереси на българския народ чрез споразумение с другите балкански народи и чрез тясна дружба и сътрудничество на България със Съветския съюз, Англия, Америка и другите свободолюбиви народи".

Още в 1941 г. Югославия, Великобритания и СССР, без да са обявили война, бомбардират България. На 13 декември 1941 г. България символично обявява война на Великобритания и САЩ, в отговор на което САЩ обявяват война на Царство България на 5 юни 1942 г. Тогава след загубената от Ервин Ромел втора битка при Ел Аламейн и десанта в Алжир (операция Торч) на 08.11.1942 година Северна Африка постепенно е превзета от съюзниците и авиацията на САЩ и Великобритания, разполага със сили базирани в там, по-късно в Сицилия, а след операция Хъски и в Южна Италия където летищата във Фоджа и Бриндизи стават бази на 15-та въздушна американска армия в състав 85 бомбардировъчни и 22 изтребителни ескадрили - 931 бойни самолета, попълнени в XII 1943 и I 1941 с още 739 бомбардировачи Б24 „Либърейтър” и Б17„Флаинг фортрес” - общо 1670 самолета, така Балканският полуостров става лесна мишена.

По настояване на Уинстън Чърчил[4] започват разрушителни удари по населените места и територията на Царство България която е немски съюзник. На Чърчил се приписва и фразата: "София трябва да бъде изравнена със земята и в развалините и да се засеят картофи!"[5] (виж и план Моргентау) През февруари 1944 г., след тримесечни жестоки бомбардировки президентът Рузвелт телеграфира на Чърчил с предложение бомбардировките да спрат. Отговорът на Чърчил е повече от циничен: „След като лекарството е свършило толкова добра работа, нека да продължат да получават допълнителни дози от него.”[6]

Засегнати селища[редактиране | edit source]

По време на Втората световна война, въпреки че България не участва във бойни действия, е подложена на жестоки бомбардировки от англо-американските въздушни сили, като най-тежко е засегната София. Ударени са най-вече граждански обекти, като Народният театър (тежко засегнат), църквата от ХІ век Свети Спас (силно разрушена в 1944 г.), Градската библиотека (напълно унищожена на 30.03.1944 г. изгарят 40 000 тома книги), Католическата Катедрала Свети Йосиф (напълно унищожена на 30.03.1944 г.), голямата Софийска синагога (тежко засегната, изгаря и уникалната и широко известна юдейска библиотека на общността, съхранявала безценната колекция от средновековни равинистични трудове), Духовната академия (тежко засегната, изгорен е куполът на храма вграден в нея), взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център. Убити, безследно изчезнали и починали следствие на бомбардировките са над 2000 души от софийското население, разрушени са 12 657 сгради.

Освен София са бомбардирани българските градове: Карлово, Кюстендил, Мездра, на 22.06.1941 г. от съветски сили е ударен Добрич, където са разрушени четири сгради и двама души са ранени[7] и също: Горна Оряховица - в нощта на 12 срещу 13 септември 1942 г. и на 11.06.1944, Казанлък - в нощта на 12 срещу 13 септември 1942 г., Стара Загора - в нощта на 12 срещу 13 септември 1942 г., Русе - в нощта на 12 срещу 13 септември 1942 г. и на 29 юни и 3 юли 1944 г.; Охрид, Скопие, Велес и Крива Паланка през 1943-44 г. (тогава те са в държавните ни граници и първите са атакувани многократно); Ниш и почти всички големи градове и по-важни центрове в Поморавието, коeто тогава също е под български контрол. След съгласуване с Тито и Кардел, англо-американското командване в Европа бомбардира и Белград до чиито околности се простира българската зона на отговорност. На 24 юни 1943 е бомбардирано летището на Солун докъдето към 5 юли 1943 също се простира българската зона, бомбардиран е град Бяла на 1 август 1943 г.; Борисовград в нощта на 18 срещу 19 март 1944; Пловдив на 17 и 20.04.1944 г.; Перущица и Асеновград на 17.04.1944; Калофер на 18.05.1944; Велико Търново и Лясковец на 11.06.1944 г.; Шабла на 13.06.1944 г.; Алфатар на 24 и 28 юни 1944 г., Сопот на 26 юни 1944 г., Лом на 15 и 28 и 30 юли и на 18 август 1944 г.; Свищов на 30.07.1944. Бомбардирани са дори българските села: Ружинци, Кунино - врачанско, Беглеж - плевенско, Бели бряг, Чуковец, ломските села Калугер махала, Разград махала и Воднянци; Бойчиновци, с . Долни Цибър, с. Згалево, с. Парлец, гара Букьовци, с. Дебели лак, с. Синаговци, Горно Церовене, Живовци, с. Иганово, Шалтиково, Чупрене, с. Люта, гара Райко Жинзифово, гара Лакатник, c. Червена вода, с. Бузовград, с. Дента, парка и двореца Врана, с. Казичане, с. Враждебна, с. Княжево, с. Поповяне – самоковско, с. Реброво, c. Кочериново, с. Царевец, с. Соколаре, с. Поляни, с. Чомаковци, с. Драгалевци, с. Симеоново, с. Герман, с. Гюешево, с. Сирищник, с. Върба, c. Божурище, c. Биримирци, c. Орландовци, Ораново, Брестово, Бяла река, Езерово, Крумово, Любеново, Хисаря, Царско село, Шишманово, с. Слатина, Батановци, Вакарел, Дървеница, Лиляново, Красно село, Мошино, Осиково, c. Симеоново, Студена, c. Църква, Широки дол, с. Пишурка, Садово, с. Ягодово, добричките села Видно, Ириджа, Твърдица и Горичане, с. Джерман, махала Пуньова могила, гара Ихтиман, с. Златарица, оряховското село Остров, с. Камена Рикса, с. Белотичане, с. Вълково, c. Бусманци, с. Побит камък Разградско, c. Дойренци, с. Воден, c. Гърчиново, с. Щоково, с. Кула махала, Църквино, Веселина Желязковец, гара Самуил, с. Царева ливада, Гагово, гара Генерал Жостов при Скопие, Сухиндол, Новачене, Дяково, Върбица, Драгани, Гайтани, гара Даме Груев между Скопие и Тетово, с. Отец Паисиево, c. Ботево, с. Иганово, Ракево, Бара, Роскот, Генерал Лазарево, махала Кръстевци, Горно Церовене, Живовци, гара Генерал Лист, родопските селища Чепеларе, Ракитово, Сърница, с. Долни Воден, Нареченски бани, с. Караманци Кюстендилско и други градове и села в Мизия, Тракия и Македония.

Хронология[редактиране | edit source]

Април – септември 1941 г.[редактиране | edit source]

  • 6 април 1941 г.

Югославски самолети Do-17 бомбардират София – индустриалния квартал и гарата на София, град Кюстендил и някои села. В София в 15.30 ч. югославски бомбардировач „Дорниер -17” пуска 8 бомби над София, в квартал Булина ливада са разрушени няколко къщи и загиват 8 души [8] убити са 4 жени и 2 деца. Излетелите български самолети успяват да го прогонят. При бомбардировката на Кюстендил в 8.35 часа четири самолета нападат града и особено ожесточено гарата, загиват 76 души - 58 граждани, 2 български и 16 германски войници, и са ранени 95 души - 59 граждани, 5 български и 31 германски войници. Тогава са пуснати бомби и над с. Гюешево, с. Сирищник и с. Върба, жертви няма.

В интервала 20:05 - 21:40 часа на 6 април 1941 г. британската авиация извършва бомбардировки над България. В 20.15 часа самолети Bristol Blenheim бомбардират Петрич и Хотово, а шест самолета Vickers Wellington хвърлят бомби над София и околни села, като отговор на присъединяването на България към Тристранния пакт. В Петрич жертвите са 3-ма германски войници и един гражданин, а 5 са ранени. Бомбардировките над столицата са в 20.20 ч. и 21.10 ч. пуснати са около 43 бомби, като убиват 18 души и раняват 28 души; разрушени са 14 сгради и избухват три пожара [9]. Нападнати са летище Божурище и селата Биримирци, Орландовци и Ораново. В 20.40 ч. са хвърлени бомби при с. Джерман и махала Пуньова могила – загиналите са 5, ранените 3-ма.

  • 7 април 1941 г.

Бомбардирани са гара Ихтиман и село Златарица.;

  • 14 април 1941 г.

В 1.15 ч., след използване на осветителни тела, е бомбардирана София – 64 бомби се възпламеняват, а 77 –не. Убитите са 14, ранените 25. На гарата е запален влак с боеприпаси. Бомбардирани са летище Връждебна, с. Бусманци и гара Гюешево.

  • 22 юни 1941 г.

В 22 часа неопознат съветски самолет напада и бомбардировка град Добрич, хвърлени са 6 бомби, по осколките им са открити опознавателни знаци на СССР. Разрушени са 4 сгради, двама души са ранени.

  • 12 август 1941 г.

В 2.20 ч. отново от неопознат самолет са пуснати 4 бомби край с. Побит камък, Разградско – убити са мъж и жена. При с. Воден са пуснати 2 бомби. Село Гърчиново е бомбардирано с 8 бомби.

През 1941 година са бомбардирани са 25 населени места, убити са 115 души и 162 са ранени. Пуснатите бомби са над 252. При априлските бомбардировки ПВО артилерията е неефективна, а съюзните немски изтребители не участват в защитата на съюзника си.

Септември 1942 г.[редактиране | edit source]

  • Нощта на 12 срещу 13 септември 1942 г.

Нощни съветски бомбардировки над Русе, Стара Загора, Казанлък и Горна Оряховица. Един самолет хвърля 3 бомби над Стара Загора – убита е една жена, а 17 човека са ранени. Бомба е хвърлена и над Горна Оряховица – ранени са двама души. Над Русе са хвърлени 4 бомби. При с. Червена вода са хвърлени 9 бомби, а при с. Бузовград 8 бомби, които разрушават една сушилня.

Нападенията принуждават правителството да въведе затъмнение над цялата страна от 2 октомври 1942 година, което е прекратено на 16 май 1941 година. През 1942 г. са бомбардирани 7 населени места, убит е 1 човек и 19 са ранени. Пуснатите бомби са над 27.

От пролетта до края на 1943 г.[редактиране | edit source]

  • 24 юни 1943 г.

Бомбардирано е летището до Солун.

  • 1 август 1943 г.

Провежда се операция съюзническата авиация „Приливна вълна” - бомбардиране на нефтените находища край Плоещ. От Бенгази излитат 177 бомбардировача Б-24 „Либърейтър”, които прелитат над Адриатическо море и през Куманово и Скопие се насочват към нефтените полета на Румъния. При бомбардировката на американците понасят значителни загуби – 56 свалени самолета. На връщане летящите крепости са посрещнати от българските изтребители, които в първия бой за защита на родното небе свалят 5 противникови бомбардировача. Над българска територия са пуснати бомби при гара Бойчиновци, при гр. Бяла и при с. Дента.

  • 18 октомври 1943 г.

В 12,15 ч. 24 леки бомбардировача „Уелингтън” и изтребители Р-38 „Лайтинг” атакуват гара Скопие – разрушени са 40 сгради, убити са 30 човека, ранени са 23-ма. Същият ден са атакувани гара Велес и град Велес – убити са двама и е ранен един човек. В 16,22 ч. отново е атакувана гара Скопие като са убити трима и са ранени 15 войници. Свален е един противников изтребител. Бомбардирана е и гара Генерал Жостов.

  • 20 октомври 1943 г.

Атакуван е Ниш. Хвърлени са общо 179 бомби, убити са 245 души и 479 са ранени. Разрушени са 66 сгради, много вагони и локомотиви.

  • 21 октомври 1943 г.

Бомбардирана е гара Скопие – жертви няма;

  • 25 октомври 1943 г.

В 9,56 ч. е атакувана гара Скопие, като са пуснати около 20 бомби и е ранен един човек. Излитат два български изтребителя „Месершмит”, като подпоручик М. Григоров успява да свали два изтребителя;

  • 6 ноември 1943 г.

Бомбардировачи, които се завръщат от бомбардировка на Плоещ, от голяма височина бомбардират Пловдив, жертви няма;

  • 14 ноември 1943 г.

Първото масирано въздушно нападение над българската столица, в 12,30 ч. 137 самолета - 91 бомбардировача B-25 Мичъл и 46 изтребителя „Лайтинг” атакуват София, пуснати са 563 бомби. Разрушени са 47 сгради и постройки. Убити са 59 души и са ранени 128. Убити - 56 граждани, 1 полицай и 6 военни. Тежко ранени - 49 човека, леко ранени - 79. Срещу противника излитат 17 български изтребителя Ме-109, във въздушния бой загива фелдфебел Йордан Славов. Предупредителната служба закъснява да сигнализира да подаде сигнал за приближаваща опасност, но ПВО, макар да не сваля противников самолет, успява да отклони нападателите от центъра на града, изстрелвайки 1471 тежки и 2128 леки снаряда.

  • 24 ноември 1943 г.

На 24 ноември 1943 г. следва нова бомбардировка, извършена от 60 бомбардировача B-24 Либърейтър придружени от около 30 изтребителя, пускат 156 бомби, като убиват 9 човека и раняват 29 граждани и военни лица, разрушени 87 жилища и постройки в района на Централна гара София. ПВО изстрелва 585 снаряда. Във въздушния бой за защита на София загива летецът Мито Дисов - изтребителят му пада след като е отсякъл с крилото опашката на бомбардировач - „летяща крепост“. Свалени са 10 противникови самолета, зенитната артилерия сваля 3, а българските изтребители - 7 противникови машини.

  • 10 декември 1943 г.

Нападението е извършено от 120 самолета - 60 бомбардировача Б-24 „Либърейтър” и 60 изтребителя „Лайтинг” атакуват София. поради активното противодействие на българските изтребители до София стигат само около 40 самолета, които хвърлят 180 бомби – около 90 бомби в района на кварталите "Хаджи Димитър", "Индустриален", Централна гара, "Малашевци" и "Военна рампа". Други 90 бомби поразяват летище Враждебна и селата край него. При бомбардировката са убити 11 души, ранени са 22, разрушени са 85 постройки. Бомбардирани са дворецътВрана, с. Казичане, с. Връждебна, с. Поповяне – Самоковско, с. Реброво. ПВО изстрелва 941 снаряда. Във въздушния бой загива капитан Павел Павлов. Свален е един противников самолет.

  • 20 декември 1943 г.

Нападение на американската авиация върху София. Групировка от 15-та въздушна армия на САЩ [1] от 150 бомбардировача "Либърейтър" B-24 Liberator (Бе-24 "Освободител") от 376-та тежка бомбардировъчна групировка (376th Bomb Group – Heavy), охранявани от 60 тежки двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning (Локхийд Пе-38 "Светкавица") от 82-ра изтребителна група (82th Fighter Group), се насочва за поредната "терористична бомбардировка" на София, както операциите красноречиво се наричат в английските военни планове. Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески. Противника е посрещнат от изтребители Ме-109, излетели от Божурище и „Девоатин” , излетели от Враждебна. Българският орляк 3/6 имащ по списъчен състав 17 изтребителя Ме-109G-2 вдигайки се от летище Божурище има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, а в това време другият орляк от Враждебна — 2/6, имащ по списъчен състав 24 изтребителя Девоатeн D.520, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София. Летците добре разбират, че с при съотношение 1:6 в полза на нападателите нямат шанс да разбият и унищожат противника, но трябва да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата и могат да нанесат болезнени загуби на нашественика като свалят няколко негови самолета, основната им тактическа цел е да разстроят противниковата формация и отклонят "Освободителите" от курса, да не ги оставят необезпокоявани да нанесат точен удар по българската столица и да ги принудят да хвърлят бомбите си извън града. Тази цел е постигната от българските летци изтребители. При това нападение на американската авиация върху София са разрушени 113 сгради и е прекъснат релсовият път на околовръстната железопътна линия. Над столицата са пуснати 270 бомби, убити са 71 човека, тежко ранени са 46, а леко ранени - 62 души. Във въздушния бой загиват подпоручик Георги Кюмюрджиев и легендарния поручик Димитър Списаревски – първата българска „жива торпила”, той тежко прострелва един бомбардировач след което се врязва и сваля водача на вражеска американска ескадрила готвеща се да засипе с бомби населението на София; ПВО изстрелва 805 снаряда. Българите свалят 5 самолета - 2 бомбардировача и 3 изтребителя. Лейтенант Едуард Тинкър (пилот на «Лайтнинг» от изтребителното прикритие, бордов номер 43-2413, от 97-а изтребителна ескадрила), участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява: "Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те надхвърлят понятието ненадмината ярост в авиацията”

  • 30 декември 1943 г.

Дневна бомбардировка на района на софийския централен железопътен възел. Убити са около 70 души и са ранени 95.

През 1943 година са бомбардирани 24 населени места, убити са 436 човека и 810 са ранени. Пуснатите бомби са над 1032. В края на 1943 година американското и английското военно ръководство са на мнение, че поставените цели за въздушни удари над България не са изпълнени, резултатите са незадоволителни, причината за това е отдадена на активната отбрана на българската изтребителна авиация.

Януари – септември 1944 г.[редактиране | edit source]

  • 4 януари 1944 г.

108 американски Б-17 трябва да бомбардират София, но поради гъстата мъгла са отклонени. Около 100 бомбардировача хвърлят 150 бомби над Дупница. Градът е варварски обстрелван и с бордовите картечници на нападателите. Разрушени са 40 сгради. Жертвите са 59 убити и 43 са ранени. С бордови картечници е обстрелвано с. Кочериново и теснолинейката, като са ранени двама души. Бомби са хвърлени при с .Царевец, с. Соколаре, с. Поляни, Крива Паланка. От Ниш излитат немски изтребители, които водят въздушен бой с противника;

  • 10 януари 1944 г.

Бомбардировките на този ден ясно сочат, кои англичаните и американците считат за стратегически български градове. Първо към 12 часа от 40 самолета е бомбардиран Скопие, хвърлени са 180 бомби, убити са 12 и ранени са 16 човека. Следва удар върху на София – това е първата комбинирана (дневно-нощна) и е една от най-страшните и кръвопролитни англо-американски бомбардировки над столицата. Дневната е извършена от около 330 американски самолета. Първо градът е нападнат от два американски бомбардировъчни полка Б-24 и Б-17 „Флаинг Фортес” - около 220 бомбардировача и 110 изтребителя „Лайтнинг”. Бомбардировката е извършена към 13:00 часа когато акатуват бомбардировачите, т. нар. „Летящи крепости“, безспорно е потвърдено прякото участие на 143 B-17 Flying Fortress, 37 B-24 Liberator) и 110 изтребителя P-38 Lightning. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета - 43 български от 6-ти изтребителен полк и 30 немски изтебителя. От софийските летища се вдигат - 2/6 изтребителен орляк с 23 Dewoitine D.520 и 3/6 изтребителен орляк с 16 Me-109G[10] и от Карлово едно крило (ято от четворка изтребители) Dewoitine D.520 от 4/6 изтребителен орляк, водени от кандидат-подофицер Тодор Розев. На бой в защита на София излита и германската ескадрила I./JG 5 „Eismeer“ с 30 изтребителя Me-109G, водени от своя командир кап. Герхард Венгел. От ПВО са изстреляни 1958 снаряда. Във въздушния бой са свалени от българите 6 „летящи крепости” и 5 изтребителя, немците свалят още 3 бомбардировача, защитниците на София дават 2 жертви – загива подофицер Симеон Михайлов /самолетът му внезапно полита към земята и се разбива при с. Мало Бучино, вероятно загуба на съзнание поради тежък синузит/ и германският изтребител кап. Герхард Венгел, убит край Радомир в бой с няколко вражески изтребителя. Ранени са още 4-ма немски летци. В 22 часа същата нощ София е нападната от още около 80 британски самолета и въпреки изстреляните 1310 снаряда от зенитната артилерия противникът успява да нанесене още поражения на града. В резултат на дневното и нощното нападение на София загиват 947 човека и са ранени 710. Тежкко ударени са 3731 сгради – разрушени 93 държавни и 3211 частни сгради и 427 са полуразрушени. Хвърлените бомби над София са общо 1784. Жестоките въздушните удари на 10 януари силно разстройват обществения живот в столицата и започва евакуация. До 16 януари 300 000 жители напускат града.

  • 24 януари 1944 г.

300 американски тежки бомбардировача тръгват да бомбардират София, но поради гъстата мъгла са отклонени. Те хвърлят бомбите си над други градове и села. и тежко бомбардират град Враца – в 12,35 ч. от 84 „летящи крепости” и в 13,10 ч. от още 50 бомбардировача. Пуснатите бомби над града са около 380 – убити са 126 човека, ранени са 250. Разрушени са 234 сгради. Жертвите са 126 убити и 97 ранени. Бомбардиран е и гр. Скопие – над града са хвърлени около 380 бомби. Същия ден са хвърлени бомби и при с. Чомаковци, с. Драгалевци, с. Симеоново, с. Герман, с Згалево, с. Беглеж. Общо над страната са хвърлени над 800 бомби, a загиналите са 126. От Ниш излитат германски изтребители. Свалени са 5 противникови самолета;

  • 16 март 1944 г.

През нощта към 21 часа София е нападната от около 50 бомбардировача, които пускат осветителни тела, 197 разрушителни и около 4000 запалителни бомби. Възникват около 70 пожара. Разрушени са 72 сгради. Жертвите са 43 убити, включително 12 човека които се задушават, и 58 ранени. Бомби са хвърлени и около селата край София. ПВО изстрелва 1121 снаряда.

  • 17 март 1944 г.

В 01,27 ч., след осветяване, София е бомбардирана от около 25 самолета. Над града са пуснати 307 бомби. ПВО изстрелва 906 снаряда. 33 човека загиват, ранените са 76.

  • 18 и 19 март 1944 г.

След 21 часа над селища в Южна България са извършени нападения от около 150 самолета. За щастие жертви няма. Борисовград е бомбардиран със 7 бомби, Пловдив с 10 бомби. Бомби са пуснати и при селата Брестово, Бяла река, Езерово, Крумово, Любеново, Сърница, Хисаря, Царско село, Шишманово. Две бомби са хвърлени при гара Ракитово. Между 22,08 ч. и 00,20 ч. самолети се появяват над гр. Кърджали и го осветяват, но бомбардиране не последва;

  • 24 март 1944 г.

В 22 ч. около 40 самолета нападат София. Хвърлените бомби са предимно запалителни, жертви не са дадени. Няколко бомби падат в района на двореца Врана и изгарят втория му етаж. Бомби са хвърлени при селата Батановци, Вакарел, Дървеница, Лиляново, Красно село (11 бомби), Мошино, Осиково, Симеоново, Студена, Църква, Широки дол.

  • 29 март 1944 г.

През нощта между 21,14 ч. и 21,34 ч. около 50 леки бомбардировача „Москито” осветяват София а след това пускат около 70 бомби. Загиват 10 човека, сред които 7 селяни от с. Слатина. ПВО изстрелва 462 снаряда.

  • 30 март 1944 г.

Това е най-тежката терористична бомбардировка над София, но извършената евакуация проваля плановете на противника да предизвика големи човешки жертви. Столицата е нападната от 450 бомбардировача Б-24 „Либърейтър, Б-17 „Флайнг Фортес”, Б-25 „Митчел” и „Халифакс”, придружени от 150 изтребителя Р-38 „Лайтинг”. В 9,45 ч. София е бомбардирана както при варварската бомбардировка на Дрезден с т.н. „бомбен килим”.В 10,10 ч. градът е бомбардиран повторно. Хвърлени са около 3000 фугасни и около 30 000 запалителни бомби [11], разрушени са 3575 сгради. Извършената евакуация на София проваля плана на нападателите да убият голяма част от населението – жертвите са 139 загинали и неизвестен брой ранени. Същия ден е бомбардиран град Ниш. При с. Пишурка са пуснати 64 бомби. Българските изтребители храбро пресрещат противника, но не успяват поради малочислеността си да разстроят бомбардировъчната формация и да предотвратят бомбардировката над София. Във въздушния бой този ден загиват фелдфебел Христо Цанков и подофицер Йордан Кубадинов. Свалени са 9 противникови самолета.

  • 5 април 1944 г.

Бомбардиран е Ниш. Хвърлени са 170 бомби от които 70 на гарата. Разрушена е и жп линията Скопие – Ниш. Излетелите български изтребители водят ожесточен бой с противника;

  • 17 април 1944 г.

София е бомбардирана в 11,45 ч. от 350 бомбардировача, придружени от 100 изтребителя Р-47 „Тъндърболт” и Р-51 „Мустанг”.Хвърлените бомби са около 2500, xвърлени са и експлодиращи предмети и детски играчки, убити са 128 човека, ранени са 76 души. Разрушени са 749 сгради. ПВО изстрелва 3062 снаряда и засяга 9 бомбардировача. Българските летци изстребители, макар и в малоброен състав, смело атакуват противника и успяват да свалят няколко американски „летящи крепости” и изстребители. Поради голямата прилика мужду своя „Месершмит” и въведения, вместо двутелите Лайтнинги, американски изтребител „Мустанг”P-51 Mustang българските самолети не разпознават врага и се приближават в опасна близост, американците дори са разклащали крила, за да подсилят измамата. В боя този „черен Великден“ 17 април загиват 7 български пилоти : 4- ма пилоти от 2/6 орляк: подпоручик Веселин Рачев, поручик Христо Арнаудов, поручик Димитър Попов и подофицер Атанас Кръстев и 3- ма пилоти от 3/6 орляк: поручик Любен Кондаков, подпоручик Иван Стефанов и подпоручик Виктор Атанасов. Същата вечер между 23,31 ч. и 23,42 ч. е атакуван Пловдив от около 30 самолета – от пуснатите 150 бомби са убити 44 и са ранени 33 човека. Бомби са пуснати при Асеновград, Садово и с. Ягодово – загива 1 човек. Над Перущица са пуснати 10 бомби, като загиналите са двама. Към 22 часа са хвърлени бомби и над добричките села Видно, Ириджа, Твърдица и Горичане.

  • 20 април 1944 г.

Между 01,52 ч. и 02,08 ч. Пловдив е нападнат от около 20 бомбардировача – след осветяване са пуснати 25 бомби. Убити са 7 човека, ранени са 29;

  • 24 април 1944 г.

С 12 бомби е бомбардирано с. Караманци, Кюстендилско;

  • 10 май 1944 г.

Около 22,20 ч. 20 самолета бомбардират гр. Ниш;

  • 15 май 1944 г.

В 13,07 ч. и 14,10 ч. гр. Охрид е атакуван от американски изтребители – хвърлени са 12 бомби, като загиват двама германски войници и 3-ма жители са ранени;

  • 18 май 1944 г.

Между 11,45 ч. и 14,00 часа завръщащите се от Румъния бомбардировачи хвърлят бомби над български села – с. Долни воден / трима загинали/, с. Чепелари, с Вълково /двама загинали/, гара Дойренци, с. Щоково, Нареченски бани, край гр. Калофер, край с. Кула махала; На 24 май Охрид е атакуван в 15,42 ч. – пуснати са 8 бомби, убити са двама войници и един е ранен;

  • 9 юни 1944 г.

В 2,32 ч. 100 бомби са хвърлени над Ниш;

  • 11 юни 1944 г.

Бомбардиран е Русе. Пуснати са около 100 бомби. Убити са петима, ранени са 4 души. Бомби са хвърлени и при разградските села Църквино, Веселина и Желязковец и при гара Самуил. Има бомбени попадения и край Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец, както и при селата Царева ливада, Гагово, Сухиндол, Новачене, Дяково, Върбица, Драгани и Гайтани. Загива подпоручик Иван Бонев. Българската изтребителна авиация успява да свали 11 противникови самолета. В този ден в боя участват и германски изтребители.

  • 12 юни 1944 г.

В 1,52 ч., след осветяване, е бомбардирано летище Карлово. 50-60 самолета хвърлят 100 разрушителни и много запалителни бомби, стрелят и с бордовите картечници. Загиналите са 30, ранени са 72 човека.

  • 14 юни 1944 г.

В 9,34 ч. Охрид е атакуван от 4 изтребителя „Спитфайер”. Пуснати са 8 бомби, които убиват двама и раняват 1 човек. Между 23,00 ч. и 23,10 ч. една дузина бомбардировачи хвърлят 100 бомби над Ниш. Има няколко убити и ранени човека.

  • 20 юни 1944 г.

Нападната гара Прилеп от изтребители „Спитфайер” – убит е един войник, а трима са ранени. Извършено е и нападение над гара Даме Груев, като са убити двама железничари;

  • 23 юни 1944 г.

В 9,50 ч. е нападнат Русе. Хвърлени са 20 запалителни бомби. Запалителни бомби са хвърлени и над Ниш. За щастие жертви няма. 20 запалителни бомби са пуснати и при оряховското село Остров. За сражение с противника излитат български и германски изтребители, като успяват да свалят няколко противникови бомбардировача. Една от свалените „летящи крепости” пада при с. Отец Паисиево, като убива 3-ма човека и ранява други трима.

  • 24 юни 1944 г.

Преди обяд завръщащите се от Румъния бомбардировачи хвърлят бомби над български селища. 6 бомби са хвърлени над гр. Казанлък, но жертви няма. Бомби са хвърлени и над селата Ботево, Ракево, Бара, Роскот, Генерал Лазарево, при махала Кръстевци и гр. Сопот. Защитници на българското небе успяват да свалят 10 противникови самолета. В този ден, след изненадваща атака на противника, са свалени и пет български изтребителя, но пилотите успяват да се спасят с изключение на фелдфебел Цвятко Загорски.

  • 25 юни 1944 г.

B 10,20 ч. 4 английски изтребителя бомбардират Охрид с 8 бомби. Убит е един войник , а друг е ранен.

  • 28 юни 1944 г.

Извършена е наказателна бомбардировка над летище Карлово. Хвърлени са над 350 тона бомби, които напълно разрушават летището. Убити са 7 човека, 6 са ранени. Бомбардирани са с около 63 бомби и с. Иганово и гр. Сопот – убити са 5, ранени са 10 човека.

  • 29 юни 1944 г.

В 1,40 ч. е бомбардиран Русе – хвърлени са 100 разрушителни бомби, убити са двама, ранени са трима човека;

  • 30 юни 1944 г.

В 17,00 часа 4 изтребители „Спитфайер” атакуват Скопие, като убиват 5 и раняват двама човека;

  • 3 юли 1944 г.

Завръщащите се от Румъния бомбардировачи хвърлят няколко бомби над Русе – жертви няма. Пуснати са бомби при селата Шалтиково и Чупрене. При село Люта пада „летяща крепост” и по случайност убива трима селяни;

  • 4 юли 1944 г.

Към 11,30 ч. е обстрелвана гара Райко Жинзифово – има много ранени хора;

  • 9 юли 1944 г.

Към 9 ч. е обстрелван влака Велес – Градско. Ранени са трима човека. Обстрелвана е и гара Прилеп. Близо да гр. Прилеп, след стрелба от въздуха, е ранен полицай. В 16,43 ч. е обстрелвано шосето Скопие – Тетово – убит е един войник, един гражданин е ранен.

  • 11 юли 1944 г.

Изтребители „Спитфайер” атакуват влак между Качаник и Скопие – убит е един германски войник и са ранени 13 италиански военннопленници.

  • 15 юли 1944 г.

Хвърлени 2 бомби над пристанище Лом и над ломските села Калугер махала, Разград махала и Воднянци. Бомби са пуснати и при с. Остров, с. Камена Рикса, с. Ружинци, с. Белотичане;

  • 22 юли 1944 г.

Завръщащите се от Румъния самолети пускат две бомби при гара Бойчиновци. Бомби са хвърлени при Оряхово, с . Долни Цибър, с. Згалево, с. Парлец и гара Букьовци. При с. Дебели лак са хвърлени 10 бомби и е ранена 1 жена. Парче от снаряд на ПВО убива 1 жена в Княжево. Излетелите български изтребители и ПВО свалят няколко „летящи крепости”;

  • 26 юли 1944 г.

Вражески изтребители нападат няколко влака и гари. При нападение на санитарен влак са ранени двама войници. Във влака София – Скопие са убити машинистът и двама войници, а 20 човека са ранени. На гара Генерал Лист е убит железничар. При нападение на друг влак са убити 11 и са ранени 30 човека; На 28 юли.

  • 28 юли 1944 г.

Около 150 американски бомбардировача нападат летище Карлово. На земята са разрушени 70 самолета. Жертвите са 25 убити и 52 ранени. Завръщащите се от бомбардировка на Румъния противникови самолети пускат седем бомби над Лом. Ранени са 3 човека, а при с. Синаговци са хвърлени 10 бомби. Българските летци изтребители свалят 4 противникови самолета.

  • 30 юли 1944 г.

Противникови самолети минират р. Дунав при Видин, Лом, Оряхово, Сомовит, Белене, Свищов и Русе – в резултат на минирането потъва немски шлеп. От въздуха са обстрелвани Свищов и Лом;

10 август 1944 г. преминаващи над България самолети хвърлят 6 бомби между селата Горно Церовене и Живовци. Излетелите български и германски изтребители успяват да свалят 3 „летящи крепости”;

  • 17 август 1944 г.

Завръщащите се от Румъния бомбардировачи са пресрещнати от български изтребители, не им позволявайки да достигнат до София. В разразилия се въздушен бой са свалени 7 противникови самолета.

  • 18 август 1944 г.

7 самолета бомбардират с 26 бомби пристанище Лом, като тежко раняват трима и леко още трима;

  • 21 август 1944 г.

В 9,10 ч. е бомбардиран Ниш – хвърлени са 800 малокалибрени бомби. Загиват двама военнослужещи. Ранени са трима;

  • 26 август 1944 г. Завръщащи се от Румъния бомбардировачи хвърлят бомби при селата Бели бряг, Люта и Чуковец. Българските авиатори успяват да свалят три противникови самолета
  • 31 август 1944 г.

противникови самолета обстрелват влак на гара Лакатник, като раняват двама човека;

  • 1 септември 1944 г.

Около 100 бомбардировача нападат Ниш – убити са 5 и са ранени 15 войници. Сред населението също има жертви.

В първите дни на м. септември България излиза от Тристранния пакт, в сраната навлизат съветски войски и въздушните нападения над България са спрени. През 1944 година са бомбардирани 131 населени места, убитите са 1276, 1381 са ранени. Пуснатите бомби са над 43 954.

Български летци и резултати от бомбардировките[редактиране | edit source]

Загинали Българските летци:

1. Поручик Лука Й. Обрейков + 08.08.1943 със самолет Месершмит Ме109 G-2
2. Поручик Йордан Сл. Тодоров + 14.11.1943 – първата въздушна жертва в отбраната на София
3. Подпоручик Митьо С. Дисов +24.11.1943 Ме109 G-2
4. Майор (посм.) Павел Павлов – командир на 652 ято, 2/6-ти орляк + 10.12.1943 Девоатин D-520
5. Капитан Димитър Списаревски – 3/6-ти орляк +20.12.1943 Ме109 G-2
6. Поручик Георги Р. Кюмюрджиев + 20.12.1943 Ме109 G-2
7. Капитан (посм.) Симеон К. Михайлов + 10.01.1944 Девоатин D-520
8. Поручик (посм.)Атанас Ат. Кръстев + 10.01.1944 Девоатин D-520
9. Тома Боев + 10.01.1944 Девоатин D-520
10. Герги Хр. Гочев + 27.01.1944
11. Йордан Н. Кубадинов + 30.03.1944 Ме109 G-6
12. Иван Бояджиев (летец) + 30.03.1944 Ме109 G-6
13. Подпоручик Христо К. Цанков +30.03.1944
14. Капитан Любен Кондаков + 17.04.1944 Ме109 G-6
15. Димитър Ст. Попов +17.04.1944 Ме109 G-6
16. Подпоручик Веселин Н. Рачев + 17.04.1944 Ме109 G-6
17. Христо Г. Арнаудов + 17.04.1944 Ме109 G-6
18. Виктор Д. Атанасов + 17.04.1944 Ме109 G-6
19. Поручик Иван Т. Стефанов + 17.04.1944 Ме109 G-6
20. Фелдфебел Иван М. Сомлев +17.04.1944 Девоатин D-520
21. Фелдфебел Цвятко М. Загорски + 24.05.1944 Ме109 G-6
22. Поручик Иван Н. Бонев + 11.08.1944 Ме109 G-6
От немските летци загинали защитевайки българското небе е известно името на капитан Герхард Венгел – командир на I./JG5 “Eismeer” +10.01.1944 Me 109 G-6

България защитaвайки населението и земите си губи 27 самолета и 22-ма пилоти. Под командването на генерал Димитър Айранов и командира на 6-ти изтребителен авиополк полковник Васил Вълков българските летци, храбро се бият срещу обичайно седемкратно превъзхождащ ги противник, а в отделни сражения съотношението на силите е достигало 23:1 в полза на англо–американската авиация, това прави още по-значими българските изтребители и особено тези 66 от тях, които оставят имената си в списъка на въздушните победители по време на Втората световна война. Начело на този списък е поручик Стоян Стоянов, който постига впечатляващите 15 въздушни победи, други български асове печелят по 13, 10, 8, 7 и т.н. въздушни победи, забележителни са имената на Петър Бочев, Николай Бошнаков, Неделчо Бончев, Христо Илиев, Чудомир Топлодолски, Любен Кондаков, Христо Костакев. София и Западна България пазят орляците 3/6 базиран в Божурище и 2/6 с командир капитан Николай Бошнаков пребазиран от Карлово във Враждебна, немски ескадрили има на Враждебна и в Ниш, орляк 1/6 е пребазиран от Божурище на Марно поле до Карлово при 4/6 орляк който като него има задача да пази Пловдив и Тракия, но оказва съдействие и в защитата на столицата. Всеки орляк е следвало да е от 40 машини формиращи няколко ята по 10-16 самолета и командно крило (четворка изтребители), най-малката единица е двойката самолети. Друга част от българската авиация е базирана на летищата Балчик и Чайка при Варна и Сарафово при Бургас охраняваща ефикасно крайбрежието и немските конвои срещу руски подводници в Черно море, а частите на летище Бадем чифлик до Кавала охраняват Беломорието.

В периода 6 април 1941 година – 1 септември 1944 година на територията на тогавашна България са бомбардирани 168 населени места с над 45 268 бомби. Само в София са разрушени 12 657 сгради и са увредени огромен брой други. Загиналите от въздушните нападения - убити на място, безследно изчезнали и починали следствие бомбардировките са между 2000 и 4000 души, от намерените непълни документи са известни имената на убити 1828 души и 2372 ранени и на загинали 22 български летци [12].

В резултат на действията на малочислената, но изключително храбра, българска изтребителна авиация, наземна ПВО и съюзните немски сили, в периода август 1943 – август 1944 г. на противника в битките над България в тогавашните ѝ граници са нанесени тежки загуби – свалени са и падат 185 противникови самолета [13] (по данни на противника само над тогавашната територия на България са свалени 117 военни самолета[14], а голям брой са тежко повредени. На англо-американците са нанесени и сериозни загуби в жива сила – над 658 души убити и пленени, плюс значителен брой ранени и извадени от строя чинове. На българска територия при нападенията оставят костите си 256 противникови летци, (по данни на противника той търпи 159 убити над територията на страната [15] от които - 120 от ВВС на САЩ[16] и останалите 39 - британски имперски летци, сред тях са 7 английски и южноафрикански пилоти свалени на 29 юни 1944 г. до Русе[17]), 28 безследно изчезнали и умрели в свои армейски лазарети и при нелегалните, 69 умират пленени от получените в боевете смъртоносни рани. В български плен попадат над 333 чинове от англо-американските въздушни сили, които са затворени предимно във военопленническия лагер в Шумен, на 8 септемри 1944 г. там са намерени 327 военнопленници, представители на 9 държави, повечето американци[18].

Въпреки безпрецедентно жестокия си характер бомбардировките над български селища в старите и новите предели не постигат планирания ефект. Благодарение на твърдата отбрана българските градове и села оцеляват, армията не е оттеглена от новите земи, а своевременната евакуация спасява населението на Столицата и обезсмисля заплахите отправени към България от Великобритания и донякъде на тези от САЩ и СССР.

Източници[редактиране | edit source]

  • Генерал-майор о. з. Йордан Миланов: Авиацията и въздухоплаването на България през войните 1912-1945. Част втора. Изд-во Св. Георги Победоносец, София, 1997.
  • Ст. Стоянов, Ние бранехме тебе София, С 1986 г.
  • Р.Руменин, Американският тероризъм над българите, С 2004
  • Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 285.
  • Въздушните бомбардировки над България по време на Втората световна война 1941–1944 г., Софийски университет,Сlio.uni-sofia.bg-istinf
  • Киранов Й., Дичев Н, Горещо небе, Издателство „Вион“, Пд., 1999
  • Димитър НЕДЯЛКОВ, полк. доц. д-р, Бойни действия на българските въздушни войски през Втората световна война, Военноисторически сборник бр.1.2004.
  • Цаков Цветан. Черна книга за жертвите на българската авиация, Кн. 2 Живите торпили. С 1995
  • Тодор Розев, Спомени на летеца, C 1957 г., ДВИ
  • Величков, Любомир. Дейността на българската изтребителна авиация при отбраната на София
  • Делчев, Иван. Изтребителят Dewoitine D.520. Българският въздушен боец. Ч. II В сраженията над София и Балканите. Колекция „Аеросвят“, бр. 8.
  • Stefan Semerdjiev: Ace in Defense of Bulgaria. Military History (USA), August 1999
  • Stefan Semerdjiev: Bulgarian Eagles. Airpower (USA), September No.5/2003
  • Jay Stout. FORTRESS PLOESTI-The campaign to destroy Hitler's oil(USA-2003)
  • J.Dugan and C. Stewart. PLOESTI-The great grand-air battle of 1 August 1943(USA-2002)
  • Hans W. Neulen: Am Himmel Europas , 1998- Munchen
  • Philippe Saintes: "Le comte de BF 109". AVIONS n124, p 43-53 ,Juillet 2003

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Большая Советская Энциклопедия. / редколл., гл. ред. С. И. Вавилов. 2-е изд. том 5. М., Государственное научное издательство «Большая Советская энциклопедия», 1950. стр.422-423
  2. Вторая мировая война // Советская историческая энциклопедия / редколл., гл. ред. Е. М. Жуков. том 3. М., Государственное научное издательство «Советская энциклопедия», 1963. стр.880
  3. История Второй Мировой войны 1939-1945 (в 12 томах) / редколл., гл. ред. А.А. Гречко. том 4. М., Воениздат, 1975. стр.188
  4. "Аз познавам българите от 30 години. Те са грешен народ, който заслужава да му бъде предаден строг урок... София трябва да бъде бомбардирана колкото се може по-скоро" - Barker, E. British Poliy in Soth-Eastern Europe in the Second World War. London 1976, с. 215; Гунев, Георги. Уинстън Чърчил и Балканите. Издателство на Отечествения фронт, 1989, стр.209
  5. Winston Leonard Spencer-Churchill,
  6. Пол Джонсън. Чърчил. Рива, 2010. ISBN 978-954-320-305-5. стр. 145; Гунев, Георги. Уинстън Чърчил и Балканите. Издателство на Отечествения фронт, 1989, стр.220
  7. ЦВА, ф. 1000, оп. 2, а.е. 20, л. 135 и 137
  8. Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 285
  9. Миланов, Йордан. Въздушните войски на България през войните 1912 - 1944 г. Еър груп 2000. София, 2008. стр. 224 — 225.
  10. Димитър НЕДЯЛКОВ, полк. доц. д-р, Бойни действия на българските въздушни войски през Втората световна война, Военноисторически сборник бр.1.2004.
  11. Делчев, Иван. Йордан Андреев. С храброст срещу силата. Avia B-135. Аеросвят 2/1998, стр. 17.
  12. http://edinzavet.wordpress.com/2008/02/21/pam-letci/#more-414 Паметник на летците – защитници на София (1943-1944)]
  13. Благой Анев, Паметник на летците и парашутистите в София, сп. Българска наука, 02/16/2012
  14. Essential History of Bulgaria in Seven Pages, Lyubomir Ivanov, p. 7, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, 2007
  15. София с паметник и на американските летци, загинали през войната в България,mediapool.bg, 04.10.2010
  16. Паметник на загиналите американски летци в София
  17. Паметна плоча за загинали /,rjdkiur летци
  18. военнопленническия лагер в Шумен

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Portal:Бомбардировки на България
Уикипедия разполага с
Портал:Втора световна война