Летище София
| Летище София | |||
|---|---|---|---|
| IATA: SOF – ICAO: LBSF | |||
| Тип | гражданско | ||
| Собственик | Република България | ||
| Оператор | Летище София ЕАД | ||
| Местоположение | София, България | ||
| Надм. в-на | 531 m / 1,742 ft | ||
| Координати | 42°41'20" N 23°24'10" E | ||
| Уебсайт | |||
| Писти | |||
| Направление | Дължина | Настилка | |
| m | ft | ||
| 09/27 | 3600 | 11 811 | асфалтобетон |
Летище София (SOF/LBSF), известно още като Аерогара София, е най-голямото летище в България. То e разположено на около 10 километра източно от центъра на столицата и се стопанисва от едноименното дружество „Летище София“ ЕАД. Летището е възел за националния превозвач — авиокомпания „България Ер“.
Съдържание |
История [редактиране]
Най-старото авионачинание тук е резервна лятна тревна писта във Враждебна, за летището в Божурище направена още в 1912г. от българската войска с помощта на немски инженери. В 1937 г. с указ[1] на цар Борис ІІІ от 25 септември е определен и отчужден терен от 19 293 649 кв.м за изграждане на гражданско летище в източните покрайнини на столицата в землищата на селата Враждебна и Слатина и парцелите на авиостроително дружество "Мургаш" и др., където първо започва да действа военно летище, което заедно с Летище Божурище и др. защитавало столицата в годините на войната. Първата гражданска приемна сграда е построена още в годините на войната по проект на арх. Петко Цветков и арх. Иван Марангозов в южния район на Летище София. Тя съдържа правителствено и дипломатическо крило образуващо западната й част (действащо като ВИП и до днес), сектор международни полети образуващ централната част на корпуса й и източно крило за вътрешните полети, има две писти пресичащи се под ъгъл 30 градуса една с друга. Първите български граждански полети започват още на летище Божурище на 25 октомври 1927 г. от първата българска авиокомпания Бунавад. На 27 декември 1946г. Министерският съвет на България издава Постановление № 8 за създаване на Дирекция на въздушните съобщения. Тя разположила своите отдели (летателен, технически, свързочен и транспортен) в изградената през 1943г. терминална сграда на летище „Враждебна”. От новото летище Враждебна редовното гражданско пътническо и пощенско въздухоплаване започва на 29 юни 1947 г., открито лично от министър-председателя Георги Димитров, от сградите в северната част на терена, близо до с. Враждебна. Този първи полет е осъществен със самолет Junkers 52/3m LZ-UNL от екипаж: пилоти Никола Александров и Стефан Тосунов, борден механик Тодор Гургулиев и борден радист Павел Александров, Г. Димитров не се качва на борда. Непосредствено след това отваря врати и готовият споменат първи модерен пътнически терминал. Тогава са открити първите вътрешни линии София-Пловдив-Бургас и София-Горна Оряховица-Варна. Четири месеца по-късно се открива и международна линия до Будапеща, а през 1948г. тя е разширена в София-Белград-Будапеща-Прага.
| Текстът в тази статия или раздел вероятно нарушава нечии авторски права. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти, моля пишете на беседата. |
Той функционира без съществени изменения до като обработените пътници достигат 600,000 на година и през пролетта на 1968г. започват редица преустройства, разширения и модернизации извършвани периодично до последните в 2001г. В 1975 г. е открито разширение на сградата на запад за пристигащи по международни полети, пространството за вътрешни полети в източната част също е разширено, правителствено-дипломатическата зона е премахната и функцията й е поета от изградения за това нов специализиран терминал на известно разстояние на запад от основната сграда, а в старата част е открит VIP сектор, перонната част е разширена на изток и са открити нови пътеки за рулиране. На изток от терминала площад през 1969 г. е открит митнически склад, през 70-те години няколко нови хангари от изток от първата база за техническо обслужване влизат в експлоатация. В края на десетилетието летището обслужва 2 000 000 международни и 1 000 000 вътрешни пасажери. В началото на 80-те години в северната част на сградата е открит нова сектор и системата за обработката и проверява на багажа, също в началото на 80-те години до основния е построен отделен малък терминал за вътрешни полети, а главната сграда остава да обслужва само международните линии и ВИП пътниците, след терористичните заплахи в 1983 г. свободния достъп на изпращачи и граждани до откритата й тераса с изглед към пистата и самолетите е прекратен, а терасата е преустроена. През 1990 г. е извършено реорганизиране на трафика и терминала е частично обновен. Основното преустройство и модернизация започва със значително разширяване на зоната в 2000 година, международния сектор пристигащи е преместен в източното крило, където дотогава се обслужват и вътрешните линии, бившият международен сектор пристигащи на запад е затворен и напълно реорганизиран, а планировката на централната зона за международни заминаващи променна изцяло в съответствие със световните стандарти. В 2001 г. тази цялостна реконструкция на терминала е завършена - "международни линии заминаващи" по проект на арх. Розина Червенкова и колектив, а по проект на арх. Огнян Грозев и арх. Калин Тихолов "международни линии пристигащи" , същата година по проект на арх. Георги Стоилов на летището е изграден Център на РВД с площ 38 630 кв.м за 83 500 000 €.
Развитието на летището продължава, след пет години на около 2 км първия, наричан вече "Терминал 1", е изграден по проект на арх. Бернард Джон Хаселмак за 145 000 000 € новия "Терминал 2" с площ 99 340 m², от които 56 500 m² приемен корпус, останалата застроена площ е за покрит паркинг на четири нива и техническа част, пусната е и новата писта клас "ICAO Category 3 operations" дълга 3,6 км и широка 45 м прекосяваща с мост р. Искър , построена за 65 000 000 € с три нови изходни скоростни пътеки за рулиране, нова система за наземно осветление, пожарна и аварийна станции, сервизни пътища и корекция на река Искър. Финансирането е 50 000 000 € безвъзмездна помощ от предприсъединителната програма ИСПА на Европейския съюз, 60 000 000 € кредит от Европейската инвестиционна банка, 40 000 000 $ от Кувейтския фонд за арабско развитие и около 60 000 000 € от държавния бюджет на България. Терминал 2 е официално открит на 27 декември 2006.
На 25 юни 2009 г. от транспортния министър Петър Мутафчиев е открит създаденият по проект на арх. Красимир Николчев и колектив за 3 600 000 € североизточно от сградата на Терминал 2 "Ландшафен парк към летището" на площ на 365 000 m², облагородени с разнообразна растителност и различни архитектурни форми. Паркът е интегрирана ландшафна среда със зони за отдих и разходки, амфитеатър и езеро. Изградена е алейна мрежа с дължина около 2 000 м, която обслужва посетителите за които е предвиден свободен достъп и не е необходимо обезателно да са пътници или изпращачи. Проектът е финансиран със средства от Кохезионния фонд, Регламент 1164/94/ИСПА по Финансов меморандум за проект "Реконструкция, развитие и разширение на Летище София: Лот Б1 - Нов пътнически терминал и прилежаща инфраструктура" и национално съфинансиране от държавния бюджет.
На 06 Декември 2012г. от министър-председателя на България Бойко Борисов е открита внушителната нова Контролна кула на летище София. Съоръжението е по проект на арх. Георги Стоилов, високо е 50 метра с разгърнатата застроена площ над 2400 кв. м. и цена 7 700 000 €, изградено е от Главбулгарстрой.
На 12.02.2013 започва разширение и ремонт на новия Терминал 2 за 1 200 000 € (1 947 557 лв без ДДС). Разширението на терминала се състои в удължаването на пътническата галерия в северна посока и обособяването на четири изхода – три за заминаващи пътници и един за получаване на багаж. Между приземния и първия етаж ще се обособят допълнителни стълби и асансьори за всички пътници и ще бъде улеснено придвижването на хора с увреждания.
През януари 2013г. управителя на летището Веселин Пейков съобщава, че се планира изграждането на един напълно нов модерен терминал на стойност 200 000 000 € и многоетажен паркинг на мястото на сегашния Терминал 1.
Терминал 1 [редактиране]
През 90-те години на 20 век е взето решение за построяване на нова писта за излитане и кацане. Изграждането започва през 2001 г. Стойността на целия проект е за над 210 млн. евро и се финансира от Европейската банка за възстановяване и развитие, Кувейтския фонд за икономическо развитие, програмите на ЕС ИСПА и ФАР, и от държавния бюджет на България.
Новата писта е въведена в експлоатация на 31 август 2006 г. и осигурява капацитет за 25 кацания и излитания на час. Тя е дълга 3600 м., широка 45 м. и е оборудвана с модерни аеронавигационни средства за кацане при ниска видимост – категория IIIA. Перонът на Летище София има възможност да приеме всички модерни типове въздухоплавателни средства и разполага с 31 отдалечени и 7 контактни стоянки за обслужване на пътнически, товарни или бизнес полети. Годишният капацитет на Tерминал 1 е 1,8 милиона пътници. Старата писта е преустроена в скоростна пътека за рулиране.
Терминал 2 [редактиране]
На 27 декември 2006 г., в навечерието на присъединяването на България към ЕС, е открит и новият Терминал 2. Сградата, построена от австрийската компания Щрабаг, е изградена върху площ от 56 500 m², с допълнителна галерия дълга 200 м. Пропускателната способност на новия терминал е 2500 пътници в час пик. Оборудването на Tерминал 2 включва: 34 гишета за регистрация, седем пътнически ръкава, четири автобусни изхода, четири багажни ленти, многоетажен паркинг с 800 места. Терминалът разполага с търговски зони на обща площ от 4000 m², предлагащи на пътуващите разнообразни услуги – ресторанти, кафе-барове, магазини, туристически услуги и услуги за наемане на автомобили, банки и бюра за обмяна на валута. Годишният капацитет на Tерминал 2 е 2.6 милиона пътници.
База Луфтханза Техник на Летище София [редактиране]
Луфтханза Техник София е създадена в края на 2007 г. като джойнт венчър между Lufthansa Technik (80%) и Българската Авиейшън Груп (20%). Със създаването на "Луфтханза Техник София", Lufthansa Technik Group изгражда корпусите на една от 5-те си платформи за ремонт и поддръжка на самолети които има в Европа. Съоръжението в България обслужва клиенти в Европа, Близкия Изток и Северна Африка. Направена е основна реконструкция и модернизация, с цел базата да бъде готова за най-тежкия етап на самолетни проверки и поддръжка, D-Check, които ще бъдат извършвани в България. Повече от 350 служители, обучени в България и на базата за техническо обслужване на Lufthansa Technik в Shannon, започнват през четвъртото тримесечие на 2008 г. с един Airbus A321 от Lufthansa като първият клиент на Луфтханза Техник София[2]
Нови събития [редактиране]
На 22 април 2009 г. е въведен в експлоатация шумозащитен екран за намаляване въздействието на шума от техническите проби на самолетите върху населената градска част близо до летището.
На 19 октомври 2010 г. на Терминал 2 е открита площадка за авиационни фотографи, която дава възможност за целогодишно заснемане на излитащите и кацащи самолети.
Летище София е с дългогодишен опит в летищна експлоатация и наземно обслужване на пътници, самолети, товари и поща. Аеропортът е партньор с над 30 авиокомпании, които оперират по 45 дестинации, в 2010г. само Терминал 2 обслужва 3 200 000 пасажера, а към 2011 има летищна такса по 12 евро на всеки заминаващ пътник.
Hа 24 август 2011 Правителството съобщава, че е възложило на „Летище София” експлоатацията, управлението и поддържането на летищен комплекс „Балчик”.
Нова контролна кула [редактиране]
На 19 август 2011, в присъствието на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, директорът на държавното предприятие "Ръководство въздушно движение" Деян Динев и главният директор на "Главболгарстрой" Павел Калистратов подписват договор за проектиране и строителство на новата контролна кула на Летище София. [3]. Главболгарстрой АД е избран за изпълнител на строежа след като печели обществената поръчка. Общата стойност на проекта е 14 813 030 лева и бива построен за по-малко от 10 месеца. [4]. Проектът се финансира изцяло от държавното предприятие „Ръководство на въздушното движение".
Новата контролна кула се намира западно от Терминал 2. Съоръжението е високо 50 метра, а разгърнатата застроена площ е над 2400 кв. м.
Нова метростанция Летище София [редактиране]
Строетелството на метро-връзката до центъра на София започва през септември 2012 г. Откриването на новата метростанция „Летище София“ е планирано за 2014 г.[5]
Статистика [редактиране]
През 2012 година Летище София е обслужило 3 467 455 пътници. През Терминал 1 са преминали 927 хиляди пасажери, а през Терминал 2 близо 2 540 хиляди. Годишният анализ показва, че по международни редовни линии са пътували 90% от общия пътникопоток, 6% са пасажерите по вътрешни линии, а 4% са използвали чартърни полети.
Авиокомпании с редовни линии [редактиране]
| Авиокомпания | Град — Летище |
|---|---|
| Москва-Шереметиево | |
| Киев-Бориспол | |
| Париж-Шарл дьо Гол | |
| Малта — Лука, Атина | |
| Рим — Фиумичино | |
| Виена | |
| Лондон — Хийтроу | |
| Атина, Аликанте, Амстердам, Бейрут, Берлин — Бранденбург [започва от 3 юни], Берлин — Тегел [спира от 2 юни], Букурещ — Отопени, Бургас, Брюксел, Варна [започва от 1 март], Виена, Ларнака, Лондон — Хийтроу, Мадрид, Малага, Милано — Малпенса, Москва — Шерметиево, Пафос, Палма де Майорка, Париж — Шарл дьо Гол, Прага — Ружине [започва от 25 март], Рим — Фиумичино,Тел Авив,Франкфурт, Цюрих | |
| Лондон — Гетуйк, Манчестър | |
| Тел Авив | |
| Варшава | |
| Мюнхен, Франкфурт | |
| Атина | |
| Букурещ — Отопени | |
| Истанбул — Ататюрк | |
| Айндховен, Барселона, Болоня — Форли, Брюксел — Шарлероа, Будапеща, Валенсия, Венеция — Тревизо, Дортмунд, Лондон — Лутън, Мадрид, Милано — Бергамо, Париж — Бове, Рим — Фиумичино, Франкфурт — Хан | |
| Виена | |
| Доха, Букурещ — Отопени |
Авиокомпании със сезонни/чартърни линии [редактиране]
Галерия [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ Указ на цар Борис ІІІ от 25 септеври 1937 г. за изграждане на гражданско летище на София
- ↑ Lufthansa Technik Sofia
- ↑ Нова кула и бърза писта на летището. // 24chasa.bg, 18.08.2011. Посетен на 13.10.2012.
- ↑ "Главболгарстрой" ще строи новата кула на летище София. // НОВИНАР, 19 август 2011. Посетен на 13 октомври 2012.
- ↑ Bulgarian Capital Starts Drilling Metro Tunnel to Airport
Външни препратки [редактиране]
|
|||||||||||||||||