Летище София

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Летище София

Sofia-airport-morning.jpg

IATA: SOFICAO: LBSF
Тип гражданско
Собственик Република България
Оператор Летище София ЕАД
Местоположение София, България
Надм. в-на 531 m / 1,742 ft
Координати 42°41'20" N 23°24'10" E
Уебсайт www.sofia-airport.bg
Писти
Направление Дължина Настилка
m ft
09/27 3600 11 811 асфалтобетон

Международно летище София (SOF/LBSF), известно още като Аерогара София, е най-голямото летище в България. То e разположено на около 10 километра източно от центъра на столицата и се стопанисва от едноименното дружество „Летище София“ ЕАД. Летището е възел за националния превозвач — авиокомпания „България Ер“.

История[редактиране | edit source]

Най-старото авионачинание тук е резервна лятна тревна писта във Враждебна, за летището в Божурище направена още в 1912 г. от българската войска с помощта на немски инженери. В 1937 г. с указ[1] на цар Борис ІІІ от 25 септември е определен и отчужден терен от 19 293 649 m² за изграждане на гражданско летище в източните покрайнини на столицата в землищата на селата Враждебна и Слатина и парцелите на авиостроително дружество „Мургаш“ и др., където първо започва да действа военно летище, което заедно с Летище Божурище и др. защитавало столицата в годините на войната. Първата гражданска приемна сграда е построена още в годините на войната по проект на арх. Петко Цветков и арх. Иван Марангозов в южния район на летището. Тя съдържа правителствено и дипломатическо крило образуващо западната ѝ част (действащо като ВИП и до днес), сектор международни полети образуващ централната част на корпуса ѝ и източно крило за вътрешните полети, има две писти пресичащи се под ъгъл 30 градуса една с друга. Първите български граждански полети започват още на летище Божурище на 25 октомври 1927 г. от първата българска авиокомпания Бунавад. На 27 декември 1946 г. Министерският съвет на България издава Постановление №8 за създаване на Дирекция на въздушните съобщения. Тя разполага своите отдели (летателен, технически, свързочен и транспортен) в изградената през 1943 г. терминална сграда на летище „Враждебна”. От новото летище Враждебна редовното гражданско пътническо и пощенско въздухоплаване започва на 29 юни 1947 г., открито лично от министър-председателя Георги Димитров, от сградите в северната част на терена, близо до с. Враждебна. Този първи полет е осъществен със самолет Junkers 52/3m LZ-UNL от екипаж: пилоти Никола Александров и Стефан Тосунов, борден механик Тодор Гургулиев и борден радист Павел Александров, Г. Димитров не се качва на борда. Непосредствено след това отваря врати и готовият споменат първи модерен пътнически терминал. Тогава са открити първите вътрешни линии София-Пловдив-Бургас и София-Горна Оряховица-Варна. Четири месеца по-късно се открива и международна линия до Будапеща, а през 1948 г. тя е разширена в София-Белград-Будапеща-Прага.

Той функционира без съществени изменения до като обработените пътници достигат 600 000 на година и през пролетта на 1968 г. започват редица преустройства, разширения и модернизации извършвани периодично до последните в 2001 г. В 1975 г. е открито разширение на сградата на запад за пристигащи по международни полети, пространството за вътрешни полети в източната част също е разширено, правителствено-дипломатическата зона е премахната и функцията ѝ е поета от изградения за това нов специализиран терминал на известно разстояние на запад от основната сграда, а в старата част е открит VIP сектор, перонната част е разширена на изток и са открити нови пътеки за рулиране. На изток от терминала площад през 1969 г. е открит митнически склад, през 70-те години няколко нови хангари от изток от първата база за техническо обслужване влизат в експлоатация. В края на десетилетието летището обслужва 2 000 000 международни и 1 000 000 вътрешни пасажери. В началото на 80-те години в северната част на сградата е открит нов сектор и системата за обработката и проверяване на багажа, също в началото на 80-те години до основния е построен отделен малък терминал за вътрешни полети, а главната сграда остава да обслужва само международните линии и ВИП пътниците. След терористичните заплахи в 1983 г. свободния достъп на изпращачи и граждани до откритата ѝ тераса с изглед към пистата и самолетите е прекратен, а терасата е преустроена. През 1990 г. е извършено реорганизиране на трафика и терминалът е частично обновен. Основното преустройство и модернизация започва със значително разширяване на зоната в 2000 година, международния сектор пристигащи е преместен в източното крило, където дотогава се обслужват и вътрешните линии, бившият международен сектор пристигащи на запад е затворен и напълно реорганизиран, а планировката на централната зона за международни заминаващи променна изцяло в съответствие със световните стандарти. В 2001 г. тази цялостна реконструкция на терминала е завършена - „международни линии заминаващи“ по проект на арх. Розина Червенкова и колектив, а по проект на арх. Огнян Грозев и арх. Калин Тихолов. „Международни линии пристигащи“, същата година по проект на арх. Георги Стоилов на летището е изграден Център на РВД с площ 38 630 кв.м за 83 500 000 €.

Развитието на летището продължава, след пет години на около 2 км първия, наричан вече „Терминал 1“, е изграден по проект на арх. Бернард Джон Хаселмак за 145 000 000 € новия „Терминал 2“ с площ 99 340 m², от които 56 500 m² приемен корпус, останалата застроена площ е за покрит паркинг на четири нива и техническа част, пусната е и новата писта клас „ICAO Category 3 operations“ дълга 3,6 км и широка 45 м прекосяваща с мост р. Искър , построена за 65 000 000 € с три нови изходни скоростни пътеки за рулиране, нова система за наземно осветление, пожарна и аварийна станции, сервизни пътища и корекция на река Искър. Финансирането е 50 000 000 € безвъзмездна помощ от предприсъединителната програма ИСПА на Европейския съюз, 60 000 000 € кредит от Европейската инвестиционна банка, 40 000 000 $ от Кувейтския фонд за арабско развитие и около 60 000 000 € от държавния бюджет на България. Терминал 2 е официално открит на 27 декември 2006.

На 25 юни 2009 г. от транспортния министър Петър Мутафчиев е открит създаденият по проект на арх. Красимир Николчев и колектив за 3 600 000 € североизточно от сградата на „Терминал 2“ "Ландшафен парк към летището" на площ на 365 000 m², облагородени с разнообразна растителност и различни архитектурни форми. Паркът е интегрирана ландшафна среда със зони за отдих и разходки, амфитеатър и езеро. Изградена е алейна мрежа с дължина около 2 000 м, която обслужва посетителите за които е предвиден свободен достъп и не е необходимо задължително да са пътници или изпращачи. Проектът е финансиран със средства от Кохезионния фонд, Регламент 1164/94/ИСПА по Финансов меморандум за проект „Реконструкция, развитие и разширение на Летище София: Лот Б1 - Нов пътнически терминал и прилежаща инфраструктура“ и национално съфинансиране от държавния бюджет.

На 6 декември 2012г. от министър-председателя на България Бойко Борисов е открита внушителната нова Контролна кула на летище София. Съоръжението е по проект на арх. Георги Стоилов, високо е 50 метра с разгърнатата застроена площ над 2400 кв. м. и цена 7 700 000 €, изградено е от Главболгарстрой.

На 12 февруари 2013 започва разширение и ремонт на новия „Терминал 2“ за 1 200 000 € (1 947 557 лв без ДДС). Разширението на терминала се състои в удължаването на пътническата галерия в северна посока и обособяването на четири изхода – три за заминаващи пътници и един за получаване на багаж. Между приземния и първия етаж ще се обособят допълнителни стълби и асансьори за всички пътници и ще бъде улеснено придвижването на хора с увреждания.

През януари 2013 г. управителят на летището Веселин Пейков съобщава, че се планира изграждането на един напълно нов модерен терминал на стойност 200 000 000 € и многоетажен паркинг на мястото на сегашния „Терминал 1“.

Терминал 1[редактиране | edit source]

През 90-те години на 20 век е взето решение за построяване на нова писта за излитане и кацане. Изграждането започва през 2001 г. Стойността на целия проект е за над 210 млн. евро и се финансира от Европейската банка за възстановяване и развитие, Кувейтския фонд за икономическо развитие, програмите на ЕС ИСПА и ФАР, и от държавния бюджет на България.

Новата писта е въведена в експлоатация на 31 август 2006 г. и осигурява капацитет за 25 кацания и излитания на час. Тя е дълга 3600 м., широка 45 м. и е оборудвана с модерни аеронавигационни средства за кацане при ниска видимост – категория IIIA. Перонът на Летище София има възможност да приеме всички модерни типове въздухоплавателни средства и разполага с 31 отдалечени и 7 контактни стоянки за обслужване на пътнически, товарни или бизнес полети. Годишният капацитет на „Tерминал 1“ е 1,8 милиона пътници. Старата писта е преустроена в скоростна пътека за рулиране.

Терминал 2[редактиране | edit source]

На 27 декември 2006 г., в навечерието на присъединяването на България към ЕС, е открит и новият „Терминал 2“. Сградата, построена от австрийската компания Щрабаг, е изградена върху площ от 56 500 m², с допълнителна галерия дълга 200 м. Пропускателната способност на новия терминал е 2500 пътници в час пик. Оборудването на Tерминал 2 включва: 34 гишета за регистрация, седем пътнически ръкава, четири автобусни изхода, четири багажни ленти, многоетажен паркинг с 800 места. Терминалът разполага с търговски зони на обща площ от 4000 m², предлагащи на пътуващите разнообразни услуги – ресторанти, кафе-барове, магазини, туристически услуги и услуги за наемане на автомобили, банки и бюра за обмяна на валута. Годишният капацитет на Tерминал 2 е 2,6 милиона пътници.

База Луфтханза Техник на Летище София[редактиране | edit source]

Луфтханза Техник София е създадена в края на 2007 г. като джойнт венчър между Lufthansa Technik (80%) и Българската Авиейшън Груп (20%). Със създаването на "Луфтханза Техник София", Lufthansa Technik Group изгражда корпусите на една от 5-те си платформи за ремонт и поддръжка на самолети които има в Европа. Съоръжението в България обслужва клиенти в Европа, Близкия Изток и Северна Африка. Направена е основна реконструкция и модернизация, с цел базата да бъде готова за най-тежкия етап на самолетни проверки и поддръжка, D-Check, които ще бъдат извършвани в България. Повече от 350 служители, обучени в България и на базата за техническо обслужване на Lufthansa Technik в Shannon, започнват през четвъртото тримесечие на 2008 г. с един Airbus A321 от Lufthansa като първият клиент на Луфтханза Техник София[2]

Нови събития[редактиране | edit source]

На 22 април 2009 г. е въведен в експлоатация шумозащитен екран за намаляване въздействието на шума от техническите проби на самолетите върху населената градска част близо до летището.

На 19 октомври 2010 г. на Терминал 2 е открита площадка за авиационни фотографи, която дава възможност за целогодишно заснемане на излитащите и кацащи самолети.

Летище София е с дългогодишен опит в летищна експлоатация и наземно обслужване на пътници, самолети, товари и поща. Аеропортът е партньор с над 30 авиокомпании, които оперират по 45 дестинации, в 2010 г. само „Терминал 2“ обслужва 3 200 000 пасажера, а към 2011 има летищна такса по 12 евро на всеки заминаващ пътник.

Hа 24 август 2011 Правителството съобщава, че е възложило на „Летище София“ експлоатацията, управлението и поддържането на летищен комплекс „Балчик“.

Нова контролна кула[редактиране | edit source]

На 19 август 2011, в присъствието на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, директорът на държавното предприятие „Ръководство въздушно движение“ Деян Динев и главният директор на „Главболгарстрой“ Павел Калистратов подписват договор за проектиране и строителство на новата контролна кула на летище София. [3]. Главболгарстрой АД е избран за изпълнител на строежа след като печели обществената поръчка. Общата стойност на проекта е 14 813 030 лева и бива построен за по-малко от 10 месеца. [4]. Проектът се финансира изцяло от държавното предприятие „Ръководство на въздушното движение“.

Новата контролна кула се намира западно от „Терминал 2“. Съоръжението е високо 50 метра, а разгърнатата застроена площ е над 2400 кв. м.

Нова метростанция Летище София[редактиране | edit source]

Строетелството на метро-връзката до центъра на София започва през септември 2012 г. Откриването на новата метростанция „Летище София“ е планирано за пролетта на 2015 г.[5]

Статистика[редактиране | edit source]

През 2012 година летище София е обслужило 3 467 455 пътници. През „Терминал 1“ са преминали 927 хиляди пасажери, а през „Терминал 2“ близо 2,54 милиона. Годишният анализ показва, че по международни редовни линии са пътували 90% от общия пътникопоток, 6% са пасажерите по вътрешни линии, а 4% са използвали чартърни полети.

Авиокомпании с редовни линии[редактиране | edit source]

Заглавие на таблицата
Авиокомпания Град — Летище
Flag of Russia.svg Аерофлот Москва-Шереметиево
Flag of Ukraine.svgUkraine International Airlines Скоро
Flag of France.svg Ер Франс Париж-Шарл дьо Гол
Flag of Malta.svg Еър Малта Малта — Лука, Атина
Flag of Serbia.svg Еър Сърбия Белград-Никола Тесл
Flag of Italy.svg Ал Италия Рим — Фиумичино
Flag of Austria.svg Австрийски авиолинии Виена
Flag of the United Kingdom.svg Бритиш Еъруейс Лондон — Хийтроу
Flag of Bulgaria.svg България Еър Атина, Аликанте, Амстердам, Бейрут, Берлин — Тегел , Букурещ — Отопени, Бургас, Брюксел, Варна, Виена, Ларнака, Лондон — Хийтроу, Мадрид, Малага, Милано — Малпенса, Москва — Шерметиево, Пафос, Палма де Майорка, Париж — Шарл дьо Гол, Прага — Ружине , Рим — Фиумичино, Тел Авив, Франкфурт, Цюрих
Flag of the United Kingdom.svg ИзиДжет Лондон — Гетуйк, Манчестър
Flag of Israel.svg Ел Ал Тел Авив
Flag of Poland.svg ЛОТ Варшава
Flag of Germany.svg Луфтханза Мюнхен, Франкфурт
Flag of Greece.svg Олимпик Еъруейс Атина
Flag of Romania.svg Таром Букурещ — Отопени
Flag of Turkey.svg Търкиш Еърлайнс Истанбул — Ататюрк
Flag of Hungary.svg Уиз Еър Айндховен, Барселона, Болоня — Форли, Брюксел — Шарлероа, Будапеща, Валенсия, Венеция — Тревизо, Дортмунд, Лондон — Лутън, Мадрид, Милано — Бергамо, Париж — Бове, Рим — Фиумичино, Франкфурт — Хан
Flag of Germany.svgЕър Берлин Берлин
Flag of Qatar.svg Катар Еърлайнс Доха, Букурещ — Отопени

Авиокомпании със сезонни/чартърни линии[редактиране | edit source]

Заглавие на таблицата
Авиокомпания Град — Летище
Flag of Bulgaria.svg Балкан Холидейс Акаба, Анталия, Белфаст, Бирмингам, Бристъл, Дубай, Дубровник, Единбург, Измир, Казабланка, Кайро, Кардиф, Копенхаген, Лийдс, Лодон — Гетуйк, Малта, Манчестър, Маракеш, Монастир, Нюкасъл, Пукет, Тел Авив, Хургада, Шарм ел Шейх
Flag of Bulgaria.svg България Еър Аликанте, Анталия, Белфаст, Дубай, Кайро, Катовице, Киев, Малта, Санкт Петербург, Тенерифе, Хургада, Шарм ел Шейх
Flag of Bulgaria.svg Българиан Еър Чартър Кайро, Лисабон, Малага, Монастир, Фунчал, Хургада
Flag of Ukraine.svg Донбасаеро Одеса
Flag of the United Kingdom.svg Монарх Еърлайнс Лондон — Гетуйк, Манчестър
Flag of Tunisia.svg Ноувелеър Монастир
Flag of Turkey.svg Пегасос Анталия, Бодрум
Flag of Russia.svg Россия Санкт Петербург
Flag of Turkey.svg Скай Еърлайнс Анталия
Flag of the United Kingdom.svg Томсън Еъруейз Бирмингам, Бристъл, Лондон — Гетуйк, Манчестър
Flag of the United Kingdom.svg Томас Кук Еърлайнс Лондон — Гетуйк, Манчестър

Данни за трафика[редактиране | edit source]

Трафик на Летище София
Година Пътници Промяна Карго
(тона)
Промяна Самолета
движение
Промяна
1998 1,250,700 10,180 24,726
1999 1,236,610 Понижение1.1% 12,378 Повишение21.6% 25,178 Повишение1.8%
2000 1,127,866 Понижение8.8% 11,036 Понижение10.8% 24,785 Понижение1.6%
2001 1,107,682 Понижение1.8% 10,381 Понижение5.9% 21,860 Понижение11.8%
2002 1,214,198 Повишение9.6% 12,482 Повишение20.2% 24,211 Повишение10.8%
2003 1,356,469 Повишение11.7% 13,461 Повишение7.8% 25,517 Повишение5.4%
2004 1,614,304 Повишение19.0% 14,472 Повишение7.5% 28,700 Повишение12.5%
2005 1,874,000 Повишение16.1% 14,725 Повишение1.7% 32,188 Повишение12.2%
2006 2,209,350 Повишение17.9% 15,241 Повишение3.5% 38,119 Повишение18.4%
2007 2,745,880 Повишение24.3% 17,392 Повишение14.1% 43,005 Повишение12.8%
2008 3,230,696 Повишение17.7% 18,294 Повишение5.2% 48,626 Повишение13.1%
2009 3,134,657 Понижение3.0% 15,093 Понижение17.5% 45,698 Понижение6.0%
2010 3,296,936 Повишение5.2% 15,322 Повишение1.5% 47,061 Повишение3.0%
2011 3,474,933 Повишение5.4% 15,887 Повишение3.7% 47,153 Повишение0.2%
2012 3,467,455 Понижение0.2% 16,249 Повишение2.3% 40,806 Понижение9.0%
2013 3,504,326 Повишение1.1% 17,039 Повишение4.9% 40,526 Понижение7.4%
2014 (01.01 - )

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Указ на цар Борис ІІІ от 25 септеври 1937 г. за изграждане на гражданско летище на София
  2. Lufthansa Technik Sofia
  3. Нова кула и бърза писта на летището. // 24chasa.bg, 18.08.2011. Посетен на 13.10.2012.
  4. "Главболгарстрой" ще строи новата кула на летище София. // НОВИНАР, 19 август 2011. Посетен на 13 октомври 2012.
  5. Bulgarian Capital Starts Drilling Metro Tunnel to Airport

Външни препратки[редактиране | edit source]