Закинтос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Остров Закинтос (сателитна снимка на НАСА)
Остров Закинтос на картата на Гърция
Изглед от гр.Закинтос
Църквата Св. Дионисий
Плажът Навагио
Защитено място за гнездене на водни костенурки


Закинтос (на гръцки: Ζάκυνθος) е третият по големина от Йонийските острови в Йонийско море. Островът е част от Република Гърция. Площта му е 410 квадратни километра, а крайбрежната му ивица е с дължина от около 123 километра. Закинтос е също и един от номите на Гърция. Население 41 472 (статистика 2005 г.). Плътност на населението 102/кв.км.

Закинтос е един от островите на Επτανήσων (Седемте острова). Той е най-южният и третият по площ и население остров от Йонийските острови. Пелопонес е на разстояние 9,5 морски мили от Пелопонес (от Килини от нома Илияс) и на 8,5 морски мили от най-близкия остров, Кефалония.

Формата на Закинтос е неправилен триъгълник. Най-северната част на острова е нос Скинари, като на югоизток се формира заливът Лагана, разположен между два полуострова, Маратя на запад и Геракас на изток. Най-южната точка е нос Маратя, разположен на едноименния полуостров. Най-западната точка е нос Племонари, най-източната нос Василикос на полуостров Скопос. Закинтос е разположен на почти същата географска ширина като гръцката столица Атина. В залива Лагана са разположени два острова, Маратониси и Пелузо, като на 37 морски мили южно от Лагана се намира островите Строфадес. Най-високата точка на острова е планината Врахионас (Скалистата) с 756 мнв. Западният бряг има дължина приблизително 34 км, той е скалист и стръмен, като се образуват редица пещери и заливчета. По източния бряг, който е по-близко до Пелопонес и има дължина 37 км има красиви плажове с пясък.

История[редактиране | edit source]

Островът е именуван на Закинтос, син на легендарния аркадийски вожд Дардан. Имената, завършващи на -тос и подобните са с премикенски или пелагийски произход. Омир споменава острова, като посочва, че е залесен с гори. След това той е бил завладян от Аркесиос, потомък на царя на Кефалония Кефалис, баща на Лаертос и дядо на Одисей. Закинтос е бил включен в царството на Одисей, който е участвал с дванадесет кораба в Троянската война. След завръщането му по зова на мистериите, от които двадесет са били от Закинтос, закинтци въстанали и островът се отделил от Царството на Одисей. С времето, в традициите на епохата, на Закинтос се създала нова държава с форма на управление демокрация. По време на Персийската война Закинтос останал неутрален, а в Пелопонеската война участвал като съюзник на Атина. Закинтос бил покорен от Македония при Александър Македонски и по-късно от римляните, при които притежавал определена самостоятелност. Според местните предания християнството е било донесено на острова от Мария Магдалена през 34 г., когато корабът, с който тя е пътувала за Рим, спрял за малко край Закинтос. През византийската епоха е бил опустошаван от пиратите и вандалите. През 12 - 15 век островът е феодално владение, ведно със съседна Кефалония - графство Кефалония и Закинтос. През 1185 г. Закинтос и Кефалония бил окупиран от сицилийските нормани (от адмирал Маргаритони при царуването на Вилхелм Втори Сицилийски), които са го отнели от Византия и са създали Палатинския Комитат Кефалония и Закинтос. Той е бил управляван от Палатинските комисари Орсини 1197-1325, д'Анжу 1325-1357 и Токкон 1357-1479. След това преминал в ръцете на венецианците, той останал под тяхно управление до 1798 г. Венецианците наричали острова с името „Fior di Levante“ (Цветето на Изтока). Френската република и след това Русия в съюз с Турция временно окупирали острова до формирането на Държавата на Седемте острова през 1800 г., в която е участвал Закинтос заедно с останалите Йонийски острови. Тази държава е първата автономна гръцка държава под върховенството на султана. През 1809 г. Франция го окупирала отново, а през 1815 г. била създадени Съединените Йонийски щати, които съществували под протектората на Англия до 1864 г. Мечтата на Закинтос за обединение с Гърция била реализирана след продължителни борби на 21 май 1864, след 680 години чуждо владичество.

Климатът на Закинтос е мек средиземноморски с преобладаващи валежи от дъжд от ноември до януари и много слънчеви дни. Богат е на растителност и е остров с интензивно земеделско производство, като се отглеждат предимно маслини, цитрусови плодове и стафиди, както и цветя.

Закинтос е с процъфтяващ туризъм и е една от най-популярните туристически дестинации в Гърция. Построено е международното летище "Дионисиос Соломос" (по името на автора на гръцкия национален химн) и множество хотели и квартири. Предпоставка за него са природните и исторически забележителности, както и приятелското отношение на местните жители.

Заливът на Лагана е обявен през 1999 за Национален парк, за запазване на местата за гнездене и за отглеждане на потомството и за опазване на застрашените морски костенурки Caretta caretta. В един от заливите на острова те снасят яйцата си.


Култура[редактиране | edit source]

От 2009 г. на Закинтос се провежда джаз-фестивал, както и фестивал на класическата музика.

Земетресения[редактиране | edit source]

Историята на острова и бита на жителите са белязани от земетресения. Районът на Югозападна Гърция е един от най-сеизмоопасните в Гърция. Закинтос представлява част от плоча в земната кора, която включва Кефалония, Пелопонес, Атика, Беотия, Евбея, Егейско море, Крит и Додеканезите и достига до брега на Мала Азия. Тази плоча е разположена между Африканската и Евразийската плоча и тя изпитва натиск от Африканската плоча по линията от Йонийските острови до остров Карпатос. Придвижването на тези плочи предизвиква земетресения, някои от които слаби, а други силни, в зависимост от освобождаваната енергия. В историята на Закинтос са отбелязани редица катастрофални земетресения като това през 1469 г. Заметресението от 1514 г. унищожило южната част на старата столица и крепостта Кастро, като създало пропаст между хълмовете Бохалис и Агиос Илияс, а земетресението от 1622 г. откъснало нос Агиос Зостис (Αγ. Σώστης - Свети Спас) от остров Закинтос, като се образувало едноименното островче в залива Лагана. През 1742 г. е имало тридневни трусове, след което земята е била разтърсвана от по-малки трусове в продължение на цяла година. По три дни са продължили трусовете и през 1768, 1809, 1820, 1840, 1893, 1912. Най-силното от тях и най-скорошно е било земетресението на 12 август 1953, което се оценява с магнитуд 7,1 по скалата на Рихтер. Разрушени са били почти всички сгради с изключение на църквата Св. Дионисий (Αγ. Διονυσίου), сградата на Гръцката банка и училище в островната столица, които са били построени при антисеизмично осигуряване. Това е довело до приемане на много строги антисеизмични правила при строежа на сгради при използване на мощна арматура и изливане на железобетон. Земетресенията през 80-те и 90-те години са достигали до 6.2 по Рихтер, като последното земетресение през април 2006 е продължило ежедневно за период от цял месец, като най-мощният трус е достигал сила до 5,6 по Рихтер, а щетите по новите сгради са били минимални.

Забележителности[редактиране | edit source]

Заливът на корабокрушенците (Навагио)[редактиране | edit source]

Една от най-посещаваните туристически атракции е достъпният само откъм морето Залив на корабокрушенците. Корабокрушението на каботажния (крайбрежен) кораб е станало на малкия плаж, ограден от високи 200 м отвесни скални стени, върху които е изградена малка площадка. Това е единственото обгледно място, откъдето може да се види мястото на корабокрушението откъм сушата. Инцидентът е станал през октомври 1980, когато при бурно море е възникнала повреда в машинното отделение, и корабът, натоварен с контрабандни цигари, се е оказал неуправляем. Той бил насочен от вълните към залива, който дотогава се наричал "Свети Георги" (Agios Georgios). Екипажът на кораба бил спасен.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Закинтос
Починали в Закинтос