Орлов мост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Орлов мост
Орлов мост от птичи поглед
Орлов мост от птичи поглед
Основни данни
Предназначение пътен мост
(бул. „Цариградско шосе“)
Пресича Перловска река
Местоположение Flag of Bulgaria.svg София, България
По-горен пешеходен мост при Стадион „Васил Левски“
По-долен пешеходен мост на ул. „Виктор Юго“
Технически данни
Брой отвори 1
История
Построен 1891 г.
Проектант Вацлав Прошек
Строител Братя Прошек
Стойност 80 000 лева
Експлоатация
Собственик Столична община
Карта
Орлов мост (България)
Brown 804000 pog.svg
Орлов мост в Общомедия

Орлов мост е важно и натоварено кръстовище и мост в центъра на град София. Мостът е построен над Перловска река. Името му идва от бронзовите статуи на орли върху моста, които са негови символични покровители и защитници. Намира се непосредствено до Националния стадион Васил Левски, Паметника на съветската армия и Борисовата градина. След влизането в София от източна посока по Цариградско шосе мостът е първото кръстовище, чрез което се навлиза в същинския център на града. Тук през март 1878 г. са посрещнати освободените от Диарбекир български затворници и заточеници, събитието днес напомня скромен каменен блок поставен в 90-те години от общината[1].

Под друг ъгъл
Един от орлите на Орлов мост

Мостът е построен през 1891 година, две години след построяването на Лъвов мост. По това време главен архитект на София е Адолф Вацлав Колар. Той, заедно с Вацлав Прошек, проектира и изгражда двата моста. Орлов мост е построен като символ на свободата, тъй като тук за първи път са посрещнати затворниците от Диарбекир, надигали глас против робството. Металните части са разработени, излети и доставени от виенската фирма „Рудолф Филип Ваагнер & Биро“ (1891). Изящните изделия на тази фирма украсяват и други софийски архитектурни паметници – Паметника на Васил Левски и оградата на Градската градина (дело на А. В. Колар ), Лъвов мост (също по проект на Вацлав Прошек), на Княжеския дворец (днес Национална художествена галерия).

На Орлов мост се пресичат бул. „Цариградско шосе“ с бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“. Продължението на „Цариградско шосе“ след Орлов мост в посока Софийския университет се нарича бул. „Цар Освободител“.

Бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ в южна посока достига до НДК, а продължението му започва да се нарича бул. „България“.

От Орлов мост, между сградите „Асеновец“ и „Царевец“, започва и живописната улица „Цар Иван-Асен II“ с множество магазини, сладкарница, кафенета, читалище „Антон Страшимиров“ със салона на кино „Влайкова“, централния клон на Райфайзенбанк, едноименното средно училище „Цар Иван-Асен II“ и др.

След демократичните промени през 1989 г. Орлов мост става често предпочитано място за демонстрации, като милионния митинг на СДС на 7 юни 1990 г., разпрострял се и по протежение на „Цариградско шосе” до височината при „Алея Яворов“, както и природозащитните протести на движението „Окупирай Орлов мост“ през 2012 г., антимонополните протести в началото на 2013 г. и протестите срещу кабинета „Орешарски“.

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Площад „Славейков“ помни заточениците в Диарбекир“, в. „Стандарт“, 26 февруари 2001.

Външни препратки[редактиране | edit source]