Софийско метро
|
|
|
|---|---|
| Местоположение | |
| Тип | Метро |
| Начало на експлоатация | 28 януари 1998 |
| Дължина на трасето | 17,9 km |
| Брой линии | 1 |
| Дневна натовареност | ~180 хил. пътници |
| Междурелсово разстояние | 1435 mm |
| Собственик | Столична община |
| Оператор | Метрополитен ЕАД |
Софийското метро е първото и единствено метро в България. Влиза в действие на 28 януари 1998 г. Към 8 септември 2009 има 14 метростанции с обща дължина 17.9 км.
Метрото е Национален обект, което означава, че неговото строителство се финансира както от общинския, така и от националния бюджет, а също така и от европейски фондове.
Съдържание |
[редактиране] История
[редактиране] Проектиране
Първите проучвания и планове за строителство на подземен транспорт в столицата са осъществени в края на 60-те години. През 1972 г. Министерски съвет одобрява технико-икономически доклад, а през 1973 г. е създадена специализираната проектантска организация „Метропроект“. През 1974 г. на базата на Технико-икономическия доклад, с решение на ИК на СНС е приета Генерална схема за развитие на линиите на метрото, съгласно която метромрежата се състои от 3 метродиаметъра с обща дължина 52 км, 47 метростанции и средно разстояние между тях 1100 м:
- Първи диаметър: ж.к. „Обеля“ - ж.к. „Младост“ (червена линия на картата);
- Втори диаметър: кв. „Хладилника“ - кв. „Илиянци“ (синя линия на картата);
- Трети диаметър: кв. „Княжево“ - ж.к. „Васил Левски“ (зелена линия на картата).
Линиите се пресичат в централната градска част във формата на триъгълник с върхове: пл. „Св. Неделя“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Национален дворец на културата.
Според първоначалната Генерална схема след СУ „Св. Климент Охридски“, трасето на Първи метродиаметър е трябвало да продължи по бул. „Цариградско шосе“ (тогава бул. „Ленин“). Изменението на трасето става през 1993 г.
Максималнодопустимата скорост на подвижния състав е 90 км/ч, максималната превозна способност 50 хил. пътници в час в едно направление, минимално допустимият от транспортната автоматика интервал между съставите 90 секунди, междурелсие 1435 мм, захранване на подвижния състав – постоянен ток с номинално напрежение 825 V чрез контактна релса.
През 1975 г. с разпореждане на МС Държавното стопанско обединение „Хидрострой“ е определено за главен изпълнител на метрото. В рамките на предприятието е създадена специализирана строителна организация „Метрострой“, която през 80-те години се обособява в самостоятелна фирма. През 1989 г. „Метрострой“ е преобразуван в общинска фирма и просъществува до 1999 г., когато е обявен в ликвидация, поради тежко финансово състояние. Със същото разпореждане на Министерски съвет (1975 г.) е създадена дирекция „Метрополитен“ към Столичната община, която финансира изграждането на обекта, доставя оборудване и подготвя и осъществява експлоатацията (сега общинска фирма „Метрополитен“ ЕАД). След 1990 г. фирма „Метропроект“ е преобразувана в общинско дружество („Метропроект“ ООД). През 2000 г. е приватизирана.
[редактиране] Строителство
Първите строителни работи започват през 1979 г. по най-натоварената линия (Първи метродиаметър), като започва изграждането на Първи метрорадиус – от ж.к. „Люлин“ до пл. „Света Неделя“ – с метростанции „Вардар“ и „Люлин“.
Във връзка със строителството на Националния дворец на културата (НДК) и оформянето на околното пространство в периода 1980-1982 г. е проектирана и изградена техническа инфраструктура за софийското метро. Построени са частично конструктивните части на 2 метростанции от бъдещия Втори метродиаметър и тунелите между тях[1]. Станцията за Трети метродиаметър не е изградена. Изградени са:
- Метростанция „НДК“ – в началото на парка пред Националния дворец на културата. Изградени са част от станцията и южния вестибюл.
- Метростанция „Свети Наум“ – близо до Национален музей „Земята и хората“ и Хотел „Хемус“. Изградени са северната част от станцията и северния вестибюл откъм подлеза при музея.
Тежката финансова криза от края на 1980-те и началото на 1990-те години силно затруднява изграждането на метрополитена, пусковите срокове неколкократно са отлагани. Активните строителни дейности са възобновени след 1995 г. След 1990 г. при благоустрояването на площада пред гара Подуяне са изградени няколко десетки метра тунел[2] и е заложена конструкция на метростанция, част от планирания Трети метродиаметър.
През 2004 г. започва подготовката, а през 2005 г. - и строителство на продължението на Първи метродиаметър през центъра на града от пл. „Света Неделя“ до „Интерпред“ в кв. "Изгрев" с нов участък от 4,8 км и 3 станции. Срокът за завършване е краят на 2007 г. За главен изпълнител на обекта е избрана японската фирма „Тайсей корпорейшън“. В началото на 2008 г. срокът за изграждане на участъка пл. „Света Неделя“ – Стадион „Васил Левски“ е удължен до 2009 г. Паралелно с него в началото на 2006 г. започва да се изгражда и участъка от „Интерпред“ до ж.к. Младост 1 с дължина 3,2 км и 3 метростанции.
През юли 2007 г. Министерството на транспорта утвърди тръжната документация за избор на главен изпълнител на Втори метродиаметър от метрото в участъка пътен възел „Надежда“ – хотел „Кемпински-Зографски“. Строителството на тази отсечка започна през 2008 г. и трябва да завърши през 2012 г. На 22 юли 2008 г. са обявени изпълнителите, избрани на проведения втори търг:
- турската фирма „Доуш иншаат ве тиджарет“ АД трябва да строи участъка от надлез „Надежда“ до бул.„Патриарх Евтимий“ с дължина 3,8 км и 4 метростанции;
- Обединение „Метротрейс“ трябва да строи участъка от бул.„Патриарх Евтимий“ до бул. „Черни връх“ с дължина 2,6 км и 3 метростанции.
Договорите с тях са подписани на 27 август 2008 г. Срокът за изпълнението на проекта е 45 месеца и трябва да бъде завършен през 2012 г. Първата копка е направена на 14 декември 2008 г. Въвеждането в експлоатация се очаква в края на м.август, началото на м. септември 2012 г.
Строителството на отсечката ж.к. „Младост“ - Летище София с дължина 7,1 км по план трябва да започне през 2009 г. и да завърши през 2014 г. Изграждането ѝ се извършва поетапно:
- I етап – строителството на участъка от ж.к. „Младост-1“ до бул. „Цариградско шосе“ започна на 15 февруари 2009 г. Търгът за този участък беше спечелен от Обединение „Метро Младост“, в което влизат двете дъщерни дружества на „Трейс Груп Холд“ АД - „Пи Ес Ай АД“ - Стара Загора и „Трейс-София“ ЕАД — София. В обединението влизат още „Адвал“ АД, „Стройинжект“ АД и трима подизпълнители. Пусков срок на строителството — април/май 2012 г.
- II етап:
- бул. „Цариградско шосе“ - бул. „Искърско шосе“ - дължина: 2870 м и 2 броя подземни метростанции.
- бул. „Искърско шосе“ - Летище София - дължина: 2090 м., включващ естакада и 2 броя надземни метростанции.
[редактиране] Съвременно развитие
|
|||||||||||||||||||||
- На 28 януари 1998 г. е въведен в експлоатация първият участък от първия радиус на Първи метродиаметър с 5 станции и дължина 6,5 км .
В експлоатация влизат станции Сливница, Люлин, Западен парк, Вардар и Константин Величков.
- На 17 септември 1999 г. е въведена в експлоатация станция Опълченска.
- На 31 октомври 2000 г. е въведена в експлоатация станция Сердика, като общата дължина на трасето на първия метрорадиус е 8,1 км със 7 метростанции.
- На 20 април 2003 г.е въведена в експлоатация станция Обеля, като действащият участък се свързва с ж.к. „Обеля“ с нов участък от 1,8 км.
С това Първият радиус е изграден.
- На 8 май 2009 г. е въведен в експлоатация нов участък от 5 станции с дължина 5,7 км от Втория радиус.
В експлоатация влизат метростанции: Стадион „Васил Левски“, Жолио Кюри, Г. М. Димитров, Мусагеница и Младост 1. Метростанция „СУ „Св. Климент Охридски“ не е пусната в експлоатация, връзката с действащия радиус се осъществява по северния тунел. Няколко месеца двата радиуса на Първи метродиаметър действат автономно. На 7 септември 2009 г. двата радиуса са съединени и е открито непрекъснато движение по цялата линия. Официалното откриване на станция „СУ „Св. Климент Охридски“ е отложено, поради обективни причини.
- На 8 септември 2009 г. на официална церемония, в присъствието на японския посланик станция „СУ „Св. Климент Охридски“ е открита.
[редактиране] Линии
[редактиране] Първи диаметър
Трасето и станциите от Първи метродиаметър по направление северозапад-югоизток се строят активно от 1980-те години. Към септември 2009 г. в експлоатация е участък от ж.к. „Обеля“ до ж.к. „Младост“ с обща дължина 17,9 км и 14 метростанции.
| Софийско метро | |
|---|---|
| Първи метродиаметър | |
| Обеля | |
| Сливница | |
| Люлин | |
| Западен парк | |
| Вардар | |
| Константин Величков | |
| Опълченска | |
| Сердика | |
| СУ „Св. Климент Охридски“ | |
| Стадион „Васил Левски“ | |
| Жолио Кюри | |
| Г. М. Димитров | |
| Мусагеница | |
| Младост 1 | |
| Метростанция 14 | |
| Метростанция 15 | |
| Метростанция 16 | |
| (Младост 4) | |
| Младост 3 | |
| Цариградско шосе | |
| Метростанция 20 | |
| Метростанция 21 | |
| Метростанция 22 | |
| (Летище София) | |
Предвижда се линията да свързва ж.к. „Надежда“ с ж.к. „Люлин“ и да продължава до ж.к. Младост. В западната си част линията ще се свързва с Втори метродиаметър с метростанция „Ломско шосе“ при кръстовището на бъдещата западна тангента и бул. „Ломско шосе“, а също така метростанция 8 Пл. „Света Неделя“ ще бъде възлова със станция „Сердика“, където ще има още една връзка с Първи метродиаметър. В източния си дял Първи метродиаметър се разделя на 2 лъча:
- северен: към ж.к. „Дружба“ и Летище София;
- южен: към ж.к. „Младост“ и Бизнес парк София.
Завършването на целия диаметър се очаква през 2014 - 2015 г.
На 12 февруари 2009 г. с Решение на СОС са приети настоящите имена на метростанциите в участъка пл. „Света Неделя“ – ж.к. Младост 1, включващи в себе си съставките „бул.“, „ул.“ и „ЖК“. За съжаление, с така взетото решение е нарушено единството на имената от Първи метрорадиус и Втори метрорадиус, а също така приетите имена противоречат на традициите в наименуването на метростанции. Названието на метростанция 10 при Интерпред е било прието с правописна грешка – „Ул. Жулио Кюри“ вместо правилното „Ул. Жолио Кюри“. Впоследствие, грешката в названието е поправена и от имената на станциите отпадат съставките „бул.“, „ул.“ и „ЖК“. След влизането в експлоатация, изписването на името на станция 10 претърпява още една промяна: по стените на пероните е изписано като „Ф. Жолио Кюри“, а на изходите са сложени табели с новото име. Във влаковете станцията се обявява като „Жолио-Кюри“, тъй като името на метростанцията официално не е променяно.
На 16 април 2009 г. започват тестовите изпитания с метровлакове по новия участък от станция „Стадион „Васил Левски“ до станция „Младост 1“. През август 2009 г. се извършват нощните тестове по централния участък, а от 3 септември 2009 г. 24 часовите тестове, което означава, че метровлаковете се движат по реално разписание по целия метродиаметър, но без пътници в участъка от станция „Сердика“ през станция „СУ „Св. Климент Охридски“ до станция „Стадион „Васил Левски“.
На 7 септември 2009 г. централният участък влиза в експлоатация и е осъществено движение по цялата линия. Церемонията по официалното откриване е отложена за следващия ден по уважителни обективни причини.
Станции
- Обеля - в експлоатация от 20 април 2003 г.
- Сливница - в експлоатация от 28 януари 1998 г.
- Люлин - в експлоатация от 28 януари 1998 г.
- Западен парк - в експлоатация от 28 януари 1998 г.
- Вардар – в експлоатация от 28 януари 1998 г.
- Константин Величков - в експлоатация от 28 януари 1998 г.
- Опълченска - в експлоатация от 17 септември 1999 г.
- Сердика - в експлоатация от 31 октомври 2000 г.
- СУ „Св. Климент Охридски“ - в експлоатация от 7 септември 2009 г.
- Стадион „Васил Левски“ - в експлоатация от 8 май 2009 г.
- Жолио Кюри - в експлоатация от 8 май 2009 г.
- Г. М. Димитров - в експлоатация от 8 май 2009 г.
- Мусагеница - в експлоатация от 8 май 2009 г.
- Младост 1 - в експлоатация от 8 май 2009 г.
Южен лъч ( Официална номерация на станциите )
- 14 - на бул. „Александър Малинов“, пред хипермаркет Билла, Деница и Макдоналдс - предстои строителство
- 15 - на бул. „Александър Малинов“, пред хипермаркет Хит - предстои строителство
- 16 - на бул. „Александър Малинов“, при ж.к. Младост-4 - предстои строителство
- 17 – при Бизнеспарк София - предстои строителство
Северен лъч ( Официална номерация на станциите )
- 18 - Младост 3 - в строителство, пусков срок Май 2012 г.
- 19 - Цариградско шосе - в строителство, пусков срок Май 2012 г.
- 20 - до ж.к. Дружба 2 - предстои строителство (след 2011 г.)
- 21 - в ж.к. Дружба 1 - предстои строителство (след 2011 г.)
- 22 - на бул. „Христофор Колумб“ - предстои строителство (след 2011 г.)
- 23 (Летище София) - предстои строителство (след 2011 г.)
[редактиране] Втори диаметър
Вторият метродиаметър на Софийското метро по първоначалната Генерална схема е било предвидено да свързва частите на града по направление северозапад-юг от кв. „Илиянци“ до кв. „Хладилника“.
След влизането в експлоатация на станция „Обеля“ се решава да се изгради отклонение на запад в посока на ж.к. „Надежда“, като така бъде осъществена връзка с депото. А направлението в посока кв. „Илиянци“ да бъде изградено в по-далечно бъдеще. Всъщност, в приетия нов ОУП [1] трасето е премахнато. Предвидена е техническа връзка с Първи метродиаметър между станция „Обеля“ и първата станция (Ломско шосе), която ще бъде изградена на кръстовището на бъдещата западна тангента и бул. „Ломско шосе“, и трансферно прехвърляне на Първи диаметър на станция „Св. Неделя“ и на Трети диаметър при Националния Дворец на културата (НДК) (ако бъде запазено класическото трасе на Трети метродиаметър).
| Софийско метро | |
|---|---|
| Втори метродиаметър | |
| Бул. "Ломско шосе" | |
| Ул. "Бели Дунав" | |
| ЖК "Надежда" | |
| Ул. "Хан Кубрат" | |
| Метростанция 16 | |
| Метростанция 15 | |
| Метростанция 14 | |
| Бул. "Княгиня Мария Луиза" | |
| Централна гара | |
| Лъвов мост | |
| Пл."Света Неделя" | |
| НДК | |
| Бул. "Свети Наум" | |
| Бул. "Джеймс Баучер" | |
| (Ул."Сребърна") | |
| (кв. Хладилника) | |
Всички станции ще бъдат със странични перони, с дължина 104 м. Изключение правят само двете, конструктивно изградени през 80-те години при строителството на НДК и при хотел „Хемус“ - те са с островни перони.
При изграждането на станция „Св. Неделя“ в центъра на София (пред ЦУМ), беше разкрит богат на археологически находки пласт, част от древната Сердика. Съхраняването му влиза в противоречие с плановете за изграждането на подземен паркинг и с открития способ за изграждането на метростанцията.
На 24 април 2010 г. във Фейсбук беше създадена група, апелираща: Да спасим археологическите находки, намерени при строителството на метрото - отказ от строителството на подземен паркинг, както и промяна в методите на изграждането на метростанцията: вместо по открития способ, да се пристъпи към закрит способ. След разгорялата се обществена дискусия, отразена и от масмедиите, а също така и с набавянето на финансиране, свързано с опазване на археологията, плановете за построяването на станцията са променяни няколко пъти, построяването на подземен паркинг е отменено, а станцията се изгражда по Новоавстрийския метод (по подземен начин), като основната част на археологията е запазена, а над нея са изградени покривни конструкции, с оглед на възстановяването на автомобилното движение.
Станции
- Ломско шосе - ул. „Гайдарче“ - изходи, съответно от двата бряга на реката - предстои строителство (2010-2012 г.)
- Бели Дунав - северен изход при ул. „Бакърено шосе“; южен — на ул. „Бели Дунав“ - в строителство, пусков срок 2012 г.
- Надежда - северен вестибюл на ул. „Сава Филаретов“; южен — на ул. „Кирил Дрангов“ - в строителство, пусков срок 2012 г.
- Хан Кубрат - северен изход на бул. „Хан Кубрат“; южен — на ул. „Мара Белчева“ - в строителство, пусков срок 2012 г.
- Княгиня Мария Луиза - в строителство, пусков срок 2012 г.
- Централна гара - в строителство, пусков срок 2012 г.
- Лъвов мост - в строителство, пусков срок 2012 г.
- Пл. „Света Неделя“ (възлова с Първи метродиаметър) - в строителство, пусков срок 2012 г.
- НДК (възлова с Трети метродиаметър) - изградена през 80-те, вестибюлът се използваше за базар
- Бул. Свети Наум - изградена през 80-те
- Джеймс Баучер - в строителство, пусков срок 2012 г.
- 12 - около ул. „Сребърна“ - предстои строителство (след 2012 г.)
- 13 - в кв. „Хладилника“ - предстои строителство (след 2012 г.)
- 14 - кв. „Лев Толстой“ - проект
- 15 - кв. кв. „Свобода“ - проект
- 16 - кв. „Илиянци“ - проект
[редактиране] Трети диаметър
| Софийско метро | |
|---|---|
| Трети метродиаметър | |
| Княжево | |
| Метростанция 2 | |
| Метростанция 3 | |
| Метростанция 4 | |
| Метростанция 5 | |
| Метростанция 6 | |
| НДК | |
| Св.Климент Охридски | |
| Метростанция 9 | |
| Метростанция 10 | |
| Метростанция 11 | |
| Васил Левски | |
Третият диаметър според досегашната Генерална схема трябва да свързва югозападната със североизточната част на града. От тази линия са изградени части от трасето край гара Подуяне.
Във връзка с изменението на Градоустройствения план на София (ОУП) от Столичната община заявяват, че той ще бъде изграден 80% наземно като „Леко метро“, като единствено през ценралната част на града трасето ще влиза под земята. Същата информация стои и на обновения официален сайт на Метрополитен.[3] Към юни 2011 г. обаче гл. арх. на София Петър Диков заявява че „...третият метродиаметър ще е класическо метро с отделни открити части.“[4]
Но в приетия на 16 декември 2009 г.нов ОУП трасето на Трети метродиаметър не съществува. Вместо това то е заменено с т. нар. „скоростен трамвай“. А в интервюта в медиите са пуснати в обръщение различни наименования: „скоростна железница“, „скоростен трамвай“, „лека железница“ (неудачен превод на LRT) и т.н., както и различни варианти на трасето, които обаче не съвпадат с трасето на проектантите на метрото. По този начин са изоставени всякакви надежди, че гръбнакът на транспорта в столицата ще се изгражда на разгърната метросистема.
През 2009 г. са отпуснати средства от европейските фондове за разработване на конкретен маршрут на трасето.
За евентуално начало на строителство на т.н. „скоростен трамвай“ се споменава 2014 година.
На 19 ноември 2009 г. СОС приема измененията в ОУП.[5] Все още няма официално потвърждение кое трасе е одобрено и какво ще се изгражда: класическо метро, Леко метро, LRT или скоростен трамвай.
Според Стоян Братоев, Изпълнителен директор на столичния „Метрополитен“, Третият метродиаметър ще бъде „Леко метро“, което ще наподобява железницата в Хюстън [6]. На METRORail (железницата в Хюстън, която не е Леко метро, а LRT) има средно 11 катастрофи на 1,6 км жп линия, при средна стойност за САЩ 0.55/1,6 км [7].
На 8 януари 2010 г. във Фейсбук е сформирана група, в защита на класическото трасе на Трети метродиаметър в подземния му вариант: „Връщане на Трети Метродиаметър в класическото му подземно трасе“, а на 7 февруари 2010 г. стартира и официалната кампания „СПАСИ МЕТРОТО“, целяща да създаде обществена яснота и гласност, относно проблемите около Трети метродиаметър. През юни 2010 на фейсбук страницата е публикуван отговор от Метрополитен на отворено писмо до г-жа Фандъкова, от което става ясно, че „леката железница“ е само преходен етап до пълното завършване на изграждането на класическото метро.
Станции
- 1 кв. „Княжево“ — проект
- 2 при кръстовището на бул. „Цар Борис III“ и бул. „Никола Петков“ — проект
- 3 кв. „Овча купел“, — при кръстовището на бул. „Цар Борис III“ и бул. „Овча купел“ — проект
- 4 ж.к. „Красно село“, при кръстовището на бул. „Цар Борис III“ и бул. „Гоце Делчев“ — проект
- 5 ж.к. „Лагера“, ж.к. „Хиподрума“ — проект
- 6 при Спешен Институт „Пирогов“ — проект
- 7 под бул. „Патриарх Евтимий“ пред НДК (възлова с Втори метродиаметър) — проект
- 8 пред Ректората на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (възлова с Първи метродиаметър) - проект
- 9 при кръстовището на бул. „Христо и Евлоги Георгиеви“ и бул. „Мадрид“ - проект
- 10 при железопътна гара „Подуяне“ - проект
- 11 на бул. „Ботевградско шосе“ до кв. „Подуяне“ - проект
- 12 на бул. „Ботевградско шосе“ в кв. „Левски“ - проект
[редактиране] Метросъстави
[редактиране] 81-717.4 / 81-714.4
Това са първите състави, обслужващи Софийското метро. Закупени са от СО за нуждите на Метрополитен София от завод „Метровагонмаш”, гр. Митищи, Русия. още през 1990 г. Общо 48 метровагона, свързани в 4-вагонни композиции, започват да се движат по трасето между „Обеля“ и „Сердика“. Челните вагони имат номера от 1001 до 1024, а междинните са с номера 5001-5024.
Общо количество налични вагони: 48. Общо количество състави: 12.
[редактиране] 81-740.2/741.2 и 81-740.2Б/741.2Б „Русич“
От края на 2005 г. в експлоатация се пускат постепенно 6 нови метросъстава, отново производство на завода в град Митищи, но от по-нов модел. Съставите се състоят от по 3 двусекционни вагона.
Във връзка с разширението на метрото през 2009 г. са доставени още 3 метросъстава от моделите 81-740.2/741.2.
Първият от тях беше предаден на 29 април 2009 г., а останалите бяха доставени през месец юли. Трите нови композиции са с нова разцветка: светло бежов фон със сини елементи.
След пускането в експлоатация на централния участък беше обявена нуждата от доставянето на още 3 метросъстава. Първият състав отпътува за България на 15 октомври 2010 г., а останалите два състава — на 27 ноември 2010 г. Времето за пътуване (от напускането на завода до пристигането в София) е около 20 дни. Влаковете са от новата модификация (81-740.4/741.4),т.е. с климатици в пътническия салон и с повишено количество врати, която за нашето метро е с индекс: 81-740.2Б/741.2Б[8]. Цветът е като на последните 3 състава — светло бежов фон със синя полоса.
През 2011 г. се проведе търг за нови 18 състава за нуждите на строящия се 2-ри Диаметър. На 21 март 2011 г. сайтът[9] на Трансмашхолдинг съобщи, че победител в търга са съставите "Русич". На 22 март това беше потвърдено и от инж. Братоев.
На 17 юни 2011 г., според официалния през-релийз [10] на сайта на Трансмашхолдинг, договорът е подписан от генералния директор на предприятието Андрей Андреев и изпълнителния директор на Софийския метрополитен Стоян Братоев. Всички вагони ще бъдат доставени през 2012 година.
Общо количество налични вагони: 36. Общо количество състави: 12.
Засега всички метровагони са в движение по Първи метродиаметър.
[редактиране] Депа
Още със започването на изграждането на Първи диаметър започва и изграждането на депо, североизточно от станция Сливница, тогава смятана за начална.
В днешно време депото се намира между станция Сливница и станция Обеля.
След извършеното му разширение е предвидено то да обслужва Първи и Втори метродиаметър.
Според първоначалната Генерална схема се е предвиждало изграждането на депо за Втори метродиаметър в северната част на кв. „Илиянци“. В приетия нов Градоустройствен план на София [2] (ОУП) петното за депото вече не съществува. За сега не се предвижда изграждането му, както и на далекоперспективното разклонение на линията към Илиянци, което също е премахнато от плана.
[редактиране] Любопитно
След въвеждането в експлоатация през 2012 г. на Втори диаметър, се предвижда движението по двата диаметъра да бъде обединено. След построяването на отклоненията към Летище София и към ж.к. Младост 4 по обединената линия ще бъде организирано маршрутно движение. Това временно обединение на двете линии ще продължи до пускането в действие на междинната станция, намираща се между МС "Сливница" и МС "Обеля", точно след пресичнето на жп линията. Станцията ще бъде достроена след изграждането на жп спирка. Тогава тя ще се превърне в начална станция на Втори метродиаметър.
[редактиране] Разни
- Вторият радиус на Първи метродиаметър започна да се изгражда със заем от Японската банка за международно сътрудничество. Заемът възлиза на 12 милиарда и 894 милиона японски йени (104 034 000 щатски долара) към датата на подписване на договора – 6 февруари 2002 г.). Заемополучател е Столичната община. Заемът влиза в сила от 26 юли 2002 г., а срокът за усвояването му е седем години, т.е. до 26 юли 2009 г. През 2009 г. срокът е удължен до 2011 г., поради забавянето на строителството. Срокът за изплащане на заема е 20 г. - от 2012 до 2032 г., при годишна лихва 1,8%.
- Японската фирма Taisei Corporation (Тайсей Корпорейшън) прокопава тунелите на Първи диаметър в участъка площад „Света Неделя“ – Национален стадион „Васил Левски“ с механизирана тунелопробивна машина (ТПМ), придобила популярност с названието „къртица“. Тунелите са еднопътни с диаметър 5,82 метра. Специален 200-тонен кран, докаран от АЕЦ „Козлодуй“, я спуска на части в предварително изкопания монтажен котлован на станцията при Национален стадион „Васил Левски“. Сглобена е на място и започва постепенно да навлиза под земята. Най-напред се прокопават двата еднопътни тунела в участъка Национален стадион „Васил Левски“ – Софийски университет „Св. Климент Охридски“, а после тунелопробивният механизиран комплекс прокопава и двата тунела между Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и метростанция „Сердика“.
- След станцията при Национален стадион „Васил Левски“ пътят на метрото продължава по двупътен тунел, строен през 80-те години на миналия век за подземно трамвайно трасе, но отговарящо на метростандартите. През 2003 г. се взема решение трасето на метрото да премине по него.
- Строителството на Софийското метро е най-евтиното до момента в Европа. Стойността на 1 км възлиза на 30-38 млн. евро. Цената за това са скъсените перони на метростанциите (102 метра спрямо 120 при първоначалния проект), както и плитко и наземно изгражданите участъци от тунелите, а също така и използването на построения през 80-те години на миналия век тунел под бул. „Драган Цанков“ .
- Средното разстояние между станциите от Първи метродиаметър е 1100 м. Станциите в първия метрорадиус са с дължина на перона 120 м, а на втория метрорадиус - 102 м.
- Само за един месец след пускането в експлоатация на станция „СУ „Св. Климент Охридски“ дневният пътникопоток е увеличен до 163 хиляди души и продължава да расте. В края на декември 2009 г. беше надхвърлена психологическата граница: 201 хил. пътника.
- Средното разстояние между станциите от Втори метродиаметър е 912 м. Станциите са с дължина на перона 104 м. Максимално допустима скорост на движение на трасето - 80 км/ч.
- Към 2010 г. в метрото работят 624 човека, както следва: Централно управление - 30 служители; Управление „Експлоатация" - 558 служители; управление „Инвестиционна дейност" - 36 служители.[11]
- Втори метродиаметър в участъка от Надлез Надежда до НДК се прокопава с двупътна тунелопробивна машина (щит, къртица), производство на немската фирма „Херенкнехт“, с външен диаметър на тунела 9.45 м.[12] Съоръжението е с тегло над 1600 тона и дължина 85м., прокопава средно по 9 м. на денонощие (около 1000 куб. м или 50 камиона изкопен материал), а в процеса са ангажирани 35 души. (Снимки:1 2). Машината беше превозена по река Дунав до Белене, а до София на платформи, където беше сглобена и започна прокопаването на 6 април 2010 г.[13]
- Цената на билета за метрото през 2009 г. е 1 лев. Влаковете се движат със следния график на движение. [14]
- Средната скорост към 2010 г. е 38,84 km/h. За сравнение автобусите в София се движат с 19,4, а трамваите – с 12,7 km/h.[15]
[редактиране] Фотогалерия
-
Подлезът пред вестибюла на метростанция СУ „Св. Климент Охридски“
-
Вестибюл на метростанция „СУ „Св. Климент Охридски“ откъм Ректората
-
Вестибюл на метростанция „СУ „Св. Климент Охридски“ откъм Орлов мост
-
Стадион „Васил Левски“ - наземен вестибюл
-
Младост 1 - вестибюл
-
Младост 1 - наземен изход
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Източници
- ↑ http://metropolitan.hit.bg/html/belejki.htm Неофициална страница на Метрополитен София — Исторически бележки
- ↑ Изградени части от тунел пред гара Подуене. // ПОДЗЕМНИ ТРАНСПОРТНИ СЪОРЪЖЕНИЯ,стр.10.
- ↑ Генерална схема — metropolitan.bg. //
- ↑ Милена ВАСИЛЕВА и Деян ТОДОРОВ. Арх. Петър Диков, главен архитект на София: Строителството на околовръстното от Бояна до "Люлин" може да започне още тази година. // Строителство Градът, 06/2011. Посетен на 18/06/2011.
- ↑ Информация за приемането на новия ОУП. // stroitelstvo.info.
- ↑ Безшумен влак между кварталите Княжево и Левски след 7 години — econ.bg. //
- ↑ METRORail;— wikipedia.org. //
- ↑ Официално съобщение за производството на новата модификация метросъстави. // Метровагонмаш (Митищи).
- ↑ Официален през-релиз на сайта на Трансмашхолдинг за победата в търга
- ↑ Официален през-релиз на сайта на Трансмашхолдинг за подписването на договора
- ↑ Числен състав на „Метрополитен"ЕАД. // Оперативна програма ТРАНСПОРТ.
- ↑ Купихме машина за прокопаване тунела на метрото. // news.bg(7.12.2009 г.).
- ↑ Германска машина ще копае тунела за метрото под центъра на София и МД2. // stroitelstvo.info.
- ↑ График на движение на метровлаковете. //
- ↑ Според консултанта, изготвил проекта за Генерален план за движение в София „Мот Макдоналд“ — по БТА. Автобусите в София с 19,4 км/ч, метрото — двойно по-бързо. // 2010-11-26. Посетен на 2010-11-26.
- Първи снимки от станция „СУ Климент Охридски"(11.05.2009 г.)
- От Младост до центъра за 10 минути, Строителство.инфо, 08.05.2009
- Първи снимки от станция „Стадион В.Левски"(15.04.2009 г.)
- Подробна информация за строителството на МД2 - в.„Строителство Градът“, 30/03/2009
- Решение на СОС за имената на новите метростанции, 12.02.2009 г.
- Дълбаят метрото като във Виена/До 2,5 г. готова отсечката под бул. „Черни връх“, 23.03.2009 г.
- Интервю на инж. Братоев на церемонията по разширението на Първи Диаметър, 15/02/2009 г.
- Гласуват имената на новите метростанции в София, 12.01.2009 г.
- Трасетата на метрото трябва да кръстосват цяла София през 2015 г. - в. Монитор, Брой: 3367 от 30/10/2008 (кеширана)
- „Километър метро в София върви по 25 милиона евро“ - в. Сега, 13.12.2007 г
- Обявиха търга за строител на 6.5 км от метрото в София — в. „Строителство Градът“, бр. 27, 09/07/2007
- Подписаха договорите за разширение на втори метродиаметър — в. „Строителство Градът“, Брой 33 от 01/09/2008
- Строителството на метрото в центъра изостава с около осем месеца — в. „Строителство Градът“, бр. 26, 02/07/2007
- Разширението на бул. „Ломско шосе“ ще се съобрази с проекта за метрото — в. „Строителство Градът“, бр. 20, 21/05/2007
- Приетите промени за промяна на западната част на маршрута на Линия 3 към ж.к. „Овча купел“ вместо към кв. „Княжево“
[редактиране] Външни препратки
- Официален сайт
- Неофициален сайт „Градски транспорт — София“, с раздел „Метро“
- Интерактивна карта на метрото (Google maps)
- skyscrapercity.com — раздел „Метро“
- Sofia metro map
- Карта на метрото с zoom, улици и сателитни снимки
- Sofia Metro @ public-transport.net
- Схема на коловозното развитие