Люлин (квартал)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Люлин.
Комплексът „Люлин“ е жилищен квартал на град София, кръстен на едноименната планина Люлин. Наброява приблизително 120 000 души. Включен е в административен район „Люлин“ на Столичната община. Люлин е най-големият жилищен комплекс (комплекс с жилищни блокове) в България.
Съдържание |
[редактиране] Разположение
Люлин е разположен в северозападната част на София. Западно от квартала е околовръстен път и кв. Филиповци. Северно от комплекса е разположен булевард „Европа“ (бивш „Баба Парашкева“), който на изток става булевард „Сливница“ (бивш „Вълчо Иванов“). От северната страна на жилищния комплекс отвъд бул. „Европа“ е кв. „Модерно предградие“. На югозапад е Западен парк - един от няколкото големи градски паркове в София.
[редактиране] История
В средата на 60-те години на ИПП „Софпроект“ е възложено проектирането на голям жилищен район за около 120 000 души в северозападната част на София на територията на тогавашния квартал Модерно предградие и на свободните площи около него. По онова време Модерно предградие е квартал, застроен с малоценен и силно амортизиран жилищен фонд и без почти никаква инфраструктура. Бъдещият комплекс получава името на съществуващия район и започва да се нарича ж.к. Модерно предградие.
Проектът за района е изготвен от колектив на „Софпроект“ с ръководител първоначално арх. Неделчо Паскалев, а впоследствие арх. Кирил Бочков и е завършен през 1969 г. Съгласно плана комплексът е трябвало да се състои от 11 микрорайона, организирани около две взаимно перпендикулярни главни пътни артерии (днешните булеварди „Царица Йоанна“ и „Панчо Владигеров“) и централна зона, в която да бъде построен главният административен и културен обществен център на района. В отделните микрорайони е предвидено изграждането на многоетажни паркинги за автомобилите на жителите, както и редица магазини, училища, детски градини, спортни съоръжения (стадион, плувен басейн и др.). Освен това планът предвижда и реконструкция на бул. „Баба Парашкева“/бул. „Вълчо Иванов“ (днес бул. „Европа“/бул. „Сливница“) по подобие на бул. „Цариградско шосе“ с изграждане на кръстовища на две нива без светофари за бързо и комфортно придвижване до центъра на града. В самия комплекс също са проектирани пътни съоръжения, облекчаващи движението (напр. кръстовището на двете главни улици е проектирано като кръгово, а при сегашната метростанция „Западен парк“ е предвиден пътен възел на две нива). Съгласно проекта, цялото жилищно строителство в комплекса е трябвало да се изпълни по индустриализирани методи – главно едропанелно (около 70%), но също и с едроплощен кофраж (при сгради с повече от 9 етажа) и с пакетно-повдигани плочи. При изготвянето на подробните планове на отделните микрорайони, архитектите-проектанти се стараят по всякакъв начин да преодолеят еднообразието на панелните сгради, като раздвижват обемите на отделните секции (преместват ги по-напред или по-назад спрямо съседните и ги проектират с различна етажност).
Строителството в комплекса започва през 1973 г. Според плана панелните сгради в Люлин се строят по двете най-нови тогава номенклатури за панелно строителство, разработени през 1969 г. – Бс-69-Сф (разработена от ИПП „Софпроект“ и прилагана от ДК-1 „Военна рампа“) и Бс-2-69 (разработена от НипроИТИС като подобрение на по-старата Бс-2-64 и прилагана от ДК-2 „Земляне“). Строежът започва от трети микрорайон (с блок 318)[1], а по-късно се навлиза във втори и в първи. Следват шести, четвърти, пети и седми. Всички тези микрорайони се строят на свободни площи и основното им изграждане завършва около 1978-1979 г. Около 1977 г. започва настаняването в готовите жилища. По това време се разкриват и първите автобусни линии от комплекса към пл. Сточна гара – автобуси 108, 109 и 110).
В хода на строежа първоначалният проект е променен и броят на микрорайоните е намален от 11 на 10 (площта на днешните 8-ми, 9-ти и 10-ти микрорайон бива разделен на три, вместо на четири). Променен е и планът на шести микрорайон (първоначално спортните съоръжения са предвиждани в западната му част откъм днешния бул. „Панчо Владигеров“, а жилищата са съсредоточени в източната, но според новия проект местата на двете зони се разменят). Междувременно (около 1976 г.) новият комплекс бива наречен „Люлин“. През 1978 г. се открива и първата тролейбусна линия до квартала (Люлин-1 – Сточна гара, по-късно удължена до Люлин-3). През 1979 г. се разкрива и автобусна линия 112.
До първата половина на 80-те години са изградени и останалите три микрорайона (8-ми, 9-ти и 10-ти), но част от тях (откъм бул. „Европа“) остава незавършена. Не се реализират предвидените спортни съоръжения, главният обществен център, многоетажните паркинги и реконструкцията на бул. „Баба Парашкева“ и бул. „Вълчо Иванов“. В този период се откриват бързи автобусни линии по маршрутите на 109 и 110. Това са 309 и 310. През 1985 г. е открита и втората тролейбусна линия – тролейбус б 7, а в края на 80-те – и трамвайното трасе на линия 21, впоследствие преномерирана на сегашната трамвайна линия 8. Линията на метрото от жилищния комплекс до центъра е пусната в частична експлоатация през 1998 г., 19 години след първата копка. От септември 2009 г. метролинията от Люлин е удължена до жк. Младост-1.
[редактиране] Микрорайони
Ж.к. „Люлин“ е разделен на 10 микрорайона. Микрорайони 1-5 са разположени до Околовръстния път, микрорайони 6 и 7 са югоизточно от бул. „Царица Йоанна“ а микрорайони 8-10 са между бул. „Европа“ и бул. „Царица Йоанна“ (бивш бул. „Пиротски“), под който минава Линия 1 на софийското метро.
Трицифрената номерация на блоковете в Люлин е свързана с номера на микрорайона, в който се намират. Така в микрорайоните от Люлин-2 до Люлин-9 цифрата на стотиците на номерата на блоковете съвпада с номера на съответния микрорайон, т. е. в Люлин-2 номерата на блоковете започват с 2хх, в Люлин-3 – с 3хх, в Люлин-4 - с 4хх и т. н. до Люлин-9, където номерата са 9хх. По-различно е с микрорайони 1 и 10 – в Люлин-1 номерата са 0хх, а в Люлин-10 – 1хх.
Строителството в жк „Люлин” е предимно панелно. Панелните блокове в комплекса са строени от началото на 70-те до средата на 90-те години на 20-ти век. ЕПК блокове има почти във всички части на квартала, изключение прави само Люлин-1. ЕПК-сградите, които са от западната страна на бул. „Д-р Петър Дертлиев” (бивш бул. "Добринова скала", преди това - "XI конгрес на БКП)" са нови, но в тях няма ТЕЦ. Новото строителство е съсредоточено предимно в микрорайоните, през които минава Столичното метро и около центъра на комплекса. Стари тухлени блокове, строени преди 1990 г., няма. В североизточните части на Люлин-9 и Люлин-10, до границата с бул. „Европа“ има еднофамилни къщи с дворове и няколко нови кооперации. В Люлин 8, около големите магазини Билла и Технополис тече усилено строителство на нови жилищни сгради. В Люлин-3, Люлин-6 и Люлин-7 в последните години се разгърна строителство на офис и жилищни сгради. В останалите микрорайони от няколко години насам се строят самостоятелни търговски обекти. Тенденцията е кварталът да се застрои с много нови и качествени жилищни сгради, бизнес-центрове и комплекси за спорт и отдих.
[редактиране] Транспорт
Към жк. Люлин водят тролейбусни линии 6 и 7, трамвайна линия 8 и автобусни линии 42, 43, 53, 54, 81, 82, 108, 111, 309 и 310. На територията на жилищния комплекс са разположени и три метростанции от Първи метродиаметър на Софийското метро – „Западен парк“, „Люлин“ и „Сливница“ от първи метродиаметър. Част от историята на ж.к. Люлин са автобусна линия 112, тролейбусни линии 10 и 12 и трамвайна линия 21.
[редактиране] Образование, култура здравеопазване и администрация
Образователната система, решена на териториален принцип, по микрорайони, включва 11 обединени детски заведения (ОДЗ), 4 централни детски градини (ЦДГ) и комплекс за детско хранене.
Училищата в района са:
- 137-мо СОУ - 1-ви микрорайон, на ул. 335;
- 90-то СОУ - 2-ри микрорайон, на ул. 204;
- 3-то ОУ - 3-ти микрорайон, на ул. 307;
- 33-та Езикова гимназия - 3-ти микрорайон, на ул. 308;
- 96-то СОУ - 4-ти микрорайон, на ул. „Никола Беловеждов“;
- 97-мо СОУ - 5-ти микрорайон, на ул. „Кап. Иван Златев“;
- 27-мо СОУ - 6-ти микрорайон, на ул. „Петър Горанов“;
- Частна Немска Гимназия „Ерих Кестнер“ - 6-ти микрорайон;
- 79-то СОУ - 7-ми микрорайон, на ул. 704;
- 56-то СОУ - 8-ми микрорайон, на ул. „Търново“;
- 40-то СОУ - 9-ти микрорайон, на ул. „Ген. Никола Генев“;
- 37-мо СОУ - 10-ти микрорайон, на ул. „Майски ден“.
На територията на комплекса се намира новопостроената църква „Св. Св. Климент Охридски“ на ъгъла на булевардите „Панчо Владигеров“ (бивш. "Красная Пресня" [2] ) и „Джавахарлал Неру“, Културен център „Люлин“ и четири читалища.
Жилищен комплекс „Люлин“ е един от районите с най-младо население в столицата. Жителите му ползват здравните услуги на ДКЦ, разположен в сградите на двете бивши поликлиники 26-та (2-ри микрорайон) и 12 ДКЦ (9-ти микрорайон), два стоматологични центъра и една частна клиника „Медива“.
Община „Люлин“ се намира в 3-ти микрорайон на бул. „Захари Стоянов“.
[редактиране] Икономика и спорт
На територията на Люлин-6 се намират спортна зала на „Левски-Сиконко“, както и големият открит басейн „Люлин Бийч“, В този микрорайон се намират и един от големите магазини на търговската верига „ФАНТАСТИКО“, който има и още един голям магазин в Люлин-1. На бул. „Царица Йоанна“ до Метростанция „Люлин“ в южната част на 8-ми микрорайон са разположени хипермаркети на търговските вериги „Билла“ и „Технополис“. На същия булевард близо до ул. „Луи Пастьор“ се намира и филиал на веригата магазини за бяла и черна техника „Зора“. Близо до Метростанция „Западен парк“ се намират и едни от най-големите мебелни магазини в столицата – „ARON“ и „Лабиринт“. Там ще има и голям мол, който ще бъде свързан черз топла връзка със станция „Западен парк“.
До кръстовището на бул. „Джавархавал Неру“, бул. „Захари Стоянов“ и бул. „Панчо Владигеров“ между Люлин-3 и Люлин-4 и непосредствено до североизточния ъгъл на Люлин-6 се намира един от най-големите кооперативни пазари в столицата, също така там има и супермаркет от веригата „ЕВРОПА“. Това място се приема и за неофициален център на жилищния комплекс. В ж.к. Люлин са разположени също и филиали на големите вериги магазини за бяла и черна техника „Техномаркет Европа“ и „Технолукс“, магазин от веригата за строителни материали „Мосю Бриколаж“, близо е и „МЕТРО“-2. В района има обособена и промишлена зона.
[редактиране] Галерия
 Блок 608, изграден по номенклатура Бс-2-69. Виждат се характерните за сградите по тази номенклатура издадени напред стълбищни клетки. |
 Търговски комплекс „Силвър Сентър — Люлин“ |
 Люлин е квартал на контрастите |
 Храм „Св. Климент Охридски“ (1999) |
 Плажът в Люлин |
 Изглед от тунела |
 Люлин през нощта |
 Централата на Булгаргаз във 2-ри микрорайон |
 Трамвай 8 в „Люлин 5“ |
[редактиране] Източници
- ↑ Обща информация за район „Люлин“
- ↑ Грешка при цитиране: Грешка в етикет
<ref>: не е подаден текст за бележките на имеStadtplan
