Люлин (квартал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Люлин.

Комплексът „Люлин“ е жилищен квартал на град София, кръстен на едноименната планина Люлин. Включен е в административен район „Люлин“ на Столичната община. Люлин е най-големият жилищен комплекс (комплекс с жилищни блокове) в България. По официални данни от 2001-ва година жителите му са 121 234, но според неофициални данни от 2007-ма броят им е нарастнал до около 200 000.

Съдържание

1 Разположение
2 История
3 Номерация на жилищните сгради
4 Жилищно строителство
5 Транспорт
6 Образование, култура здравеопазване и администрация
7 Икономика и спорт
8 Галерия
9 Източници

[редактиране] Разположение

Люлин е разположен в северозападната част на София. Западно от квартала е околовръстен път и кв. Филиповци. Северно от комплекса е разположен булевард „Сливница“ (бивш „Вълчо Иванов“, наричан още в Люлинската си част бул. „Европа“, а преди това „Баба Парашкева“). На североизток от квартала, отвъд бул. „Европа“ е кв. „Модерно предградие“. На югоизток е Западен парк - един от няколкото големи градски паркове в София.

[редактиране] История

В средата на 60-те години на ИПП „Софпроект“ е възложено проектирането на голям жилищен район за около 120 000 души в северозападната част на София на територията на тогавашния квартал Модерно предградие и на свободните площи около него. По онова време Модерно предградие е квартал, застроен с малоценен и силно амортизиран жилищен фонд и без почти никаква инфраструктура. Бъдещият комплекс получава името на съществуващия район и започва да се нарича ж.к. Модерно предградие.

Проектът за района е изготвен от колектив на „Софпроект“ с ръководител първоначално арх. Неделчо Паскалев, а впоследствие арх. Кирил Бочков и е завършен през 1969 г. Съгласно плана комплексът е трябвало да се състои от 11 микрорайона, организирани около две взаимно перпендикулярни главни пътни артерии (днешните булеварди „Царица Йоанна“ и „Панчо Владигеров“) и централна зона, в която да бъде построен главният административен и културен обществен център на района. В отделните микрорайони е предвидено изграждането на многоетажни паркинги за автомобилите на жителите, както и редица магазини, училища, детски градини, спортни съоръжения (стадион, плувен басейн и др.). Освен това планът предвижда и реконструкция на бул. „Баба Парашкева“/бул. „Вълчо Иванов“ (днес бул. „Европа“/бул. „Сливница“) по подобие на бул. „Цариградско шосе“ с изграждане на кръстовища на две нива без светофари за бързо и комфортно придвижване до центъра на града. В самия комплекс също са проектирани пътни съоръжения, облекчаващи движението (напр. кръстовището на двете главни улици е проектирано като кръгово, а при сегашната метростанция „Западен парк“ е предвиден пътен възел на две нива). Съгласно проекта, цялото жилищно строителство в комплекса е трябвало да се изпълни по индустриализирани методи – главно едропанелно (около 70%), но също и с едроплощен кофраж (при сгради с повече от 9 етажа) и с пакетно-повдигани плочи. При изготвянето на подробните планове на отделните микрорайони, архитектите-проектанти се стараят по всякакъв начин да преодолеят еднообразието на панелните сгради, като раздвижват обемите на отделните секции (преместват ги по-напред или по-назад спрямо съседните и ги проектират с различна етажност).

Строителството в комплекса започва през 1973 г. Според плана панелните сгради в Люлин се строят по двете най-нови тогава номенклатури за панелно строителство, разработени през 1969 г. – Бс-69-Сф (разработена от ИПП „Софпроект“ и прилагана от ДК-1 „Военна рампа“) и Бс-2-69 (разработена от НипроИТИС като подобрение на по-старата Бс-2-64 и прилагана от ДК-2 „Земляне“). Строежът започва от трети микрорайон (с блок 318)^[1], а по-късно се навлиза във втори и в първи. Следват шести, четвърти, пети и седми. Всички тези микрорайони се строят на свободни площи и основното им изграждане завършва около 1978-1979 г. Около 1977 г. започва настаняването в готовите жилища. По това време се разкриват и първите автобусни линии от комплекса към пл. Сточна гара – автобуси 108, 109 и 110).

В хода на строежа първоначалният проект е променен и броят на микрорайоните е намален от 11 на 10 (площта на днешните 8-ми, 9-ти и 10-ти микрорайон бива разделен на три, вместо на четири). Променен е и планът на шести микрорайон (първоначално спортните съоръжения са предвиждани в западната му част откъм днешния бул. „Панчо Владигеров“, а жилищата са съсредоточени в източната, но според новия проект местата на двете зони се разменят). Междувременно (около 1976 г.) новият комплекс бива наречен „Люлин“. През 1978 г. се открива и първата тролейбусна линия до квартала (Люлин-1 – Сточна гара, по-късно удължена до Люлин-3). През 1979 г. се разкрива и автобусна линия 112.

До първата половина на 80-те години са изградени и останалите три микрорайона (8-ми, 9-ти и 10-ти), но част от тях (откъм бул. „Европа“) остава незавършена. Не се реализират предвидените спортни съоръжения, главният обществен център, многоетажните паркинги и реконструкцията на бул. „Баба Парашкева“ и бул. „Вълчо Иванов“. В този период се откриват бързи автобусни линии по маршрутите на 109 и 110. Това са 309 и 310. През 1985 г. е открита и втората тролейбусна линия – тролейбус б 7, а в края на 80-те – и трамвайното трасе на линия 21, впоследствие преномерирана на сегашната трамвайна линия 8. Линията на метрото от жилищния комплекс до центъра е пусната в частична експлоатация през 1998 г., 19 години след първата копка. От септември 2009 г. метролинията от Люлин е удължена до жк. Младост-1.

[редактиране] Номерация на жилищните сгради

Историята на ж.к. Люлин познава две системи за номериране на жилищните сгради в комплекса. Първата от тях е в сила до 1980 г. и обхваща сградите в изградените дотогава микрорайони (от първи до седми). Според тази система номерът на всеки блок се състои от две двуцифрени числа с тире помежду им. Разликата между двете числа показва броя на входовете в съответната сграда. Така например блок 17-19 има три входа (17, 18, 19). Всеки отделен микрорайон има номерация, независима от тази на останалите, т.е. в два и повече микрорайона може да има блокове с еднакви номера.

През 1980 г. е отчетено, че тази система е твърде сложна и може да породи обърквания, поради което е безперспективна. Затова тя е заменена с единна номерация на блоковете за целия комплекс, която е в сила до ден днешен. Построените след 1980 г. микрорайони се присъединяват към нея. Съгласно тази система номерът на всеки блок представлява трицифрено число, първата цифра от което показва номера на микрорайона, а останалите две - номера на сградата в съответния микрорайон. Така в микрорайоните от Люлин-2 до Люлин-9 цифрата на стотиците на номерата на блоковете съвпада с номера на съответния микрорайон, т. е. в Люлин-2 номерата на блоковете започват с 2хх, в Люлин-3 – с 3хх, в Люлин-4 - с 4хх и т. н. до Люлин-9, където номерата са 9хх. По-различно е с микрорайони 1 и 10 – в Люлин-1 номерата са 0хх, а в Люлин-10 – 1хх. Някои от новопостроените жилищни сгради не получават номера.

[редактиране] Жилищно строителство

Жилищният комплекс е разделен на 10 микрорайона. Микрорайони 1-5 са разположени между Околовръстния път и бул. „Панчо Владигеров“, микрорайони 6 и 7 са южно от булевардите „Царица Йоанна“ и източно от „Панчо Владигеров“, а микрорайони 8-10 са между бул. „Европа“ и бул. „Царица Йоанна“ (бивш бул. „Пиротски“), под който минава Линия 1 на софийското метро.

Строителството в жк „Люлин” е предимно едропанелно. Панелните блокове в комплекса са строени от началото на 70-те до средата на 90-те години на ХХ-ти век. ЕПК блокове има почти във всички части на квартала, изключение прави само Люлин-1. ЕПК-сградите, които са от западната страна на бул. „Д-р Петър Дертлиев” (бивш бул. "Добринова скала", преди това - "XI конгрес на БКП)" са нови, но в тях няма ТЕЦ. Новото строителство е съсредоточено предимно в микрорайоните, през които минава Столичното метро и около центъра на комплекса. Стари тухлени блокове, строени преди 1990 г., се срещат изключително рядко. В североизточните части на Люлин-9 и Люлин-10, до границата с бул. „Сливница“ има еднофамилни къщи с дворове и няколко нови кооперации. В Люлин 8, около големите магазини Билла и Технополис тече усилено строителство на нови жилищни сгради. В Люлин-3, Люлин-6 и Люлин-7 в последните години се разгърна строителство на офис и жилищни сгради. В останалите микрорайони от няколко години насам се строят самостоятелни търговски обекти.

[редактиране] Транспорт

Люлин е най-добре уреденият с обществен транспорт квартал на столицата, което се дължи на постоянно растящото население.

Входно-изходните пътни артерии на района са:

тунелът „Люлин“ (бул. „Царица Йоанна“);
кръстовището „Орион“, на което се събират 4 пътни артерии: бул. „Сливница“ (изток), бул. „Европа“ (запад), бул. „Д-р Петър Дертлиев“ (юг) и ул. „Адам Мицкевич“ (север);
бул. „Сливница“ (връзка с кв. Гевгелийски, ж.к. Света Троица и централната градска част);
бул. „Европа“ (западно продължение на бул. „Сливница“, прави връзка с главен път Е80 и гр. Костинброд);
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ (бивш „Добринова скала“, обслужва квартала);
ул. „Адам Мицкевич“ (продължение на бул. „Д-р Петър Дертлиев“ на север от Орион, прави връзка с кв. Бакърена фабрика и едноименния гробищен парк, ж.к. Връбница и ж.к. Надежда);
ул. „Филиповско шосе“ (връзка с гр. Банкя и автомагистрала „Люлин“;
бул. „Панчо Владигеров“ (обслужва квартала);
ул. „Обелско шосе“ (продължение на бул. „Панчо Владигеров“ на север от бул. „Европа“, прави връзка с кв. Модерно предградие и ж.к. Обеля);
бул. „Царица Йоанна“ (прави връзка с ж.к. Западен парк и централната градска част).

Кварталът се обслужва от следните линии на градския транспорт:

тролейбусни линии 6 и 7;
трамвайна линия 8;
автобусни линии 42, 43, 53, 54, 81, 82, 108, 111, 309 и 310;
маршрутки 1, 3, 6, 14, 16, 23, 30, 32, 35 и 39.
На територията на жилищния комплекс са разположени и три метростанции от Първи метродиаметър на Софийското метро – „Западен парк“, „Люлин“ и „Сливница“.

Част от историята на ж.к. Люлин са автобусна линия 112, тролейбусни линии 10 и 12 и трамвайна линия 21.

[редактиране] Образование, култура здравеопазване и администрация

Образователната система, решена на териториален принцип, по микрорайони, включва 11 обединени детски заведения (ОДЗ), 4 централни детски градини (ЦДГ) и комплекс за детско хранене.

Училищата в района са:

137^-мо СОУ „Ангел Кънчев“ - 1^-ви микрорайон, на ул. 335;
90^-то СОУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“ - 2^-ри микрорайон, на ул. 204;
33^-то ОУ „Санкт-Петербург“ - 3^-ти микрорайон, на ул. 307;
33^-та Езикова гимназия „Света София“ - 3^-ти микрорайон, на ул. 308;
96^-то СОУ „Лев Николаевич Толстой“ - 4^-ти микрорайон, на ул. „Никола Беловеждов“;
97^-мо СОУ „Братя Миладинови“ - 5^-ти микрорайон, на ул. „Кап. Иван Златев“;
27^-мо СОУ „Акад. Г. Караславов“ (неофициална страница) - 6^-ти микрорайон, на ул. „Петър Горанов“;
Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“ - 6^-ти микрорайон, ул. „полк. Никола Попов“
79^-то СОУ „Индира Ганди“ - 7^-ми микрорайон, на ул. 704;
56^-то СОУ „Проф. Константин Иречек“ - 8^-ми микрорайон, на ул. „Търново“;
40^-то СОУ „Луи Пастьор“ - 9^-ти микрорайон, на ул. „Иван Бойчев“;
37^-мо СОУ„Райна Княгиня“ - 10^-ти микрорайон, на бул. „Луи Пастьор“.

На територията на комплекса се намира новопостроената църква „Св. Св. Климент Охридски“ на ъгъла на булевардите „Панчо Владигеров“ (бивш. "Красная Пресня") и „Джавахарлал Неру“, Културен център „Люлин“ и четири читалища.

Жилищен комплекс „Люлин“ е един от районите с най-младо население в столицата. Жителите му ползват здравните услуги на 12^-ти ДКЦ (Диагностично Консултативен Център), разположен в сградите на двете бивши поликлиники 26^-та (2^-ри микрорайон) и 12^-та(9^-ти микрорайон), два стоматологични центъра, една частна клиника „Медива“ и множество лекари-специалисти с частна практика. В строеж е болница за спешна медицинска помощ в Люлин 6 на бул. Д-р Петър Дертлиев.

Община „Люлин“ се намира в 3-ти микрорайон на бул. „Захари Стоянов“.

[редактиране] Икономика и спорт

На територията на Люлин-6 се намират първата подобна на мол сграда (Силвър Център), спортна зала на „Левски-Сиконко“, както и големият открит басейн „Люлин Бийч“. В този микрорайон се намира и един от големите филиали на търговската верига „Фантастико“, който има и още един голям магазин в Люлин-1. На бул. „Царица Йоанна“ до метростанция „Люлин“, в южната част на 8-ми микрорайон са разположени хипермаркети на търговските вериги „Билла“ и „Технополис“. На същия булевард, близо до ул. „Луи Пастьор“ се намира и филиал на веригата магазини за бяла и черна техника „Зора“. В момента до метростанция „Западен парк“ се строи Мол Люлин, който ще бъде свързан чрез топла връзка със станцията. До същата метростанция се намират и едни от най-големите мебелни магазини в столицата – „ARON“ и „Лабиринт“.

До кръстовището на булевардите „Джавархавал Неру“, „Захари Стоянов“ и „Панчо Владигеров“, между най-източната част на Люлин-3 и Люлин-4 и непосредствено до североизточния ъгъл на Люлин-6, се намира един от най-големите кооперативни пазари в столицата - това място се приема за неофициален център на жилищния комплекс. Освен това там има и супермаркет на търговската верига „ЕВРОПА“, множество заведения за бързо хранене, кафенета и дискотека. На юг от Кооперативния пазар, до западната страна на Люлин-4, има и голям мебелен магазин.

Жилищния комплекс разполага още със няколко казина, билярден център и "Мега Екстрийм" (център за забавления). В Люлин са разположени също и филиали на големите вериги магазини за бяла и черна техника „Техномаркет Европа“, „Технолукс“, един от двата магазина от веригата за строителни материали „Мосю Бриколаж“, наблизо е и „МЕТРО“-2. В микрорайоните на комплекса са разпръснати десет бензиностанции от различни вериги, главно разположени около входно-изходните точки на комплекса. В района на квартала има и обособена промишлена зона.

[редактиране] Галерия

Блок 608, изграден по номенклатура Бс-2-69. Виждат се характерните за сградите по тази номенклатура издадени напред стълбищни клетки.	Търговски комплекс „Силвър Сентър — Люлин“	Люлин е квартал на контрастите	Храм „Св. Климент Охридски“ (1999)
Плажът в Люлин	Изглед от тунела	Люлин през нощта	Централата на Булгаргаз във 2^-ри микрорайон
Трамвай 8 в „Люлин 5“