Жилищен блок

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Queensview („Кралска гледка“), блок в Сиикрофт, Лийдс, Западен Йоркшир.

Жилищният блок е висока сграда, която се използва за живеене и/или като офис-сграда. Високите сгради са станали възможни след изобретяването на асансьора и по-евтините строителни материали. Материалите, използвани за построяването на високите сгради са подсилен бетон и стомана.

Сгради по-високи от 150 м. се класифицират като небостъргачи.

История[редактиране | edit source]

Жилищни блокове е имало още в античността: в древен Рим и в някои други градове в Римската Империя, е имало сгради, някои, от които са имали повече от 10 етажа и респективно над 200 стълби. Поради срутването на зле построени високи блокове, няколко императори, започвайки от Октавиан Август, наложили лимит до 20-25 м., но често този лимит бил нарушаван.

В България[редактиране | edit source]

Виж още Едропанелно строителство.

По време на комунизма[редактиране | edit source]

По време на комунистическите години в България жилищните блокове са главно панелен тип. Те са строени с цел настаняване на прииждащите в градовете и особено големите градове работещи в следствие на силната индустриализация по време на комунизма, както и създаването на кооперациите, което променя типа на селското стопанство в България от семеен на кооперативен, при което (и заради включването на машини в селското стопанство) са необходими по-малък брой обработващи земята или животновъди.

След 1989[редактиране | edit source]

След 1989 строителството на панелни блокове е основно преустановено, като са завършени основно онези, които са започнати като строеж преди 1989. Новото строителство се фокусира предимно върху по-малки или сравнително по-малки сгради, като строителството на блокове е по-скоро изключение, а панелът е избягван като материал.

Саниране и реновация[редактиране | edit source]

Общо в страната има около 18 700 панелни блока, като в тях се помещават 700 000 домакинства или 2.7 милиона души[1], които според Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради подлежат на саниране с цел енергийна ефективност, което включва:

  • Поставяне на външни изолации, но също и (за енергийно саниране)
  • подмяна на дограмата
  • подмяна на ВиК инсталацията,
  • на отоплителната инсталация
  • и климатичната инсталация (ако има такава) [2],
  • смяна на хидро-изолацията на покрива или инсталиране на нов покрив,

санирането освен, че има за цел енергийната ефективност, удължава и живота на сградите.

Реновацията на по-старите жилищни блокове и особено панелите има за цел освен тяхната енергийна ефективност, но също така и техния външен вид на фасадата, който с годините е станал твърде неугледен, като в действителност панелната архитектура по начало не се отличава с особени архитектурни и дизайнерски предимства, а тъй като панелните блокове най-често се намират в извънцентралните райони на градовете - за тях няма обичайното изискване или европейски проекти за (по-често) привеждане на фасадата на сградата в приемлив вид.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Санирането на панелките може да спести енергийна мощност колкото АЕЦ "Белене", в. Дневник / dnevnik.bg, 22 февруари 2011
  2. 5% от сградите са санирани ефективно

Външни препратки[редактиране | edit source]