Жилищен блок
Жилищният блок е висока сграда, която се използва за живеене и/или като офис-сграда. Високите сгради са станали възможни след изобретяването на асансьора и по-евтините строителни материали. Материалите, използвани за построяването на високите сгради са подсилен бетон и стомана.
Сгради по-високи от 150 м. се класифицират като небостъргачи.
Съдържание |
История [редактиране]
Жилищни блокове е имало още в античността: в древен Рим и в някои други градове в Римската Империя, е имало сгради, някои, от които са имали повече от 10 етажа и респективно над 200 стълби. Поради срутването на зле построени високи блокове, няколко императори, започвайки от Октавиан Август, наложили лимит до 20-25 м., но често този лимит бил нарушаван.
В България [редактиране]
- Виж още Едропанелно строителство.
По време на комунизма [редактиране]
По време на комунистическите години в България жилищните блокове са главно панелен тип. Те са строени с цел настаняване на прииждащите в градовете и особено големите градове работещи в следствие на силната индустриализация по време на комунизма, както и създаването на кооперациите, което променя типа на селското стопанство в България от семеен на кооперативен, при което (и заради включването на машини в селското стопанство) са необходими по-малък брой обработващи земята или животновъди.
След 1989 [редактиране]
След 1989 строителството на панелни блокове е основно преустановено, като са завършени основно онези, които са започнати като строеж преди 1989. Новото строителство се фокусира предимно върху по-малки или сравнително по-малки сгради, като строителството на блокове е по-скоро изключение, а панелът е избягван като материал.
Саниране и реновация [редактиране]
Общо в страната има около 18 700 панелни блока, като в тях се помещават 700 000 домакинства или 2.7 милиона души[1], които според Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради подлежат на саниране с цел енергийна ефективност, което включва:
- Поставяне на външни изолации, но също и (за енергийно саниране)
- подмяна на дограмата
- подмяна на ВиК инсталацията,
- на отоплителната инсталация
- и климатичната инсталация (ако има такава) [2],
- смяна на хидро-изолацията на покрива или инсталиране на нов покрив,
санирането освен, че има за цел енергийната ефективност, удължава и живота на сградите.
Реновацията на по-старите жилищни блокове и особено панелите има за цел освен тяхната енергийна ефективност, но също така и техния външен вид на фасадата, който с годините е станал твърде неугледен, като в действителност панелната архитектура по начало не се отличава с особени архитектурни и дизайнерски предимства, а тъй като панелните блокове най-често се намират в извънцентралните райони на градовете - за тях няма обичайното изискване или европейски проекти за (по-често) привеждане на фасадата на сградата в приемлив вид.
Източници [редактиране]
- ↑ Санирането на панелките може да спести енергийна мощност колкото АЕЦ "Белене", в. Дневник / dnevnik.bg, 22 февруари 2011
- ↑ 5% от сградите са санирани ефективно
Външни препратки [редактиране]
- Санирането на жилища с европари започва, в. Дневник, 11 май 2011
- Източноевропейските панели чакат саниране, в. Строителство Градът, Брой 3, 21 януари 2008