Автомагистрали в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Автомагистралите, предвидени за изграждане в България, са 7. Приблизителната им обща дължина в страната към август 2014 г. е 627 км. Максималната скорост за движение е 140км/ч.

Автомагистрали в България

Списък на автомагистралите в България[редактиране | edit source]

Автомагистрала Начало Междинни точки Край Планувана дължина В експлоатация  % Бележки
А1
 Тракия
София Пазарджик, Пловдив,
Стара Загора, Ямбол
Бургас 360 km 360 km 100% В пълна експлоатация от 15.07.2013
А2
 Хемус
София Ботевград, Плевен, Велико Търново, Търговище, Шумен Варна 418 km 163 km 38,99% Планувана за завършване през 2018
А3
 Струма
ПВ Даскалово
АМ Люлин
Дупница, Благоевград, Сандански, Петрич Кулата 156 km 32 km 23,33% Планувана за завършване през 2020
А4
 Марица
Чирпан
АМ Тракия
Хасково, Димитровград, Свиленград Капитан Андреево 116 km 43 km 37,07% Планувана за завършване до 15.03.2015
А5
 Черно море
Варна Слънчев бряг, Несебър Бургас 103 km 10 km 9,71% Планувана за завършване след 2020
А6
 Люлин
София Мало Бучино ПВ Даскалово
АМ Струма
19 km 19 km 100% В пълна експлоатация от 15.05.2011
А7
 Калотина
София Сливница, Драгоман ГКПП Калотина 49 km 0 km 0 % Планувана за завършване през 2017
1221 km 627 km 51,35%

Текущо строителство[редактиране | edit source]

Към 16 август 2014 г. в процес на строителство са пет магистрални отсечки с обща дължина 123,388 км.

Магистрала Лот Дължина
(км)
Изпълнител Цена
(лева с ДДС)
Цена на километър
(евро с ДДС)
Начало
строителство
Пусков
срок
1
А4
 Марица
Лот 1
Оризово — Димитровград
31,40 km „Чи Ем Чи ди Равена“ 159,755,614 2,600,000 12 август 2011[1] 15 март 2015 г.[2]
2
А4
 Марица
Лот 2
Димитровград — Харманли
34,61 km „Марица Хайуей“ 146,564,400 2,170,000 26 юли 2011[3] ноември 2014 г.[4]
3
А3
 Струма
Лот 2
Дупница — Благоевград
37,48 km ГБС, "Пътстрой 92", "Импреза" 358,722,000 4,133,527 31 юли 2013[5] юни 2015 г.
4
А3
 Струма
Лот 4
Сандански — Кулата
15,00 km "Актор" 67,176,000 2,290,000 5 април 2012[6] юли 2014 г.[7]
5
А2
 Хемус
Белокопитово —Панайот Волово 4,898 km „АМ Черно море” АД 65 769 410 6,865,530 29 август 2013[8] март 2015 г.
123,388 km 797,987,424 3,298,323 €/km

Планомерност[редактиране | edit source]

България няма стратегически документ, който да обективира планомерното изграждане на автомагистралната мрежа на страната, като система от пътища на транспортната инфраструктура, във връзка и с тази на съседните балкански страни.

Единствения осигуряващ планомерност документ, свързан с бъдещата българска автомагистрална мрежа в средносрочен аспект, е Стратегията за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 година, но тя не касае само магистралите. Концептуално България няма дългосрочен план за развитие на автомагистралната мрежа като самостоятелна транспортна система, което позволява измеримост и отчетност.

Магистрални връзки[редактиране | edit source]

Република Македония[редактиране | edit source]

Планът за автомагистрала София-Гюешево е включен в Оперативната програма „Транспорт“, включваща пътни инфраструктурни обекти за проектиране в периода 2010-2013 г. [1]. Пътят ще започва от пътен възел „Даскалово“ (Автомагистрала „Струма“ при Перник), ще преминава край Кюстендил и ще достига до ГКПП Гюешево, където ще се свърже с бъдещата македонска автомагистрала М2. Връзката е част от паневропейски транспортен коридор 8.

От македонска страна се предвижда строителство на още две магистрални връзки към България - М5 (Охрид-ГКПП Станке Лисичково) и М6 (Щип-ГКПП Златарево).

Сърбия[редактиране | edit source]

Планът за автомагистрала София-Калотина е включен в Оперативната програма „Транспорт“, включваща пътни инфраструктурни обекти за проектиране в периода 2010-2013 г .Проектът предвижда да бъдат построени Западната дъга на СОП, Северна скоростна тангента и участък от автомагистрала София-Калотина до ГКПП Калотина, където ще се свърже с проектираната сръбска магистрала А4, с паневропейските коридори 4 и 10 и Европейски път Е80. От сръбска страна по проект магистралата от Ниш до българската граница при ГКПП Калотина трябва да е готова през 2015 г., но поради забавяния в строителството е по-вероятно да бъде изцяло готова през 2016 или 2017 г.

Гърция[редактиране | edit source]

Строящата се автомагистрала „Струма“ ще се свърже при ГКПП Кулата-Промахон с гръцката автомагистрала А25 (Промахон-магистрала А2). Връзката е част от паневропейски транспортен коридор 4 и Европейски път Е79. Построено е продължение на автомагистрала „Марица“ към гръцката граница при Свиленград.

Турция[редактиране | edit source]

Строящата се автомагистрала „Марица“ ще се свърже при ГКПП Капитан Андреево-Капъкуле с турската автомагистрала О-3 (Истанбул-Одрин). Връзката е част от паневропейски транспортен коридори 4 и 10 и Европейски път Е80.

Румъния[редактиране | edit source]

Към август 2010 г. България и Румъния не предвиждат свързване на автомагистралните си мрежи. Вероятните бъдещи връзки са през Дунав мост, Дунав мост 2 или Варна-Констанца, като продължение на автомагистрала „Черно море“.

Черноморска автомагистрала[редактиране | edit source]

През 2007 година правителството на България с премиер Сергей Станишев включва страната в изграждането на автомагистрален пръстен с дължина от 7000 km, който ще опасва Черно море. В проекта са включени осем страни от организацията за черноморско икономическо сътрудничество. Предвид неуточненото бъдещо трасе на предвидената за изграждане черноморска автомагистрала съществуват две опции — то да е заобиколно, дублирайки паневропейски транспортен коридор 9 в частта му през България от автомагистрала „Марица“ до Русе, или да следва в по-голямата си част трасето на автомагистралите „Тракия“ и „Черно море“, предвид възможността за продължение на последната към Констанца и евентуално Тулча (посредством мост над канала при Белослав). Във втория вариант би могло да се предвиди изграждането на пряка автомагистрална връзка по долината на Тунджа между автомагистрала „Тракия“ край Ямбол и Одрин или Капитан Андреево (заобикаляйки европейската територия на Турция) за връзка с Егнатия Одос край Александруполис в Западна Тракия. [2]

Пътища тип автомагистрални[редактиране | edit source]

Европейски пътища в България

Стратегията за развитие на транспортната инфраструктура на страната предвижда изграждането на двулентови пътища с по две платна за движение в двете посоки по протежение на паневропейските транспортни коридори с №№ 4 (автомагистрала „Хемус“/Ботевград — Видин/Дунав мост 2 *съществува и друг вариант на пътя с тунелКом под Петрохан) и 9 (между автомагистрала „Марица“ и Русе с тунел „Шипка“, който е в процедура по отдаване на концесия) [3].

Пътната отсечка Бургас-Созопол е автомагистрален тип. Пътят между Перник и Радомир от Е871 също е напълно изграден като автомагистрален тип. Има предложения пътищата Шумен — Русе (след отбивката от автомагистрала „Хемус“) и Пловдив — Плевен (евентуално Никопол) посредством тунел Троян-Кърнаре също да се изградят като автомагистрален тип. [4][5]

Пътищата от автомагистрален тип позволяват относително лесното им трасформиране, чрез реконструкция и преустройство, в класически автомагистрали.

Ексцентрични проекти и скандали[редактиране | edit source]

Предвид липсата на дългосрочна концепция за изграждането на магистрални пътища, в България не липсват куриозни хрумвания дори на правителствено ниво по темата, които твърде често водят до разходването на бюджетни средства за предпроектни проучвания на икономически необосновани предложения. [6]

Лошото управление на пътищата в България от АПИ, твърде често води до публични скандали с обвинения в корупция [7] (виж скандал „Батко и Братко“).

Лошото управление на пътищата е сред основните причини строителството на българските автомагистрали да продължава със забавени темпове, поради което страната загуби огромен за мащабите си финансов ресурс за подобряване и изграждане на транспортна инфраструктура по предприсъединителна програма ИСПА на ЕС. [8]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Първа копка на лот 1 от АМ "Марица". // Агенция "Пътна инфраструктура".
  2. Краен срок за завършване на автомагистрала Марица – март 2015. // http://infrastructure.bg/.
  3. Започва строителството на Лот 2 на магистрала „Марица“. // Investor.bg.
  4. http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2014/02/17/2243595_firma_blizka_do_ktb_i_delian_peevski_vleze_i_v_putnoto/?sp=1#storystart
  5. Започна строителството на още 37 км от АМ „Струма” в участъка Дупница – Благоевград. // Агенция "Пътна инфраструктура".
  6. В АПИ ще бъдат подписани договори за надзор и строителството на ЛОТ 4 „Сандански - Кулата“ от автомагистрала „Струма”. // Агенция "Пътна инфраструктура".
  7. Министър Терзиева и инж. Чайков провериха строителството на участъка Сандански – Кулата от АМ „Струма“. // Агенция "Пътна инфраструктура".
  8. Започна изграждането на близо 5 км от АМ „Хемус“ и най-големия пътен възел у нас - п. в. „Белокопитово". // Агенция "Пътна инфраструктура".

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]