Автомагистрали в България

Автомагистралите, предвидени за изграждане в България, са 6. Общата им дължина в страната към началото на 2012 г. е 485 км. Първата изцяло изградена магистрала — „Люлин“, е пусната в експлоатация на 15 май 2011 г.

Автомагистрали в България

Списък на автомагистралите в България

Автомагистрала	Начало	Възли	Край	Дължина	Изградени	%	Пусков срок на магистралата
Тракия	София	Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Ямбол	Бургас	360 km	243 km	67,50%	януари 2013 г.
Хемус	София	Ботевград, Плевен, Велико Търново, Шумен	Варна	433 km	151 km	34,90%
Марица	Чирпан АМ Тракия	Хасково/Димитровград	Капитан Андреево	117 km	43 km	36,75%	септември 2013 г.
Черно море	Бургас	Несебър/Слънчев бряг	Варна	103 km	10 km	9,71%
Люлин	София	София, Мало Бучино, Даскалово/АМ Струма	Перник	19 km	19 km	100%	В експлоатация
Струма	Перник	Дупница, Благоевград, Симитли, Сандански, Петрич	Кулата	150 km	19 km	12,67%
				1182 km	485 km	41,03%

Текущо строителство

Към 05 април 2012 г. в процес на строителство са десет магистрални отсечки с обща дължина 234,03 км.

	Магистрала	Лот	Дължина (км)	Изпълнител	Цена (лева с ДДС)	Цена на километър (млн. евро с ДДС)	Начало строителство	Пусков срок
1	Тракия	Лот 2 Стара Загора — Нова Загора	31.80	"Трейс Груп"	137,868,000	2.22	5 Юни 2010	01 юли 2012 г.
2	Тракия	Лот 3 Нова Загора — Ямбол	35.70	"Актор"	133,973,906	1.92	2 Август 2010	01 юли 2012 г.
3	Тракия	Лот 4 Ямбол — Карнобат	49.08	Сдружение "Тракия IV"	209,646,720	2.18	3 Септември 2010	01 юли 2012 г./ януари 2013 г.
4	Хемус	София — пътен възел Яна	8.46	"Трейс Груп"	38,340,371	2.32	26 Септември 2011	юли 2013 г.
5	Хемус	Шумен — с. Панайот Волово	7.80	Автомагистрали "Черно море"	45,546,930	2.99	18 Юли 2011	септември 2012 г.
6	Марица	Лот 1 Оризово — Димитровград	31.40	„Чи Ем Чи ди Равена“	159,755,614	2.60	2 Август 2011	септември 2013 г.
7	Марица	Лот 2 Димитровград — Харманли	34.61	„Марица Хайуей“	146,564,400	2.17	26 Юли 2011	август 2013 г.
8	Марица	с. Капитан Андреево — ГКПП	3.40	„ПОРР, Австрия — ПСТ“	21,001,070	3.16	4 Ноември 2011	март 2013 г.
9	Струма	Лот 1 с. Долна Диканя — Дупница	16.78	ГБС, "Пътстрой 92", "Импреза"	70,240,800	2.14	1 Октомври 2011	октомври 2013 г.
10	Струма	Лот 4 Сандански — Кулата	15.00	"Актор"	67,176,000	2.29	5 Април 2012	март 2014 г.
			общо 234.03 км		общо 1,030,113,811	средно 2.25 на км

Планомерност

България няма стратегически документ, който да обективира планомерното изграждане на автомагистралната мрежа на страната, като система от пътища на транспортната инфраструктура, във връзка и с тази на съседните балкански страни.

Единствения осигуряващ планомерност документ, свързан с бъдещата българска автомагистрална мрежа в средносрочен аспект, е Стратегията за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 година, но тя не касае само магистралите. Концептуално България няма дългосрочен план за развитие на автомагистралната мрежа като самостоятелна транспортна система, което позволява измеримост и отчетност.

Връзки с автомагистралните мрежи на съседните страни

Република Македония

Планът за автомагистрала София-Гюешево е включен в Оперативната програма „Транспорт“, включваща пътни инфраструктурни обекти за проектиране в периода 2010-2013 г. [1]. Пътят ще започва от пътен възел „Даскалово“ (Автомагистрала „Струма“ при Перник), ще преминава край Кюстендил и ще достига до ГКПП Гюешево, където ще се свърже с бъдещата македонска автомагистрала М2. Връзката е част от паневропейски транспортен коридор 8.

От македонска страна се предвижда строителство на още две магистрални връзки към България - М5 (Охрид-ГКПП Станке Лисичково) и М6 (Щип-ГКПП Златарево).

Сърбия

Планът за автомагистрала София-Калотина е включен в Оперативната програма „Транспорт“, включваща пътни инфраструктурни обекти за проектиране в периода 2010-2013 г. [2]. Проектът предвижда да бъдат построени Западната и Северната дъги на СОП и участък до ГКПП Калотина, където ще се свърже с проектираната сръбска автомагистрала А3 (Ниш-Цариброд) [3]. Връзката е част от паневропейски транспортен коридори 4 и 10 и Европейски път Е80. От сръбска страна по проект магистралата от Ниш до българската граница при ГКПП Калотина трябва да е готова през 2013 г.

Гърция

Строящата се автомагистрала „Струма“ ще се свърже при ГКПП Кулата-Промахон с гръцката автомагистрала А12 (Солун-Серес). Връзката е част от паневропейски транспортен коридор 4 и Европейски път Е79. В бъдеще е възможно построяването на продължение на автомагистрала „Марица“ към гръцката граница при Свиленград.

Турция

Строящата се автомагистрала „Марица“ ще се свърже при ГКПП Капитан Андреево-Капъкуле с турската автомагистрала О-3 (Истанбул-Одрин). Връзката е част от паневропейски транспортен коридори 4 и 10 и Европейски път Е80.

Румъния

Към август 2010 г. България и Румъния не предвиждат свързване на автомагистралните си мрежи. Вероятните бъдещи връзки са през Дунав мост, Дунав мост 2 или Варна-Констанца, като продължение на автомагистрала „Черно море“.

Черноморска автомагистрала

През 2007 година правителството на България с премиер Сергей Станишев включва страната в изграждането на автомагистрален пръстен с дължина от 7000 km, който ще опасва Черно море. В проекта са включени осем страни от организацията за черноморско икономическо сътрудничество. Предвид неуточненото бъдещо трасе на предвидената за изграждане черноморска автомагистрала съществуват две опции — то да е заобиколно, дублирайки паневропейски транспортен коридор 9 в частта му през България от автомагистрала „Марица“ до Русе, или да следва в по-голямата си част трасето на автомагистралите „Тракия“ и „Черно море“, предвид възможността за продължение на последната към Констанца и евентуално Тулча (посредством мост над канала при Белослав). Във втория вариант би могло да се предвиди изграждането на пряка автомагистрална връзка по долината на Тунджа между автомагистрала „Тракия“ край Ямбол и Одрин или Капитан Андреево (заобикаляйки европейската територия на Турция) за връзка с Егнатия Одос край Александруполис в Западна Тракия. [4]

Пътища тип автомагистрални

Европейски пътища в България

Стратегията за развитие на транспортната инфраструктура на страната предвижда изграждането на двулентови пътища с по две платна за движение в двете посоки по протежение на паневропейските транспортни коридори с №№ 4 (автомагистрала „Хемус“/Ботевград — Видин/Дунав мост 2 *съществува и друг вариант на пътя с тунел „Ком“ под Петрохан) и 9 (между автомагистрала „Марица“ и Русе с тунел „Шипка“, който е в процедура по отдаване на концесия) [5].

Пътната отсечка Бургас-Созопол е автомагистрален тип. Пътят между Перник и Радомир от Е871 също е напълно изграден като автомагистрален тип. Има предложения пътищата Шумен — Русе (след отбивката от автомагистрала „Хемус“) и Пловдив — Плевен (евентуално Никопол) посредством тунел Троян-Кърнаре също да се изградят като автомагистрален тип. [6][7]

Пътищата от автомагистрален тип позволяват относително лесното им трасформиране, чрез реконструкция и преустройство, в класически автомагистрали.

Ексцентрични магистрални проекти и скандали

Предвид липсата на дългосрочна концепция за изграждането на магистрални пътища, в България не липсват куриозни хрумвания дори на правителствено ниво по темата, които твърде често водят до разходването на бюджетни средства за предпроектни проучвания на икономически необосновани предложения. [8]

Лошото управление на пътищата в България от АПИ, твърде често води до публични скандали с обвинения в корупция [9] (виж скандал „Батко и Братко“).

Лошото управление на пътищата е сред основните причини строителството на българските автомагистрали да продължава със забавени темпове, поради което страната загуби огромен за мащабите си финансов ресурс за подобряване и изграждане на транспортна инфраструктура по предприсъединителна програма ИСПА на ЕС. [10]

Вижте също

• Транспорт в България
• Пътища в България
• Скоростни пътища в България

Външни препратки

• Карта на България с приоритетните проекти в публичния сектор - пътна инфраструктура
• Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 г.

Пътна мрежа в България