Слънчев бряг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Слънчев бряг е български курорт (с над 200 хотела), който се намира между северната и южната част на българската черноморска ривиера, на територията на Община Несебър.

Разположен е в залив във формата на полумесец, обърнат на изток. Северната част на курорта опира в полите на последните възвишения на Старопланинския масив, където граничи с град Свети Влас. Южната му част опира в разположения на полуостров древен град Несебър.

История[редактиране | edit source]

Проектирането на Слънчев бряг започва през 1957 г., а изграждането започва с постановление №120/30 юни 1958 на Министерския съвет на НРБ. Заедно със строежа на комплекса започва проектирането и на лесопарка. При залесяването му на територията на комплекса са пренесени 550 000 куб. м плодородна пръст, засадени са 300 000 иглолистни и широколистни едроразмерни дървета, 770 000 декоративни храсти, 100 000 рози, 200 000 дюнни треви, като инвестиците надхвърлят 150 000 000 лв.

През периода 1959-1988 в Слънчев бряг са почивали 7 699 100 души, от които 5 162 600 чуждестранни туристи и 2 536 590 български граждани. През 1989 той разполага със 108 хотела с над 27 000 легла и над 130 ресторанта, атракционни и битови заведения, нощни клубове, барове и дискотеки, кафе-сладкарници и аперитиви.

Инфраструктура[редактиране | edit source]

Бурното му разрастване го прави най-големия курорт на българското Черноморие. Легловата база на хотелите възлиза на над 300 000 легла. На юг комплексът вече се е сраснал с новата част на гр. Несебър.

Международното летище Бургас се намира на 27 км от Слънчев бряг, а морското пристанище и железопътна гара Бургас - на 40 км от него. Има редовни връзки с областните центрове Бургас (40 км) и Варна (90 км). В курорта се движи екологично чист вътрешен транспорт - минивлакчета, велорикши и велосипеди.

Климатът се отличава със 1700 слънцечаса от май до октомври. Курортът разполага с плажна ивица с дължина от около 10 км и ширина 30-60 м, ситен златистожълт пясък, и естествени пясъчни дюни (сред които виреят 16 вида редки растения), равно пясъчно дъно. В рамките на курорта е изградена паркова среда.

Разполага с много възможности за спорт и развлечения: сърфинг, водни ски, яхти, тенис-клубове, конна база, боулинг, открити и закрити басейни, мини-голф. Има много ресторанти, сергии и магазини (над 15 хиляди). В комплекса се провеждат международният фестивал за популярна песен Златният Орфей, дни на симфоничната музика, част от международния фолклорен фестивал, модни ревюта, различни плажни състезания.

След построяване на магистралаЧерно море“, Слънчев бряг ще се утвърди като един от големите социално-икономически центрове в Източна България.

Презастрояване и наплив на туристи[редактиране | edit source]

Славата на Слънчев бряг като рай за семейна ваканция, а също тишината и спокойствието вече са история.[1] Презастрояването е очевидно. Това води до отлив на туристи в резултат на влошеното качество на отдих и липсата на необходимата за толкова голям брой посетители инфраструктура.[2]

Приказният ландшафт от хилядолетни дюни с атракции от камили и лонгозни гори е безвъзвратно унищожен, а презастрояването е превърнало Слънчев бряг в обикновен крайбрежен град. Назрява необходимост от преразглеждане на териториално-административното деление на региона. Комплексът добива вид на своеобразен Лас Вегас с шумните си дискотеки и казина. От сезонен курорт той се превръща в място за целогодишно живеене с всички последващи социално-икономически и инфраструктурни промени. Целият крайбрежен регион от Равда до Елените вече представлява единен конгломерат от градска инфраструктура, който продължава да се разраства в посока юг към Ахелой.

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. bTV Документите: Бетонни градини - Слънчев бряг
  2. Свръхзастрояването на Слънчев бряг води до отлив на туристи и спад на цените, 12 април 2005, в. „Дневник“

Външни препратки[редактиране | edit source]