Поморие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Поморие
България
Red pog.png
Поморие
Област Бургас
Red pog.png
Поморие
Общи данни
Население 14 003 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 49,879 km²
Надм. височина 0 m
Пощ. код 8200
Тел. код 0596
МПС код А (Б)
ЕКАТТЕ 57491
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Поморие
Иван Алексиев
(ГЕРБ)
Адрес община
ул. „Солна“ 5
п.к.8200
тел.: 0596/22004
Уебсайт: www.pomorie.org

Поморие е град в Югоизточна България. Той се намира в област Бургас и е в близост до град Несебър. Градът е административен център на община Поморие.

География[редактиране | edit source]

Поморие и Поморийското езеро на север

Съвременният град Поморие е разположен върху едноименен, тесен, скалист полуостров, вдаден 3,5 км в Черно море, на северозападния бряг на Бургаския залив. Поморие е третият по големина град по българското Черноморие със своите 14 062 души, след Варна и Бургас. От юг, изток и североизток градът е заобиколен от морето, от север - от Поморийското езеро, като само от запад-северозапад, чрез тесен провлак, заливан твърде често от морето, се свързва с Поморийското поле, което е част от Бургаската низина. В течение на хилядолетията конфигурацията на терена се е изменяла, поради което и селището е променяло своето местоположение. Сега на юг на 10 км е днешният град Бургас, на север на 18 км Несебър. Между тези два града преминава съвременната история на Поморие.

Води[редактиране | edit source]

Флора и фауна[редактиране | edit source]

Поморие е разположен на прелетния път Виа Понтика и е място с тесен фронт на миграция за мигриращите реещи се птици от значителна част на Северна, Източна и Централна Европа. На територията на Поморийското езеро са установени 269 вида птици. Там живеят още 87 вида висши растения, 7 вида риби, 17 вида земноводни, 31 вида бозайници и 200 таксона безгръбначни животни.[1]

История[редактиране | edit source]

Въздушен изглед

Античност[редактиране | edit source]

Градът е основан с името Анхиало в края на V в.пр.Хр. Голяма част от жителите му били траки. От самото си основаване, чак до началото на миналия век, той е от най-важните черноморски градове по българските земи.

Особено голям разцвет достига по време на римското владичество. В древния Анхиало /Поморие/ християнството прониква още в края на I век. Според Преданието св. апостол Андрей на път за Киев минава през черноморския град, тогава голям административен и пристанищен център в границите на Римската империя. По времето на император Диоклециан /284 - 305/ от Фригия на Балканския полуостров идва света Севастиана, която проповядва в Анхиало и околните градове. По това време Анхиало вече е църковен център и въпреки гоненията, още от III-IV век има сведения за епископи на града.

Тогава градът става епископски център и сече собствени монети. От това време (III-IV в. сл. Хр.) е Тракийската куполна гробница - хероон, открита в покрайнините на днешно Поморие.

Средновековие[редактиране | edit source]

През V-VI век Анхиалската църква бива провъзгласена за архиепископия. Християнството вече е официална религия на Източната Римска империя — Византия. Преданието сочи, че през VII век на това място вече е съществувал храм или манастир, посветен на великомъченик Георги.

При Крум в 812 г. Анхиало е превзет от българите, а по-късно след процеса на Покръстване на България, към 894 г. тук е създадена българска църковна организация. Малко по-късно (на 20 август 917 г.) цар Симеон Велики нанася историческо поражение на византийската армия в битката при река Ахелой. От края на XIII век Анхиалският епископ е почетен със сан митрополит. Впоследствие Анхиало често е преминавал от български във византийски ръце и обратно. Много важни битки между българи и византийци са се водили в покрайнините му през цялата ни средновековна история.

Малко известно е (пра)българското име на Поморие - Тутхон[2].

Поморие (Анхиало) е бил опожаряван и разрушаван от готи, авари, пожари и природни бедствия - затова има малко запазени старинни сгради, въпреки многовековната история.

Османски период и Възраждане[редактиране | edit source]

С първото нахлуване на османските турци в Тракия Анхиало вероятно бива разрушенo и запустява ("История на Поморие"). Временно предаден на византийците, градът отново е християнски до месец март 1453 г., когато е превзет окончателно от турците. Османският вариант на името на града е "Ахиолу".

Роденият в Анхиало константинополски (вселенски) патриарх през 1536 г. Йеремия ІІ дава автокефалност на руската църква, тя получава патриаршешки статус. Йеремия ІІ остава константинополски патриарх до смъртта си през 1595г.

След Освобождението[редактиране | edit source]

След освобождението Поморие остава в пределите на Източна Румелия до Съединението на България през 1885 година.

На 30 юли 1906 година гръцката част на града е запалена и напълно унищожена за последен път в отговор на андартското клане в Загоричани, като повечето му жители са принудени да се изселят в Гърция, където основават селищата Неа Анхиалос, Анхиалос и Евксинуполис.

При избухването на Балканската война в 1912 година петима жители на Анхиало са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

През 1934 г. древното име Анхиало е заменено с Поморие.

В Поморие живеят много преселници от селата на Еминския дял на Стара планина — Горица, Гълъбец, Паницово, Гильовци, Страцин, Бата, но най-вече от Козичино. Те са концентрирани в онази част на града, известна под наименованието „Квартала“ или „Нов град“.

Религии[редактиране | edit source]

Поморийският манастир “Св.Георги”

Поморийският манастир “Св.Георги” е един от най-почитаните манастири в Източна България. Храмовият празник 6 май е празник на град Поморие.

Политика[редактиране | edit source]

Кмет[редактиране | edit source]

На местните избори през 2011 година за кмет на Поморие, с 62,60% (8256 от действителните гласове) на втория тур е избран кандидата на ГЕРБ Иван Алексиев.[4]

Общински съвет[редактиране | edit source]

Според Закона за местното самоуправление и местната администрация управлението на град Поморие е съставено от градоначалник и общински съвет от 21 съветници. На всеки четири години се избира нов общински съвет и кмет, като следващите избори са предвидени за 2015 година. Разпределението на местата в общинския съвет след последните избори от 23 октомври 2011 година, при изборна активност от 64,57%, е следното:[4]

Общински съвет (2011–)
Партия Изборен резултат Получени гласове Места
ГЕРБ 26,87 % 3629 9
Движение за права и свободи 13,60 % 1837 4
Политическо движение „Социалдемократи“ 7,11 % 961 2
Българска социалистическа партия 6,76 % 913 2
Национално движение за стабилност и възход 6,00 % 811 2
Ред, законност и справедливост 4,80 % 649 2

Икономика[редактиране | edit source]

Пристанът

Удобни транспортни връзки свързват Поморие с други градове и курорти. Аерогарата е само на 8 км. Близостта на Слънчев бряг и областният център Бургас увеличават възможностите за развлечения. Акваторията на Поморийския залив е предпочитана за ветроходни регати, а пристанът - от любители рибари.

Икономическа характеристика[редактиране | edit source]

Наред с традиционния поминък на местното население - лозарство, винарство, солодобив и риболов, туризмът и съпътстващите го дейности определят новото лице в икономиката на все по-привлекателния балнеолечебен, морски курорт Поморие.

Транспорт[редактиране | edit source]

Кинотеатър "Поморие", читалище "Просвета 1888"

Обществени институции[редактиране | edit source]

Читалище "Светлина-1939"
  • В Поморие се намира Център за обучение и рехабилитация на младежи на организацията Национален център за социална рехабилитация
  • Районно управление Полиция
  • Районен съд
  • Читалище "Светлина-1939"
  • Читалище "Просвета 1888"
  • Исторически Музей
  • Музей на солта

Култура и забавление[редактиране | edit source]

Забележителности[редактиране | edit source]

Изглед от Яворовите скали с паметника на поета
Тракийска гробница
Църквата „Св. Рождество Богородично“
  • Поморийското езеро — защитена местност, свръхсолена лагуна с площ 760.80 ха
  • Посетителски център Поморийско езеро — интерактивна експозиция за природното богатство на солената лагуна
  • Блатно кокиче — защитена местност, площ 2,0 ха; разположена край с. Горица
  • Корията — природна забележителност, площ 20 ха, разположена край с. Гълъбец
  • „Стари поморийски къщи“ — архитектурен резерват;
  • Кални бани — лечение с кал от Поморийското езеро
  • Църква „Преображение Господне“ XVIII век;
  • Църква „Св. Рождество Богородично“ XIX век;
  • Римски мавзолей - куполна гробница-хероон
  • Къщата на Пейо Яворов
  • Яворовите скали (едно от любимите места на Яворов, на което е творял)
  • Професионална гимназия по туризъм "Алеко Константинов" - гр. Поморие
ПГ по туризъм "Алеко Константинов"

Манастир „Св. Георги“[редактиране | edit source]

Манастирът „Св. Георги“ е действащ мъжки православен манастир. Към края на XVIII век тук се заселва турчинът Селим бей, създавайки голямо феодално владение – чифлик. По предание той страдал от тежка, неизлечима болест. Една нощ неговият ратай дядо Нено сънувал, че в чифлишкия двор тече извор с чудотворна вода. Нено не обърнал внимание на това, но започнал често да му се явява насън красивият момък, яздещ бял кон – свети Георги. Разкопавайки тайно мястото, благочестивият старец открил мраморен барелеф на свети Георги. В същия момент там започнала да извира вода. По поръка на своя ратай, Селим бей повикал владиката на града, който, извършвайки молитва, го поръсил с водата от аязмото. С животворното действие на извора Селим бей бил чудесно излекуван. Вдъхновен от чудото, той се покръстил с цялото си семейство, приемайки християнската вяра. Построявайки малък параклис Селим бей поставил началото на днешната света обител. След време, според преданието, той овдовял и приемайки монашество, станал първият игумен, подарявайки на манастира целия си имот от 3800 декара земя.

През 1856 г. се изгражда нов храм, като старият остава и до днес под неговия покрив. Заедно с новите постройки била издигната и 17 – метрова кула – камбанария /1964 г./. В манастира днес се съхраняват много ценни образци на иконографското изкуство от XVIII и XIX век. Храмовата икона е рисувана от анхиалеца Темистокъл Диамандопуло Зограф.

Театри[редактиране | edit source]

В Поморие действат два театрални състава: Детски театрален състав „Светулка“ при читалище „Светлина“ и Читалищен театър„Просвета“ със 110 годишна история.

  • Детска театрална студия „Светулка“[5] при Читалище „Светлина“ град Поморие е създадена през 1994 г. и се ръководи от Румяна Кралева, актьор в Куклен театър — Бургас. Сред поставяните пиеси са Червената шапчица, Вълшебникът от Оз, Малкият принц, Хитър Петър, „Дванадесетте месеца“, „Съкровището на Силвестър“, „ПУК“ (по Валери Петров), „Пинокио“, Спящата красавица, както и юбилейният спектакъл „Десет години от приказка в приказка“ , "Маугли" (по Р. Киплинг). Театралната студия е гостувала със своите постановки в различни градове на България, а през 2006 година посещава и Гърция. На 26 септември 2008 г. в театралния салон на читалище „Светлина“ тържествено е открит Първият детско-юношески куклено-театрален фестивал "Сцена край морето".През 2009 г. съставът прераства в две театрални трупи – юношеска, с която се представя “Огнивото” по Х.К. Андерсен и детска, която представя спектакъла “Меко Казано” по В. Петров, проведе се и вторият детско-юношески куклено-театрален фестивал "Сцена край морето" с международно участие .
  • Театрален състав при читалище "Просвета". От 1999 г. този състав е не само национален, но и балкански лидер в областта на любителското театрално изкуство. През 2005 г. председателят на Съюза на артистите в България заявява по БНТ, че театралния състав при читалище "Просвета" е театралното явление през последните години и сред професионалистите. По този повод БНТ кани творците и излъчва специално предаване за успехите на театъра в Поморие. Театърът е известен с постановките си "Зимните навици на зайците", "Женско царство", "Службогонци", "Когато котката я няма", "Муа у тупан", "Бог", "Ние врабчетата", "Рейс", "Ало, ало, Анхиало!/2008 г.реж.Георги Къркеланов/, "Убийство на улица "Солна"/2009 г.реж.Г.Къркеланов/

Музеи[редактиране | edit source]

Музей на солта — единствен Музей на солта в България. Създаден е с финансовата подкрепа на Европейския съюз, Република България и Община Поморие. Музеят е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Общински исторически музей с интересни експонати от 2500-годишната история на града.

Историческият музей

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • август — Яворови дни; Дни на виното.
  • 6 май — Ден на града. Фестивал на маските (бал с маски). Детско-юношески куклено-театрален фестивал "Сцена край морето".

Спорт[редактиране | edit source]

Град Поморие разполага с футболен клуб на име "Поморие", който се състезава в "А" областна футболна група. Тук е и най-модерният стадион в поморийска община, намиращ се в близост до "Гранд Хотел Поморие". Другият отбор на Поморие е "Мастер", който играе във В аматьорска футболна група. Клубни върхове на ОФК "Поморие" (Поморие): е второ място в Източна “А" професионална футболна група и спечелена ппомоция за А професионална футболна група след спечелени два баража през юни 2011 г.

Освен това ОФК "Поморие" е финалист в турнира за Националната купа: по това време официалното й наименование е Купа на България - 2009/10 г., а името на отбора е "Черноморец-Поморие".

Личности[редактиране | edit source]

  • Атанас Манчев — поет-партизанин от Каблешково
  • Петко Г. Димитров (Сливен 1853 — юни 1909) — възрожденец, околийски лекар в Анхиало след Освобождението
  • Тодор Георгиев Добриков (р. Чепеларе, Смолянско - 1908) — възрожденец, учител в Анхиалско след 1869
  • Христо Златев (р. в с. Равна, Провадийско) — възрожденец, учител в Анхиало през 1853 г.
  • Евтимий Каркадаков — възрожденец, учител в Анхиало от 1878 до 1885 г.
  • Боян Керемедчиев (Ямбол, 14 май 1847 – Ямбол, 11 февр. 1906) — възрожденец, след Освобождението управител на митницата в Анхиало
  • Христо Шиваров (Стара Загора, 30 окт. 1850 – 1933) — възрожденец, революционер — след Освобождението служител в Анхиало от 1878 до 1879 г.
  • Яворов — създал едни от най хубавите си произведения в Помориe
  • От Анхиало,дн.Поморие,произхождат трима константинополски патриарси: Михаил ІІІ Анхиалски (1170-1178), Йеремия ІІ (1572-1579; 1580-1584; 1586-1595), и Партений І (1639 – 1644).
  • Черньо Чернев, род.1945, магистър по Публична администрация и Европейска интеграция, автор на осем книги посветени на християнството, като основа на държавността, член на Международната академия по българистика, иновация и култура.
  • Морският нос Поморие на остров Ливингстън, Южни Шетлъндски острови в Антарктика е наименуван в чест на града.[6]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Поморийско езеро в bedtime.bg, видяно на 2 април 2012
  2. Истината за прабългарското име на Поморие - Тутхон
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.826.
  4. а б Централна избирателна комисия за местни избори. Ноември 2011. Посетен на 8 февруари 2012.
  5. Сайт на Детска театрална студия „Светулка“
  6. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Pomorie Point.

Външни препратки[редактиране | edit source]