Поморие
| Поморие | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 14 170 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 49,879 km² |
| Надм. височина | 0 m |
| Пощ. код | 8200 |
| Тел. код | 0596 |
| МПС код | А (Б) |
| ЕКАТТЕ | 57491 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община - кмет |
Поморие Иван Алексиев (ГЕРБ) |
| Адрес община | |
| ул. „Солна“ 5 п.к.8200 тел.: 0596/22004 Уебсайт: www.pomorie.org |
|
Поморие е град в Югоизточна България. Той се намира в област Бургас и е в близост до град Несебър. Градът е административен център на община Поморие.
Съдържание |
География[редактиране]
Съвременният град Поморие е разположен върху едноименен, тесен, скалист полуостров, вдаден 3,5 км в Черно море, на северозападния бряг на Бургаския залив. От юг, изток и североизток градът е заобиколен от морето, от север - от Поморийското езеро, като само от запад-северозапад, чрез тесен провлак, заливан твърде често от морето, се свързва с Поморийското поле, което е част от Бургаската низина. В течение на хилядолетията конфигурацията на терена се е изменяла, поради което и селището е променяло своето местоположение. Сега на юг на 10 км е днешният град Бургас, на север на 18 км Несебър. Между тези два града преминава съвременната история на Поморие.
Води[редактиране]
Флора и фауна[редактиране]
Поморие е разположен на прелетния път Виа Понтика и е място с тесен фронт на миграция за мигриращите реещи се птици от значителна част на Северна, Източна и Централна Европа. На територията на Поморийското езерото са установени 269 вида птици. Там живеят още 87 вида висши растения, 7 вида риби, 17 вида земноводни, 31 вида бозайници и 200 таксона безгръбначни животни.[1]
История[редактиране]
Античност[редактиране]
Градът е основан с името Анхиало в края на V в.пр.Хр. Голяма част от жителите му били траки. От самото си основаване, чак до началото на миналия век, той е от най-важните черноморски градове по българските земи.
Особено голям разцвет достига по време на римското владичество. В древния Анхиало /Поморие/ християнството прониква още в края на I век. Според Преданието св. апостол Андрей на път за Киев минава през черноморския град, тогава голям административен и пристанищен център в границите на Римската империя. По времето на император Диоклециан /284 - 305/ от Фригия на Балканския полуостров идва света Севастиана, която проповядва в Анхиало и околните градове. По това време Анхиало вече е църковен център и въпреки гоненията, още от III-IV век има сведения за епископи на града.
Тогава градът става епископски център и сече собствени монети. От това време (III-IV в. сл. Хр.) е Тракийската куполна гробница - хероон, открита в покрайнините на днешно Поморие.
Средновековие[редактиране]
През V-VI век Анхиалската църква бива провъзгласена за архиепископия. Християнството вече е официална религия на Източната Римска империя — Византия. Преданието сочи, че през VII век на това място вече е съществувал храм или манастир посветен на великомъченик Георги.
При хан Крум в 812 г. Анхиало е превзет от българите, а по-късно след Покръстването, към 894 г. тук е създадена българска църковна организация. Малко по-късно (на 20 август 917 г.) цар Симеон Велики нанася историческо поражение на византийската армия в битката при река Ахелой. От края на XIII век Анхиалския епископ е почетен със сан митрополит. Впоследствие Анхиало често е преминавал от български във византийски ръце и обратно. Много важни битки между българи и византийци са се водили в покрайнините му през цялата ни средновековна история.
Малко известно е (пра)българското име на Поморие - Тутхон.
Съдбата на Поморие (Анхиало) е да бъде често опожаряван и разрушаван. Разрушавали са го готи, авари; унищожавали са го убийствени пожари и природни бедствия, затова има малко запазени старинни сгради, въпреки многовековната история.
Османски период и Възраждане[редактиране]
С първото нахлуване на османските турци в Тракия Анхиало вероятно бива разрушенo и запустява ("История на Поморие"). Временно предаден на византийците, градът отново е християнски до месец март 1453 г., когато е превзет окончателно от турците. Над Анхиало пада дългата нощ на османското владичество ("История на Поморие"). Османският вариант на името на града е "Ахиолу".
След Освобождението[редактиране]
След освобождението Поморие остава в пределите на Източна Румелия до Съединението на България през 1885 година.
На 30 юли 1906 година гръцката част на града е запалена и напълно унищожена за последен път в отговор на андартското клане в Загоричани, като повечето му жители са принудени да се изселят в Гърция, където основават селищата Неа Анхиалос, Анхиалос и Евксинуполис.
При избухването на Балканската война в 1912 година петима жители на Анхиало са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]
През 1934 г. древното име Анхиало е заменено с Поморие.
В Поморие живеят много преселници от селата на Еминския дял на Стара планина — Горица, Гълъбец, Паницово, Гильовци, Страцин, Бата, но най-вече от Козичино. Те са концентрирани в онази част на града, известна под наименованието „Квартала“ или „Нов град“.
Религии[редактиране]
Поморийският манастир “Св.Георги” е един от най-почитаните манастири в Източна България. Храмовият празник 6 май е празник на град Поморие.
Политика[редактиране]
Кмет[редактиране]
На местните избори през 2011 година за кмет на Поморие, с 62,60% (8256 от действителните гласове) на втория тур е избран кандидата на ГЕРБ Иван Алексиев.[3]
Общински съвет[редактиране]
Според Закона за местното самоуправление и местната администрация управлението на град Поморие е съставено от градоначалник и общински съвет от 21 съветници. На всеки четири години се избира нов общински съвет и кмет, като следващите избори са предвидени за 2015 година. Разпределението на местата в общинския съвет след последните избори от 23 октомври 2011 година, при изборна активност от 64,57%, е следното:[3]
| Партия | Изборен резултат | Получени гласове | Места |
|---|---|---|---|
| ГЕРБ | 26,87 % | 3629 | 9 |
| Движение за права и свободи | 13,60 % | 1837 | 4 |
| Политическо движение „Социалдемократи“ | 7,11 % | 961 | 2 |
| Българска социалистическа партия | 6,76 % | 913 | 2 |
| Национално движение за стабилност и възход | 6,00 % | 811 | 2 |
| Ред, законност и справедливост | 4,80 % | 649 | 2 |
Икономика[редактиране]
Удобни транспортни връзки свързват Поморие с други градове и курорти. Аерогарата е само на 8 км. Близостта на Сл. Бряг и областния център Бургас увеличават възможностите за развлечения. Акваторията на Поморийския залив е предпочитана за ветроходни регати, а пристана - от любители рибари.
Икономическа характеристика[редактиране]
Наред с традиционния поминък на местното население - лозарство, винарство, солодобив и риболов, туризмът и съпътстващите го дейности определят новото лице в икономиката на все по-привлекателния балнеолечебен, морски курорт Поморие.
Транспорт[редактиране]
Обществени институции[редактиране]
- В Поморие се намира Център за обучение и рехабилитация на младежи на организацията Национален център за социална рехабилитация
- Районно управление Полиция
- Районен съд
- Читалище "Светлина-1939"
- Читалище "Просвета 1888"
- Исторически Музей
- Музей на солта
Култура и забавление[редактиране]
Забележителности[редактиране]
- Поморийското езеро — защитена местност, свръхсолена лагуна с площ 760.80 ха
- Посетителски център Поморийско езеро — интерактивна експозиция за природното богатство на солената лагуна
- Блатно кокиче — защитена местност, площ 2,0 ха; разположена край с. Горица
- Корията — природна забележителност, площ 20 ха, разположена край с. Гълъбец
- „Стари поморийски къщи“ — архитектурен резерват;
- Кални бани — лечение с кал от Поморийското езеро
- Църква „Преображение Господне“ XVIII век;
- Църква „Св. Рождество Богородично“ XIX век;
- Римски мавзолей - куполна гробница-хероон
- Къщата на Пейо Яворов
- Яворовите скали (едно от любимите места на поета, на което е творял)
Манастир „Св. Георги“[редактиране]
Манастира „Св. Георги“ е действащ мъжки православен манастир. Към края на XVIII век тук се заселва турчина Селим бей, създавайки голямо феодално владение – чифлик. По предание той страдал от тежка, неизлечима болест. Една нощ неговият ратай дядо Нено сънувал, че в чифлишкия двор тече извор с чудотворна вода. Нено не обърнал внимание на това, но започнал често да му се явява насън красивият момък яздещ бял кон – свети Георги. Разкопавайки тайно мястото благочестивият старец открил мраморен барелеф на свети Георги. В същия момент там започнала да извира вода. По поръка на своя ратай, Селим бей повикал владиката на града, който извършвайки молитва го поръсил с водата от аязмото. С животворното действие на извора Селим бей бил чудесно излекуван. Вдъхновен от чудото, той се покръстил с цялото си семейство, приемайки християнската вяра. Построявайки малък параклис Селим бей поставил началото на днешната света обител. След време, според преданието, той овдовял и приемайки монашество станал първият игумен, подарявайки на манастира целия си имот от 3800 декара земя.
През 1856 г. се изгражда нов храм, като старият остава и до днес под неговия покрив. Заедно с новите постройки била издигната и 17 – метрова кула – камбанария /1964 г./. В манастира днес се съхраняват много ценни образци на иконографското изкуство от XVIII и XIX век. Храмовата икона е рисувана от анхиалеца Темистокъл Диамандопуло Зограф.
Театри[редактиране]
В Поморие действат два театрални състава: Детски театрален състав „Светулка“ при читалище „Светлина“ и Читалищен театър„Просвета“ със 110 годишна история.
- Детска театрална студия „Светулка“[4] при Читалище „Светлина“ град Поморие е създадена през 1994 г. и се ръководи от Румяна Кралева, актьор в Куклен театър — Бургас. Сред поставяните пиеси са „Червената шапчица“, „Вълшебникът от Оз“, „Малкият принц“, „Хитър Петър“, „Дванадесетте месеца“, „Съкровището на Силвестър“, „ПУК“ (по Валери Петров), „Пинокио“, „Спящата красавица“, както и юбилейният спектакъл „Десет години от приказка в приказка“ , "Маугли" (по Р. Киплинг). Театралната студия е гостувала със своите постановки в различни градове на България, а през 2006 година посещава и Гърция. На 26 септември 2008 г. в театралния салон на читалище „Светлина“ тържествено е открит Първият детско-юношески куклено-театрален фестивал "Сцена край морето".През 2009 г. съставът прераства в две театрални трупи – юношеска, с която се представя “Огнивото” по Х.К. Андерсен и детска, която представя спектакъла “Меко Казано” по В. Петров, проведе се и вторият детско-юношески куклено-театрален фестивал "Сцена край морето" с международно участие .
- Театрален състав при читалище "Просвета". От 1999 г. този състав е не само национален, но и балкански лидер в областта на любителското театрално изкуство. През 2005 г. председателят на Съюза на артистите в България заявява по БНТ, че театралния състав при читалище "Просвета" е театралното явление през последните години и сред професионалистите. По този повод БНТ кани творците и излъчва специално предаване за успехите на театъра в Поморие. Театърът е известен с постановките си "Зимните навици на зайците", "Женско царство", "Службогонци", "Когато котката я няма", "Муа у тупан", "Бог", "Ние врабчетата", "Рейс", "Ало, ало, Анхиало!/2008 г.реж.Георги Къркеланов/, "Убийство на улица "Солна"/2009 г.реж.Г.Къркеланов/
Музеи[редактиране]
Музей на солта — единствен музей на солта в България. Създаден е с финансовата подкрепа на Европейския съюз, Република България и Община Поморие. Музеят е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Общински исторически музей с интересни експонати от 2500-годишната история на града.
Редовни събития[редактиране]
- август — Яворови дни; Дни на виното.
- 6 май — Ден на града. Фестивал на маските (бал с маски). Детско-юношески куклено-театрален фестивал "Сцена край морето".
Спорт[редактиране]
Град Поморие разполага с футболен клуб на име Черноморец, който се състезава в Източна "Б" футболна група. Тук е и най-модерния стадион в поморийска община, намиращ се в "Гранд Хотел Поморие". Другият отбор на Поморие е Анхиало, който играе в „А ОФГ Бургас“. Клубни върхове на Черноморец Поморие: второ място в Източна “Б” група: 2010/11 г. финалист в турнира за Националната купа: по това време официалното й наименование е Купа на България - 2009/10 г.
Личности[редактиране]
- Атанас Манчев — поет-партизанин от Каблешково
- Петко Г. Димитров (Сливен 1853 — юни 1909) — възрожденец, околийски лекар в Анхиало след Освобождението
- Тодор Георгиев Добриков (р. Чепеларе, Смолянско - 1908) — възрожденец, учител в Анхиалско след 1869
- Христо Златев (р. в с. Равна, Провадийско) — възрожденец, учител в Анхиало през 1853 г.
- Евтимий Каркадаков — възрожденец, учител в Анхиало от 1878 до 1885 г.
- Боян Керемедчиев (Ямбол, 14 май 1847 – Ямбол, 11 февр. 1906) — възрожденец, след Освобождението управител на митницата в Анхиало
- Христо Шиваров (Стара Загора, 30 окт. 1850 – 1933) — възрожденец, революционер — след Освобождението служител в Анхиало от 1878 до 1879 г.
- Яворов — създал едни от най хубавите си произведения в Поморие
- От Анхиало,дн.Поморие,произхождат трима константинополски патриарси: Михаил ІІІ Анхиалски (1170-1178), Йеремия ІІ (1572-1579; 1580-1584; 1586-1595), и Партений І (1639 – 1644).
- Черньо Щерионов Чернев, род.1945 в Поморие, журналист-международник,член на Международната академия по българистика, иновация и култура, автор на седем книги посветени на християнството в периода 2008-2013 г.
Морският нос Поморие на остров Ливингстън, Южни Шетлъндски острови в Антарктика е наименуван в чест на града.[5]
- Георги Паспалев, (р. 1944), бивш кмет на Варна
Бележки[редактиране]
- ↑ Поморийско езеро в bedtime.bg, видяно на 2 април 2012
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.826.
- ↑ а б Централна избирателна комисия за местни избори. Ноември 2011. Посетен на 8 февруари 2012.
- ↑ Сайт на Детска театрална студия „Светулка“
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Pomorie Point.
Външни препратки[редактиране]
|
|||||||||||
|
|||||