Поморие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Поморие
Town of Pomorie aerial Boby Dimitrov.jpg
Панорамен въздушен изглед на Поморие
Общи данни
Население 13 919 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 49,879 km²
Надм. височина 0 m
Пощ. код 8200
Тел. код 0596
МПС код А (Б)
ЕКАТТЕ 57491
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Поморие
Иван Алексиев
(ГЕРБ)
Адрес община
ул. „Солна“ 5
п.к.8200
тел. 0596/22004
Уебсайт: www.pomorie.org

Помо̀рие е град в Югоизточна България. Той се намира в област Бургас и е в близост до град Несебър. Градът е административен център на община Поморие.

География[редактиране | редактиране на кода]

Поморие и Поморийското езеро на север

Съвременният град Поморие е разположен върху едноименен, тесен, скалист полуостров, вдаден 3,5 km в Черно море, на северозападния бряг на Бургаския залив. Поморие е третият по големина град по българското Черноморие със своите 14 062 души, след Варна и Бургас. От юг, изток и североизток градът е заобиколен от морето, от север – от Поморийското езеро, като само от запад-северозапад, чрез тесен провлак, заливан твърде често от морето, се свързва с Поморийското поле, което е част от Бургаската низина. В течение на хилядолетията конфигурацията на терена се е изменяла, поради което и селището е променяло своето местоположение. Сега на 10 km на юг е днешният град Бургас, на 18 km на север е Несебър. Между тези два града преминава съвременната история на Поморие.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Поморие е разположен на прелетния път Виа Понтика и е място с тесен фронт на миграция за мигриращите реещи се птици от значителна част на Северна, Източна и Централна Европа. На територията на Поморийското езеро са установени 269 вида птици. Там живеят още 87 вида висши растения, 7 вида риби, 17 вида земноводни, 31 вида бозайници и 200 таксона безгръбначни животни.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

Градът е основан с името Анхиало в края на V в.пр.Хр. Голяма част от жителите му били траки. От самото си основаване чак до началото на миналия век той е от най-важните черноморски градове по българските земи.

Особено голям разцвет достига по време на римското владичество. В древния Анхиало (Поморие) християнството прониква още в края на I век. Според Преданието св. апостол Андрей на път за Киев минава през черноморския град, тогава голям административен и пристанищен център в границите на Римската империя. По времето на император Диоклециан (284 – 305) от Фригия на Балканския полуостров идва света Севастиана, която проповядва в Анхиало и околните градове. По това време Анхиало вече е църковен център и въпреки гоненията, още от III-IV век има сведения за епископи на града.

Тогава градът става епископски център и сече собствени монети. От това време (III-IV в. сл. Хр.) е тракийската куполна гробница – хероон, открита в покрайнините на днешно Поморие.

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

През V-VI век Анхиалската църква бива провъзгласена за архиепископия. Християнството вече е официална религия на Източната Римска империя – Византия. Преданието сочи, че през VII век на това място вече е съществувал храм или манастир, посветен на великомъченик Георги.

При Крум през 812 г. Анхиало е превзет от българите, а по-късно, след процеса на покръстване на България, към 894 г. тук е създадена българска църковна организация. Малко по-късно (на 20 август 917 г.) цар Симеон Велики нанася историческо поражение на византийската армия в битката при река Ахелой. От края на XIII век анхиалският епископ е почетен със сан митрополит. Впоследствие Анхиало често е преминавал от български във византийски ръце и обратно. Много важни битки между българи и византийци са се водили в покрайнините му през цялата ни средновековна история.

Малко известно е (пра)българското име на Поморие – Тутхон[2].

Поморие (Анхиало) е бил опожаряван и разрушаван от готи, авари, пожари и природни бедствия – затова има малко запазени старинни сгради, въпреки многовековната история.

Османски период и Възраждане[редактиране | редактиране на кода]

С първото нахлуване на османските турци в Тракия Анхиало вероятно бива разрушенo и запустява ("История на Поморие"). Временно предаден на византийците, градът отново е християнски до месец март 1453 г., когато е превзет окончателно от турците. Османският вариант на името на града е „Ахиолу“.

Роденият в Анхиало константинополски (вселенски) патриарх през 1536 г. Йеремия II дава автокефалност на руската църква, тя получава патриаршешки статус. Йеремия II остава константинополски патриарх до смъртта си през 1595 г.

След Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

След освобождението Поморие остава в пределите на Източна Румелия до Съединението на България през 1885 г.

На 30 юли 1906 г. гръцката част на града е запалена и напълно унищожена за последен път в отговор на андартското клане в Загоричани, като повечето му жители са принудени да се изселят в Гърция, където основават селищата Неа Анхиалос, Анхиалос и Евксинуполис.

При избухването на Балканската война в 1912 г. петима жители на Анхиало са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

През 1934 г. древното име Анхиало е заменено с Поморие.

В Поморие живеят много преселници от селата на Еминския дял на Стара планина – Горица, Гълъбец, Паницово, Гильовци, Страцин, Бата, но най-вече от Козичино. Те са концентрирани в онази част на града, известна под наименованието „Квартала“ или „Нов град“.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Поморийският манастир “Св.Георги”

Поморийският манастир “Св.Георги” е един от най-почитаните манастири в Източна България. Храмовият празник 6 май е празник на град Поморие.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Кмет[редактиране | редактиране на кода]

На местните избори през 2011 г. за кмет на Поморие, с 62,60% (8256 от действителните гласове) на втория тур е избран кандидатът на ГЕРБ Иван Алексиев.[4]

Общински съвет[редактиране | редактиране на кода]

Според Закона за местното самоуправление и местната администрация управлението на град Поморие е съставено от градоначалник и общински съвет от 21 съветници. На всеки четири години се избира нов общински съвет и кмет, като следващите избори са предвидени за 2015 г. Разпределението на местата в общинския съвет след последните избори от 23 октомври 2011 г., при изборна активност от 64,57%, е следното:[4]

Общински съвет (2011–)
Партия Изборен резултат Получени гласове Места
ГЕРБ 26,87 % 3629 9
Движение за права и свободи 13,60 % 1837 4
Политическо движение „Социалдемократи“ 7,11 % 961 2
Българска социалистическа партия 6,76 % 913 2
Национално движение за стабилност и възход 6,00 % 811 2
Ред, законност и справедливост 4,80 % 649 2

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Пристанът

Удобни транспортни връзки свързват Поморие с други градове и курорти. Аерогарата е само на 8 km. Близостта на Слънчев бряг и областният център Бургас увеличават възможностите за развлечения. Акваторията на Поморийския залив е предпочитана за ветроходни регати, а пристанът – от любители рибари.

Икономическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Наред с традиционния поминък на местното население – лозарство, винарство, солодобив и риболов, туризмът и съпътстващите го дейности определят новото лице в икономиката на все по-привлекателния балнеолечебен, морски курорт Поморие.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Кинотеатър „Поморие“, читалище „Просвета 1888“

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Читалище „Светлина-1939“
  • В Поморие се намира център за обучение и рехабилитация на младежи на организацията Национален център за социална рехабилитация
  • Районно управление Полиция
  • Районен съд
  • Читалище „Светлина-1939“
  • Читалище „Просвета 1888“
  • Исторически музей
  • Музей на солта

Култура и забавление[редактиране | редактиране на кода]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Изглед от Яворовите скали с паметника на поета
Тракийска гробница
Църквата „Св. Рождество Богородично“
  • Поморийското езеро – защитена местност, свръхсолена лагуна с площ 760,8 ха
  • Посетителски център Поморийско езеро – интерактивна експозиция за природното богатство на солената лагуна
  • Блатно кокиче – защитена местност, площ 2,0 ха; разположена край с. Горица
  • Корията – природна забележителност, площ 20 ха, разположена край с. Гълъбец
  • „Стари поморийски къщи“ – архитектурен резерват
  • Кални бани – лечение с кал от Поморийското езеро
  • Църква „Преображение Господне“, XVIII век
  • Църква „Св. Рождество Богородично“, XIX век
  • Римски мавзолей – куполна гробница-хероон
  • Къщата на Пейо Яворов
  • Яворовите скали (едно от любимите места на Яворов, на което е творял)
  • Професионална гимназия по туризъм „Алеко Константинов“ – гр. Поморие
ПГ по туризъм „Алеко Константинов“

Манастир „Св. Георги“[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът „Св. Георги“ е действащ мъжки православен манастир. Към края на XVIII век тук се заселва турчинът Селим бей, създавайки голямо феодално владение – чифлик. По предание той страдал от тежка, неизлечима болест. Една нощ неговият ратай дядо Нено сънувал, че в чифлишкия двор тече извор с чудотворна вода. Нено не обърнал внимание на това, но често започнал да му се явява насън красивият момък, яздещ бял кон – свети Георги. Разкопавайки тайно мястото, благочестивият старец открил мраморен барелеф на свети Георги. В същия момент там започнала да извира вода. По поръка на своя ратай, Селим бей повикал владиката на града, който, извършвайки молитва, го поръсил с водата от аязмото. С животворното действие на извора Селим бей бил чудесно излекуван. Вдъхновен от чудото, той се покръстил с цялото си семейство, приемайки християнската вяра. Построявайки малък параклис, Селим бей поставил началото на днешната света обител. След време, според преданието, той овдовял и приемайки монашество, станал първият игумен, подарявайки на манастира целия си имот от 3800 декара земя.

През 1856 г. се изгражда нов храм, като старият остава и до днес под неговия покрив. Заедно с новите постройки била издигната и 17-метрова кула – камбанария (1964 г.) В манастира днес се съхраняват много ценни образци на иконографското изкуство от XVIII и XIX в. Храмовата икона е рисувана от анхиалеца Темистокъл Диамандопуло Зограф.

Театри[редактиране | редактиране на кода]

В Поморие действат два театрални състава: детски театрален състав „Светулка“ при читалище „Светлина“ и читалищен театър „Просвета“ със 110-годишна история.

  • Детска театрална студия „Светулка“[5] при читалище „Светлина“, град Поморие, е създадена през 1994 г. и се ръководи от Румяна Кралева, актьор в Куклен театър – Бургас. Сред поставяните пиеси са Червената шапчица, Вълшебникът от Оз, Малкият принц, Хитър Петър, „Дванадесетте месеца“, „Съкровището на Силвестър“, „ПУК“ (по Валери Петров), „Пинокио“, Спящата красавица, както и юбилейният спектакъл „Десет години от приказка в приказка“ , „Маугли“ (по Р. Киплинг). Театралната студия е гостувала със своите постановки в различни градове на България, а през 2006 г. посещава и Гърция. На 26 септември 2008 г. в театралния салон на читалище „Светлина“ тържествено е открит първият детско-юношески куклено-театрален фестивал „Сцена край морето“. През 2009 г. съставът прераства в две театрални трупи – юношеска, с която се представя “Огнивото” по Х. К. Андерсен, и детска, която представя спектакъла “Меко Казано” по В. Петров; проведе се и вторият детско-юношески куклено-театрален фестивал „Сцена край морето“ с международно участие.
  • Театрален състав при читалище „Просвета“. От 1999 г. този състав е не само национален, но и балкански лидер в областта на любителското театрално изкуство. През 2005 г. председателят на Съюза на артистите в България заявява по БНТ, че театралният състав при читалище „Просвета“ е театралното явление през последните години и сред професионалистите. По този повод БНТ кани творците и излъчва специално предаване за успехите на театъра в Поморие. Театърът е известен с постановките си „Зимните навици на зайците“, „Женско царство“, „Службогонци“, „Когато котката я няма“, „Муа у тупан“, „Бог“, „Ние врабчетата“, „Рейс“, „Ало, ало, Анхиало! (2008 г. реж. Георги Къркеланов), “Убийство на улица „Солна“ (2009 г. реж. Г. Къркеланов)

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • август – Яворови дни; Дни на виното.
  • 6 май – Ден на града. Фестивал на маските (бал с маски). Детско-юношески куклено-театрален фестивал „Сцена край морето“.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Град Поморие разполага с футболен клуб на име „Поморие“, който се състезава в „А“ областна футболна група. Тук е и най-модерният стадион в поморийска община, намиращ се в близост до „Гранд Хотел Поморие“ . Клубни върхове на ОФК „Поморие“ (Поморие) е второ място в Източна “Б" професионална футболна група и спечелена промоция за А професионална футболна група след спечелени два баража през юни 2011 г.

Освен това ОФК „Поморие“ е финалист в турнира за Националната купа: по това време официалното ѝ наименование е Купа на България – 2009/10 г., а името на отбора е „Черноморец-Поморие“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Атанас Манчев – поет-партизанин от Каблешково
  • Петко Г. Димитров (Сливен 1853 – юни 1909) – възрожденец, околийски лекар в Анхиало след Освобождението
  • Тодор Георгиев Добриков (р. Чепеларе, Смолянско – 1908) – възрожденец, учител в Анхиалско след 1869 г.
  • Христо Златев (р. в с. Равна, Провадийско) – възрожденец, учител в Анхиало през 1853 г.
  • Евтимий Каркадаков – възрожденец, учител в Анхиало от 1878 до 1885 г.
  • Боян Керемедчиев (Ямбол, 14 май 1847 – Ямбол, 11 февр. 1906) – възрожденец, след Освобождението е управител на митницата в Анхиало
  • Христо Шиваров (Стара Загора, 30 окт. 1850 – 1933) – възрожденец, революционер – след Освобождението е служител в Анхиало от 1878 до 1879 г.
  • Яворов – създал едни от най хубавите си произведения в Помориe
  • От Анхиало произхождат трима константинополски патриарси: Михаил III Анхиалски (1170-1178), Йеремия II (1572-1579; 1580-1584; 1586-1595), и Партений I (1639 – 1644).
  • Черньо Чернев, род.1945 г.в Поморие. Работил е в системата на Единия държавен протокол и Международния туризъм. Официален кореспондент на БНВТ с над 800 авторски репортажа от страната и чужбина, излъчени в емисиите новини. Създал два регионални вестника "Анхиало ДНЕС" и "Черно море+". Автор на десет книги посветени на християнството, като основа на държавността. Член -кореспондент на Международната академия по българознание, иновация и култура, регионален представител за Бургас и Бургаска област. Образование висше, МГУ Москва, ВСУ Варна, специализация в Полша и Украйна,магистър по Публична администрация и Европейска интеграция. Семеен с две големи деца, пенсионер.
  • Морският нос Поморие на остров Ливингстън, Южни Шетлъндски острови в Антарктика е наименуван в чест на града.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Поморийско езеро в bedtime.bg, видяно на 2 април 2012
  2. Истината за прабългарското име на Поморие – Тутхон
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.826.
  4. а б Централна избирателна комисия за местни избори, ноември 2011. Посетен на 8 февруари 2012.
  5. Сайт на детска театрална студия „Светулка“
  6. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Pomorie Point.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]