Бата
Вижте пояснителната страница за други значения на Бата.
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Бата | |
 Бата
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1 235 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 30.194 km² |
| Надм. височина | 155 m |
| Пощ. код | 8218 |
| Тел. код | 05967 |
| МПС код | А (Б) |
| ЕКАТТЕ | 2810 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община - кмет |
Поморие Иван Алексиев (ГЕРБ) |
| Кметство - кмет |
Бата Георги Георгиев (ПДСД) |
Бата е село в Югоизточна България. То се намира в община Поморие, Област Бургас.
Съдържание |
[редактиране] География
Географското положение на с.Бата. Село Бата е разположено в разклоненията на Източна Стара планина. Намира се на 20 км северозападно от Черно море, на 23 км западно от гр.Поморие, на 35 км северно от гр.Бургас и на 22 км източно от гр.Айтос. Пътищата, който минават през с.Бата могат да ни отведат в гр.София, гр.Велико Търново, на всички посоки в България. В миналото селото е било заобиколено с гори. Днес са останали малка част към селата Страцин и Косовец. Почвеният състав на местностите около селото е черноземен и песъкливо-глинест. На няколко километра югозападно от селото се намира началото на историческата река Ахелой. Названието на р.Ахелой в превод означава "рог на изобилието". На запад от селото се издигат няколко могили, може би от времето на траките по тези места.
[редактиране] История
Формирането на селището е станало в края на 19 век от придошлите потомсвени българи от Източна Тракия,от Хухла,Бунархисар,Дерекьой,Чекмедже,Пишманкьой и др.По късно се заселват жители от селища в Източна Стара планина. В последно време се заселват роми от околните села. До 1934 година името на селото е Батаджик.[1] При избухването на Балканската война в 1912 година седем души от Батаджик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2] Кметството се помещава в масивна сграда построена през 1936 г.Първият кмет в селото е бил Тодор Фъндъков.Назначен през 1889.По важни събития в историята на селото са:1.Свързването на село Бата с шосе до с.Медово 9км 1938 г. не на под ръководството на кметовете Зафир Георгиев Димитър Самуров и Атанас Пенчев. 2.Асфалтиране на площада и селските улици при кметовете ЙорданкаДимитрова,Аксандър Петков и Георги Неделчев.3.Радиофициране на селото 1951 г.4.Създаване на първия телефонен пост в селото 1932 г. с телефонист Александър Петков от гред Преслав.5. През 1963 г.при кмет Стойчо Иванов и финансов изпълнител Христо Ангелов са построени: паментик на загиналите в Отечествената война 1944/1945 г.; сградата на пощата, стадиона и надстройка на училищната сград с.Бата.6. 1945 г. е електрифицирано селото.7. Водоснабдяване на селото отначало от полуминералната вода "Лъджата", а днес от река Камчия, при кметовете Георги Аянов, Стамат Иванов, Петко Димитров. Храм-паметникът "Света Тройца" в с. Бата е строен от габровски майстори през 1907-1909 г. Средствата за строежа на църквата са събрани от населението. Първият свещеник е Георги Сяров. Дълги години е бил свещеник Иван Флоров — руснак. Рождената дата на училището в с. Бата е 1889/90 година. Нова сграда се построява през 1922 г. и се открива първият прогимназиален клас. Според преданията първият учител е бил Димитър П. Грънчаров от гр.Казанлък. През 1966/67 г. се извършва надстройка на училищната сграда, при кмет Стойчо Иванов, финансов изпълнител Христо Ангелов и директор на училището Денка Момчева. На 30.04.1890 г. по инициатива на учителя Илия Маджаров, землемерът Белчо Йовчев и учителят-кмет Андрея Стоянов се провежда голям събор в селото, на който пощенския слежител в гр.Поморие — великият поет Пейо Яворов произнася пламенно слово и се приема резолюция за премахване на жестокия данък десятък. В оосновно училище "Христо "ботев", за периода 1922-2009 г.са завършили основно образование над 2600 младежи и девойки и са продължили образованието си и са се квалифицирали като:учители — над 47; юристи - 3; инженери — над 25; архитекти - 2; строителни техници-9; агрономи и зоотехници - 10; летци - 4; хуманни лекари -2; ветеринарни лекари - 2; акушерки - 2; фелдшери -5; медицински сестри -7; аптекари -5; икономисти - 13;журналисти -2; афицери -20; директори на окръжни предприятия-7.Звънче". В селото е създадена учебно-производствено предприятие "Труд" през 1973 г. Читалището "Георги Илиев Маджаров" е създадено през 1908 г. с първи председател Георги Куманов. Самодейци — учители и селяни са изнасяли пиесите:"Хан татар", "Калната топка","Албена", "цигани" и др. Здравния дом е построен след 9-ти септември 1944 г.от майстора Георги Киряков. Поминък на населението — земеделие, животновъдство, малко търговия с разкриване на магазини за хранителни стоки, кафенета, работници — помощен персонал на Слънчев бряг и работници в строителството. Земеделието и животновъдството се организира от кооперацията с председател Димитър Белчев.
[редактиране] Редовни събития
Батска среща — ежегодно първата събота на юни.
[редактиране] Религия
В селото има православен храм "Света Троица", построен през 1909 г. [3]
[редактиране] Личности
- Родени в Бата
- Димо Недялков Калнякупенов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина[4]
- Други
- Бойчо Дражев Костадинов (1879 - ?), македоно-одрински опълченец, родом от Кофчаз, жител на Батаджик, 1 отделна партизанска рота, носител на бронзов медал[5]
- Иван Стоянов Маджаров (1880 - ?), македоно-одрински опълченец, родом от Дерекьой, Малкотърновско, жител на Батаджик, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина[6]
- Костадин Георгиев (1879 - ?), македоно-одрински опълченец, родом от Ковчаз, жител на Батаджик, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на бронзов медал[7]
- Никола Георгиев Саров (1874 - ?), македоно-одрински опълченец, родом от Пирок, Лозенградско, жител на Батаджик, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на сребърен медал „За заслуга“[8]
- Петко Вълканов Петков (1872 - ?), македоно-одрински опълченец, родом от Корията, Лозенградско, жител на Батаджик, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, 2 рота на 6 охридска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година, носител на сребърен медал „За заслуга“[9]
- Петко Хулев Ангелов, македоно-одрински опълченец, 33-годишен, родом от Визица, жител на Батаджик, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на бронзов медал „За заслуга“[10]
- Тодор Георгиев Адамов,участник във втората световна воина,и най възрастният жител на селото
- Димитър Николов, председател на общината и земеделската кооперация
- Стамат Иванов, председател на общената и кооперацията;
- Петко Радев, председател на кооперацията;
- Стойчо Иванов, председател на общината;
- Кольо Куманов, народен представител от БЗНС;
- Димитър Белчев, дългогодишен аграном, кмет и председател на земеделската кооперация;
- Кольо Момчев — дългогодишен агроном в земеделската кооперация
- полк.Зафир Зафиров — командир на дивизия
- генерал Георги Каракачанов- командир на дивизия за ПВО
- Еленка Димитрожа Калудова — р.1921 г. - п.2008 г. и Стойко Владимиров Калудов — р.1920 г. - п.1997 г.-отгледали;трите си деца-Тонка,Недялка и Владимир,седемте си внуци,на голямата им дъщеря Тонка-Ана,Елена,Владимир,Детелин,Саша,Стефан,Цветан,помагали са и в отрасването на правнуците си.ГЕРОИ на нашето време.
[редактиране] Бележки
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.828.
- ↑ С П И С Ъ К на православните храмове в Сливенска епархия по духовни околии. // Посетен на 06.04.2012.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.332-333.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.362.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.413.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.158.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.605.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.551.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 32.
