Дерекьой (Вилает Лозенград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дерекьой.

Дерекьой
Dereköy
Турция
Red pog.png
Дерекьой
Мармара
Red pog.png
Дерекьой
Страна Флаг на Турция Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Надм. височина 446 m
Население (2000) 1213 души
Пощенски код 39000
Телефонен код 0288

Дерекьой или Дере кьой или Дерекьово (на турски: Dereköy) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Лозенград, Вилает Лозенград.

География[редактиране | edit source]

Селото се намира в Странджа на 20 километра северно от вилаетския център Лозенград (Къркларели), близо до границата с България.

История[редактиране | edit source]

В 19 век Дерекьой е българско село в Бунархисарска кааза на Османската империя. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Дерекьой (Dérékeui) е село с 360 домакинства и 1684 жители българи.[1] В 1877 година учителят в Дерекьой Иванчо Апостолов Македончето е арестуван за революционна дейност и изпратен на заточение.[2]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 150 български екзархийски семейства или 634 души.[3]

При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Дерекьой силно пострадва. От 200 къщи остават неразрушени 68, училището е изгорено и 10 души са убити[4].

В 1908 година следната дописка от Дерекьой е публикувана във вестник „Одрински глас“:

Нашето положение тук постоянно се влошава. Турските власти непрекъснато ни преследват и затварят. Защо мислите, само затова, че сме българи. От село Каракоч са затваряне 11 души, от Ковчаз затвориха Станко Мечката и освободиха го срещу 10 лири откуп. Ще ограбят и каракоченци, че това ще ги освободят. Турската власт от един месец насам започна една ловитба на всички по-заможни българи из Лозенградско. Разкарва ги до Одрин, ограбва ги и ги освобождава срещу големи откупи.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Дерекьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6] Българското население на Дерекьой се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.

Личности[редактиране | edit source]

Иван Н. Кълбов от Дерекьой, деец на ВМОРО, подвойвода на Стоян Камилски в 1903 г.
Георги Хаджиатанасов
Родени в Дерекьой
  • България Атанас Вълканов, подофицер от Българската армия, четник в четата на Михаил Герджиков в Одринско[7]
  • България Атанас Христов (1872 - ?), български революционер и преподавател
  • България Георги Попаянов (1881 - 1951), български революционер и деец на ВМОРО
  • България Георги Хаджиатанасов, български революционер и деец на ВМОРО
  • България Васил Николов Андонакев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, земеделец, ІІІ отделение, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина[8]
  • България Димитър Аянов (Димо Аянов, 1882 - 1952), български революционер и офицер
  • България Димитър Биячев, деец на ВМОРО[9]
  • България Петко Бубулов, деец на ВМОРО, старши подофицер от Българската армия, четник на Лазо Лазов[9]
  • България Петко Георгиев Аянов, македоно-одрински опълченец, 48-годишен, горски стражар в Карнобат, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[10]
  • България Стойчо Аянов (1846 - 1929), български духовник и революционер
  • България Христо Тодоров, куруджия на селото, куриер на ВМОРО[11]
Починали в Дерекьой
Други
  • България Иван Атанасов (Анастасов, 1884 - ?), македоно-одрински опълченец, жител на Дерекьой, родом от Карадере, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, 1 рота на 14 воденска дружина[12]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 40-41.
  2. Енциклопедичен справочник Малко Търново - Странджа, Община Малко Търново, Главна дирекция „Архиви“, София, 2009, стр. 20.
  3. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 451.
  5. Одрински глас, брой 4, 3 февруари 1908, стр. 4.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 842.
  7. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 82, 96, 397.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 36.
  9. а б Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 396.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 74.
  11. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 415.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 64.