Септември (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Септември.

Герб на Септември
Септември
Septemvri-municipality-PZ.jpg
Сградата на кметството в Септември
Общи данни
Население 8 420 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 7 869 (НСИ)
Землище 22,454 km²
Надм. височина 239 m
Пощ. код 4490
Тел. код 03561
МПС код РА (Пз)
ЕКАТТЕ 66264
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Септември
Петър Бошев
(независим)
Адрес община
ул. „Александър Стамболийски“ 37А
п.к. 303
тел.: 03561/20-67
obsept@septemvri.com

Септември е град в Южна България. Разположен е в Западния Тракийско-Родопски регион и по-точно в Област Пазарджик. Градът е административен център на община Септември. Населението на града възлиза на 8 517 души.

География[редактиране | редактиране на кода]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Септември е разположен на площ от 22,454 km2 в западната част на Горнотракийската низина, между северните склонове на Родопите и предпланините на Средна гора. Градът е в близост до р. Марица. Благоприятно е транспортно-географското му положение, тъй като е разположен на кръстопът. Намира се на 21 km от областния център Пазарджик, на 50 km от втория по големина град в България Пловдив и на 100 km от столицата на страната. Чрез живописното Чепинското дефиле Септември се свързва с балнеоложкия курортен град Велинград.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Септември е важна разпределителна железопътна гара. От гарата тръгва единствената функционираща теснолинейка в България. Теснопътните влакове обслужват трасето Септември - Велинград - Банско - Добринище. Гарата с нормално междурелсие е разположена на линията Свиленград - Калотина и има важно значение за товарните превози.

Климат и води[редактиране | редактиране на кода]

Септември попада в преходноконтиненталната климатична област, която се отличава с мека зима, хладна пролет и горещо лято. Землището на града е богато на подпочвени води. В близост до него текат водите на реките Бистрица и Чепинска, която в тази част е наричана Елидере. Но с по-голямо значение е най-пълноводната българска река Марица. Изградени са и много канали за изкуствено напояване, които са неизползваеми. В село Варвара има находище на минерална вода.

История[редактиране | редактиране на кода]

Септември (Загоре, Саръханбей, Саранбей, Сараньово) е наследник на старо римско селище, а след това на българско селище, защитавало входа на Горнотракийската низина от запад през проходите Траянови врата и Момина клисура. Старото селище e пазело и входа към Чепинската котловина в Родопите. От археологическите паметници (съдове, монети и др.), намерени на 2,5 km западно от града и местността Керемидпара, се стига до извода, че е имало римско селище от времето на император Траян. Според данните, намерени в Баткунския манастир, селището е било заселено от славяни, които му дават името Загоре. С идването на власт на османските турци през 1393 година населеното място е унищожено и до края на 15 век вероятно не е съществувало.

В края на XIV и началото на XV век със заселването на татарите и основаването на Пазарджик (1485 г.), татари от бейлика Саръхан, разположен в днешния вилает Маниса, слагат началото на ново село. Според Стефан Захариев военният ръководител Саръхан бей оценил изгодното кръстопътно положение и основал село, приело по-късно неговото име. Селото било построено върху останките на средновековно селище със звучното име Загоре, намиращо се в днешната местност Керемидпара. Според Стефан Захариев старият град е бил на 4,5 часа път от Пазарджик. В създаването му участват и българи. В стари летописи се споменава, че жителите на Саръханбей били земеделци, градинари и скотовъди. С течение на времето името било променено на Саранбей. През 1870 г. Стефан Захариев описва Саранбей като смесено българо-турско село с преобладаващо българско население. В навечерието на Освобождението селището имало към 200 къщи.

С прокарването на железопътната линия Свиленград – Белово през 1873 г. в близост до село Саранбей се открива едноименна железопътна гара Саранбей, около която възниква селище. През 1934 г. селото и гарата се преименуват на Сараньово. Поради активното участие на местното население в Септемврийското въстание от 1923 г. селото и гарата са наречени Септември от 12 декември 1949 г.[1] През 1956 г. село Септември и селището Гара Септември се сливат[2]. През 1964 г., поради кръстопътното си положение, увеличено население и като средище на стопански и културен живот, селото придобива статут на град. От 1977 г. градът е общински център. Главен фактор за интензивното развитие на населеното място, който импулсира развитието, е гарата, осигуряваща връзки с останалите населени места и икономически центрове.

В града е живял известният борец против комунизма Илия Минев.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението е православно. В момента има 1 православен храм - „Св. Харалампи“, и се строи втори - „Св. цар Борис-Михаил“. Също така в града има представители на Адвентистите от седмия ден, малък брой цигани са мюсюлмани и католици.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Кмет на града е Петър Бошев.

Политически партии: ГЕРБ, БСП, СДС, ДСБ, ВМРО - Българско национално движение, ДПС, „Атака“

Предишни кметове[редактиране | редактиране на кода]

Томи Стойчев, Никола Попов, Йордан Елинчев, Стефан Етов, Янка Кметска

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Икономиката е слабо развита, но ключова роля играят мястото на града до магистрала "Тракия", пътят за Велинград и Банско, железопътната гара и сравнително добре квалифицираното население. Има модерна по рода си фабрика за производство на билкови продукти по рецептите на д-р Милко Тошков, притежаваща сертификати за производство по европейските стандарти.

Градът разполага с просторна жп гара, винпром "Хеброс", който държи челните места в България по износ на вино за Русия, действа предприятие за преработка на дървен материал "Победа" и Завод за ремонт на колооси на вагоните. Градът получава финансова подкрепа по програмата „Красива България“ и разкрасява центъра си. Вагоноремонтният завод е най-голямото предприятие на града, с най много персонал и най-високи средни заплати. Във ВРЗ се произвеждат колооси и се ремонтират пътнически и товарни вагони, приемат се и се изпълняват много поръчки от чужбина.

Второто предприятие, което е свързано с железопътния транспорт, е Локомотивното депо в Септември. В депото се извършват ремонти на локомотивите от серии 52-000, 75-000, 77-000, 81-000. То притежава единствения в света уникален маневрен теснопътен локомотив "Хеншел" серия 80-000.

Възстановен е и парен локомотив 609-76, който заедно с ретровагончета се използва за атракционни пътувания. В миналото е имало проект железният път до Добринище да се продължи до Бяло море. Новите международнополитически реалности дават възможност този проект да бъде реализиран - това би повишило значението на теснопътната железопътна линия и би се отразило благоприятно на икономиката в града.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Детският комплекс е извънучилищно педагогическо учреждение с предмет на дейност осъществяване на държавната политика за работа с деца и ученици чрез организиране на дейности в свободното им време за развитие на индивидуалните им способности и дарования в областта на изкуствата,науката,техниката и спорта.

Културни дейности[редактиране | редактиране на кода]

През последните години в града са изнасяли представления: Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Васил Попов, Любомир Нейков, Христо Гърбов.

Народно читалище "Пробуда" е учредено на 28 декември 1935 г. от будни и културни хора. С решение № 1542/10.07.1997 г. НЧ "Пробуда" е регистрирано в окръжни съд в Пазарджик. С вписване в регистъра на сдруженията с нестопанска цел читалището придобива качеството на юридическо лице. То е вписано в регистъра на народните читалища в Министерството на културата под № 87/11.07.2001 г. През 2005 година се чества 70-годишният му юбилей. Развива богата и разнообразна културно-просветната дейност. Към читалището сега работят:

  • детски танцов състав "Септември", с художествен ръководител Мария Бензарова и корепетитор Илия Чалъков
  • танцова школа по модерен балет "Яница", с ръководител Кремена Шопова
  • женска фолклорна група, с ръководител Здравко Николов.

Фолклорен танцов ансамбъл ”Загоровче” е създаден през 1985 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Септември
Починали в Септември

Други[редактиране | редактиране на кода]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

  • Зеле по селски: добре надробено зеле с добавяне на оцет, зехтин, сол, черен и червен пипер по вкус.
  • Друсан кебап: нарязано на късчета крехко свинско месо се слага в загрят тиган без олио и се разбъркват докато придобият бял цвят, след това се сипва олиото или масло и ситно нарязан праз; добавят се сол и мерудии на вкус. Когато празът придобие златист цвят, ястието е готово.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Указ 949 на Президиум на Народното събрание от 03.12.1949 г. (Обн., ДВ, бр. 285 от 08.12.1949 г.) Националeн регистър на населените места при Националния статистически институт
  2. проф. Иван Батаклиев, „Пазарджик и пазарджишко, 1969 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]