Септември (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Септември.

Герб на Септември
Септември
България
Red pog.png
Септември
Област Пазарджик
Red pog.png
Септември
Общи данни
Население 8 469 (ГРАО, 2014-09-15)*
Понижение 7 869 (НСИ)
Землище 22,454 km²
Надм. височина 239 m
Пощ. код 4490
Тел. код 03561
МПС код РА (Пз)
ЕКАТТЕ 66264
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Септември
Петър Бошев
(независим)
Адрес община
ул. „Александър Стамболийски“ 37А
п.к. 303
тел.: 03561/20-67
obsept@septemvri.com

Септември е град в Южна България. Разположен е в Западния Тракийско-Родопски регион и по-точно в Област Пазарджик. Градът е административен център на община Септември. Населението на града възлиза на 8 517 души.

География[редактиране | edit source]

Местоположение[редактиране | edit source]

Септември е разположен на площ от 22,454 km2 в западната част на Горнотракийската низина, между северните склонове на Родопите и предпланините на Средна гора. Благоприятно е транспортно-географското му положение, тъй като е разположен на кръстопът. Намира се на 21 km от областния център Пазарджик, на 50 km от втория по големина град в България Пловдив и на 100 km от столицата на страната. Чрез живописното Чепинското дефиле Септември се свързва с балнеоложкия курортен град Велинград.

Септември е важна разпределителна железопътна гара. От гарата тръгва единствената функционираща теснолинейка в България. Теснопътните влакове обслужват трасето Септември - Велинград - Банско - Добринище. Гарата с нормално междурелсие е разположена на линията Свиленград - Калотина и има важно значение за товарните превози.

Климат и води[редактиране | edit source]

Септември попада в преходноконтиненталната климатична област, която се отличава с мека зима, хладна пролет и горещо лято. Землището на града е богато на подпочвени води. В близост до него текат водите на реките Бистрица и Чепинска, която в тази част е наричана Елидере. Но с по-голямо значение е най-пълноводната българска река Марица. Изградени са и много канали за изкуствено напояване, които са неизползваеми. В село Варвара и град Белово има находища на минерална вода.

История[редактиране | edit source]

Септември (Загоре, Саръханбей, Саранбей, Сараньово) е наследник на старо римско селище, а след това на българско селище, защитавало входа на Горнотракийската низина от запад през проходите Траянови врата и Момина клисура. Старото селище e пазело и входа към Чепинската котловина в Родопите. От археологическите паметници (съдове, монети и др.), намерени на 2,5 km западно от града и местността Керемидпара, се стига до извода, че е имало римско селище от времето на император Траян. Според данните, намерени в Баткунския манастир, селището е било заселено от славяни, които му дават името Загоре. С идването на власт на османските турци през 1393 година населеното място е унищожено и до края на 15 век вероятно не е съществувало.

В края на XIV и началото на XV век със заселването на татарите и основаването на Пазарджик (1485 г.) арменски татари от Сараханска област слагат началото на ново село. Според Стефан Захариев военният ръководител Саръхан бей оценил изгодното кръстопътно положение и основал село, приело по-късно неговото име. Селото било построено върху останките на средновековно селище със звучното име Загоре, намиращо се в днешната местност Керемидпара. Според Стефан Захариев старият град е бил на 4,5 часа път от Пазарджик. В създаването му участват и българи. В стари летописи се споменава, че жителите на Саръханбей били земеделци, градинари и скотовъди. С течение на времето името било променено на Саранбей. През 1870 г. Стефан Захариев описва Саранбей като смесено българо-турско село с преобладаващо българско население. В навечерието на Освобождението селището имало към 200 къщи.

С прокарването на железопътната линия Свиленград – Белово през 1873 г. в близост до село Саранбей се открива едноименна железопътна гара Саранбей, около която възниква селище. През 1934 г. селото и гарата се преименуват на Сараньово. Поради активното участие на местното население в Септемврийското въстание от 1923 г. селото и гарата са наречени Септември. През 1956 г. село Септември и селището Гара Септември се сливат[1]. През 1964 г., поради кръстопътното си положение, увеличено население и като средище на стопански и културен живот, селото придобива статут на град. От 1977 г. градът е общински център. Главен фактор за интензивното развитие на населеното място, който импулсира развитието, е гарата, осигуряваща връзки с останалите населени места и икономически центрове.

В града е живял известният борец против комунизма Илия Минев.

Религии[редактиране | edit source]

Населението е православно. В момента има 1 православен храм - „Св. Харалампи“, и се строи втори - „Св. цар Борис-Михаил“. Също така в града има представители на Адвентистите от седмия ден, малък брой мюсюлмани и католици.

Политика[редактиране | edit source]

сградата на Община Септември

Кмет на града е Петър Бошев.

Политически партии: ГЕРБ, БСП, СДС, ДСБ, ВМРО - Българско национално движение, ДПС, „Атака“

Предишни кметове[редактиране | edit source]

Томи Стойчев, Никола Попов, Йордан Елинчев, Стефан Етов, Янка Кметска

Икономика[редактиране | edit source]

Икономиката е слабо развита, но ключова роля играят мястото на града до магистрала "Тракия", пътят за Велинград и Банско, железопътната гара и сравнително добре квалифицираното население. Има модерна по рода си фабрика за производство на билкови продукти по рецептите на д-р Милко Тошков, притежаваща сертификати за производство по европейските стандарти.

Градът разполага с просторна жп гара, винпром "Хеброс", който държи челните места в България по износ на вино за Русия, действа предприятие за преработка на дървен материал "Победа" и Завод за ремонт на колооси на вагоните. Градът получава финансова подкрепа по програмата „Красива България“ и разкрасява центъра си. Вагоноремонтният завод е най-голямото предприятие на града, с най много персонал и най-високи средни заплати. Във ВРЗ се произвеждат колооси и се ремонтират пътнически и товарни вагони, приемат се и се изпълняват много поръчки от чужбина.

Второто предприятие, което е свързано с железопътния транспорт, е Локомотивното депо в Септември. В депото се извършват ремонти на локомотивите от серии 52-000, 75-000, 77-000, 81-000. То притежава единствения в света уникален маневрен теснопътен локомотив "Хеншел" серия 80-000.

Възстановен е и парен локомотив 609-76, който заедно с ретровагончета се използва за атракционни пътувания. В миналото е имало проект железният път до Добринище да се продължи до Бяло море. Новите международнополитически реалности дават възможност този проект да бъде реализиран - това би повишило значението на теснопътната железопътна линия и би се отразило благоприятно на икономиката в града.

Обществени институции[редактиране | edit source]

Детският комплекс е извънучилищно педагогическо учреждение с предмет на дейност осъществяване на държавната политика за работа с деца и ученици чрез организиране на дейности в свободното им време за развитие на индивидуалните им способности и дарования в областта на изкуствата,науката,техниката и спорта.

Културни дейности[редактиране | edit source]

През последните години в града са изнасяли представления: Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Васил Попов, Любомир Нейков, Христо Гърбов.

Народно читалище "Пробуда" е учредено на 28 декември 1935 г. от будни и културни хора. С решение № 1542/10.07.1997 г. НЧ "Пробуда" е регистрирано в окръжни съд в Пазарджик. С вписване в регистъра на сдруженията с нестопанска цел читалището придобива качеството на юридическо лице. То е вписано в регистъра на народните читалища в Министерството на културата под № 87/11.07.2001 г. През 2005 година се чества 70-годишният му юбилей. Развива богата и разнообразна културно-просветната дейност. Към читалището сега работят:

  • детски танцов състав "Септември", с художествен ръководител Мария Бензарова и корепетитор Илия Чалъков
  • танцова школа по модерен балет "Яница", с ръководител Кремена Шопова
  • женска фолклорна група, с ръководител Здравко Николов.

Фолклорен танцов ансамбъл ”Загоровче” е създаден през 1985 г.

Литература[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Септември
Починали в Септември

Други[редактиране | edit source]

Кухня[редактиране | edit source]

  • Зеле по селски: добре надробено зеле с добавяне на оцет, зехтин, сол, черен и червен пипер по вкус.
  • Друсан кебап: нарязано на късчета крехко свинско месо се слага в загрят тиган без олио и се разбъркват докато придобият бял цвят, след това се сипва олиото или масло и ситно нарязан праз; добавят се сол и мерудии на вкус. Когато празът придобие златист цвят, ястието е готово.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. проф. Иван Батаклиев, „Пазарджик и пазарджишко, 1969 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]