Септември (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Септември.

Септември
Герб на Септември
Септември (България)
Red pog.png
Септември
42° с. ш. 24° и. д. / 42.217° с. ш. 24.1° и. д. (G)
Общи данни
Население 8 590 (ГРАО, 2010-12-15)*
Понижение 7 869 (НСИ)
Землище 22,454 km²
Надм. височина 239 m
Пощ. код 4490
Тел. код 03561
МПС код РА (Пз)
ЕКАТТЕ 66264
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Септември
Петър Бошев
(независим)
Адрес община
ул. „Александър Стамболийски“ 37А
п.к. 303
тел.: 03561/20-67
obsept@septemvri.com

Септември е град в Южна България. Разположен е в Западния Тракийско-Родопски регион и по-точно в Област Пазарджик. Градът е административен център на община Септември.

Съдържание

[редактиране] География

[редактиране] Географско положение и население

Септември е разположен на площ от 22,454 кв.км в западната част на Горнотракийската низина, между северните склонове на Родопите и предпланините на Средна гора. Благоприятно е транспортногеографското му положение, тъй като е разположен на кръстопът. Намира се на 21 км от областния център Пазарджик, на 50 км от втория по големина град в България Пловдив и на 100 км от столицата на страната. Чрез живописното Чепинското дефиле Септември се свързва с балнеоложкия курортен град Велинград. Населението на града възлиза на 8 648 души.

Септември е важна разпределителна жп гара. От гарата тръгва единствената функционираща теснолинейка в България. Теснопътните влакове обслужват трасето Септември-Велинград-Банско-Добринище. Гарите с нормално и теснопътно междурелсие са долепени една до друга. Гарата с нормално междурелсие е разположена на линията Свиленград-Калотина, има важно значение за товарните превози.

[редактиране] Климат и води

Септември попада в преходноконтиненталната климатична област, която се отличава с мека зима, хладна пролет и горещо лято. Землището на града е богато на подпочвени води. В близост до него текат водите на реките Бистрица и Чепинска, която в тази част е наричана Елидере. Но с по-голямо значение е най-пълноводната българска река Марица. Изградени са и много канали за изкуствено напояване, които са неизползваеми. В село Варвара и град Белово има находища на минерална вода.

[редактиране] История

Септември (Загоре, Саръханбей, Саранбей, Сараньово) е наследник на старо римско селище, а след това на българско селище защитавало входа на Горнотракийската низина от запад през проходите Траянови врата и Момина клисура. Старото селище пазело и входа към Чепинската котловина в Родопите. От археологическите паметници (съдове, монети и др.), намерени на 2,5 км западно от града и местността Керемидпара, се стига до извода, че е имало римско селище от времето на император Траян. Ако съдим по данните, намерени в Баткунския манастир, това селище е било заселено от славяни, които му дават името Загоре. С идването на власт на османските турци (1393 г.), населеното място е унищожено и до края на 15 век вероятно не е съществувало. В края на XIV и началото на XV век със заселването на татарите и основаването на Пазарджик (1485 г.), арменски татари от Сараханска област слагат началото на ново село. Един от военните ръководители, според Стефан Захариев, Саръхан бей, оценил изгодното кръстопътно географско положение и основал село, носещо неговото име. Селото било построено върху останките на средновековно селище със звучното име Загоре, намиращо се в днешната местност Керемидпара. Според Стефан Захариев старият град е бил на четири часа и половина път от Пазарджик. В създаването му участват и българи. В стари летописи се споменава, че жителите на Саръханбей били земеделци, градинари и скотовъди. С течение на времето името било променено на Саранбей. През 1870 г. Стефан Захариев описва Саранбей като смесено българо-турско село с голямо преобладаване на българите. В навечерието на Освобождението селището имало към 200 къщи. С прокарването на жп линията Свиленград – Белово през 1873 г. в близост до село Саранбей се създава жп гара със същото име. Саранбей са се наричали и селото и гарата до 1934 г., когато се преименуват в Сараньово. След преврата на 09. 09. 1944 г. поради активното участие на населението в Септемврийското въстание (1923 г.) и големите икономически промени, селото и гарата са наречени Септември. През 1956 г. село Септември и гара Септември се сливат в едно селище.[1] През 1964 год., поради кръстопътното си положение, увеличено население и като средище на стопански и културен живот, селото придобива статут на град. От 1977 г. градът е общински център. Главен фактор за интензивното развитие на населеното място, които импулсира развитието е гарата, осигуряваща връзки с останалите населени места и икономически центрове. В града е живял известният борец против комунизма Илия Минев.

[редактиране] Религии

Населението е православно. В момента има един православен храм — Св. Харалампи и се строи втори — св. цар Борис-Михаил. Също така в града има представители на Адвентистите от седмия ден, малък брой мюсюлмани и католици.

[редактиране] Политика

сградата на Община Септември

Кмет на града е Петър Бошев

[редактиране] Предишни кметове

Томи Стойчев Никола Попов, Йордан Елинчев, Стефан Етов, Янка Кметска

[редактиране] Икономика

Икономиката е слабо развита, но ключова роля играе мястото на града до магистрала "Тракия", пътя за Велинград и Банско, железопътната гара и сравнително добре квалифицираното население. Има модерна по рода си фабрика за производство на билкови продукти по рецептите на д-р Милко Тошков, притежаваща сертификати за производство по европейските стандарти.

Градът разполага с просторна жп гара, "Хеброс" Винпром, който държи челните места в България по износ на вино за Русия, действа предприятие за преработка на дървен материал "Победа" и Завод за ремонт на колооси на вагоните. Градът получи финансова подкрепа по програмата „Красива България“ и разкраси центъра си. Вагоноремонтния завод е най- голямото предприятие на града, с най много персонал и най- високи средни заплати. Във ВРЗ се произвеждат колооси и се ремонтират пътнически и товарни вагони, приемат и се изпълняват много поръчки от чужбина.

Второто предприятие, което е свързано с железопътния транспорт, е Локомотивното депо в Септември. В депото се извършват ремонти на локомотивите от серии 52-000, 75-000, 77-000, 81-000. Също така депото притежава единствения в света уникат маневрен теснопътен локомотив "Хеншел" серия 80-000.

Възстановен е и парен локомотив 609-76, който заедно с ретро вагончета се използва за атракционни пътувания. В миналото е имало проект железопътния път до Добринище да се продължи до Бяло море. Новитите международнополитически реалности дават възможност този проект да бъде реализиран — това би повишило значението на теснопътната жп линия и ще се отрази благоприятно на икономиката в град Септември.

[редактиране] Обществени институции

  • Спортен клуб Локомотив.
  • Детски комплекс град Септември е извънучилищно педагогическо учреждение с предмет на дейност осъществяване на държавната политика за работа с деца и ученици чрез организиране на дейности в свободното им време за развитие на индивидуалните им способности и дарования в областта на изкуствата,науката,техниката и спорта.
  • ФТА "Загоровче"

[редактиране] Културни дейности

  • Народно Читалище "Пробуда". Читалище "Пробуда" - град Септември е учредено на 28 декември 1935 г. от будни и културни хора. И днес то продължава дейността си на територията на град Септември и общината, съхранява и развива всичко добро и ценно, завещано от предшествениците ни. С решение № 1542/10.07.1997 г. НЧ "Пробуда" е регистрирано в окръжен съд гр. Пазарджик. С вписване в регистъра на сдруженията с нестопанска цел, читалището придобива качеството на юридическо лице. Читалището е вписано в регистъра на народните читалища в Министерството на културата под № 87 /11.07.2001 г. През 2005 г се чества седемдесетгодишен юбилей. Богата и разнообразна е културно-просветната дейност през всичките тези години. Към читалището сега работят:

-детски танцов състав "Септември" с художествен ръководител Мария Бензарова и корепетитор Илия Чалъков

-танцова школа по модерен балет "Яница", с ръководител Кремена Шопова

-женска фолклорна група, с ръководител Здравко Николов.

  • ФТА”Загоровче”е създаден през 1985 г.

От 2003 г. съставът, се регистрира като Сдружение за музикално и танцово изкуство „Загоровче” В песните и танците на ансамбъла са представени различни етнографски области на България,богатството и красотата на нашия фолклор, съчетавайки българските ритми, колоритните костюми и неповторимата музика, които грабват сърцата на публиката.

Доказателство за това са многобройните му участия и награди от национални и международни фестивали и конкурси.

Съставът има над 1600 концерта в страната и чужбина. Участвал е на международни фестивали в Сърбия, Русия, Украйна,Турция, Кипър, Унгария , Румъния и Македония.

Носи древното име на град Септември – Загорово.

Хореографите, които са работили с него през годините са Агрипина Войнова,Милена Ламбрева и Йордан Зеленгоров,който е и настоящият хореограф на състава.Корепетитори са били Здравко Николов и Илия Чалъков.

В момента във ФТА”Загоровче” работят над 150 човека, разпределени в 5 възрастови групи.

[редактиране] Литература

[редактиране] Личности

Родени в Септември
Починали в Септември

[редактиране] Други

[редактиране] Кухня

Зеле по селски —добре надробено зеле с добавяне на оцет,зехтин,сол,черен и червен пипер по вкус.

  • Друсан кебап- Нарязано на късчета крехко свинско месо се слага в загрят тиган без олио и се разбъркват докато придобият бял цвят, след това се сипва олиото или масло и ситно нарязан праз. добавят се сол и мерудии на вкус. Когато празът придобие златист цвят ястието е готово.

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Източници

  1. проф. Иван Батаклиев, „Пазарджик и пазарджишко, 1969 г.

[редактиране] Външни препратки

Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици