Брегово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Брегово.

Брегово
„Успение на Пресвета Богородица“ 1855 в Брегово.jpg
Успение на Пресвета Богородица от 1855 г.
България
Red pog.png
Брегово
Област Видин
Red pog.png
Брегово
Общи данни
Население 2 570 (ГРАО, 2014-09-15)*
Понижение 2 527 (НСИ)
Землище 39,676 km²
Надм. височина 52 m
Пощ. код 3790
Тел. код 09312
МПС код ВН (Вд)
ЕКАТТЕ 6224
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Брегово
Милчо Въков
(БСП)
Адрес община
пл. "Централен" 1
тел.641, 627, факс: 2433

Брѐгово е град, разположен в най-северозападната част на България. Той е административен център на община Брегово, област Видин. Намира се на 29 километра от град Видин.

География[редактиране | edit source]

Брегово е малък град, намиращ се на границата с Република Сърбия. Той е разположен на 6 километра от устието на река Тимок, която се влива в река Дунав.

Градът е известен и с това, че през него преминава най-краткият път от Северна България за Централна Европа благодарение на пуснатото в експлоатация ГКПП Брегово (1978 г.).

Местности[редактиране | edit source]

В землището на град Брегово са ситуирани 17 местности:

  • Царина
  • Падина
  • Ливез
  • Шегарча
  • Масларица
  • Валя маре
  • Потяка
  • Фънтъна Паркалабещи
  • Варкан
  • Чунов бунар
  • Туфа
  • Каста Барчи
  • Широка
  • Фънтъна Налта
  • Зелена
  • Муара алудинте
  • Елещеф

Население[редактиране | edit source]

Населението се състои от т.нар. власи, за произхода на които все още се спори. В миналото селото се е състояло от 2 български и една влашка махала, като после българските махали са били претопени. Населението говори български и влашки език. Влашкият е разпространен и на другия бряг на Тимок — в Сърбия, където ползват и двата — влашки и сръбски езици, в ежедневното общуване. Близостта на обичаите, лекотата на общуването и винопроизводството на двата бряга на Тимок при устието му благоприятстват за развитието на съседски взаимоотношения. Градът, както и общината, на която е център, са с отрицателен прираст на населението. Делът на ромското население в града наближава 15% с трайна тенденция за увеличаване.

История[редактиране | edit source]

Първото упоменаване на града е от 1560 година, когато фигурира в османски регистър. Името идва от „брег“.

Брегово е обявен за град през 1974 г. При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Брегово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

Религии[редактиране | edit source]

Православие. Църквата е построена на мястото на старата църква и е завършена през 1853 година.

Политика[редактиране | edit source]

Заместник-кмет е Николина Ванчева.

Икономика[редактиране | edit source]

Безработицата, предизвикана от унищожаването на Консервения комбинат и Филиала за помпи на „ВИПОМ“, Видин в града е големият проблем, който не може да бъде решен вече от няколко кметски управи след 1989 г. Слабо е застъпена частната инициатива с оглед откриването на работни места.

Основен поминък на населението е нископродуктивно земеделие и животновъдство. Работни места има главно в общинската администрация, образованието (съществуват две средни училища — общообразователно и професионална гимназия по земеделие), за медицински персонал, както и персонал на социалния патронаж. Всички те са ползватели на средства от държавния бюджет. Приходите от местните данъци и такси не могат да покриват и половината от разходваните за заплати средства.

Обществени институции[редактиране | edit source]

Забележителности[редактиране | edit source]

Поречието на река Тимок десетилетия е било забранено за пребиваване заради съществуващата гранична зона. Поради това се е превърнало в оазис на дивата природа.

Театри[редактиране | edit source]

Градът разполага с читалище и кинотеатър с 600 места. Във всички населени места на общината е запазена читалищната дейност. В гр. Брегово има самодеен фолклорен ансамбъл с ръководител Чавдар Гънгов, детски фолклорен състав с ръководител Татяна Стойкова, ученически духов оркестър и мажоретен състав с ръководител Иван Георгиев.

Музеи[редактиране | edit source]

Сградата на бившия градски музей е реституирана.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Всяка година през месец май в община Брегово се провеждат Тимошки културни празници „Тимошка пролет“ с участието на самодейни състави от общината и от съседна Сърбия — празници, наситени с културни, просветни и общозначими мероприятия.

Ежегоден събор, провеждан в празничните дни около 15 август - „Успение на Пресвета Богородица“.

Личности[редактиране | edit source]

Фамилии[редактиране | edit source]

Известни фамилии са: Аргирови, Бакърбови, Балуцови, Барбови, Барчеви, Белеви, Белишки, Берберови, Бибови, Билярски, Бишкови, Блиданови, Боболанови, Бодови, Бондокови, Бордияшеви, Боркови, Боцови, Брезоеви, Бугарови, Будуланови, Бъдеви, Бъкови, Бълови, Никуцови, Топчиеви, Удреви, Нецови, Бушеви, Иванелови, Първулови, Жикови, Попарданови, Гогорицови, Въскови, Мошоеви, Въкови, Шкьопови, Къневи, Дикови, Чуреви, Станчеви, Цокови, Панови, Стефанови, Динкови, Фурущукови, Цоеви, Негоескови, Джоджеви, Минголови, Пърневи, Гачеви, Мирчеви, Гинови, Сурчелови, Сандуликови, Чунгрушанови, Цонови, Пеканови, Мокранянови, Котарлицови, Ванови, Катанови, Пушеви, Фършогови, Макъови, Войнови, Койловянови, Предоеви, Димитрашкови, Вражитарови, Добринови, Дудови, Таузови, Милчовски, Лунгови, Митеви, Славчеви, Заякови, Пуеви, Живови, Капитанови, Урейкови, Рабовянови, Цигови, Грабовянови, Жотеви, Никови, Въдови, Вануцови, Върфянови, Ликови, Чанови, Коприварски, Гебови, Ротарянови, Речеви, Сомноеви, Сурдови, Дуйкови, Лупови, Гуйкови, Мирови, Торторочеви, Ушорови, Миролескови, Фиркови, Митуцови, Сулови, Попмиланови, Онови, Загарянови, Пърцови, Камиларски, Мейцови, Неферови, Цануйкови, Симонови, Църови, Попоескови, Обрецови, Пучеви, Папушеви, Киндиянови, Гъцови, Шурлиеви, Оприкови, Пануцови, Пологови, Гогинови, Поакови, Нукови, Добрикови, Радуйкови, Тропоцелови, Туртурикови, Гугушеви, Кьосеви, Дичевски, Ицови, Дервишеви, Денови, Кърлови, Раковичанови, Катраницови, Савови, Прокопиеви, Орбови, Гоготови, Пътови, Мандоеви, Палеви, Орбецови, Делеви, Векови, Иконарови, Сурчелови, Дръндарови, Заеви, Гърцянови, Лилкини, Сърбови, Динкулясови, Лункови, Лападатови, Труцови и др.

Кухня[редактиране | edit source]

  • сарми от лозови листа с накълцано месо е един от специалитетите в местната кухня, нито един по-голям празник не се провежда без това ястие.
  • качествените червени вина от старите директни сортове все още се намират в този край.
  • баница

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912–1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.