Съединение (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Съединение
България
Red pog.png
Съединение
Област Пловдив
Red pog.png
Съединение
Общи данни
Население 5 788 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 5 661 (НСИ)
Землище 100,2 km²
Надм. височина 280 m
Пощ. код 4190
Тел. код 0318
МПС код РВ (П)
ЕКАТТЕ 70528
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Съединение
Георги Руменов
(БСП)
Адрес община
гр. Съединение бул. "6-ти септември" №13 тел.:0318/220 50; факс.:0318/235 17 E-mail: oba_saedinenie@abv.bg
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Съединение.

Паметникът на Съединението
Читалището в Съединение

Съединение е град в Южна България. Той се намира в Пловдивска област и е в близост до град Пловдив. Административен център на Община Съединение. Население на град Съединение - 5 661 жители (01.02 2011).

География[редактиране | edit source]

Градът е разположен в Горнотракийската низина, на 22 км. северозападно от град Пловдив и на 7 км. северно от автомагистрала "Тракия". Той е център на община с обща територия 298 000 дка, която се равнява на 298 км2, от които 256 148 дка са обработваема земя, а поливната от нея е 177 683 дка. Населението на град Съединение е 6477 души. Основен отрасъл в общината е селското стопанство, заемащ приблизително около 90% от стопанската дейност.

Град Съединение е и административен център на община Съединение, е обособена като самостоятелна административна единица на 26 декември 1978 г. с Указ № 2294 на Държавният съвет на НРБ.

Средната надморска височина е 280 метра. Общината включва в себе си следните населени места: град Съединение- общинският център и селата Царимир, Церетелево, Неделево, Любен, Правище, Голям Чардак, Малък Чардак, Найден Герово и Драгомир. Селищата са сравнително равномерно разположени на територията на общината.

Гранични общини са: на север - община Хисар, на изток - община Калояново, на югоизток - община Марица, на юг - община Родопи, на запад граничи с Пазарджишка област.

Населението на общината наброява 11 577 души към момента.

Град Съединение и прилежащият му район като част от Горнотракийската низина имат преходно- континентален климат. Равнинният терен, наличието на добра канална мрежа и подпочвена вода, спомагат за отглеждането на интензивни култури. Почти през всички населени места на общината минават реки.

История[редактиране | edit source]

Старото име на град Съединение е Голямо Конаре.

През 1885 г. голямоконарци, начело с войводата Чардафон Велики, вземат дейно участие в Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Затова днес градът носи гордото име Съединение, а датата 5 септември е обявена за празник на общината.

Приносът и събитието от национално значение в целокупната българска история, дължащи се до голяма степен на голямоконарци, е акта на Съединението от 1885 година на Княжество България и Източна Румелия. Този факт има особено място в националната ни история както сам по себе си, носещ протеста на всички българи срещу несправедливостите от Берлинският конгрес, така и изтласква имената на Петър Шилев, Стоян Средев, Чардафон Велики, Недялка Шилева, Поп Иван Генов, Поп Тодор Райков, на висотата на националният пиедестал. Съединението от 1885 година стана възможно благодарение на патриотизма на гореизброените личности, но в никакъв случай не трябва да забравяме и дълбоката убеденост на всеки един голямоконарец в диалектическата правилност за единение на род, култура и вяра. Ако конницата начело с Чардафон Велики, тръгнала на 5 Септември 1885 година от Голямо Конаре, на 6 Септември с помощта на пловдивския гарнизон извърши историческото си призвание и връщайки се с бившия генерал- губернатор Гавраил Кръстевич към Голямо Конаре, тя направи нещо много повече, в душите и паметта на хората тя продължи естествения си път към Голготата и стигна до степента на националното безсмъртие. Този исторически факт дава достойният повод с Указ № 828 от септември 1969 година на Президиума на Народното събрание на Народна Република България, село Голямо Конаре да бъде преименувано в град Съединение.

В древността земите, са били населени от траките, за което свидетелстват множествотонадгробни и други могили. При редица археологически разкопки в района са открити странни монети и древни съдове, датиращи от 4-3век преди новата ера.

Създаването на самото селище става по време на османското владичество. По исторически данни районът е бил благоприятен за отглеждане на коне. Имало е голям чифлик за отглеждане на коне за османската армия. С течение на времето много от селяните, работещи в чифлика, се заселили в района му. Така то се превърнало в най-голямото селище в околността и било наречено село Голямо Конаре. Будните голямоконарци участват активно в борбата за извоюване на духовна и национална независимост – откриват килийно училище, построяват църква, създават читалище. Тук апостолът на свободата Васил Левски намира благодатна почва за изграждането на революционнен комитет, съставен от ревностни привърженици на идеята за национална независимост.

Малко се знае за миналото на с. Голямо Конаре

До нас не са стигнали никакви писмени документи. Можем да градим своите заключения само върху онова, което е дошло като предание. След 1480 г. завоевателите успели да колонизират околностите на Пловдив с преселници – малоазийски турци. Може би тогава са образувани и коневъдните гнезда наново или като са възстановени стари такива. Почти все в онова време възникнали селища с име Конаре, след това добили за различаване едно от друго прибавени към тях прилагателни: Пищигово, Куртово, Доганово (Мало), Ръжево, Катунско и Манолско, а най-голямото от тях вече дали прилагателното име „Голямо”.

Навярно където сега се простира селото Голямо Конаре (дн. Съединение) землището е било покрито с непроходима гора толкова гъста, че не могло да се преминава през нея, а дърветата в нея били с диаметър от 2 до 3 метра.

Между големите дървета е имало тучни поляни и затова Голямо Конаре било предпочетено за развъдно място на царски коне. Може би още след турското нашествие тук е било определено място за турски коневъдни станции, а може да е служило за същата цел още в старо българско време, а турците само да са продължили завареното коневъдство.

Преобладаващият дървесен вид бил бряста, затова селото било наричано от турците „Кору кьой” – горско село или по-точно „Кара агач кору кьой” (Брястова гора село). Първоначално докато се е състояло от петнадесетина къщи, са го наричали „Конаре”, но когато към края на XVIII в. то нараснало като бележито селище, започнали да го наричат „Голямо Конаре”, за разлика от другите пет Конаре-та във Филибелишката кааза (Пловдивската околия).

Според административното деление, установено от временната руска администрация след Руско-турската Освободителна война, Овчехълмието, или турското „Коюн тепе наясъ”, образува отделна административна околия. В нея се включвали селата: Копривщица, Голямо Конаре (административен център на околията), Цалапица, Ферезлий (дн. Овчеполци), Ерелий (дн. Смилец), Айваджик (дн. Дюлево), Османово (дн. Кръстевич), Крастово (дн. Красново), Крушово, Яхларе (дн. Драгомир), Демирдишлий (дн. Найден Герово), Саръгьол (дн. Блатница), Кавакдере (дн. Тополидол), Масатларе (дн. Точиларци), Дорутлий (дн. Правище), Дълги герен (дн. Беловица), Карамустафларе (дн. Любен), Насваккьой (дн. Неделево), Думанлий (Церетелево), Елешница, Старо ново село (дн. Старосел), Арене (дн. Мътеница), Демирджиларе (дн. Старо Железаре), Демирнова махала (дн. Ново Железаре), Хамбарлий (дн. Житница), Селджиково (дн. Калояново), Дуванлий, Даутларе (дн. Царимир), Български чардак (дн. Голям чардак), Турски чардак (дн. Малък чардак), Строево, Карнофоля (дн. Войсил), Радиново, Костиево и Паничери.

Голямо Конаре, като център на Овчехълмската административна околия е било седелище на всички учреждения на околията. През 1901 година тя е била закрита. Селата Смилец и Дюлево са предадени към Панагюрската околия, Овчеполци и Тополидол към Пазарджишка, а всички останали са били причислени към Пловдивската околия. Голямоконарската околия е била закрита административно-полицейски, но финансово, стопански, банково, училищно-просветно та е продължила съществуването си.

Централният площад, който сега е наречен „Съединение”, преди се е наричал с простото име „Поляна. И сега болшинството от населението на гр. Съединение все още го назовава със старото му название, което е историческо. Там на 5 септември 1885 година е прогласено Съединението на Източна Румелия с Княжество България.

Всред „Поляната” е имало могила. Названието „Поляната” вероятно е дадено, защото около могилата не е било обрасло с гора, както другаде. По-късно могилата е била разкопана и околностите изравнени, за да заслужи това название. На „Поляната” са ставали сборищата и се е играело хоро, както и сега се играе при празнуване на празника на града – 5 септември и при други народни тържества и празници.

Как се е управлявало Голямо Конаре

Изборът на кмет ставал в черковния двор. Одобряван бил старият кмет, в противен случай бил избиран нов. Старият кмет предавал печата (меура) и кметския скиптър на новоизбрания. Имало и един ятаган, с който новоназначеният кмет съсичал куче пред насъбралото се множество, което съсичане е символизирало смелостта и правдата, с която новият кмет ще направлява селските работи ( древнобългарски ритуал, спомен от който е все още задавания въпрос: "Кой коли кучето ?"). Нарочни съветници не са избирани. Назначавани били аази (десетници) в махалите, които са предавали разпоредбите на кмета. За селските и общодържавните работи всички селяни са се съветвали във всеки празничен ден след черковен отпуск в черковния двор. За общинска канцелария е служело училището и главен писар е бил учителят. Там са се пазили общинският меур (печат) и ятаганът, с който кметът съсичал кучето при встъпване в длъжност. Когато селяните са искали да кажат кой е главен в селото, казвали: „Той коли кучето”.

При избухването на Балканската война един човек от Голямо Конаре е доброволец в Македоно-одринското опълчение[1].

Религии[редактиране | edit source]

Традиционно вероизповедание на територията на община Съединение е източното православие. Това се потвърждава от архитектурата и факта, че църквите, строени по време на османското владичество са вкопани. На територията на общината съществуват в малки размери и други вероизповедания, а именно католицизъм и ислям.

На 23 август 1838 г. султан Махмуд разрешава на голямоконарци да ремонтират църквата "Св. Георги", без обаче да се отклоняват от размерите на храма, т.е. дадено е разрешение за ремонт на порутена стара църква. Историческите извори сочат, че през 1839 г. е построена нова, с ново име – “Св. Атанасий”.

Голямоконарците поп Иван Генов и Васил Бухалски са с най-голяма заслуга за подписването на Фермана.

Черквата била завършена в началото на април 1839 г. и 'тържествено осветена, а на южния официален вход била вградена мраморна плоча с надпис : "Во славу единосущна и неразделна Троица согради се храм сей "Св. Атанаса" во лето от Христа 1839- то, Априля 12". Църквата "Св. Св. Кирил и Методий" в с. Царимир е построена 1887 г. Камбанарията е построена 14 октомври 1904 г.. Орнаментната украса е изографисана през 1984 г. от художник¬декораторът Михаил Минков.

В с. Правище се намира църквата "Света Троица", която е осветена на 23 Октомври 1898 година.

В с. Малък Чардак църквата "Св. Георги Победоносец" е построена през 1928 г. Църквата е по¬висока от другите църкви, които се намират на територията на общината. Не е вкопана в земята, тъй като е строена след Освобождението от турско робство.

В с. Драгомир се намира църковният храм "Свети Димитър". По сведение на архитекта на митрополията в гр. Пловдив църквата е построена върху основите на стара църква, съществувала още от времето на турско робство. През 2005 година, използвайки основите на вече съществуващият храм "Свети Димитър" родолюбиви драгомирци със собствени пожертвования и дарения възродиха храма отново, който беше осветен на 08.05.2005 г. от Пловдивския митрополит Арсений.

Църковният храм "Св. Св. Петър и Павел" в с. Найден Герово е построен през 1939 година. Църквата е издигната основно от дарения на местните жители.

Храм "Св. вмч. Димитрий", с. Церетелево е построен през 1865- 1867 година. Осветен е в 14 индикт в 1875 година от Стобийският епископ Синесий. От 01.12.1946 година до днес в храма служи свещеноиконом Запрян Ванков, благодарение на който не се допусна обругаването на храма в комунистическия, атеистичен период, а през лятото на 2004 година се извърши основен ремонт на сградата със собствени средства и частична финансова помощ от Светата Пловдивска Митрополия.

Църквата "Св. Петка" в с. Голям Чардак е построена 1850 г. Иконостаса на храма и иконите са изографисани от левоченски майстор в същата година. През 2000 година благодарение на инициативен комитет беше извършен основен ремонт на храма и на "Петков ден" същата година бе повторно осветен лично от Негово Високо Преосвещенство Пловдивския Митрополит Арсений.

Икономика[редактиране | edit source]

Карти на община Съединение - [[1]].

Понастоящем частният бизнес е водещия двигател в икономическото развитие на общината. Той навлезе в почти всички отрасли на стопанството, като във всеки от тях се появиха конкуриращи се фирми. Този факт от своя страна води след себе си изграждането на по-устойчива и гъвкава икономическа среда в общината.

Селско стопанство[редактиране | edit source]

  1. Албум 01[[2]]
  2. Албум 02[[3]]

Както в миналото, така и днес този дял от икономиката заема не- малък ареал, като в същото време е обусловен и от специфичните природни дадености на селищата от общината. В периода 1948¬1958 г. започва масово да се създават ТК3С- та, в които е концентрирано селско стопанското производство В наши дни растениевъдството и животновъдството се развиват в частни фирми, стопанства и ферми. Традиционно, на вътрешният пазар добре стоят производители на пипер- червен и зелен, домати, производители от с. Голям Чардак, с. Неделево, с. Царимир. С добри добиви на пшеница, ечемик, трети могат да се похвалят зърнопроизводители от гр. Съединение, с. Голям Чардак, с. Малък Чардак, с. Любен.

Животновъдството като втори основен отрасъл на селското стопанство намира благоприятна почва за развитие отново в частните ферми, но също така се концентрира в дребни и средни лични стопанства. Двата основни подотрасъла са говедовъдството и овцевъдството, като първия подотрасъл има своя алтернатива- козевъдството. Като цяло животновъдството има екстензивен характер.

Промишленост[редактиране | edit source]

"Готмар" ЕООД е основано през 1992 година. Специализирано е в инжекционно формоване на термопластмаси. Навлизането на РЕТ в сферата на опаковките е не само за напитки и минерална вода, но и за козметични и парфюмерийни продукти, почистващи препарати и продукти в насипно състояние. Приоритетно място в програмата на дружеството заема производството на изделия от РЕТ в резултат на постоянно нарастващите му приложения. Предимствата на РЕТ като опаковъчен материал правят този отрасъл динамично развиващ се не само в България, но и в световен мащаб.

"ИТД" е частна фирма, създадена в гр. Съединение през 1990 г., специализирана в производството на матрици, преформи и пластмасови опаковки. Разполага с оборудвана съвременна база.

Други частни фирми развиват дейност в областта на хранително-вкусовата промишленост: производство и преработка на плодове и зеленчуци, месопреработване, млекопреработване, производство на хляб и хлебни изделия, олио, сирене, фуражи.

"Винпром Пещера" АД е изцяло частно дружество, чието седалище се намира в гр. Пловдив. Производствената му база е разположена в гр. Съединение. Дружеството притежава водещи марки на българския алкохолен пазар - ракиите "Пещерска гроздова", "Пещерска мускатова", "Пещерска отлежала", "Пещерска специална" и "Пещерска селекция", мастика "Пещера", водките "Флирт" и "Аляска", както и вината от серията "Бакхус". Част от продукцията е предназначена за износ в Европейския съюз, САЩ, Япония и други.

Култура[редактиране | edit source]

Читалища[редактиране | edit source]

Читалищата са единствените културни институции в Община Съединение. В общината функционират 10 читалища и музейна сбирка, която се намира в гр. Съединение. Целта им е да задоволяват потребностите на населението свързани с:

  • развитие и обогатяване на културния живот;
  • запазване на българските обичаи и традиции;
  • разширяване знанията на населението и приобщаването му към ценностите на науката, изкуството и културата;
  • възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание;
  • формиране на етническа и религиозна толерантност.

От читалищата в общината най-старо е Народно читалище "Съединение", гр. Съединение, основано през 1875 година. Негови основатели са Ламби Атанасов - пръв председател, даскал Еню Бекирски, свещеник Иван Генов, Петър Антов, Петко Лапков, Д. Герджийски и други. Сградата е построена през 1956 година със средства от самооблагане, доброволен труд от населението и дарение от Недялка Шилева - героиня от Съединението.

През годините са развивани основно библиотечната дейност, художествената самодейност, културно-масова дейност. Библиотеката при читалището разполага с 18 500 тома книги. Поддържат се 7 танцови състава и 2 вокални групи.

Народно читалище "Искра", с. Драгомир е създадено на 23.10.1931 г. по инициатива на младия учител Петър Боев и някои будни младежи от селото. Библиотеката при читалището към днешна дата разполага с общо 6750 тома книги. Местни празници и обичаи, чествани от читалището:

  • "Трифон зарезан" - 14 февруари, денят на лозаря, се отбелязва с ритуално "зарязване" на лозята, тъй като районът по традиция е лозарски;
  • Пролетен карнавал "Джумал" - 22 март /в миналото/;
  • Местен събор - 6 май, Гергьовден.

Народно читалище "Отец Паисий" в с. Неделево е основано през 1930 г. Началото на неговата библиотека е поставено с подарени книги и с абониране на вестници и списания от дарители. Ежегодно се провеждат с деца обичаите "Коледари" и "Лазарки". Стана традиция провеждането на местния събор на 02.06. През тази година се сформира и функционира танцов състав към читалището.

Народно читалище "Светлина"- с. Правище е създадено през 1927 г. по инициатива на поп Атанас. Основите на новата читалищна сграда са положени през 1957 година, а същата е открита тържествено на 24.05.1962 година.

В с. Церетелево е основано народно читалище "Христо Смирненски" на 27.09.1927 година. В момента читалището поддържа общодостъпна библиотека и развива културно- масова дейност. Има изградена музейна сбирка с исторически и битов кът.

Народно читалище "Обзорник" в с. Голям Чардак е основано през 1927 година, а сградата му е построена през 1936 година. Дейността на читалището през първите години се изразява в изнасяне на сказки от учителите с научна тематика. Днес се поддържа общодостъпна библиотека.

В с. Малък Чардак през 1927 година е основано народно читалище "Христо Смирненски" по инициатива на учителя Иван Кисяков. Празник на селото е местния събор, който се чества на Гергьовден. Местният автентичен фолклор се съхранява от възрастни хора, които изпълняват сложни народни песни по време на местните прегледи и обичаи.

Народно читалище "Напредък" в с. Любен е основано през 1927 година. Създадена е библиотека Читалището участва при провеждане на събора на селото и други празници с местно значение.

През 1928 година в с. Царимир е основано народно читалище "Арх. Андонов". В началото читалището е провеждало театрална дейност, а днес читалищното настоятел ство поддържа общодостъпна библиотека и участва активно в провеждането на местните обичаи "Муфканица" и "Тодоров ден".

През 1928 година в с. Царимир е основано народно читалище "Арх. Андонов". В началото читалището е провеждало театрална дейност, а днес читалищното настоятел ство поддържа общодостъпна библиотека и участва активно в провеждането на местните обичаи "Муфканица" и "Тодоров ден".

Народно читалище „Христо Смирненски” с. Найден Герово разполага с библиотека и съдейства за продължаване на традициите на местните обичаи и празници.

Местни обичаи[редактиране | edit source]

Местният обичай "Кумата" в гр. Съединение се провежда на 23 и 24 април - Лазаров ден и Връбница, има над 100-годишна традиция. Той е уникален и се отличава от останалите лазарски обичаи със своите костюми и начина си на провеждане. Костюмите са напълно автентични и се предават от поколение на поколение. Самата "Кума" - водачката, се отличава от останалите с различна носия.

"Кумата" е пролетен женски обичай, отразяващ отношението на младите момичета към красотата и трудолюбието, показано в дрехите и в песните, които пеят. Обичаят се състои в обхождане-на домовете, където момичетата припяват за здраве и берекет. Песните са автентични, весели и закачливи. Момичетата се събират на Тодоров ден и избират "Кума" чрез жребий, а след това всяка неделя се прави хоро на най- близката поляна до дома ѝ. След обхождането на Лазаров ден и Връбница се прави голямо хоро на площада. На него се оглежда кой момък до коя мома се е хванал. Така обичаят се превръща в празник за целия град.

Обичаят "Куди" е зимен мъжки обичай, отразяващ отношението на младите момци към трудолюбието.

Самият обичай се състои в обхождане по домовете на момичетата, което се прави, за да се покажат украсените момци, здрави и силни, готови за труд и отмъщение към турският поробител. Така ставало възможно и младежът да посети домът на любимото момиче, да се запознае с близките и да покаже отношението си към нея, което се изразявало с надиграване и младежки закачки. Обичаят "Куди" продължава два дни, като обхождането започва вечерта преди Васильов ден, продължава през цялата нощ и завършва на другия ден късно следобед с хора и веселия за цялото население.

Благодарение на запазените през вековете народно творчество и обичаи, българският народ е успял да съхрани своята народност и самобитност. Един от старите народни обичай, който се празнува в с. Царимир е "Муфканица", наричан още "Власов ден". Този обичай е израз на почитане към кравите и воловете, най- добрите помощници в миналото на селските стопани. Затова се нарича още "Ден на волското здраве". Празнува се на 11 февруари. Започва с палене на голям огън от най- възрастните мъже в селото. На този ден жените месят пити, момите правят баници и всички се събират около огъня. Младите мъже прескачат огъня за здраве. В разгара на игрите и хората около огъня, се краде и най-хубавата мома от селото. Момата я грабват от хорото, качват я на каруца с хубав кон и я отвеждат в дома на ергена.

На границата на зимата и пролетта се чества един български празник- "Тодоровден", който за жителите на с. Царимир е традиционен празник. В представата на хората "Тодоров ден се свързва със "Св. Тодор", един от тримата светли змееборци, който качен на красив бял кон с копие в ръка прогонва тъмните сили на зимата. Провеждат се надбягвания с впрегнати коне в каруца и двуколки. Най- голям интерес предизвиква надбягването с коне- кушия. На Тодоров ден се раздават много обредни хлябове и погачи за здравето на конете и за берекет през годината.

Обичаите "Сурвакари" и "Лазарки" се провеждат в с. Правище.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Община Съединение[редактиране | edit source]

Атанас Иванов от Голямо Конаре и Илия Русев от Бяла река, четници на Иван Наумов Алябака
  • поп Тодор Райков /1828-1920/ - поддържал близки връзки с българските националреволюционери и апостолите на Априлското въстание, заради което е многократно арестуван. Освещава знамето на Съединението.
  • поп Иван Генов /1837-1922/ - поддържал тесни връзки с апостолите на Априлското въстание, след потушаването на което е жестоко малтретиран и затворен в Пловдивския затвор "Ташкапия". Председател на Голямоконарския комитет за Съединението. Заедно с поп Тодор Райков освещава знамето и на 05.09.1885 година заклева въстаниците, отправящи се за гр. Пловдив.
  • Еню Маринов Бекирски /1838-1920/ - народоучител, сподвижник на Васил Левски. Основател на светското образование, секретар на образуваното през 1875 година читалище “Надежда”.
  • Петър Шилев /1853-1945/ - учител в с. Голямо Конаре. Взел активно участие в Съединисткото движение, като заедно с Чардафон предвожда Голямоконарската чета до Пловдив.
  • Кръстю Маринов /1855-1927/ - български военен деед, генерал-майор.
  • Продан Тишков-Чардафон /Габрово, 1860 - 1906/ - национал-революционер. Участник в Българското опълчение през Руско-турската война. Взел дейно участие в подготовката и извършването на Съединението. Предвожда Голямоконарската чета при превземането на конака в нощта срещу 06.09.1885 година.
  • Недялка Стоянова Шилева-Чардафонова /1867 - 1959, София/ - народна учителка. Ушива знамето на Голямоконарската чета и присъства на ескорта на Гаврил Кръстевич при изпращането му от Пловдив в Голямо Конаре. Съпруга на Продан Тишков-Чардафон. Завещава родната си къща на читалището в Голямо Конаре.
  • Стоян Средев – учител, секретар на Комитета за Съединението на Източна Румелия със Северна (Княжество) България
  • Найден Команов /1884-1972/ - виден общественик, народен представител, сред основателите на кооперативното движение, член на УС на БЗНС. Написал първата история на селището по спомените на очевидци.
  • Стоян Паликрушев /1902-1986/ - виден борец за свобода, народен представител в VI-то велико народно събрание (1946-1949). Основател на комунистическото движение в гр. Съединение. Създател на кооперативното движение в гр. Съединение. Кмет на гр. Съединение. Активен борец срещу фашизма. Деен участник в съпротивата през Втората световна война. Носител на многобройни държавни отличия за обществено значимата си роля. Защитник и борец за правата на хората.
  • Тодор Николов Карагутев-Раков /30.01.1910/ - с Найден Команов написва спомени за с. Голямо Конаре (гр. Съединение), издадени в чест на 100–годишнината от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
  • Ива Пранджева /1972, с. Найден Герово/. Лекоатлет, майстор на спорта. Световна шампионка е на троен скок за девойки през 1992 г., европейска шампионка, участва и печели многократно турнири в леката атлетика. На Олимпийските игри в Атланта, САЩ през 1996 г. се класира на 4-то място.
  • Бонка Пинджева /12.10.1972, гр. Съединение/. Тренира от 1984 г. и всяка година до 2004 г. е републиканска шампионка по кану-каяк. От 1990 до 1998 година ежегодно е медалистка от балканиади, а през 1999 г. завоюва 1-во и 2-ро място на балканиада. До настоящия момент активно участва в първенства на всяко ниво и се класира на призови места в европейски първенства, световни първенства и балканиади в дисциплините едноместен и двуместен каяк. От 1999 г. неин личен спонсор е фирма "ИТД", гр. Съединение.
  • Кирил Георгиев Кошничарски /28.07.1984, гр. Съединение/. Възпитаник е на Спортно училище "Васил Левски", Пловдив. От 1997 до 2002 г. има завоювани 5 златни медала на републикански състезания. През 2002 година е носител на титлата за републикански рекорд в категория до 105 килограма. 2003 г. завоюва бронзов медал в Мексико и става европейски вицешампион във Валенсия, Испания. Същата година е избран за спортист № 1 в училище "Васил Левски", Пловдив и е 10-ти в класацията за най-добри спортисти за годината на Пловдив. През 2004 г. става световен шампион в Минск в категория над 105 kg и е обявен за почетен гражданин на гр. Съединение.
СОУ "Христо Ботев", нова сграда
СОУ "Христо Ботев", стара сграда

Кметове на Община Съединение[редактиране | edit source]

  • Кръстьо Петров Паликрушев - мандат 01.12.1962 - 07.07.1971 година
  • Георги Ботев Котов - мандат 08.07.1971 - 17.04.1978 година
  • Кирил Стоянов Паликрушев - мандат 18.04.1978 - 04.12.1984 година
  • Димитър Делчев Царев - мандат 04.12.1984 - 1989 година
  • Боно Илиев Бабачев - мандат 1989 - l0.l0 1990 година
  • Георги Кръстев Димов - мандат 11.10.1990 - 19.10.1991 година
  • Ангел Борисов Къцов - мандат 20.10.1991 - 29.10.1995 година
  • Елена Събова Попова - мандат 30.10.1995 - 03.11.1999 година.
  • Стоян Людмилов Енчев - мандат 03.11.1999 - 07.11.2003 година
  • Евгений Георгиев Маринчешки - мандат 07.11.2003 - 2012 година
  • Георги Руменов - мандат 2012 година - понастоящем

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 838

Външни препратки[редактиране | edit source]

п  б  р
Градове в Област Пловдив
АсеновградБаняБрезовоКалоферКарловоКлисураКукленКричимЛъкиПерущицаПловдивПървомайРаковскиСадовоСтамболийскиСопотСъединениеХисаря