Копривщица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за възрожденския град-музей. За селото в Сърбия вижте Копривщица (Община Пирот).

Копривщица
България
Red pog.png
Копривщица
Софийска област
Red pog.png
Копривщица
Общи данни
Население 2 375 (ГРАО, 2013-12-15)*
Понижение 2 410 (НСИ)
Землище 139,165 km²
Надм. височина 1030 m
Пощ. код 2077
Тел. код 07184
МПС код СО (Сф)
ЕКАТТЕ 38558
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Копривщица
Иван Кесяков
(ПБСД)

Копрѝвщица (стара алтернативна форма Копришница) е град в Западна България, Софийска област.

Намира се в близост до градовете Пирдоп, Клисура, Стрелча и Панагюрище. Градът е център и единствено населено място в община Копривщица. Песента „Хубава си, моя горо" с текст от Любен Каравелов и музика на Георги Горанов се възприема като неофициален химн на града.

География[редактиране | edit source]

Местоположение[редактиране | edit source]

Изглед от Копривщица

Копривщица се намира в планински район. Разположена е в живописна долина по течението на река Тополница, в сърцето на Същинска Средна гора. Намира се на 12 km от Подбалканския път, на 110 km от София, 24 km от Пирдоп, 22 km от Стрелча и 90 - от Пловдив.

Климат[редактиране | edit source]

Разположен на 1061 m надморска височина, градът има изразен континентален планински климат. Зимата е студена, но слънчева ( -4,2 ºС температура през през най-студения месец - януари), с дебела снежна покривка, докато лятото е прохладно и свежо (16,8 ºС температура през най-топлия месец - юли) заради голямото надморско равнище и обичайното за летния сезон местно северно течение, идващо по долината на р. Тополница от високите склонове на Стара планина.


Климатични данни за Копривщица (1931-1970 г.)
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 15 17,6 25,6 25,9 31,2 30,4 32,5 35,5 34,7 32 21,9 15,6 35,5
Средни максимални температури (°C) 1,1 3 6,1 11,9 16,8 20,1 22,8 23,4 19,9 14,6 8,6 3,5 12,7
Средни температури (°C) −4,2 −2,7 2,9 5,5 11,2 14,8 16,8 16,5 11,6 7,6 3,3 −1,5 6,8
Средни минимални температури (°C) −8,4 −7,4 −4,1 0,2 5 8 9 8,5 4,8 1,6 −1 −5,4 0,9
Абсолютни минимални температури (°C) −31,9 −26,3 −23,4 −8,9 −4 −1,2 2 −0,3 −5 −7,8 −21,5 −22,4 −31,9
Средни месечни валежи (mm) 43 38 41 62 91 107 87 61 53 50 53 46 732

Почви и релеф[редактиране | edit source]

Преобладават кафявите горски почви.

Флора и фауна[редактиране | edit source]

Планинските масиви са покрити от векове с букови гори, като в близкото минало местата на изсечените са били залесявани с иглолистни видове (главно бял бор и обикновен смърч, заради бързото израстване), което се критикува от съвременни еколози, тъй като според тях иглолистното залесяване изсушава и изтощава почвите. Друг специфичен див вид за района около Копривщица е европейската лиственица. В планината има много места с диви ягоди, малини, черни боровинки, коприва, киселец, лапад, различни видове гъби, минзухари и др. От по-големите диви животни се срещат глиган, лисици, орли и др. В околностите на града са наблюдавани и редките белоглав орел и черен щъркел.

Копривщица има земеделска и животновъдна традиция — въпреки статута на град, все още голяма част от населението се занимава с тези дейности. Култивират се предимно картофи, ръж, фасул, грах, джанки, тиква, тиквичка, някои видове ябълка, арония и няколко други, като по-суровият климат не разрешава други култури (например домати или пшеница). За фураж се събира сено, лобода и овес. Отглеждат се традиционно овце, крави, коне, кокошки и патици. В самия град и околностите могат да бъдат видени и широк спектър от полезни билки.

История[редактиране | edit source]

Име[редактиране | edit source]

Полемичен е въпросът за произхода на името на града — от "коприва" или от "куп речици". Taкa до днес местните жители го произнасят без "в"-то - Коприщица.[1]

Легенди за Копривщица[редактиране | edit source]

Историците все още нямат единно мнение за създаването на град Копривщица.[2]

Предание за Жупата[редактиране | edit source]

Предполага се, че старите пътища, свързващи градовете Златица, Пирдоп и Клисура със Стрелча и Панагюрище, се кръстосвали на мястото на днешна Копривщица. Разположено в котловина, покрито с тучна зелена трева, напоявано от р. Тополница и нейните притоци, мястото било подходящо за почивка на кервани, пътници и търговци.[2]

Поради благоприятните природни условия в района се заселило едно старобългарско семейство със своите стада – т. нар. „жупа“. Те поставили началото на ново селище. С увеличаване на броя на хората в жупата се увеличавали къщите и се образували малки домашни общности. Почти всеки от родствениците получавал прякор — Тиханек, Козлек, Дуплек, Ломек поради специфични черти, занимания и случки свързани с него. От там идвали и имената на новосъздадените махали, някои от тях останали като фамилни имена и до днес.[2]

В подкрепа на тази теория е и фактът, че част от Ламбовската (Кокон) махала и днес се нарича Жупата. Тази част представлява малък площад, разположен в центъра на махалата. През 1922 година на югозападния зид, заграждащ площада, е издигната чешма, наречена „Райна“ или „Райновец“. Нейни ктитори са жените от местното дружество „Благовещение“. Тази част от махалата се нарича и „Изгорът“.[2]

Болярката от Рила[редактиране | edit source]

Друга легенда[2] разказва за млада жена, заселила се на мястото на днешна Копривщица, тъй като местността ѝ се сторила подходяща за отглеждане на добитък. Малко след пристигането си тя заминала за Одрин (днешна Турция), където измолила от султана ферман, чрез който ставала владетелка на Копривщица, а селото получавало големи привилегии. В този ферман за първи път султанът нарекъл Копривщица Авраталан – „женска поляна”, название, което след това често се използвало от турците. Преданията разказват, че турчин с подкован кон нямал право да мине през селото, а жителите му можели свободно да носят оръжие. От благодарност и почит към болярката копривщенци я нарекли Султанката, а нейните потомци дълги години се именували Султанекови.[2]

Възможно е тези две версии за създаването на Копривщица да са свързани. В началния период след заселването на старата жупа родствените връзки били много близки. Поради тази причина копривщенци не са се женели помежду си, а си търсели жени от другаде. Възможно е някой от членовете на жупата с благороден произход и благосъстояние да е взел за жена момиче от болярски род.[2]

Град, създаден от бежанци[редактиране | edit source]

Съществуват предположения[2], че след падането на България под турска власт в местността се заселили бежанци – потомци на големи български родове, търговци, скотовъдци със стадата си. Сред тях били трима овчари – Ламбо, Тороман и Арнаутин („арнаути“ наричали албанците и българите от прилежащите до Албания македонски области). Те създали малки семейни общности, които с времето се разрастнали и дали имената на съществуващите и до днес махали в града – Тороман махала, Ламбовска и Арнаут махала.

В средата на 18 век жителите на Копривщица водят съдебни дела за пасища с тези на Стрелча. По това време и двете селища се числят към вакъфа на Михримах, починала щерка на султан Сюлейман I.[3]

Легенда за Сополивите камъни[редактиране | edit source]

През 18-19-ти век,когато Копривщица е наброявала близо 12 000 жители[4], управлението на селото (тогава тя е била село) е имало формата на матриархат.[2] Тъй като скотовъдството и занаятчийската манифактура не са били достатъчен източник за препитание, мъжете масово са ходили на гурбет. На няколко километра от селото пътят към Пазарджик и Пловдив, водещ гурбетчиите до Цариград и Близкия изток, преди да се спусне надолу към Стрелча, лъкатуши през местност, осеяна с каменни морени. До това място семействата са изпращали бащи и братя на дългото и рисковано пътешествие. Раздялата била тежка и много сълзи години наред са се проливали там, години наред. Така каменните грамади се сдобили със своето горчиво-иронично име — Сополивите камъни.[2]

История на града[редактиране | edit source]

Античност и среновековие[редактиране | edit source]

Под Османска власт[редактиране | edit source]

  • Поради привилегиите, с които се ползвали копривщенци, те запазили своето благосъстояние и след падането на България под турско робство. Богатствата на града привличали кърджалиите, които три пъти го ограбвали и прогонвали жителите му. Копривщица била опожарявана през 1793, 1804 и 1809 г., като от първото поселище е останала единствено "Павликянската къща". Благодарение на родолюбието, находчивостта и трудолюбието си, копривщенци съумяват да възродят града и да съхранят магичния му чар и до днес.
  • През 1867 г. около пазника Св. Троица Васил Левски идва в Копривщица и създава първия революционен комитет. Негови членове са Петко Бояджиев, Иванчо Христов, Цоко Будин - търговец-джелепин, Нешо Брайков - учител, и други. Комитетът няма точна програма за действие, но бива направляван от апостоли с посещения или писма. Апостолът В. Левски иска сведения за годните да се сражават с оръжие мъже, припасите от храни и скришните места около селото в планината. Тъй Апостолът на свободата готви духовете на копривщенци за едно бъдещо въстание. През 1868 г. Левски идва отново в Копривщица, а преди да бъде заловен от турците той пак посещава будното балканско селище.[5].[6]на 20 април 1876г. избухва въстание в града.  башибозукът нахлува в Копривщица и тя е подложена на разграбване, а жителите — на клане. На 3 май Хасан бей влиза в опустошеното селище и по негова заповед заловените въстаници са изпратени на съд в Пловдив. Скоро пристига и Хафъз паша и подлага града на повторно разграбване.

Българско Възраждане[редактиране | edit source]

След Освобождението[редактиране | edit source]

  • Първият музей в Копривщица е уреден през 1930 г. в читалището. Това е обща музейна сбирка с различни отдели: история, етнография, революционно движение, видни копривщенци и т. н. През 1935 г. музеят, значително обогатен вече, е разположен на първия етаж в Каблешковата къща, назначен е и първият "щатен" музеен работник.
  • По време на съпротивата (1923-1944) в града и района действат Копривщенската анархо-комунистическа чета[7] , организирала атентатът в Арабаконак и Партизанска бригада "Георги Бенковски".
  • Разрухата на града е спряна с обявяването на Копривщица за град-музей през 1952 г. През 1971 г. той получава статут на архитектурен и исторически резерват, а през 1978 г. – и на национален архитектурен резерват с международно значение и селище за международен туризъм. Съществен принос за това дело имат първият братовчед на Димчо Дебелянов - арх. Вельо Дебелянов и Петко Теофилов.[8][9]
  • През 1956 г. в Копривщица се създава Дирекция на музеите с цел запазване, съхраняване и популяризиране на културно-историческото наследство на града.[10]
  • През 1970-те год. е предприета значителна по мащаб реставрация и консервация на музеи, паметници на културата, както и на улиците в града, който е обявен за град-музей.

Население[редактиране | edit source]

Според преброяването през 2001 г.[11] 99,3% са се определили като българи.

Населението изповядва предимно православно християнство. Към края на 2009 г. в община Копривщица живеят 2 538 души. [12]

Политика[редактиране | edit source]

Кмет[редактиране | edit source]

Общински съвет[редактиране | edit source]

Икономика и инфраструктура[редактиране | edit source]

Култура и забележителности[редактиране | edit source]

Копривщица е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз. В града се помещава Архитектурно-исторически резерват без почивен ден със зимно работно време от 10 до 17 ч. и лятно работно време от 9:30 до 17:30 ч. Печат на БТС има в купчийницата, туристическия информационен център, както и в туристическата спалня „Войводенец“.

  • Копривщица е удобен изходен пункт за хижите “Павел Делирадев”, “Кръстьо Чолаков” и “Артьовица” в западната част на Панагюрска Средна гора, за х. “Богдан”, “Барикадите”, “Чивира” и ТВК "Бунтовна" в източната част на планината.[13]
  • През 1961[14] - 2006[15] г. е открита тракийска резиденция "Смиловене". Това, което я прави уникална е фактът, че е градена с големи, идеално пасващи една с друга квадри (каменни блокове) - стил, характерен за градежите в Плиска и Преслав, за който се смята, че е внесен на Балканския полуостров от прабългарите. Интересното в случая е, че тракийска резиденция "Смиловене" е построена по този начин преди 2600 г. от траките. До мястото може да стигне по черен път.[16]

Музеи[редактиране | edit source]

Лютовата къща

Във възрожденското градче можете да разгледате 6 къщи-музеи:

Архитектурни и исторически забележителности[редактиране | edit source]

Катедралната църква „Успение на св. Богородица“
Читалището „Хаджи Ненчо Палавеев“
  • Катедралната църква „Успение на Св. Богородица“ (1817 г.)
  • Църквата „Св. Николай“ (1839 г.)
  • Читалището „Хаджи Ненчо Палавеев“ (1869 г.)
  • Училището „Св. св. Кирил и Методий“ - второто взаимно училище в България (1837 г.) след габровското (1835 г.), в което преподава Неофит Рилски, и първото класно училище в България (1846 г.), създадено от Найден Геров. Днес (2010 г.) превърнато в Жив музей.
  • Костницата с останките на загиналите в Априлското въстание копривщенци
  • Занаятчийската чаршия
  • Каменният мост „Първа пушка“, на който е произведен първият изстрел от Априлското въстание

Стари възрожденски къщи[редактиране | edit source]

В Копривщица може да се разгледа характерната възрожденска архитектура на някои от най-запазените и пищно украсени домове от епохата.

  • Старирадева къща
  • Павликянска къща
  • Доганова къща
  • Млъчкова къща
  • Маркова къща
  • Чалъкова къща

Чешми[редактиране | edit source]

В града, освен старите къщи и недокоснатата от човека природа, туристите могат да разгледат и над четиридесет чешми, строени през различни периоди от историята на Копривщица. Макар че не всички са напълно запазени, има много съхранени каменни фасади с характерната за тях символика. Едни от най-известните чешми са: Керековата - 1751 г., Мирчовата - 1857 г., Моравеновата - 1843 г. и Бенева - 1850 г. Това са само няколко от най-ярките примери за българската и християнска култура.

Природни забележителности[редактиране | edit source]

  • вр. Голям Богдан - природен резерват
  • вр. Свети Илия - място за поклонение
  • Сополивите камъни - защитени морени
  • Въртопа - природен резерват Централен Балкан
  • вр. Барикади - Каменната колиба в м. Кръста, исторически резерват
  • Природен феномен Кривата бука - защитено дърво

Редовни събития[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Паметник на Георги Бенковски

"Боже мой, селце като кутийка, гдето се ражда само ръж, гдето зимата е девет месеца, гдето най-работните пътища са широки таман две педи, гдето знатните гости се считат за хаджии, гдето не е стъпвал кракът ни на Бланки, ни на Ами Буе, ни на Киприян Роберта, ни на Луи Леже и пр., пр. – и такава паплач от деятели и родолюбци! Необяснимо! Захарий Стоянов

Български игрални филми, снимани в града[редактиране | edit source]

Черен хумор от града[редактиране | edit source]

Копривщица е като барабоя, който единствен вирее тук. Всичко ценно и е под земята.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. vivelavie.alle.bg Копоривщица Посетен на 15.02.2014
  2. а б в г д е ж з и к История на град Копривщица, koprivshtitza.com
  3. Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 440.
  4. Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица.Трето, допълнено издание. Изд. Народно читалище "х. Ненчо Палавеев". Копривщица 2011
  5. Материала за революц. комитет и Копривщица изготви Генади Савов
  6. Първата пушка в Априлското въстание Никола Беловеждов - 1901 г., преизд. 1994 г.
  7. http://ikonomov.a-bg.net/arabakonak.html Анархистичен фронт Атентатът в Арабаконак, посетен на 22.12.2013
  8. hadjiite.bg История. Посетен на 28.01.2014
  9. 50 години Дирекция на музеите Копривщица, стр. 4: Петко Теофилов. издател Дирекция на музеите Копривщица, март 2006.
  10. http://bulgariatravel.org Архитектурно-исторически резерват – град Копривщица. Посетен на 07.02.2014
  11. [1]
  12. http://registarnaobshtinite.administraciya.catalog.bg/company/%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B0+%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B2%D1%89%D0%B8%D1%86%D0%B0/46924
  13. Линк с указания на туристически маршрути
  14. 50 години Дирекция на музеите Копривщица стр. 4 Петко Теофилов издател Дирекция на музеите Копривщица март 2006
  15. scribd.com Иван Христов Периферия на одриското царство края на V – средата на V в. пр.Хр. Публикува Иво Яновски
  16. sofoblast.government.bg Копривщица

Външни препратки[редактиране | edit source]