Копривщица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Копривщица
Копривщица (България)
Red pog.png
Копривщица
Общи данни
Население 2 486 (ГРАО, 2010-12-15)*
Понижение 2 410 (НСИ)
Землище 139,165 km²
Надм. височина 1030 m
Пощ. код 2077
Тел. код 07184
МПС код СО (Сф)
ЕКАТТЕ 38558
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет		 Копривщица
Иван Кесяков
(ПБСД)

Копрѝвщица (стара алтернативна форма Копришница) е град в Западна България, Софийска област.

Намира се в близост до градовете Пирдоп, Клисура, Стрелча и Панагюрище. Градът е център и единствено населено място в Община Копривщица. Химн на града е „Хубава си, моя горо" с текст от Любен Каравелов и музика на Георги Горанов .

Съдържание

География [редактиране]

Местоположение [редактиране]

Изглед от Копривщица

Копривщица се намира в планински район. Разположена е в живописна долина по течението на река Тополница, в сърцето на Същинска Средна гора. Намира се на 12 км от Подбалканския път, на 110 км от София, 24 км от Пирдоп, 22 км от Стрелча и 90 - от Пловдив.

Климат [редактиране]

Разположен на 1060 м надморска височина, градът има изразен континентален планински климат. Зимата е студена, но слънчева ( -4.2ºС температура през най-студения месец януари), с дебела снежна покривка, докато лятото е прохладно и свежо (16.8ºС температура през най-топлия месец юли) заради голямото надморско равнище и обичайното за летния сезон местно северно течение, идващо по долината на р. Тополница от високите склонове на Стара планина.


Климатични данни за Копривщица (1931-1970 г.)
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 15 17,6 25,6 25,9 31,2 30,4 32,5 35,5 34,7 32 21,9 15,6 35,5
Средни максимални температури (°C) 1,1 3 6,1 11,9 16,8 20,1 22,8 23,4 19,9 14,6 8,6 3,5 12,7
Средни температури (°C) −4,2 −2,7 2,9 5,5 11,2 14,8 16,8 16,5 11,6 7,6 3,3 −1,5 6,8
Средни минимални температури (°C) −8,4 −7,4 −4,1 0,2 5 8 9 8,5 4,8 1,6 −1 −5,4 0,9
Абсолютни минимални температури (°C) −31,9 −26,3 −23,4 −8,9 −4 −1,2 2 −0,3 −5 −7,8 −21,5 −22,4 −31,9
Средни месечни валежи (mm) 43 38 41 62 91 107 87 61 53 50 53 46 732

Почви и релеф [редактиране]

Преобладават кафявите горски почви.

Флора и фауна [редактиране]

Планинските масиви са покрити от векове с букови гори, като в близкото минало местата на изсечените са били залесявани с иглолистни видове (главно бял бор и обикновен смърч, заради бързото израстване), което се критикува от съвременни еколози, тъй като според тях иглолистното залесяване изсушава и изтощава почвите. Друг специфичен див вид за района около Копривщица е европейската лиственица. В планината има много места с диви ягоди, малини, черни боровинки, коприва, киселец, лапад, различни видове гъби, минзухари и др. От по-големите диви животни се срещат глиган, лисици, орли и др.В околностите на града са наблюдавани и редките белоглав орел и черен щъркел.

Копривщица има земеделска и животновъдна традиция — въпреки статута на град, все още голяма част от населението се занимава с тези дейности. Култивират се предимно картофи, ръж, фасул, грах, джанки, тиква, тиквичка, някои видове ябълка, арония и няколко други, като по-суровият климат не разрешава други култури (например домати или пшеница). За фураж се събира сено, лобода и овес. Отглеждат се традиционно овце, крави и коне, както и кокошки, и патици. В самият град и околностите могат да бъдат видени и широк спектър от билки .

История [редактиране]

Име [редактиране]

Полемичен е въпросът за произхода на името на града — от "коприва" или от "куп речици". И до днес местните жители го произнасят без "в"-то - Коприщица.

Легенди за Копривщица [редактиране]

Историците все още нямат единно мнение за създаването на град Копривщица.[1]

Предание за Жупата [редактиране]

Предполага се, че старите пътища, свързващи градовете Златица, Пирдоп и Клисура със Стрелча и Панагюрище се кръстосвали на мястото на днешна Копривщица. Разположено в котловина, покрито с тучна зелена трева, напоявано от р. Тополница и нейните притоци, мястото било подходящо за почивка на кервани, пътници и търговци.[1]

Поради благоприятните природни условия в района се заселило едно старобългарско семейство със своите стада – т. нар. „жупа“. Те поставили началото на ново селище. С увеличаване на броя на хората в жупата се увеличавали къщите и се образували малки домашни общности. Почти всеки от родствениците получавал прякор — Тиханек, Козлек, Дуплек, Ломек поради специфични черти, занимания и случки свързани с него. От там идвали и имената на новосъздадените махали, някои от тях останали като фамилни имена и до днес.[1]

В подкрепа на тази теория е и фактът, че част от Ламбовската(Кокон) махала и днес се нарича Жупата. Тази част представлява малък площад, разположен в центъра на махалата. През 1922 година на югозападния зид, заграждащ площада, е издигната чешма, наречена „Райна“ или „Райновец“. Нейни ктитори са жените от местното дружество „Благовещение“. Тази част от махалата се нарича и „Изгорът“.[1]

Болярката от Рила [редактиране]

Друга легенда[1] разказва за млада жена, заселила се на мястото на днешна Копривщица, тъй като местността ѝ се сторила подходяща за отглеждане на добитък. Малко след пристигането си тя заминала за Одрин (днешна Турция), където измолила от султана ферман, чрез който ставала владетелка на Копривщица, а селото получавало големи привилегии. В този ферман за първи път султанът нарекъл Копривщица Авраталан – „женска поляна”, название, което след това често се използвало от турците. Преданията разказват, че турчин с подкован кон нямал право да мине през селото, а жителите му можели свободно да носят оръжие. От благодарност и почит към болярката копривщенци я нарекли Султанката, а нейните потомци дълги години се именували Султанекови.[1]

Възможно е тези две версии за създаването на Копривщица да са свързани. В началния период след заселването на старата жупа родствените връзки били много близки. Поради тази причина копривщенци не са се женели помежду си, а си търсели жени от другаде. Възможно е някой от членовете на жупата с благороден произход и благосъстояние да е взел за жена момиче от болярски род.[1]

Град, създаден от бежанци [редактиране]

Съществуват предположения[1], че след падането на България под турска власт в местността се заселили бежанци – потомци на големи български родове, търговци, скотовъдци със стадата си. Сред тях били трима овчари – Ламбо, Тороман и Арнаутин („арнаути“ наричали албанците и българите от прилежащите до Албания македонски области). Те създали малки семейни общности, които с времето се разрастнали и дали имената на съществуващите и до днес махали в града – Тороман махала, Ламбовска и Арнаут махала.

В средата на XVIII век жителите на Копривщица, водят съдебни дела за пасища с тези на Стрелча. По това време и двете селища се числят към вакъфа на Михримах, починала щерка на султан Сюлейман I.[2]

Легенда за Сополивите камъни [редактиране]

През 18-19-ти век,когато Копривщица е наброявала близо 12 000 жители,управлението на селото (тогава тя е била село) е имало формата на матриархат.[1] Тъй като скотовъдството и занаятчийската манифактура не са били достатъчен източник за препитание,мъжете масово са ходили на гурбет. На няколко километра от селото пътя към Пазарджик и Пловдив водещ гурбетчиите до Цариград и Близкият изток преди да се спусне надолу към Стрелча лъкатуши през местност,осеяна с каменни морени.До това място семействата са изпращали бащи и братя на дългото и рисковано пътешествие.Раздялата била тежка и много сълзи години наред са се проливали там.Години наред.Така каменните грамади се сдобили със своето горчиво-иронично име — Сополивите камъни.[1]

История на града [редактиране]

Античност и среновековие [редактиране]

Под Османска власт [редактиране]

Поради привилегиите, с които се ползвали копривщенци, те запазили своето благосъстояние и след падането на България под турско робство. Богатствата на града привличали кърджалиите, които три пъти го ограбвали и прогонвали жителите му. Копривщица била опожарявана през 1793, 1804 и 1809 г., като от първото поселище е останала единствено "Павликянската къща" . Благодарение на родолюбието, находчивостта и трудолюбието си, копривщенци съумяват да възродят града и да съхранят магичния му чар и до днес.

Българско Възраждане [редактиране]

След Освобождението [редактиране]

През 1970-те год. е предприета значителна по мащаб реставрация и консервация на музеи, паметници на културата, както и на улиците в града, който е обявен за етнографски и културен резерват.

Население [редактиране]

Според преброяването през 2001 г.[3] 99,3% са се определили като българи.

Населението изповядва предимно православно християнство.

Политика [редактиране]

Кмет [редактиране]

Общински съвет [редактиране]

Икономика и инфраструктура [редактиране]

Култура и забележителности [редактиране]

Копривщица е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз. В града се помещава Архитектурно-исторически резерват без почивен ден със зимно работно време от 10 до 17 ч. и лятно работно време от 9:30 до 17:30 ч. Печат на БТС има в купчийницата, туристическия информационен център, както и в туристическата спалня „Войводенец“.

Музеи [редактиране]

Лютовата къща

Във възрожденското градче можете да разгледате 6 къщи-музеи:

Архитектурни и исторически забележителности [редактиране]

Катедралната църква „Успение на св. Богородица“
Читалището „Хаджи Ненчо Палавеев“
  • Катедралната църква „Успение на Св. Богородица“ (1817 г.)
  • Църквата „Св. Николай“ (1839 г.)
  • Читалището „Хаджи Ненчо Палавеев“ (1869 г.)
  • Училището „Св. св. Кирил и Методий“ - второто взаимно училище в България (1837 г.) след габровското (1835 г.), в което преподава Неофит Рилски и първото класно училище в България (1846 г.), създадено от Найден Геров
  • Костницата с останките на загиналите в Априлското въстание копривщенци
  • Занаятчийската чаршия
  • Каменният мост „Първа пушка“, на който е произведен първият изстрел от Априлското въстание

Стари възрожденски къщи [редактиране]

Ослековата къща

В Копривщица може да се разгледа характерната възрожденска архитектура на някои от най-запазените и пищно украсени домове от епохата.

  • Старирадева къща
  • Павликянска къща
  • Доганова къща
  • Млъчкова къща
  • Маркова къща
  • Чалъкова къща

Чешми [редактиране]

В града, освен старите къщи и недокоснатата от човека природа, туристите могат да разгледат и над четиридесет чешми, строени през различни периоди от историята на Копривщица. Макар че не всички са напълно запазени, има много съхранени каменни фасади с характерната за тях символика. Едни от най-известните чешми са: Керековата - 1751 г, Мирчовата - 1857 г, Моравеновата - 1843 г и Бенева - 1850 г. Това са само няколко от най-ярките примери за българската и християнска култура.

Природни забележителности [редактиране]

  • в. Голям Богдан - природен резерват
  • в. Свети Илия
  • Сополивите камъни — защитени морени
  • Въртопа — природен резерват Централен Балкан
  • в. Барикади — Каменната колиба в м. Кръста, исторически резерват

Редовни събития [редактиране]

Личности [редактиране]

Паметник на Георги Бенковски
Родени в Копривщица
Свързани с града

Бележки [редактиране]

  1. ↑ а б в г д е ж з и к История на град Копривщица, koprivshtitza.com
  2. ↑ Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 440.
  3. ↑ [1]
  4. ↑ Записки по Коприщенското въстание в 1878 год.

Външни препратки [редактиране]

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Копривщица.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Копривщица&oldid=5725545“.