Копривщица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Копривщица
Копривщица (България)
Red pog.png
Копривщица
42° с. ш. 24° и. д. / 42.633° с. ш. 24.35° и. д. (G)
Общи данни
Население 2 486 (ГРАО, 2010-12-15)*
Decrease2.svg 2 410 (НСИ)
Землище 139,165 km²
Надм. височина 1030 m
Пощ. код 2077
Тел. код 07184
МПС код СО (Сф)
ЕКАТТЕ 38558
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет		 Копривщица
Иван Кесяков
(ПБСД)
Копривщица
Map of Koprivshtitsa municipality (Sofia Province).png
Общи данни
Област Софийска област
Площ 139.16 km²
Население 2 486 души
Адм. център Копривщица
Управление
Кмет Иван Кесяков
(ПБСД)

Копрѝвщица (стара алтернативна форма Копришница) е град в Западна България. Той се намира в Софийска област и е в близост до градовете Пирдоп, Клисура, Стрелча и Панагюрище. Градът е център и единствено населено място в Община Копривщица.Полемичен е въпросът за произхода на името на града — от "коприва" или от "куп речици".Вторият вариант се ползува с предимство,тъй като и до днес местните жители го произнасят без "в"-то - Коприщица.

Копривщица се намира в планински район. Разположена е в живописна долина по течението на река Тополница, в сърцето на Същинска Средна гора. Намира се на 16 км от Подбалканския път, на 110 км от София, 24 км от Пирдоп, 22 км от Стрелча и 90 - от Пловдив.

Съдържание

[редактиране] География

Изглед от Копривщица

Разположен на 1060 м надморска височина, градът има изразен континентален планински климат. Зимата е студена, но слънчева (- 4.0ºС температура през най-студения месец януари), с дебела снежна покривка, докато лятото е прохладно и свежо (16.7ºС температура през най-топлия месец август) заради голямото надморско равнище и обичайното за летния сезон местно северно течение, идващо по долината на р. Тополница от високите склонове на Стара планина.

Преобладават кафявите горски почви. Планинските масиви са покрити от векове с букови гори, като в близкото минало местата на изсечените са били залесявани с иглолистни видове (главно бял бор и обикновен смърч, заради бързото израстване), което се критикува от съвременни еколози, тъй като според тях иглолистното залесяване изсушава и изтощава почвите. Друг специфичен див вид за района около Копривщица е европейската лиственица. В планината има много места с диви ягоди, малини, черни боровинки, коприва, киселец, лапад, различни видове гъби, минзухари и др. От по-големите диви животни се срещат глиган, лисици, орли и др.В околностите на града са наблюдавани и редките белоглав орел и черен щъркел.

Копривщица има земеделска и животновъдна традиция — въпреки статута на град, все още голяма част от населението се занимава с тези дейности. Култивират се предимно картофи, ръж, фасул, грах, джанки, тиква, тиквичка, някои видове ябълка и няколко други, като по-суровият климат не разрешава други култури (например домати или пшеница). За фураж се събира сено, лобода и овес. Отглеждат се традиционно овце, крави и коне, както и кокошки, и патици.

[редактиране] 20-тий Априлий 1876 г.

[редактиране] История

Историците все още нямат единно мнение за създаването на град Копривщица, ето някои от интересните тези по този въпрос...

Предание за Жупата

Предполага се, че старите пътища свързващи градовете Златица, Пирдоп и Клисура със Стрелча и Панагюрище се кръстосвали на мястото на днешна Копривщица.

Разположено в котловина, покрито с тучна зелена трева, напоявано от р. Тополница и нейните притоци, мястото било подходящо за почивка на кервани, пътници и търговци.

Поради благоприятните природни условия, в района се заселило едно старобългарско семейство със своите стада – т. нар. „жупа“. Те поставили началото на ново селище. С увеличаване броя на хората в жупата се увеличавали къщите и се образували малки домашни общности. Почти всеки от родствениците получавал прякор — Тиханек, Козлек, Дуплек, Ломек поради специфични черти, занимания и случки свързани с него. От там идвали и имената на новосъздадените махали, някои от тях останали като фамилни имена и до днес.

В подкрепа на тази теория е и фактът, че част от Ламбовската(Кокон) махала и днес се нарича Жупата. Тази част представлява малък площад, разположен в центъра на махалата. През 1922 година на югозападния зид, заграждащ площада, е издигната чешма, наречена „Райна“ или „Райновец“. Нейни ктитори са жените от местното дружество „Благовещение“. Тази част от махалата се нарича и „Изгорът“.


Болярката от Рила

Друга легенда разказва за млада жена, заселила се на мястото на днешна Копривщица, тъй като местността ѝ се сторила подходяща за отглеждане на добитък. Малко след пристигането си тя заминала за Одрин (днешна Турция), където измолила от султана ферман, чрез който ставала владетелка на Копривщица, а селото получавало големи привилегии. В този ферман за първи път султанът нарекъл Копривщица Авраталан – „женска поляна”, название, което след това често се използвало от турците.

Преданията разказват, че турчин с подкован кон нямал право да мине през селото, а жителите му можели свободно да носят оръжие.

От благодарност и почит към болярката копривщенци я нарекли Султанката, а нейните потомци дълги години се именували Султанекови.

Възможно е тези две версии за създаването на Копривщица да са свързани. В началния период след заселването на старата жупа родствените връзки били много близки. Поради тази причина копривщенци не са се женели помежду си, а си търсели жени от другаде. Възможно е някой от членовете на жупата с благороден произход и благосъстояние да е взел за жена момиче от болярски род.

Град, създаден от бежанци

Съществуват предположения, че след падането на България под турска власт в местността се заселили бежанци – потомци на големи български родове, търговци, скотовъдци със стадата си. Сред тях били трима овчари – Ламбо, Тороман и Арнаутин („арнаути“ наричали албанците и прилежащите до албания македонски области). Те създали малки семейни общности, които с времето се разрастнали и дали имената на съществуващите и до днес махали в града – Тороман махала, Ламбовска и Арнаут махала.

В средата на XVIII век жителите на Копривщица, водят съдебни дела за пасища с тези на Стрелча. По това време и двете селища се числят към вакъфа на Михримах, починала щерка на султан Сюлейман I.[1]

Копривщица и кърджалиите

Поради привилегиите, с които се ползвали копривщенци, те запазили своето благосъстояние и след падането на България под турско иго. Богатствата на града привличали кърджалиите, които три пъти го ограбвали и прогонвали жителите му. Копривщица била опожарявана през 1793, 1804 и 1809 г., но благодарение на родолюбието, находчивостта и трудолюбието си, копривщенци съумяват да възродят града и да съхранят магичния му чар и до днес.

Легенда за Сополивите камъни

През 18-19-ти век,когато Копривщица е наброявала близо 12 000 жители,управлението на селото(тогава тя е била село)е имало формата на матриархат. Тъй като скотовъдството и занаятчийската манифактура не са били достатъчен източник за препитание,мъжете масово са ходили на гурбет. На няколко километра от селото пътя към Пазарджик и Пловдив водещ гурбетчиите до Цариград и Близкият изток преди да се спусне надолу към Стрелча лъкатуши през местност,осеяна с каменни морени.До това място семействата са изпращали бащи и братя на дългото и рисковано пътешествие.Раздялата била тежка и много сълзи години наред са се проливали там.Години наред.Така каменните грамади се сдобили със своето горчиво-иронично име — Сополивите камъни.

Източник www.koprivshtitza.com

[редактиране] Население

Според преброяването през 2001[2] година 99.3% са се определили като българи.

Населението изповядва предимно православно християнство.

[редактиране] Забележителности

Копривщица е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз. В града се помещава Архитектурно-исторически резерват със зимно работно време - 10:00-17:00 ч. без почивен ден; лятно работно време – 9:00-18:00 ч. без почивен ден. Печати има в купчийницата, туристическия информационен център, както и в туристическата спалня „Войводенец“.

[редактиране] Музеи

Лютовата къща

Във възрожденското градче можете да разгледате 6 къщи-музей.

[редактиране] Архитектурни и исторически забележителности

Катедралната църква „Успение на св. Богородица“
Читалището „Хаджи Ненчо Палавеев“
  • Катедралната църква „Успение на Св. Богородица“ (1817 г.)
  • Църквата „Св. Николай“ (1839 г.)
  • Читалището „Хаджи Ненчо Палавеев“ (1869 г.)
  • Училището „Св. св. Кирил и Методий“ - първото класно училище в България (1837 г.)
  • Костницата с останките на загиналите в Априлското въстание копривщенци
  • Занаятчийската чаршия
  • Каменният мост „Първа пушка“, на който е произведен първият изстрел от Априлското въстание

[редактиране] Стари възрожденски къщи

Ослековата къща

В Копривщица може да се разгледа характерната възрожденска архитектура на някои от най-запазените и пищно украсени домове от епохата.

  • Старирадева къща
  • Павликянска къща
  • Доганова къща
  • Млъчкова къща
  • Маркова къща
  • Чалъкова къща

[редактиране] Чешми

В града, освен старите къщи и недокоснатата от човека природа, туристите могат да разгледат и над четиридесет чешми, строени през различни периоди от историята на Копривщица. Макар че не всички са напълно запазени, има много съхранени каменни фасади с характерната за тях символика. Едни от най-известните чешми са: Керековата - 1751 г, Мирчовата - 1857 г, Моровеновата - 1843 г и Бенева - 1850 г. Това са само няколко от най-ярките примери за българската и християнска култура.

[редактиране] Природни забелижителности

  • в.Голям Богдан- природен резерват
  • в.Свети Илия
  • Сополивите Камъни — защитени морени
  • Въртопа — природен резерват Централен Балкан
  • в.Барикадите — исторически резерват

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Личности

Паметник на Георги Бенковски
Родени в Копривщица
Свързани с града

[редактиране] Бележки

  1. ↑ Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 440.
  2. ↑ [1]

[редактиране] Външни препратки

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Копривщица.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B2%D1%89%D0%B8%D1%86%D0%B0&oldid=4342788“.
Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици