Лютова къща
| Лютовата къща | |
| Музеи в България | |
 | |
| Местоположение | Копривщица,  България |
|---|---|
| Тематика | етнография фронтона е изпълнен в стил Български барок |
| Основан | 1965 г. |
| Допълнителна информация | |
| Адрес | ул. „Никола Беловеждов“ 2 |
| Сайт | Официален уеб сайт |
 Местоположение в Копривщица | |
| Лютовата къща в Общомедия | |
Лютовата къща е построена през 1854 г. и е паметник на възрожденската архитектура, стенопис, дърворезба и бит в Копривщица. Строена от пловдивски майстори за копривщенския джелепин и бегликчия Стефан Топалов. По-късно къщата през 1906 г. е продадена на търговеца Петко Лютов. Музейната експозиция пресъздава битовата наредба на заможен копривщенски дом от средата на ХІХ век.[2]
Състои се от ниско приземие и етаж със симетрично разпределение на помещенията. Външната ѝ украса е пестелива, зографисан е само фронтонът с годината на построяване, но вътрешната стенопис е внушителна. Двураменно стълбище води посетителите към втория етаж, където пред погледа се открива уникален холкел – композиция, съчетаваща стенопис и дърворезба. Той представлява елипса с осем стенописни медельона. В помещенията има също изящни медальони, разположени в центъра на стилно оформени декоративни пана или в стенните ниши, наричани алафранги (като във Франция), които изобразяват посетените от собственика – търговец гурбетчия, екзотични местности, пристанища и далечни градове. От дървен таван, изработен от асма, се спуска красив полилей. В средата на тавана е разположено елипсовидно дървено слънце. Впечатляват красивите, изящно изработени стенописни фризове – корнизи. Тази богата стенописна украса в къщата е втори пласт, правен върху първи пласт от около 1860 г.[3]
В приземието е уредена постоянна изложба от оригинални плъстени килими и колекция от съвременни плъсти. Плъстите представляват нетъкани вълнени килими. Използвани са и като постеля за спане на пода, какъвто е местният обичай до началото на ХХ век.
Лютовата къща е етнографски музей от 1965 година. Намира се на улица „Никола Беловеждов“ №2. Стопанисва се от Дирекция на музеите в град Копривщица.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Интериор -
Интериор -
Колекция плъстени килими
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Общински план за развитие на община Копривщица за периода 2014 – 2020
- ↑ Direkciamuzei.com. Дирекция на музеите Посетен на 10 юли 2021 г.
- ↑ Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев, Кольо Колев. Анна Рошковска: Писаните къщи на Копривщица. ОФ. 1980 г. стр. 300