Иван Врачев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Врачев
български офицер и политик

Роден
Починал
ПогребанКопривщица, Република България

Учил въвВоенна академия на Генералния щаб на Русия
Политика
Депутат
III НС   V НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Иван Ганчев Врачев (Максим) е български партизанин, офицер (генерал-полковник) и политик от Българската комунистическа партия (БКП). През 1944 година е командир на Партизанска бригада „Георги Бенковски“, през 1960 – 1962 година е началник на Генералния щаб, а през 1973 – 1976 година – председател на Комитета по отдих и туризъм.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Врачев е роден на 20 януари 1921 година в Копривщица. От 1938 година е член на Работническия младежки съюз, а от 1940 година – на БКП. От септември 1935 до септември 1941 г. работи като сарашки работник в работилницата на Сава Семерджиев. Секретар е на партийната организация на БКП в Етрополе. Между септември 1941 и декември 1942 г. отбива военната си служба в Общовойсковия конен полк в София. През 1942 година е арестуван за кратко. От ноември 1942 до август 1943 г. работи в ТПК „Богдан“. В периода 1943 – 1944 г. е партизанин и командир на Партизанска бригада „Георги Бенковски“.[1] Първоначално е редови боец, а след това командир на отделение. От декември 1943 г. е командир на отряда до 9 септември 1944 г.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Врачев командва новосформираната гвардейска рота в Двадесет и седми пехотен чепински полк и е ранен при Крива паланка.[1] През 1945 година (февруари-октомври) завършва курс за старши офицери при Военното училище „Васил Левски“.[1] Служи като командир на курсантска рота във Военното училище (октомври 1945 – февруари 1947). През 1946 г. завършва гимназия в Копривщица като частен ученик.[2]

От февруари 1947 г. до септември 1948 г. Иван Врачев е военен аташе в Белград. Командир на Осемнадесети пехотен етърски полк (септември-декември 1948), Десети пехотен родопски полк (декември 1948-март 1950) и Втора пехотна тракийска дивизия (6 март 1950 – януари 1951). От януари 1951 г. е командир на седемнадесета стрелкова родопска дивизия[3]. Същата година изкарва 6-месечен курс във Военната академия. От юли до октомври 1952 е заместник-командващ на втора армия. Между 15 октомври 1952 и 10 януари 1953 г. е председател на Военния съвет на втора армия. На 10 януари 1953 г. е назначен за заместник-командващ на втора армия по строевата част. Командир на Втора армия (1953 – 1954)[4]. През 1956 година завършва Военната академия „Климент Ворошилов“ в Москва, след което е командващ Трета българска армия.[1] От 1958 година е кандидат-член на Централния комитет (ЦК) на БКП.[1] Между 1960 и 1962 година е началник на Генералния щаб на Българската народна армия.[1]

От 1962 до 1966 година Иван Врачев е член на ЦК на БКП и първи заместник-министър на народната отбрана. Освен това е началник на Главното управление за подготовка на войските. От 1964 г. е генерал-полковник[5]. На 26 ноември 1966 година се уволнява от армията. През 1967 – 1973 година е първи заместник-председател, а в периода 1973 – 1976 година е председател на Комитета за отдих и туризъм с ранг на министър в първото правителство на Станко Тодоров.

Между 1976 и 1990 г. е председател на Централния съвет на Съюза на българските автомобилисти[6] и отново е кандидат-член на ЦК на БКП.[1] Член е на Президиума на НС на ОФ.[7]. През 1981 година получава званието „Герой на социалистическия труд“.[1] Награден е с орден „Георги Димитров“, орден „За храброст“, IV ст., 2 клас, орден „Народна свобода 1941 – 1944“ – I ст. с мечове, орден „Народна република България“ – I и II ст.

Иван Врачев умира на 17 февруари 1994 година в София и е погребан в Копривщица.[1]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • майор – 11 септември 1944
  • подполковник – 9 септември 1945
  • полковник – 9 септември 1948
  • генерал-майор – 10 януари 1953
  • генерал-лейтенант – 27 април 1958
  • генерал-полковник – 3 септември 1964

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 94 – 95.
  2. Протокол № 75 от 31 май 1952 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с. 26
  3. Протокол № 171 от 15 май 1954, с. 101
  4. Ташев, Т., Недев, С., Върховното ръководство и висшето командване на българската армия (1879 – 1999), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2000, с. 301
  5. Протокол № 239 от 25 август 1964 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с. 17
  6. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 308, ISBN 954-528-790-X
  7. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 211
Иван Бъчваров началник на Генералния щаб (25 януари 1960 – 22 март 1962) Атанас Семерджиев
- председател на Комитета за отдих и туризъм (7 април 1973 – 17 юни 1976) -