Атанас Семерджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Атанас Семерджиев
Мандат
1 август 1990 – 22 януари 1992 г.
Президент
 - 1990-1992 Петър Младенов
Наследник Блага Димитрова
Роден 21 май 1924 г. (1924-05-21) (89 г.)
Лъджене, България
Националност Българин
Полит. партия БКП, БСП (от 1990 г.)
Университет Софийски университет
Професия генералполитик
Народен представител в:

VII ВНС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Портал  Портална икона   Политика

Атанас Георгиев Семерджиев (Цветан) е български политик, генерал-полковник и държавен деец.

Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война (1942 - 1944), става командир на Партизанска бригада „Чепинец“, участва във войната срещу Германия. Български офицер, генерал-полковник. Военен деец и политик от БКП и БСП. Дългогодишен началник на Генералния щаб на БНА (1962 - 1989), първи заместник-министър на народната отбрана (1966 - 1989), член на ЦК на БКП (от 1962) и на ВС на БСП. Министър на вътрешните работи (1989 - 1990), първи и последен вицепрезидент на Република България (1990 - 1992) избиран от Народното събрание. Народен представител в 7 ВНС и 5-9 НС.

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот[редактиране | edit source]

Атанас Семерджиев е роден на 21 май 1924 г. в с. Лъджене, днес квартал на Велинград. Учи в Пазарджишката гимназия, къето е активен член на РМС (1939).

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Излиза в нелегалност и от април 1942 г. е партизанин в Родопския партизански отряд „Антон Иванов“. От 1943 г. е член на БРП (к). Командир на Чета „Братя Кръстини“, която прераства в Партизанска бригада „Чепинец“.

След 9 септември 1944 г. участва във войната срещу Нацистка Германия. Помощник-командир на дружина в 27-ми пехотен полк.[1]След демобилизацията през 1945 г. довършва образованието си. Получава гимназиална диплома в Пазарджик и отново постъпва на служба в Българската армия. През 1950 г. завършва в СССР Военната академия „Михаил Фрунзе“, а през 1960 г. - Генералщабната академия „Климент Ворошилов“.

От 1962 г. е началник на Генералния щаб в продължение на 27 г.

Политическа кариера[редактиране | edit source]

От 1966 г. е член на ЦК на БКП и първи заместник-министър на народната отбрана.[1]

През декември 1989 г. е назначен за министър на вътрешните работи в правителството на Георги Атанасов. Остава на този пост и при образуването на първото правителство на Андрей Луканов. След преименуването на БКП остава член на Висшия съвет на БСП.

Президентски и вицепрезидентски избори, 1990 г.[редактиране | edit source]

През август 1990 г., в резултат на компромисно политическо споразумение между управляващата БСП и опозицията, Атанас Семерджиев е избран за вицепрезидент, като президент става Желю Желев - лидерът на опозиционния Съюз на демократичните сили. Уволнява се от Българската армия със звание генерал-полковник.[1]

Автор на мемоарни книги и военно-теоретични трудове.

Награди и отличия[редактиране | edit source]

Атанас Семерджиев е награден със званието „Герой на социалистическия труд“, орден „Народна република България“ I, II, III ст. и два ордена „Георги Димитров“.

Агентурна дейност[редактиране | edit source]

С Решение №7 от 19 юли 2007 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА се оповестява агентурната дейност на Атанас Георгиев Семерджиев в качеството му на съдържател на явка под името „Славейчето“ [2][3]. Името му фигурира също и в Решение №14 от 04 септември 2007 г. на същата комисия [4].

Цитирана литература[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • (бълг.) Съветската военна наука за същността, източниците и ролята на моралния фактор в съвременната война. 1953.
  • (бълг.) Кои са източниците на моралната сила на нашата страна. 1957.
  • (бълг.) Бойци на трудовий народ. 1960.
  • (бълг.) За да има живот. Спомени. 1964.
  • (бълг.) Армия на социалистическата революция в България. 1969.
  • (бълг.) Щит на мира и социализма. 1970.
  • (бълг.) И никой не се завърна. Спомени. 1971.
  • (бълг.) Защита на родината и социализма. 1972.
  • (бълг.) Организация на Варшавския договор. 1975. (съавтор)
  • (бълг.) И всички се бяха обрекли. Спомени. 1985.
  • (бълг.) Лято '90. Пожарът. 1996.
  • (бълг.) Преживяното не подлежи на обжалване. Христо Ботев, 1999. ISBN 954-445-617-1.
  • (бълг.) (бълг.) Тревожна памет. Иврай, 2005. ISBN 954-912-107-0.
  • (бълг.) Заложници на времето. Иврай, 2007. ISBN 978-954-938-814-5.
  • (бълг.) Пожарът '90: Ненаказаното престъпление. Иврай, 2007. ISBN 978-954-938-819-0.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  2. Решение №7 от 19.07.2007 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2007. Посетен на 14 юли 2011.
  3. Първанов е вземал пари от Държавна сигурност, вербуван е през 1989 г., в. „Дневник“, юли 2007 г.
  4. Решение №14 от 04.09.2007 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2007. Посетен на 15 юли 2011.
Иван Врачев началник на Генералния щаб (22 март 1962 – 28 декември 1989) Христо Добрев