Атанас Семерджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Атанас Семерджиев
Мандат
1 август 1990 – 22 януари 1992 г.
Президент
 - 1990-1992 Желю Желев
Наследник Блага Димитрова
Роден
Починал
8 май 2015 г. (на 90 г.)
Националност Българин
Полит. партия БКП, БСП (от 1990 г.)
Университет Софийски университет
Професия генералполитик
Народен представител в:
V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   VII ВНС   
Портал  Портална икона   Политика

Атанас Георгиев Семерджиев (Цветан) е български политик, генерал-полковник и държавен деец.

Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война (1942 - 1944), става командир на Партизанска бригада „Чепинец“, участва във войната срещу Германия. Български офицер, генерал-полковник. Военен деец и политик от БКП и БСП. Дългогодишен началник на Генералния щаб на БНА (1962 - 1989), първи заместник-министър на народната отбрана (1966 - 1989), член на ЦК на БКП (от 1962) и на ВС на БСП. Министър на вътрешните работи (1989 - 1990), първи и последен вицепрезидент на Република България (1990 - 1992) избиран от Народното събрание. Народен представител в 7 ВНС и 5-9 НС. Автор на мемоарни книги и военно-теоретични трудове.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Семерджиев е роден на 21 май 1924 г. в с. Лъджене, днес квартал на Велинград. Учи в Пазарджишката гимназия, където е активен член на РМС (1939). Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Излиза в нелегалност и от април 1942 г. е партизанин в Родопския партизански отряд „Антон Иванов“. От 1943 г. е член на БРП (к). Командир на чета „Братя Кръстини“, която прераства в партизанска бригада „Чепинец“.

Военна кариера[редактиране | редактиране на кода]

След 9 септември 1944 г. участва във войната срещу Нацистка Германия. Помощник-командир на дружина в 27-ми пехотен полк.[1]След демобилизацията през 1945 г. довършва образованието си. Получава гимназиална диплома в Пазарджик и отново постъпва на служба в Българската армия. През 1950 г. завършва в СССР Военната академия „Михаил Фрунзе“, а през 1960 г. - Генералщабната академия „Климент Ворошилов“. От 1962 г. е началник на Генералния щаб в продължение на 27 г.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Преди 10 ноември 1989 г.[редактиране | редактиране на кода]

От 1966 г. е член на ЦК на БКП и първи заместник-министър на народната отбрана.[1]

След 10 ноември 1989 г.[редактиране | редактиране на кода]

На 27 декември 1989 г. Атанас Семерджиев е назначен за министър на вътрешните работи в правителството на Георги Атанасов (1986 - 1990). На 29 януари 1990 г., със строго секретната от особена важност докладна записка, ген. Атанас Семерджиев разпорежда прочистване на досиетата на агентурния апарат на Държавна сигурност.[2] Няколко години по-късно срещу генерал Семерджиев е заведено дело във връзка с тази негова заповед, издадена в качеството му на Министър на вътрешните работи на България.

Атанас Семерджиев заема отново поста Министър на вътрешните работи и при следващото правителство - първото правителство на Андрей Луканов (8 февруари 1990 - 21 септември 1990). След преименуването на БКП остава член на Висшия съвет на БСП.

Вицепрезидент[редактиране | редактиране на кода]

През август 1990 г. след оставката на Петър Младенов, в резултат на компромисно политическо споразумение между управляващата БСП и опозицията, Атанас Семерджиев е избран за вицепрезидент, като президент става Желю Желев - лидерът на опозиционния Съюз на демократичните сили. Уволнява се от Българската армия със звание генерал-полковник.[1]

Съдебно дело[редактиране | редактиране на кода]

През 1992 година срещу генерал Семерджиев започва дело по обвинения, че в качеството си на вътрешен министър е наредил унищожаване на досиетата на комунистическата Държавна сигурност.[3] Десет години по-късно Семерджиев е осъден 4 и половина години затвор, но през 2003-та година присъдата е отменена, а през 2006 г. делото окончателно е прекратено.[4]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Семерджиев е награден със званието „Герой на социалистическия труд“, орден „Народна република България“ I, II, III ст. и два ордена „Георги Димитров“.

Агентурна дейност[редактиране | редактиране на кода]

С Решение №7 от 19 юли 2007 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА се оповестява агентурната дейност на Атанас Георгиев Семерджиев в качеството му на съдържател на явка под името „Славейчето“ [5][6]. Името му фигурира също и в Решение №14 от 04 септември 2007 г. на същата комисия [7].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  2. [Докладната записка за прочистване на досиетата, утвърдена от ген. Семерджиев. Документ на comdos
  3. Унищожени досиета на Държавна сигурност от комунистическия режим през 1990 г. Справка на дирекция „Информация и архив“ в МВР от 1994 г. относно унищожените по заповед на мин. Семерджиев дела.
  4. bTV новините
  5. Решение №7 от 19.07.2007 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2007. Посетен на 14 юли 2011.
  6. Първанов е вземал пари от Държавна сигурност, вербуван е през 1989 г., в. „Дневник“, юли 2007 г.
  7. Решение №14 от 04.09.2007 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2007. Посетен на 15 юли 2011.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Съветската военна наука за същността, източниците и ролята на моралния фактор в съвременната война. 1953.
  • Кои са източниците на моралната сила на нашата страна. 1957.
  • Бойци на трудовий народ. 1960.
  • За да има живот. Спомени. 1964.
  • Армия на социалистическата революция в България. 1969.
  • Щит на мира и социализма. 1970.
  • И никой не се завърна. Спомени. 1971.
  • Защита на родината и социализма. 1972.
  • Организация на Варшавския договор. 1975. (съавтор)
  • И всички се бяха обрекли. Спомени. 1985.
  • Лято '90. Пожарът. 1996.
  • Преживяното не подлежи на обжалване. Христо Ботев, 1999. ISBN 954-445-617-1.
  • Тревожна памет. Иврай, 2005. ISBN 954-912-107-0.
  • Заложници на времето. Иврай, 2007. ISBN 978-954-938-814-5.
  • Пожарът '90: Ненаказаното престъпление. Иврай, 2007. ISBN 978-954-938-819-0.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Иван Врачев началник на Генералния щаб (22 март 1962 – 28 декември 1989) Христо Добрев