Богомил Бонев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Богомил Бонев
български политик
Роден: 18 септември 1957 г. (1957-09-18) (56 г.)
Радомир, България

Богомил Ангелов Бонев е български политик. Той е министър на вътрешните работи на България през 1997-1999 г.

Биография[редактиране | edit source]

Богомил Бонев е роден на 18 септември 1957 година в Радомир. От 1977 г. е член на Българската комунистическа партия, а през 1981 г. завършва Висшата специална школа на МВР, след което работи като инспектор в Народната милиция. Завършва и право в Софийския университет „Климент Охридски“.[1]

През 1990 г. напуска полицията, но в края на 1991 г. е назначен за директор на Столичната дирекция на вътрешните работи, а през февруари 1992 г. - за главен секретар на Министерството на вътрешните работи при правитеството на СДС. След падането от власт на правителството 1993 г. е освободен от този пост и през следващите години работи като адвокат и експерт по националната сигурност на Съюза на демократичните сили.[1]

През февруари 1997 г. става министър на вътрешните работи в назначения от президента Петър Стоянов служебен кабинет на Стефан Софиянски.[1] Бонев остава на този пост и в правителството на ОДС[1] до края на 1999 г. Освободен е по предложение на министър-председателя Иван Костов за структурни и персонални промени в кабинета.

През 2000 г. Богомил Бонев е избран за председател на новосъздадената Гражданска демократична партия за България. От 1998 г. до 2008 е президент на Българската федерация по конен спорт, след което на този пост е избран Георги Гергов. През 2006 г. сключва брак с Нона Йотова.

Кандидатира се за президент на президентските избори в края на 2001, при което е смятан за един от основните кандидати.

Публикувано Институт Петър Стоянов Богомил Бонев Георги Първанов Жорж Ганчев Ренета Инджова Петър Берон Няма да гласуват
20 септември 2001 г. „Alpha Research“ 34.0% 19.0% 18.0% 3.0% 3.0% 0.5% 24.5%
пренормирани % само далите глас 43.87% 24.52% 23.22% 3.87% 3.87% 0.65%
разлика на реалните резултати от прогнозата -20.33% -21.41% +56.72% -13.18% +27.13% +70.77%

При публичен дебат влиза в остър спор с кандидата за втори мандат Петър Стоянов, който вади папка с компромати. Това допринася за победата на Георги Първанов. Богомил Бонев остава трети, като получава 546 801 гласа (19,27%).

п  б  р
Резултати от президентските избори в България на 11/18 ноември 2001 година
Кандидат-президент Кандидат-вицепрезидент Издигнати от Гласове I тур % I тур Гласове II тур % II тур
Петър Берон Стоян Андреев Съюз България 31 394 1,11%
Петър Стоянов Нели Куцкова инициативен комитет 991 680 34,95% 1 731 676 45,87%
Богомил Бонев Атанас Железчев Гражданска партия на България 546 801 19,27%
Жорж Ганчев Веселин Бончев Блокът на Жорж Ганчев 95 481 3,36%
Георги Първанов Ангел Марин Коалиция за България 1 032 665 36,39% 2 043 443 54,13%
Ренета Инджова Кръстю Илов Демократичен алианс 139 680 4,92%
Общо: 2 837 701 3 775 119

  десница и център   левица

През април 2009 г. става директор на Пловдивския международен панаир след лично предложение на предхождащия го директор Георги Гергов.

Източници[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 61-62.