Георги Иванов Странски е български лекар, революционер и политик. Близък приятел на Христо Ботев, той участва активно в емигрантските революционни организации в Румъния през 60-те и 70-те години. След Освобождението е един от водачите на Либералната партия в Източна Румелия, а след Съединението - на Народнолибералната партия.
Георги Странски е роден на 13 август (1 август стар стил) 1847 в Калофер. През 1864 заминава за Букурещ, където завършва първо медицинско училище, а през 1874 - медицина в Букурещкия университет. През следващите години работи като лекар в Бузъу и Букурещ и издава книгата „Медицински беседи“ (1876). Той е близък със своя съгражданин Христо Ботев, на когото става кум. В Румъния Георги Странски е сред основателите на Българското човеколюбиво настоятелство и член на Българското централно благотворително общество. По време на Сръбско-турската война (1876) участва в румънска санитарна мисия в Сърбия, а през Руско-турската война (1877-1878) е военен лекар в румънската армия.[1]
По време на Временното руско управление Георги Странски е окръжен лекар на Плевен. След това е народен представител в Учредителното събрание (1879) и I Обикновено Народно събрание (1879). През 1879 се установява в Пловдив, където работи като лекар и става един от водачите на Либералната партия в Източна Румелия. Той е директор на финансите (1880-1881), член на Постоянния комитет (1879-1880, 1882-1883) и негов председател (1883-1884), председател на Областното събрание (1883). Участва в организирането на Съединението (1885) като член на Българския таен централен революционен комитет и след преврата става председател на образуваното временно правителство и комисар в Южна България.[1]
След Сръбско-българската война Георги Странски е дипломатически агент на България в Белград (1886-1887). След това е министър на вътрешните работи в кабинета на Константин Стоилов (1887) и министър на външните работи и изповеданията в правителството на Стефан Стамболов (1887-1890). Той е и народен представител в V Обикновено Народно събрание (1887-1890) и VI Обикновено Народно събрание (1890-1893). След оставката на Стефан Стамболов Георги Странски подновява лекарската си практика. През 1897-1899 е управител на Александровска болница в София, а през 1899-1900 е окръжен лекар в Русе. От 1900 до 1904 е председател на Върховната сметна палата.[1]
Георги Странски умира на 17 януари (4 януари стар стил) 1904 в София.
- ↑ а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
