Любен Гоцев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Любен Гоцев български политик Роден: 3 март 1930 София, България

Любен Стоянов Гоцев е български политик от Българската комунистическа партия и наследилата я Българска социалистическа партия. Външен министър през септември - декември 1990 г. Генерал.

[редактиране] Биография

Става член на Работническия младежки съюз през 1944 г. Завършва Института за международни отношения в Москва по специалност „Международни отношения“ през 1960 г.

Веднага след дипломирането си постъпва в Министерството на външните работи (МВнР). Работи по международните организации, Западна Европа, САЩ и Канада, дипломат е в Постоянното представителство в ООН, Ню Йорк (1963-1968, 1971-1974).

В периода 1974-1982 е заместник-началник на Първо главно управление (външно разузнаване) на КДС. По-късно (1990) е първи заместник-министър на вътрешните работи, произведен е в генерал).

Заема постовете заместник-министър (1982-1989) и първи заместник-министър (1989-1990) на МВнР. През есента на 1990 е министър на външните работи в първото и второто правителства на Андрей Луканов. От февруари до декември 1991 е посланик в Нидерландия.^[1] Пенсиониран през 1992 г.

Ръководи предизборния щаб на БКП от март до юни 1990 г. Избран е за депутат в 7-то велико народно събрание и за председател на парламентарната Комисия по националната сигурност. Един от основателите на Движението за единство и развитие (наричано „генералско движение“) в БСП през 1997 г. Занимава се известно време (1993-1999) с частен бизнес.

Женен е. Има 2 дъщери, 2 внучки и 2 внуци.

[редактиране] Литература

„Задочни интервюта с Любен Гоцев“, С., ИК „Международни отношения“, 2005

[редактиране] Източници

1. ↑ Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

Бойко Димитров

>>>

министър на външните работи (22 септември 1990 – 20 декември 1990)

>>>

Виктор Вълков