Ивайло Калфин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ивайло Калфин
Ивайло Калфин
Мандат
17 август 2005 – 27 юли 2009
Назначен от/на 40 Народно събрание
Министър-председател
 - 2005-2009 Сергей Станишев
Наследник Румяна Желева
Мандат
встъпил в длъжност на
7 ноември 2014
Назначен от/на 43 Народно събрание
Предшественик Йордан Христосков
Роден 30 май 1964 г. (1964-05-30) (50 г.)
София, България
Националност българин
Полит. партия БСП (1990-1997)
Българска евролевица (1997-2000)
Политическо движение „Социалдемократи“ (2000-2012)
АБВ
Университет УНСС


Ивайло Георгиев Калфин е български политик, заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика в правителството на Бойко Борисов от 7 ноември 2014 г. , бивш евродепут в периода 2009-2014. Избран за евродепутат от БСП на изборите през 2009 година. [1] Бил е заместник министър-председател и министър на външните работи в правителството на Сергей Станишев (2005-2009). През 2014 на изборите за Европейски парламент е водач на кандидат-депутатската листа на "АБВ", но партията не получава достатъчно гласове и не успява да вкара свой представител в ЕП. Избран е за народен представител в 43 Народно събрание.

Биография[редактиране | edit source]

Образование[редактиране | edit source]

Калфин владее английски, френски, руски и испански език.

Курсове за професионална подготовка 
  • 1992 — Международен маркетинг, Стопански университет, Виена, Австрия
  • 1998 — Програма за обмен „Маршал“, Marshall Memorial Fund, the German Marshall Fund of the US, САЩ
  • 2000 — Етика в политиката и бизнеса (Ethics in politics and business), програма на Държавния департамент на САЩ, САЩ
  • 2001 — Програма за запознаване с институциите на ЕС (EU visitors programme), Брюксел, Страсбург
  • 2002 — Програма за обмен на преподаватели, Университет в Портсмът (Portsmouth University), Великобритания
  • 2003 — Икономическо и политическо развитие на Република Корея, Р Корея
  • 2004 — Преговори в ЕС (EU negotiations — advanced training course), Колеж на Европа, Брюж, Белгия

Официални функции[редактиране | edit source]

През 1997 година Ивайло Калфин напуска БСП след като партията връща неизпълнен мандат за съставяне на правителство. През април същата година става секретар на новоучредената партия Българска евролевица с председател Александър Томов. През 2000 съучредява политическо движение „Социалдемократи“. [1]

През април 2006 година, в ролята си на министър на външните работи, подписва с Държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната. [1]

На 24 юли 2006 г. на откриването на работното съвещание с ръководителите на българските дипломатически и консулски представителства, Ивайло Калфин се изказва против преиначаването на части от българската история от наши съседи с думите: [2]

„Заявили сме подкрепа за членството на Македония. Но веднага трябва да кажа, че не е нормално тази подкрепа да бъде безусловна. Има критерии, които трябва да се изпълнят. Ние бихме настоявали изключително много за спазване на принципите на добросъседство и липсата на агресия към българската нация или история от страна на македонските власти.“ Става въпрос за членството на Р. Македония в НАТО и Европейския съюз.

На 28 юли 2006 г. Калфин призовава властите в Скопие да сменят директора на Македонския културно-информационен център в София Стефан Влахов Мицов с думите „Македонските власти трябва ясно да докажат, че е недопустимо служител на дипломатическо представителство зад граница да участва в политическия живот на страната“. Изказването е предизвикано от участието на Стефан Мицов в ръководството на ОМО Илинден-Пирин. [3]

От октомври 2006 г., след негово разпореждане, информацията на сайта на Министерство на външните работи се публикува под условията на лиценза „Криейтив комънс“ (версия „признание“ — която се използва и в Уикипедия). През 2009 г. това е отменено тихомълком, след заемането на поста министър на външните работи от Румяна Желева и появата на новия дизайн на сайта на МВнР.

През януари 2010, по повод кандидатурата на Румяна Желева за еврокомисар, Ивайло Калфин декларира, че фирмите регистрирани от тайните български комунистически служби в чужбина са една от най-добре пазените тайни на българския преход, и че те могат да се считат отговорни за присвояването на по-голямата част от богатствата на страната.

На 16 юли 2011 г. Калфин е избран за кандидат-президент на БСП. [4] На президентските избори през октомври 2011 г. двойката Ивайло Калфин - Стефан Данаилов на втория кръг печели 47.42 % от гласовете и отстъпва на предложените от ГЕРБ Росен Плевнелиев - Маргарита Попова.

На 14 януари 2014 г. Калфин декларира, че ще се кандидатира за изборите за Европейски парламент през май 2014 г. като водач на различна лява листа, излъчена от бившия президент Георги Първанов и неговото движение АБВ (Алтернатива за българско възраждане).[5]. АБВ не е печели нито един мандат.

Членство в обществени организации 
  • Член-учредител на Българската макроикономическа асоциация
  • Член на Консултативния съвет към системата за ранно сигнализиране „България отвъд фактите“, осъществявана от UNDP и USAID
  • Член на Асоциацията на българите, завършили във Великобритания
  • Член на Управителния съвет на Института за икономика и международни отношения
  • Член на участвалите в програми за обмен (fellow) на German Marshall Fund of the USA
  • Член на Асоциацията на стипендиантите на програмата Чивнинг (Chevening programme), Великобритания
  • Член на Интернет общество - България

Семейство[редактиране | edit source]

Ивайло Калфин е женен за Цветанка Иванова Калфин, имат една дъщеря – Биляна Ивайлова Калфин.

Публикации[редактиране | edit source]

  • Съавтор, „България 2010: икономическите предизвикателства“ — доклад за президента на Република България, 2005
  • Съавтор, „Фактори на икономическия растеж в България“, 2000
  • Българите по света и държавната политика, обзорен доклад, 2007, 32 стр.
  • Автор на многобройни статии в България и в чуждестранния специализиран печат на теми, свързани с Европейския съюз и с макроикономически проблеми
  • Докладчик на много специализирани семинари в България и в чужбина

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д Биляна Рилска. Кой е Ивайло Калфин. // Дневник, 16 юли 2011. Посетен на 16 юли 2011.
  2. Македония и влакът за Европа. // Информационна агенция Фокус, 25 юли 2006. Посетен на 15 август 2011.
  3. Лъжите на македонизма. // Информационна агенция Фокус, 29 юли 2006. Посетен на 15 август 2011.
  4. Биляна Рилска. БСП тръгва с Калфин към първата си цел - балотаж на президентския вот. // Дневник, 16 юли 2011. Посетен на 16 юли 2011.
  5. Първанов попита "Кой" и обяви, че АБВ ще издигне кандидати за Европарламента, Медиапул, 14.01.2014

Външни препратки[редактиране | edit source]