Стоян Ганев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ганев.

Стоян Ганев
Мандат
8 ноември 1991 – 30 декември 1992
Назначен от 36 Народно събрание
Министър-председател
 - 1991-1992 Филип Димитров
Предшественик Виктор Вълков
Наследник Любен Беров
Мандат
8 ноември 1991 – 30 декември 1992 г.
Назначен от 36 Народно събрание
Министър-председател
 - 1991-1992 Филип Димитров
Роден 23 юли 1955 г.(1955-07-23)
Пазарджик, България
Починал 1 юли 2013 г. (на 57 г.)
Гринуич, Кънектикът, САЩ
Националност българин
Полит. партия СДС (1991-1992)
Университет Софийски университет
Професия юристполитик

Стоян Димитров Ганев е български юрист и политик.

Той е партиен лидер на Обединения демократичен център (преименуван в Обединен християндемократически съюз) и сред водачите на Съюза на демократичните сили в началото на 1990-те год., вицепремиер и външен министър (1991-1992), народен представител в 7-то велико народно събрание и в 36-то народно събрание. Като председател (1992-1993) на Общото събрание на ООН той е българинът, заемал най-висока длъжност в Организацията на обединените нации - най-авторитетната международна организация.

Биография[редактиране | edit source]

Стоян Ганев е роден на 23 юли 1955 година в Пазарджик. Завършва математическа гимназия (1973) и „Право“ в Софийския университет „Климент Охридски“ (1979), защитава дисертация в Московския държавен университет „М. Ломоносов“ (1985).

Преподавател е до 1989 година по „Конституционно право“ в Софийския университет[1] и във Висшата специална школа „Г. Димитров“ (днешната Академия на МВР). Лектор е по „Международна политика и право“ във Фондация „Конрад Аденауер“, Германия и в Rotary International.[2]

От април 1990 г. е съпредседател на Обединения демократичен център, който е член на СДС. Избран е (6 юли 1990) за говорител на СДС. От 18 октомври 1992 г. до 16 май 1993 г. е председател на Обединения християндемократически съюз (бивш ОДЦ). При съставянето на правителството на Филип Димитров (8 ноември 1991) става заместник-председател на Министерския съвет (до 20 май 1992) и министър на външните работи (до 30 декември 1992).[1]

През 1992 година Стоян Ганев оглавява делегацията на България на 47-ата сесия на Общото събрание на Организацията на обединените нации. Пада се на ротационен принцип Източноевропейската група да излъчи председател и той е избран (25 юли 1992) и поема председателството на сесията (15 септември 1992).[1] Остава на този пост и след падането на кабинета (30 декември 1992). На 15 юни 1993 година Конституционният съд решава (макар че мандатът му на председател на Общото събрание на ООН от 1 година е към края си), че длъжността му е несъвместима с поста народен представител и мандатът му в българския парламент е прекратен.[3]

След работата в ООН Стоян Ганев остава в САЩ. Според сведения от пресата той е член на Международния консултантски съвет (International Advisory Board) - ръководен орган на Муунисткото движение[4]. В началото на мандата на правителството на Симеон Сакскобургготски е началник на кабинета на премиера (21 август 2001 - 4 март 2002), след което заминава да живее в САЩ.[5]. От 1996 г. е професор в Университета на Бриджпорт, Кънектикът и в Нюйоркския университет.[6]

В края на юни 2013 г. се разпространява новината, че е починал, но по-късно се разбира, че е в тежко състояние в болница след получен мозъчен кръвоизлив.[7] Умира на 1 юли 2013 г.[8]

Библиография[редактиране | edit source]

  • Държавно право на социалистическите страни. 1986. (съавтор)

Отличия[редактиране | edit source]

  • Златен медал за мир за заслугите му за запазване на мира и сигурността на планетата, на ООН (1992)
  • Голям почетен кръст, на Асоциацията за единство на Латинска Америка (1992)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 108.
  2. Stoyan Ganev (Bulgaria). Elected President of the forty-seventh session of the General Assembly
  3. Решение № 10 от 15 юни 1993 г. по конституционно дело № 10 от 1993 г., съдия докладчик Цанко Хаджистойчев (Обн., ДВ, бр. 53 от 22.06.1993 г.)
  4. Стоян Ганев излиза на светло
  5. Made in Стоян Ганев
  6. Почина бившият външен министър на България Стоян Ганев
  7. Братът на Стоян Ганев: Не е починал - зле е, в болница. // 24chasa.bg. 29 юни 2013. Посетен на 29 юни 2013.
  8. Почина Стоян Ганев. // Dnevnik.bg. 1 юли 2013 г.. Посетен на 1 юли 2013 г..

Външни препратки[редактиране | edit source]