Йордан Соколов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йордан Соколов
Мандат
8 ноември 1991 – 30 декември 1992
Назначен от/на 36 Народно събрание
Президент
 - 1992-1997 Желю Желев
Министър-председател
 - 1991-1992 Филип Димитров
Предшественик Христо Данов
Наследник Виктор Михайлов
Мандат
7 май 1997 – 5 юли 2001
Назначен от/на 38 Народно събрание
Президент
 - 1997-2002 Петър Стоянов
Министър-председател
 - 1997-2001 Иван Костов
Предшественик Благовест Сендов
Наследник Огнян Герджиков
Роден 18 юли 1933 г. (1933-07-18) (81 г.)
София, България
Националност българин
Религия Православие
Полит. партия СДС (1990-2004)
ДСБ (2004-2011)
Университет Софийски университет

Йордан Георгиев Соколов е български юрист, политик и държавник, министър на вътрешните работи, народен представител в 37-мото, 38-мото и 39-то Народно събрание. Председател на 38-тото народно събрание.

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот и образование[редактиране | edit source]

Йордан Соколов е роден на 18 януари 1933 г. в София, България. Баща му Георги Соколов е един от най-авторитетните юристи на България, функционер на Народната партия и апелативен съдия преди 1944 г. Йордан Соколов спазва семейната традиция и завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Професионална кариера[редактиране | edit source]

От 1956 до 1958 г. е секретар в Държавния арбитраж, а от 1958 г. – адвокат и член на Адвокатския съвет за седем мандата. Става член на Изпълнителния комитет на Съюза на юристите в България и председател на неговата Комисия по законодателство. Съавтор е на монографиите „Адвокатска защита” и „Адвокатска защита в гражданския процес” и автор на редица статии на правна тематика. В продължение на 10 години е лектор на курсове за младши адвокати. Награждаван е с Почетния знак на Съюза на юристите в България и на Адвокатската колегия.

Политическа кариера[редактиране | edit source]

Нов етап в кариерата му започва след промяната от 1989 г. През пролетта на 1990 година инициира създаването на Адвокатски клуб за демокрация, който става член на Федерацията на клубовете за демокрация (организация-съучредител на СДС). Участва като експерт в предизборната кампания на СДС за Седмо Велико народно събрание. През 1990 г. е избран за член на Централната избирателна комисия от квотата на СДС. През същата година става и юридически съветник на президента Жельо Желев. С изявени консервативни възгледи за политиката през 1991 г. Йордан Соколов подкрепя стачката на 39-те. В правителството на Филип Димитров той е назначен за министър на Вътрешните работи. От този момент нататък името му се свързва с концентрацията на много информация и задкулисна власт и той се превръща в една от най-силните фигури в българската политика. Заедно с министрите Иван Костов и Светослав Лучников става част от най-близкото обкръжение на премиера (т.нар. "Кинжали"). След свалянето на правителството е една от кандидатурите на СДС за следващ министър-председател.

На парламентарните избори през 1994 г. Йордан Соколов е избран за народен представител и става председател на Парламентарната група на СДС (1994-1997). През 1996 г. името му се спряга като възможна дясна кандидатура за президент, но той се оттегля в полза на Петър Стоянов. През 1997 г. отново е избран за депутат и за председател на 38-то Народно събрание (1997-2001). Става първият след промените парламентарен шеф, който изкарва пълен четиригодишен мандат. Едновременно с това е председател на парламентарната комисия за борба с корупцията и на Комисията по въпросите на евроинтеграцията. Заедно с Екатерина Михайлова е сред най-твърдите поддръжници на Иван Костов и неговата политика. Заместник-председател на СДС (2000-2002). През 2000 г. е провъзгласен от Йерусалимския патриарх Диодор за Рицар на Светата гробница.

През 2001 г. отново е избран за депутат (2001-2005) и за заместник-председател на комисиите за борба с корупцията и за вътрешна сигурност и обществен ред и член на правната комисия. Йордан Соколов се нарежда сред тези лидери на СДС, които най-силно застъпват тезата за оставане в опозиция на правителството на Симеон Сакскобургготски. През 2004 г. той е от депутатите (начело с Иван Костов), основали новата партия Демократи за силна България, в която е избран за председател на Вътрешнопартийния арбитраж. През 2005 г. се отказва от участие в парламентарни избори и се завръща към адвокатската професия, а през 2011 г. се оттегля от поста и напуска партията като протест срещу общи парламентарни действия с БСП.

Йордан Соколов е женен. Съпругата му проф. Ева Соколова има 2 дъщери.

Ордени и декорации[редактиране | edit source]

Използвана литература[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Указ № 391 от 9 ноември 2012 г. Обн. ДВ. бр. 92 от 23 ноември 2012 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]