Йордан Соколов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йордан Соколов
български политик
Роден:
Народен представител в:

XXXVII НС   XXXVIII НС   XXXIX НС   

Йордан Георгиев Соколов е български юрист, политик и държавник, министър на вътрешните работи, народен представител в 37-то Народно събрание, 38-то Народно събрание и 39-то Народно събрание. Председател на 38-то Народно събрание.

Роден е на 18 януари 1933 г. в София. Баща му Георги Соколов е един от най-авторитетните юристи на България, функционер на Народната партия и апелативен съдия преди 1944 г. Йордан Соколов спазва семейната традиция и завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1956 до 1958 г. е секретар в Държавния арбитраж, а от 1958 г. – адвокат и член на Адвокатския съвет.

Нов етап в кариертата му започва след промяната от 1989 г. През пролетта на 1990 година той инициира създаването на Адвокатски клуб за демокрация, който става член на Федерацията на клубовете за демокрация (организация-съучредител на СДС). Участва като експерт в предизборната кампания на СДС за Седмо Велико народно събрание. През 1990 г. е избран за член на Централната избирателна комисия от квотата на СДС. През същата година става и юридически съветник на президента Жельо Желев. С изявени консервативни възгледи за политиката през 1991 г. Йордан Соколов подкрепя стачката на 39-те. В правителството на Филип Димитров той е назначен за министър на Вътрешните работи. От този момент нататък името му се свързва с концентрацията на много информация и задкулисна власт и той се превръща в една от най-силните фигури в българската политика. Заедно с министрите Иван Костов и Светослав Лучников става част от най-близкото обкръжение на премиера (т.нар. "Кинжали"). След свалянето на правителството е една от кандидатурите на СДС за следващ министър-председател.

На парламентарните избори през 1994 г. Йордан Соколов е избран за народен представител и става председател на Парламентарната група на СДС (1994-1997). През 1996 г. името му се спряга като възможна дясна кандидатура за президент, но той се оттегля в полза на Петър Стоянов. През 1997 г. отново е избран за депутат и за председател на 38-то Народно събрание (1997-2001). Става първият след промените парламентарен шеф, който изкарва пълен четиригодишен мандат. Заедно с Екатерина Михайлова е сред най-твърдите поддръжници на Иван Костов и неговата политика. Заместник-председател на СДС (2000-2002). През 2000 г. е провъзгласен от Йерусалимския патриарх Диодор за Рицар на Светата гробница.

През 2001 г. отново е избран за депутат (2001-2005) и се нарежда сред тези лидери на СДС, които най-силно застъпват тезата за оставане в опозиция на правителството на Симеон Сакскобургготски. През 2004 г. той е от депутатите (начело с Иван Костов), основали новата партия Демократи за силна България, в която е избран за председател на Вътрешнопартийния арбитраж, с мандат до 2009 г.

Йордан Соколов е женен. Съпругата му, проф. Ева Соколова има две дъщери.

[редактиране] Източници

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици