Йордан Соколов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Йордан Георгиев Соколов е български юрист, политик и държавник, министър на вътрешните работи, народен представител в 37-то Народно събрание, 38-то Народно събрание и 39-то Народно събрание. Председател на 38-то Народно събрание.
Роден е на 18 януари 1933 г. в София. Баща му Георги Соколов е един от най-авторитетните юристи на България, функционер на Народната партия и апелативен съдия преди 1944 г. Йордан Соколов спазва семейната традиция и завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1956 до 1958 г. е секретар в Държавния арбитраж, а от 1958 г. – адвокат и член на Адвокатския съвет.
Нов етап в кариертата му започва след промяната от 1989 г. През 1990 г. той е избран за член на Централната избирателна комисия. През същата година става и юридически съветник на президента Жельо Желев. С изявени консервативни възгледи за политиката през 1991 г. Йордан Соколов подкрепя стачката на 39-те. В правителството на Филип Димитров той е назначен за министър на Вътрешните работи. От този момент нататък името му се свързва с концентрацията на много информация и задкулисна власт и той се превръща в една от най-силните фигури в българската политика. Заедно с министрите Иван Костов и Светослав Лучников става част от най-близкото обкръжение на премиера (т.нар. "Кинжали"). След свалянето на правителството е една от кандидатурите на СДС за следващ министър-председател.
На парламентарните избори през 1994 г. Йордан Соколов е избран за народен представител и става председател на Парламентарната група на СДС (1994-1997). През 1996 г. името му се спряга като възможна дясна кандидатура за президент, но той се оттегля в полза на Петър Стоянов. През 1997 г. отново е избран за депутат и за председател на 38-то Народно събрание (1997-2001). Става първият след промените парламентарен шеф, който изкарва пълен четиригодишен мандат. Заедно с Екатерина Михайлова е сред най-твърдите поддръжници на Иван Костов и неговата политика. Спечелва си огромна неформална власт в съдебната система и сферата на сигурността - фактически негови назначения са министрите на вътрешните работи, на правосъдието, шефовете на съдилищата, главният прокурор, шефовете на тайните служби и т.н. Заместник-председател на СДС (2000-2002). През 2000 г. е провъзгласен от Йерусалимския патриарх Диодор за Рицар на Светата гробница.
През 2001 г. отново е избран за депутат (2001-2005) и се нарежда сред тези лидери на СДС, които най-силно застъпват тезата за оставане в опозиция на правителството на Симеон Сакскобургготски. През 2004 г. той е от депутатите (начело с Иван Костов), основали новата партия Демократи за силна България, в която е избран за председател на Вътрешнопартийния арбитраж, с мандат до 2009 г.
Йордан Соколов е женен. Съпругата му, проф. Ева Соколова има две дъщери.
[редактиране] Източници
- Ташев, Ташо (1999). Министрите на България 1879-1999. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- Биография в omda.bg
