Георги Тишев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Тишев
Български общественик и политик
Роден
Починал
9 април 1926 г. (78 г.)

Работилобщественикполитик
Политика
ПартияЛиберална партия
(1880 – 1911)
Депутат
I ОНС   II ОНС   XIV ОНС   
Георги Тишев в Общомедия

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Георги Йорданов Тишев е български политик и общественик, секретар на Българската екзархия (1872 – 1877), вътрешен министър в правителството на Драган Цанков (1880) и дългогодишен окръжен управител във Варна (1883 – 1892).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Народните представители от Ловчанския окръг за Учредителното народно събрание (10 февруари 1879 г.) и за Първото велико народно събрание (17 април 1879 г.) I ред от ляво надясно: Цочо Спасов (Троян), Никола Чернокожев (Ловеч), Иван Драсов (Ловеч), II ред от ляво надясно: Анастас Т. Кунчев (Ловеч), Георги Тишев (от Свищов – тогава Ловчански окръжен управител), Д-р В. Каракановски от Ловеч, Михал Димчев (Ловеч), Димитър Н. Пъшков (Ловеч), III ред от ляво надясно: Власи Д. Петров (Троян), Н. Начов (Калофер), учител, секретар, Иван Диков Влахов (с. Гложене) и Д.х. Икономов (Троян)

Георги Тишев е роден на 21 декември 1847 г. в Свищов, тогава Османска империя. Завършва Духовната семинария в Киев през 1872 г. и става секретар на новосъздадената Българска екзархия в Цариград. Остава на този пост до 1877 г., когато е изпратен на заточение в Анкара, Мала Азия, заедно с отстранения екзарх Антим I.[1][2]

Амнистиран е на следващата година и заема различни длъжности при Временното руско управление в Княжество България: старши чиновник при руския губернатор, управител на Ловеч, началник на Административното полицейско управление в отдела за вътрешни работи и губернатор на Търново.[2]

Професионална дейност[редактиране | редактиране на кода]

Привърженик на Либералната партия, Тишев става подпредседател на I обикновено народно събрание и секретар на I велико народно събрание (1879). От 1880 г. е министър на вътрешните работи в правителството на Драган Цанков и народен представител във II обикновено народно събрание. По време на Режима на пълномощията, Тишев го подкрепя и става член на Държавния съвет (1881 – 1883). Преди това е дописан член на Българското книжовно дружество (БКД, днес Българска академия на науките). През 1883 г. е назначен за управител на Варненското окръжие и остава на този пост до 1892 г.[2]

Бил е за кратко и окръжен управител в Русе (1892), Пловдив (1893) и София (1894). През 1902 г. става действителен член на БКД.[1] Между 1908 – 1911 г. е народен представител в XIV обикновено народно събрание.[2]

Оттегля се от политическия живот след 1911 г. и до смъртта си, на 9 април 1926 г., живее в София.[2]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  • Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ташев 1999, с. ?.
  2. а б в г д Цураков 2008, с. 17.