Антим I
|
||||||||||
|
||||||||||
Антим I е виден висш български православен духовник, пръв екзарх на самостоятелната Българска екзархия.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Антим е роден в Лозенград ,1816 година, под името Атанас Михайлов Чалъков. Родителите му произхождат от село Татарлар, Лозенградско.[1] Приема монашество в Хилендарския манастир (1837). Учи в най-реномираното светско училище в Османската империя — Великата народна школа в цариградския квартал Куручешме (1843-1844). Завършва с първия випуск богословското училище на остров Халки, учи в Одеса, завършва Духовната академия в Москва (1856).
След завръщането си от Русия става преподавател, а за известно време и ректор на богословското училище на о. Халки. През 1861 г. е назначен за Преславски митрополит. През 1868 става Видински митрополит. Същата година подкрепя цариградските българи и отхвърля каноническото подчинение на Вселенската патриаршия. Член е на Привременния синод на Българската екзархия и участва в Църковно-народния събор от 1871 г.
На 16 февруари (28 февруари нов стил) 1872 г. е избран за пръв екзарх на Българската екзархия. Развива активна дейност срещу униатската пропаганда. Играе съществена роля за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ. След Априлското въстание прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените от турците произволи и жестокости при потушаването на въстанието.
През април 1877 г. по настояване на Високата порта е освободен от поста екзарх и впоследствие е изпратен на заточение в Анкара. Освободен в резултат на обща амнистия (март 1878), поема ръководството на Видинската митрополия. След завръщането си в България е председател на Учредителното събрание и на I Велико народно събрание (1879).
По време на Сръбско-българската война от 1885 година и сръбската обсада на Видинската крепост комендантът на крепостта и видни граждани предлагат на митрополит Антим да потърси убежище на левия бряг на р. Дунав, в отсрещния румънски град Калафат. Митрополитът отхвърля предложението с думите:
| „ | Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска [2] | “ |
Мавзолеят на екзарх Антим I се намира в двора на Видинската митрополия.
Антим умира на 1 декември 1888 г.
Литература [редактиране]
- Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква. София, 2003.
Външни препратки [редактиране]
- ((bg)) Библиография на Антим I от Тракийско дружество „Антим Първи“, Бургас
- ((ru)) Анфим I — В: „Православная Энциклопедия“
Бележки [редактиране]
- ↑ Тодев, Илия. Българското национално движение в Тракия 1800–1878, София 1994, с. 92
- ↑ Елдъров, Светозар. Православието на война. Българската православна църква и войните на България 1877–1945, София 2004, с. 26.
| няма | → | Български екзарх (16 февруари 1872 – 14 април 1877) | → | Йосиф I |
|
|||||
