Антим I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
† Антим I
Екзарх Български
† Антим I 

Антим I. снимка Коста Размов
Роден: 1816
Лозенград, днешна Турция
Починал: 1 декември 1888
Видин, България
Народен представител в:

УС   I ВНС   II ВНС   

Мавзолеят на екзарх Антим I във Видин
Паметник на екзарх Антим I в София

Антим I е виден висш български православен духовник, пръв екзарх на самостоятелната Българска екзархия.

Биография[редактиране | edit source]

Антим е роден в Лозенград ,1816 година, под името Атанас Михайлов Чалъков. Родителите му произхождат от село Татарлар, Лозенградско.[1] Замонашва се в Хилендарския манастир, където приема името Антим (1837). Учи в най-реномираното светско училище в Османската империя - Великата народна школа в цариградския квартал Куручешме (1843-1844). Завършва с първия випуск богословското училище на остров Халки, учи в Одеса, завършва Духовната академия в Москва (1856).

След завръщането си от Русия става преподавател, а за известно време и ректор на богословското училище на о. Халки. През 1861 г. е назначен за Преславски митрополит. През 1868 става Видински митрополит. Същата година подкрепя цариградските българи и отхвърля каноническото подчинение на Вселенската патриаршия. Член е на Привременния синод на Българската екзархия и участва в Църковно-народния събор от 1871 г.

На 16 февруари (28 февруари нов стил) 1872 г. е избран за пръв екзарх на Българската екзархия. Развива активна дейност срещу униатската пропаганда. Играе съществена роля за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ. След Априлското въстание прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените от турците произволи и жестокости при потушаването на въстанието.

През април 1877 г. по настояване на Високата порта е освободен от поста екзарх и впоследствие е изпратен на заточение в Анкара. Освободен в резултат на обща амнистия (март 1878), поема ръководството на Видинската митрополия. След завръщането си в България е председател на Учредителното събрание и на I Велико народно събрание (1879).

По време на Сръбско-българската война от 1885 година и сръбската обсада на Видинската крепост комендантът на крепостта и видни граждани предлагат на митрополит Антим да потърси убежище на левия бряг на р. Дунав, в отсрещния румънски град Калафат. Митрополитът отхвърля предложението с думите:

Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска [2]

Антим І почива във Видин на 1 декември 1888 г. Мавзолеят на екзарх Антим I се намира в двора на Видинската митрополия.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Тодев, Илия. Българското национално движение в Тракия 1800–1878, София 1994, с. 92
  2. Елдъров, Светозар. Православието на война. Българската православна църква и войните на България 1877–1945, София 2004, с. 26.

Литература[редактиране | edit source]

  • Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква. София, 2003.

Външни препратки[редактиране | edit source]

няма Български екзарх (16 февруари 1872 – 14 април 1877) Йосиф I