Фердинанд Козовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фердинанд Козовски
български политик от БРП (к)
Роден: 27 януари 1892 г.
Починал: 12 септември 1965 г. (73 г.)
Народен представител в:
I НС   II НС   III НС   IV НС   
Козовски (3-ят отляво) на посещение в ГДР, 17.04.1957 г.

Фердинанд Тодоров Козовски е български комунист, политически и военен деец, офицер, генерал-лейтенант. Председател на Народното събрание (1950 – 1965).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Фердинад Козовски е роден на 27 януари 1892 г. в гр. Кнежа. Завършва Школа за запасни офицери. Член на БРСДП (т.с.) (1911). Участва в Балканската война и Първата световна война.

Участва и е един от ръководителите на Септемврийското въстание (1923) във Врачанско. След поражението емигрира в СССР. Завършва Военната академия „Михаил Фрунзе“. Преподавател в Университета за националните малцинства. Участва в Гражданската война в Испания (1936 – 1939).

По времето на Втората световна война е ръководител на Нелегалната радиостанция „Христо Ботев“, която излъчва за Съпротивителното движение в България от съветска територия.[1]

Участва във войната срещу Германия. Помощник началник-щаб на армия. Бил е един от екзекуторите изпълнили смъртните присъди издадени от така наречения "Народен Съд". Вечерта на 1 срещу 2 февруари 1945 били изпълнени смъртните присъди на български интелектуалци, политици, обществени дейци в това число и тримата регенти на царя. Екзекуциите били изпълнени в Орландовци, близо до гробищата. Труповете на 150 екзекутирани общественици били ограбени, а после зарити със сгурия в няколко трапа, издълбани от падналите бомби. На 2 Февруари 1945, денят след изпълнението на екзекуциите на регентите и министрите, Фердинанд Тодоров Козовски е забелязан от мнозина софиянци да се разхожда по централните улици на София с ботушите на княз Кирил Преславски, брат на Цар Борис III, екзекутиран предишния ден.[2] В годините на комунизма е бил заместник-министър на Народната отбрана, посланик в Унгария (1948 – 1949), Китай (1949 – 1950). Председател на Народното събрание от 17 февруари 1950 до 12 ноември 1965 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 187
  2. http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/02/01/2460804_rekviem_za_edna_strana/?ref=topicoftheday