Московска духовна академия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Академичния Покровски храм

Московската православна духовна академия и семинария (МПДАиС), съкратено Московска духовна академия (МДА) (на руски: Московская духовная академия) е висше училище към Руската православна църква в което се подготвят духовници, преподаватели, богослови и служители за църквата.

Историята на МДА датира от 1687 г., когато е е създадена Славяно-гръцко-латинска академия. През 1814 г. академията е реорганизирана и е преместена от Москва в град Сергиев Посад в Троице-Сергиевия манастир. През 1913 г. в чест на 300-годишното управление на рода Романови академията получава името „имперска“.[1] Академията е закрита през 1919 г., и отворена отново през 1946 г.

Московската духовна академия включва Московска духовна семинария, Регентско училище и училище по иконопис.

История[редактиране | edit source]

През 1685 г. гръцките братя монаси Софроний и Йоаникий Лихуд пристигат в Москва по покана на Фьодор III Алексеевич и откриват Богоявленския манастир в града. След това откриват школа в Заиконоспаски манастир, в която се преподава граматика, поетика, реторика, логика и физика на латински и гръцки език. Впоследствие на базата на школата е създадена Славяно-гръцко-латинска академия със схоластична насока на преподаване.

През синодалния период[редактиране | edit source]

През 1814 г. академията е преместена в Троице-Сергиевия манастир. Новата академия работи усилено за развитието на богословски, църковно-исторически и философски науки; също и по превода на текстовете на Отците на Църквата на руски език. Тези трудове са публикувани в научното списание „Творения св. отцов. Прибавления к творениям Св. отцов“.

През съветския период[редактиране | edit source]

През 1944 г. в Москва е открит Православният богословски институт. През 1946 г. е преобразуван в Московска духовна академия, която първоначално се помещава в сградата на Новодевическия манастир, като има 4-годишен курс на обучение. През 1947 г. Московската патриаршия е преместена в сградата на Троице-Сергиевия манастир, а през 1949 г. там е върната и духовната академия и семинария. През 1955 г. Патриарх Алексий I възстановява Академичния покровски храм.

Сегашно състояние[редактиране | edit source]

  • Библиотека - академичната библиотека разполага с голям брой старинни ръкописи, предимно славянски
  • Издателска дейност - академията издава научното списание „Богословски вестник“ (Богословский вестник), както и студентското списание „Среща“ (Встреча)
  • Научна работа

Ректори[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Правительственный вестник“. 21 февраля (6 марта) 1913, № 43, стр. 3.