Петър Стоянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Петър Стоянов.

Петър Стоянов
Петър Стоянов
Мандат
22 януари 1997 – 22 януари 2002 г.
Вицепрезидент
 - 1997-2002 Тодор Кавалджиев
Министър-председател
 - 1995-1997 Жан Виденов
 - 1997 Стефан Софиянски
 - 1997-2001 Иван Костов
Предшественик Желю Желев
Наследник Георги Първанов
Роден 25 май 1952 г. (1952-05-25) (61 г.)
Пловдив, България
Националност Българин
Съпруг(а) Антонина Стоянова
Полит. партия СДС (2005-2007)
Университет СУ „Св. Климент Охридски“
Професия юристадвокатполитик
Народен представител в:

XXXVII НС   

Портал  Портална икона   Политика

Петър Стефанов Стоянов е български юрист, адвокат по професия, политик и 2-ри президент на Република България, между 22 януари 1997 и 22 януари 2002 г. Владее свободно немски език и английски език.

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот и образование[редактиране | edit source]

Петър Стоянов е роден е на 25 май 1952 г. в Пловдив, България. Потомък е по бащина линия на род от родопското село Манастир.[1]

През 1976 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

През 1990 г. става говорител на Съюза на демократичните сили (СДС) в Пловдив, а през 1992 г. поема длъжността на заместник-министър на правосъдието в кабинета на СДС, оглавяван от Филип Димитров.

Избран за председател на Юридическия съвет на СДС през май 1993 г. През 1994 г. е избран за депутат в 37-то Народно събрание. През същата година става заместник-председател на парламентарната група на СДС и заместник-председател на Комисията за младежта, спорта и туризма.

През 1995 г. е избран за заместник-председател на СДС, отговарящ за вътрешната политика.

Президентски и вицепрезидентски избори, 1996 г.[редактиране | edit source]

п  б  р
Резултати от президентските избори в България на 27 октомври/3 ноември 1996 година
Кандидат-президент Кандидат-вицепрезидент Издигнати от Гласове I тур % I тур Гласове II тур % II тур
Христо Бойчев Иван Кулеков Движение за защита на пенсионерите, безработните и социално слабите граждани 57 668 1,34%
Димитър Марковски Димитрина Вулджиева Свободна кооперативна партия 5 823 0,14%
Митко Димитров Игнат Игнатов Обединение за запазване на богатствата на България 7 793 0,18%
Илиян Николов Сергей Немцеров Българска национална екологична партия 4 920 0,11%
Иван Маразов Ирина Бокова Заедно за България 1 158 204 27,01% 1 687 242 40,27%
Вера Илиева Искра Атанасова Българска комунистическа партия 34 004 0,79%
Славомир Цанков Добри Добрев Съюз на демократичните партии и движения Ера 3 22 724 0,53%
Любомир Стефанов Паруш Караиванов Алтернативно социалистическо обединение (независими) 6 056 0,14%
Петър Стоянов Тодор Кавалджиев Обединени демократични сили 1 889 825 44,07% 2 502 517 59,73%
Иван Стоянов Румяна Якимова Демократическа партия в България 14 659 0,34%
Александър Томов Людмил Маринчевски независими 135 571 3,16%
Жорж Ганчев Арлин Антонов Български бизнес блок 937 686 21,87%
Минчо Минчев Пенчо Пенчев Отечествена партия на труда 13 567 0,32%
Общо: 4 288 500 4 189 759

  на балотаж   не достигнал балотаж

На 1 юни 1996 г. печели предварителните избори за президент с 66% от 870,000 гласа и е издигнат за кандидат за президент от Обединените демократични сили (ОДС). Той е първият български политик, който води предизборната си кампания освен в обичайните медии и в Интернет.

На 2 ноември 1996 г. е избран официално за президент на Република България с 2,502,517 гласа или 59,73% в екип с Тодор Кавалджиев за вицепрезидент.

Полага клетва като президент на републиката на 19 януари 1997 г. Встъпва в длъжност на 22 януари 1997 г.

Мандат[редактиране | edit source]

По време на мандата на Петър Стоянов България подава официално молба за членство в НАТО и играе важна роля в разрешаването на Косовската криза, като не дава въздушно пространство на Русия и подкрепя Алианса.

България започва активни преговори за присъединяване към Европейския съюз, които са ключови за последващото приемане на страната.

България ратифицира рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства и става непостоянен член на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.

През 1999 г. за първи път американски президент посещава България. По покана на Стоянов Бил Клинтън прави историческо тридневно посещение между 21/23 ноември.

По време на мандата си става първият държавен глава в света, подписал закон с електронен подпис. Петър Стоянов е член на Интернет общество - България, от 21 юли 2000 г.

Кандидатура за втори президентски мандат, 2001 г.[редактиране | edit source]

Петър Стоянов се кандидатира за втори президентски мандат през 2001 г., но губи на втория тур от Георги Първанов, въпреки че първоначалните социологически проучвания сочат в негова полза.

Публикувано Институт Петър Стоянов Богомил Бонев Георги Първанов Жорж Ганчев Ренета Инджова Петър Берон Няма да гласуват
20 септември 2001 г. „Alpha Research“ 34.0% 19.0% 18.0% 3.0% 3.0% 0.5% 24.5%
пренормирани % само далите глас 43.87% 24.52% 23.22% 3.87% 3.87% 0.65%
разлика на реалните резултати от прогнозата -20.33% -21.41% +56.72% -13.18% +27.13% +70.77%

По време на телевизионен дебат с участието на Богомил Бонев Стоянов изважда секретна папка, в която Бонев е уличен в контакти със съмнителни лица. Водещият Иво Инджев я прочита в ефир. В разгара на споровете репликата на другия водещ на диспута Светла Петрова е „така рискувате, най-големият победител от диспута да е Георги Първанов“, който не участва заради среща с избирателите. Действията на Стоянов действително отблъскват много от гласоподавателите и с умереното си поведение Първанов печели гласовете на колебаещите се.

Преди началото на кампанията Стоянов е подкрепен от партиите СДС и НДСВ, но по време на втория тур лидерът на движението и тогавашен премиер Симеон Сакскобургготски обявява, че няма да гласува, като се мотивира с желанието да спести на държавата разходите за необходимото пътуване до с. Баня, където е адресно регистриран. Впоследствие все пак получава удостоверение за гласуване в друго населено място и упражнява правото си на вот един час преди края на изборния ден.

п  б  р
Резултати от президентските избори в България на 11/18 ноември 2001 година
Кандидат-президент Кандидат-вицепрезидент Издигнати от Гласове I тур % I тур Гласове II тур % II тур
Петър Берон Стоян Андреев Съюз България 31 394 1,11%
Петър Стоянов Нели Куцкова инициативен комитет 991 680 34,95% 1 731 676 45,87%
Богомил Бонев Атанас Железчев Гражданска партия на България 546 801 19,27%
Жорж Ганчев Веселин Бончев Блокът на Жорж Ганчев 95 481 3,36%
Георги Първанов Ангел Марин Коалиция за България 1 032 665 36,39% 2 043 443 54,13%
Ренета Инджова Кръстю Илов Демократичен алианс 139 680 4,92%
Общо: 2 837 701 3 775 119

  десница и център   левица

След 2001 г.[редактиране | edit source]

През 2004 г. Стоянов е назначен от председателстващия ОССЕ български външен министър Соломон Паси за негов специален пратеник за уреждане на конфликта в Приднестровието.

Петър Стоянов е водач на листите на ОДС за парламентарните избори на 25 юни 2005 г. в Пловдив и Смолян и е избран за депутат. От 1 октомври 2005 г. е председател на СДС, като на 22 май 2007 г., след поражението на партията на изборите за Европейски парламент подава оставка. Остава депутат в парламента до 14 септември 2007 г., когато по негова молба Народното събрание гласува да бъдат прекратени правомощията му като народен представител.[2]

От 2010 година е президент на Център за глобален диалог и сътрудничество във Виена.

Семейство[редактиране | edit source]

Петър Стоянов е женен за Антонина Стоянова, бивш дипломат, работи в Световната организация за интелектуална собственост в Женева. Те имат дъщеря и син. Братът на Петър Стоянов, Емил Стоянов е избран през 2009 г. за евродепутат от партията ГЕРБ.

Награди и отличия[редактиране | edit source]

Цитирана литература[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • (бълг.) Защо България е за награждаване на Петър Стоянов. - София: изд. вестник София, 1987 г.
  • (млн) Македонија во времето на балканската и правата светска воjна (1912-18), Петър Стоянов. - Скопие: Институт за национална история, 1969 г.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. В с. Манастир слушат литургии на магнетофон. // Уеб страница на в. „Стандарт“, 3 април 2001. Посетен на 2012-10-06.
  2. Изненада: Петър Стоянов заряза депутатството

Външни препратки[редактиране | edit source]