Петър Стоянов
Вижте пояснителната страница за други значения на Петър Стоянов.
| Петър Стоянов | ||||
|
Мандат
|
||||
| 22 януари 1997 – 22 януари 2002 г. | ||||
| Вицепрезидент | ||||
| - 1997-2002 | Тодор Кавалджиев | |||
| Министър-председател | ||||
| - 1995-1997 | Жан Виденов | |||
| - 1997 | Стефан Софиянски | |||
| - 1997-2001 | Иван Костов | |||
| - 2001-2005 | Симеон Сакскобурготски | |||
| Предшественик | Желю Желев | |||
| Наследник | Георги Първанов | |||
| Роден | 25 май 1952 г. Пловдив, България |
|||
| Националност | Българин | |||
| Съпруг(а) | Антонина Стоянова | |||
| Полит. партия | СДС (2005-2007) | |||
| Университет | СУ „Св. Климент Охридски“ | |||
| Професия | юрист • адвокат • политик | |||
| Народен представител в: |
||||
|
||||
Петър Стефанов Стоянов е български юрист, адвокат по професия, политик и 2-ри президент на Република България, между 22 януари 1997 и 22 януари 2002 г. Владее свободно немски език и английски език.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Ранен живот и образование [редактиране]
Петър Стоянов е роден е на 25 май 1952 г. в Пловдив, България. Потомък е по бащина линия на род от родопското село Манастир.[1]
През 1976 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
През 1990 г. става говорител на Съюза на демократичните сили (СДС) в Пловдив, а през 1992 г. поема длъжността на заместник-министър на правосъдието в кабинета на СДС, оглавяван от Филип Димитров.
Избран за председател на Юридическия съвет на СДС през май 1993 г. През 1994 г. е избран за депутат в 37-то Народно събрание. През същата година става заместник-председател на парламентарната група на СДС и заместник-председател на Комисията за младежта, спорта и туризма.
През 1995 г. е избран за заместник-председател на СДС, отговарящ за вътрешната политика.
Президентски и вицепрезидентски избори, 1996 г. [редактиране]
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
На 1 юни 1996 г. печели предварителните избори за президент с 66% от 870,000 гласа и е издигнат за кандидат за президент от Обединените демократични сили (ОДС). Той е първият български политик, който води предизборната си кампания освен в обичайните медии и в Интернет.
На 2 ноември 1996 г. е избран официално за президент на Република България с 2,502,517 гласа или 59,73% в екип с Тодор Кавалджиев за вицепрезидент.
Полага клетва като президент на републиката на 19 януари 1997 г. Встъпва в длъжност на 22 януари 1997 г.
Мандат [редактиране]
По време на мандата на Петър Стоянов България подава официално молба за членство в НАТО и играе важна роля в разрешаването на Косовската криза, като не дава въздушно пространство на Русия и подкрепя Алианса.
България започва активни преговори за присъединяване към Европейския съюз, които са ключови за последващото приемане на страната.
България ратифицира рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства и става непостоянен член на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.
През 1999 г. за първи път американски президент посещава България. По покана на Стоянов Бил Клинтън прави историческо тридневно посещение между 21/23 ноември.
По време на мандата си става първият държавен глава в света, подписал закон с електронен подпис. Петър Стоянов е член на Интернет общество - България, от 21 юли 2000 г.
Кандидатура за втори президентски мандат, 2001 г. [редактиране]
Петър Стоянов се кандидатира за втори президентски мандат през 2001 г., но губи на втория тур от Георги Първанов, въпреки че първоначалните социологически проучвания сочат в негова полза.
| Публикувано | Институт | Петър Стоянов | Богомил Бонев | Георги Първанов | Жорж Ганчев | Ренета Инджова | Петър Берон | Няма да гласуват |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 20 септември 2001 г. | „Alpha Research“ | 34.0% | 19.0% | 18.0% | 3.0% | 3.0% | 0.5% | 24.5% |
| пренормирани % | само далите глас | 43.87% | 24.52% | 23.22% | 3.87% | 3.87% | 0.65% | |
| разлика на реалните резултати | от прогнозата | -20.33% | -21.41% | +56.72% | -13.18% | +27.13% | +70.77% |
По време на телевизионен дебат с участието на Богомил Бонев Стоянов изважда секретна папка, в която Бонев е уличен в контакти със съмнителни лица. Водещият Иво Инджев я прочита в ефир. В разгара на споровете репликата на другия водещ на диспута Светла Петрова е „така рискувате, най-големият победител от диспута да е Георги Първанов“, който не участва заради среща с избирателите. Действията на Стоянов действително отблъскват много от гласоподавателите и с умереното си поведение Първанов печели гласовете на колебаещите се.
Преди началото на кампанията Стоянов е подкрепен от партиите СДС и НДСВ, но по време на втория тур лидерът на движението и тогавашен премиер Симеон Сакскобургготски обявява, че няма да гласува, като се мотивира с желанието да спести на държавата разходите за необходимото пътуване до с. Баня, където е адресно регистриран. Впоследствие все пак получава удостоверение за гласуване в друго населено място и упражнява правото си на вот един час преди края на изборния ден.
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
След 2001 г. [редактиране]
През 2004 г. Стоянов е назначен от председателстващия ОССЕ български външен министър Соломон Паси за негов специален пратеник за уреждане на конфликта в Приднестровието. Конфликтът не е уреден.
Петър Стоянов е водач на листите на ОДС за парламентарните избори на 25 юни 2005 г. в Пловдив и Смолян и е избран за депутат. От 1 октомври 2005 г. е председател на СДС, като на 22 май 2007 г., след поражението на партията на изборите за Европейски парламент подава оставка. Остава депутат в парламента до 14 септември 2007 г., когато по негова молба Народното събрание гласува да бъдат прекратени правомощията му като народен представител.[2]
Семейство [редактиране]
Петър Стоянов е женен за Антонина Стоянова, бивш дипломат, работи в Световната организация за интелектуална собственост в Женева. Те имат дъщеря и син. Братът на Петър Стоянов, Емил Стоянов е избран през 2009 г. за евродепутат от партията ГЕРБ.
Награди и отличия [редактиране]
- През ? е награден с датския „Орден на слона“
Цитирана литература [редактиране]
Библиография [редактиране]
- (бълг.) Защо България е за награждаване на Петър Стоянов. - София: изд. вестник София, 1987 г.
- (млн) Македонија во времето на балканската и правата светска воjна (1912-18), Петър Стоянов. - Скопие: Институт за национална история, 1969 г.
Бележки [редактиране]
- ↑ В с. Манастир слушат литургии на магнетофон. // Уеб страница на в. „Стандарт“, 3 април 2001. Посетен на 2012-10-06.
- ↑ Изненада: Петър Стоянов заряза депутатството
Външни препратки [редактиране]
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Петър Стоянов
В Общомедия има медийни файлове по темата Петър Стоянов- Каталога на ГНБ съдържа литература от/за Петър Стоянов
- (бълг.) Официален сайт на Петър Стоянов
|
|||||
|
|||||