Филип Димитров
Тази статия е за българския политик. За революционера вижте Филип Димитров (революционер).
|
||||||||
|
||||||||
Филип Димитров Димитров е български политик от Съюза на демократичните сили (СДС). Той е министър-председател на България в 79-то правителство (1991-1992).
Филип Димитров е народен представител в 36-то (1991-1994), 37-то (1994-1997) и 40-то (2005-2008) обикновено народно събрание. В началото на юни 2008 г. обявява, че се отказва от депутатското си място и ще се занимава с преподавателска дейност.[1]
Съдържание |
[редактиране] Биография
Филип Димитров е роден в София. Учи в Английската езикова гимназия. Завършва право в Софийския университет през 1977 г., след което работи като адвокат. Баща му е българин, майка му е еврейка[2].
[редактиране] Политическа кариера
През 1990 става заместник-председател на новосъздадената Зелена партия, която влиза в състава на СДС. През август е избран за заместник-председател, а няколко месеца след отстраняването на Петър Берон - за председател на Координационния съвет на СДС.
[редактиране] Министър председател
Като лидер на СДС през 1991 г. Филип Димитров съставя правителство на малцинството, което пада година по-късно, след като губи вот на доверие в парламента без подкрепата на Движението за права и свободи (ДПС) [3].
[редактиране] Посланик
След загубата на изборите през 1994 г. Димитров се оттегля от ръководството на СДС.
След връщането на СДС на власт Филип Димитров е последователно представител на България в Организацията на обединените нации в Ню Йорк (1997-1998) и посланик на България в САЩ (1998-2001).
През 2010 се кандидатира за ръководител на делегацията на ЕС в Грузия и на 15 септември 2010 г. върховната представителка на ЕС по външна политика Катрин Аштън го определя за ръководител на постоянното представителство на ЕС в Грузия.
[редактиране] В СДС
След избирането на Георги Първанов за президент на Република България през 2001 г. той демонстративно напуска поста на посланик в САЩ и отново се включва в дейността на СДС, като след разцеплението на партията през 2004 г. остава лоялен към лидера Надежда Михайлова.
[редактиране] Критика
Докато е посланик в САЩ, Филип Димитров поддържа сред местните български православни епархии синода на митрополит Инокентий, за което е критикуван от американско-австралийския митрополит Йосиф, който го нарича „убиецът на нашата църква, човекът, който обяви война на църквата и в България“.[4]
[редактиране] Семейство
Филип Димитров е женен за д-р Елена Димитрова.
[редактиране] Библиография
- „Ибо живяха, Господи“ (1991)
- „Истинската история за рицарите на кръглата маса“ (1996)
- „Jumping into the Atlantic“ (Woodrow Wilson Center, САЩ, 2003)
- Димитров, Филип. Митовете на българския преход. Сиела, 2003. ISBN 978-954-649-548-8.
- Димитров, Филип. Светлина на човеци. Сиела, 2003. ISBN 978-954-649-637-9.
- Димитров, Филип. Новите демокрации и трансатлантическата връзка. Сиела, 2004. ISBN 978-954-649-659-1.
[редактиране] Източници
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- Биография в omda.bg
- ↑ http://www.monitor.bg/opinions/article?sid=&aid=159013&cid=50&eid=1385
- ↑ http://www.omda.bg/bulg/news/personal/evrpolit.htm
- ↑ „Предупредихме Филип Димитров, че вотът на доверие няма да мине“, 4 ноември 2009
- ↑ Димитров, Божидар. Митрополитът на българската епархия в САЩ, Канада и Австралия Йосиф Бакалов: Филип Димитров е убиецът на Българската църква. // Разколът в българската преса. www.Pravoslavieto.com, 2000. Посетен на 28 септември 2010.
|
|||||
|
|||||||||||||||
