Филип Димитров
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За българския революционер вижте Филип Димитров.
|
||||||||
Филип Димитров Димитров е български политик от Съюза на демократичните сили (СДС). Той е министър-председател на България в 79-то правителство (1991-1992).
Филип Димитров е народен представител в 36-то (1991-1994), 37-то (1994-1997) и 40-то (2005-2008) Обикновено народно събрание. В началото на юни 2008 г. обявява, че се отказва от депутатското си място и ще се занимава с преподавателска дейност.[1]
Съдържание |
[редактиране] Биография
Филип Димитров е роден в София. Учи в Английската езикова гимназия. Завършва право в Софийския университет през 1977 г., след което работи като адвокат. През 1990 става заместник-председател на новосъздадената Зелена партия, която влиза в състава на СДС. През август той става заместник-председател, а няколко месеца след отстраняването на Петър Берон — председател на Координационния съвет на СДС.
Като лидер на СДС през 1991 г. Филип Димитров съставя правителство на малцинството, което пада година по-късно, след като губи подкрепата на Движението за права и свободи (ДПС). След загубата на изборите през 1994 г. Димитров се оттегля от ръководството на СДС.
След връщането на СДС на власт Филип Димитров е последователно представител на България в Организацията на обединените нации в Ню Йорк (1997-1998) и посланик на България в САЩ (1998-2001). След избирането на Георги Първанов за президент на Република България през 2001 г. той демонстративно напуска поста и отново се включва в дейността на СДС, като след разцеплението на партията през 2004 г. остава лоялен към лидера Надежда Михайлова.
[редактиране] Семейство
Филип Димитров е женен за д-р Елена Димитрова.
[редактиране] Библиография
- „Ибо живяха, Господи“ (1991)
- „Истинската история за рицарите на кръглата маса“ (1996)
- „Jumping into the Atlantic“ (Woodrow Wilson Center, САЩ, 2003)
- Димитров, Филип (2003). Митовете на българския преход. Сиела. ISBN 978-954-649-548-8.
- Димитров, Филип (2003). Светлина на човеци. Сиела. ISBN 978-954-649-637-9.
- Димитров, Филип (2004). Новите демокрации и трансатлантическата връзка. Сиела. ISBN 978-954-649-659-1.
[редактиране] Източници
- Ташев, Ташо (1999). Министрите на България 1879-1999. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- Биография в omda.bg
| Петър Берон | >>> | председател на СДС (11 декември 1991 – 29 декември 1994) | >>> | Иван Костов |
| Димитър Попов | >>> | министър-председател (8 ноември 1991 – 30 декември 1992) | >>> | Любен Беров |
|
||||||||||||||||||||
