Движение за права и свободи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от ДПС)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на ДПС.

Движение за права и свободи
ДПС
Ръководител Лютви Местан
Основана 4 януари 1990
Щаб гр. София, ул. "Александър Стамболийски" 45А
Младежка организация Младежко движение за права и свободи (МДПС)
Член на Либерален интернационал
Група в ЕП АЛДЕ
Цветове Син, бял
Народно събрание
38 / 240
Европейски парламент
4 / 17
Сайт www.dps.bg

Движението за права и свободи (ДПС) е центристка политическа партия в България, ползваща се с подкрепата главно на етническите турци и други мюсюлмани в България, определяща се като либерална партия и член на Либералния интернационал.

История[редактиране | edit source]

Образуване[редактиране | edit source]

Национална учредителна конференция на ДПС в София, проведена на 26 март 1990 година. Ахмед Доган (вляво) и Йенал Бекир (вдясно)

Движението за права и свободи е учредено на 4 януари 1990 г., няколко месеца преди провеждането на избори за VII Велико Народно събрание. За председател на партията е избран Ахмед Доган, а за първи организационен секретар Йенал Бекир.

Макар че движението е определяно като наследник на Турското национално-освободително движение в България, съществувало през 1985-86 година, Ахмед Доган, както и други водещи фигури на ДПС са бивши активни агенти на държавна сигурност[1], която е пряко отговорна за провеждане на т.нар. Възродителен процес.[2][3]

Една част от членовете на ДПС са преди свалянето на тоталитарното управление в България и преди създаването на ДПС активни в Независимото дружество за защита правата на човека. Те се дистанцират от Независимото дружество, след като за негов председател е избран Румен Воденичаров (също активен агент на ДС), който от своя страна не се застъпва за техните права.[4]

Конституционност[редактиране | edit source]

Скоро след създаването на ДПС възниква спор около казуса доколко съществуването ѝ не противоречи на Глава Първа, чл. 11, ал. 4 от Конституцията на Република България, който гласи: "Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт." [5] На 8 октомври 1991 г. група от 93 депутати от Великото народно събрание завеждат по този въпрос дело в Конституционния съд на Република България. На 21 април 1992 г. Конституционният съд излиза с решение, което отхвърля искането ДПС да бъде призната за противоконституционна [6]

Председатели на ДПС[редактиране | edit source]

Парламентарни избори през 2005 година[редактиране | edit source]

На парламентарните избори през 2005 ДПС значително увеличава получените гласове и местата си в парламента, в сравнение с 2001.

Избори за Европейски парламент през 2007 година[редактиране | edit source]

Гласуване по райони (2007)

За участието си в изборите за български представители в Европейския парламент, насрочени за 20 май 2007 г., ДПС регистрира своя листа от 18 души. Начело на листата бе досегашната временна евродепутатка Филиз Хюсменова.

Местни избори през 2007 година[редактиране | edit source]

На местните избори през 2007 година 60 души, от издигнатите кандидат кметове, от ДПС са били агенти или сътрудници на ДС. [7]

Избори за Европейски парламент през 2009 година[редактиране | edit source]

Парламентарни избори през 2009 година[редактиране | edit source]

п  б  р
Резултати от парламентарните избори в България на 5 юли 2009 година[8]
Кандидатска листа Гласове
(за пропорционални мандати)
Дял от гласовете
(за пропорционални мандати)
Пропорционални
мандати
Мажоритарни
мандати
Общо
мандати
брой +/-  % +/- брой +/-
1 Ред, законност и справедливост 174 570 4,1 10 0 10
2 ЛИДЕР 137 684 3,3 0 0 0
3 ГЕРБ 1 678 583 39,7 91 26 117
4 Движение за права и свободи 592 381 +143 431 14,0 +1,2 32 5 37 +3
5 Атака 395 707 +98 859 9,4 +1,3 21 0 21 +0
6 Коалиция за България 748 114 -381 082 17,7 -13,3 40 0 40 -42
7 Съюз на патриотичните сили „Защита“ 6 426 0,2 0 0 0
8 НДСВ 127 340 -597 974 3,0 -16,9 0 0 0 -53
9 Коалиция БЗНС[9]
10 Българска лява коалиция 8 858 0,2 0 0 0
11 Партия на либералната алтернатива и мира 2 852 0,1 0 0
12 Зелените 21 704 0,5 0 0 0
13 Политическо движение „Социалдемократи“ 5 085 0,1 0 0
14 ВМРО-БНД[10]
15 Другата България 3 472 0,1 0 0
16 Обединение на българските патриоти 2 177 0,1 0 0 0
17 Национално движение за спасение на Отечеството 1 874 0,0 0 0 0
18 Български национален съюз - НД 3 908 0,0 0 0 0
19 Синята коалиция 285 671 6,8 15 0 15
20 За Родината ДГИ-НЛ 11 557 0,3 0 0
21 Валентин Милтенов 0 0
ОБЩО: 4 225 124 100,00 209 31 240
   получава мандати
0 не получава мандати
не участва
+/- разлика спрямо предходните парламентарни избори


На парламентарните избори през 2009 година 25 души, от издигнатите кандидат-депутати, от ДПС са били агенти или сътрудници на ДС.[11]

Европейски избори 2014[редактиране | edit source]

На Европейските избори на 25 май 2014"ДПС" печели четири места

Структура[редактиране | edit source]

Структурата на партията се състои от Национална Конференция, Централен съвет, Председател, Централно оперативно бюро, Областни съвети, Женски дружества и Младежко ДПС.

Председател на партията е Ахмед Доган, заместник-председатели са Лютви Местан, Христо Бисеров, Алиосман Имамов, Филиз Хюсменова, Рушен Риза, секретар е Мустафа Карадайъ[12].

Критика[редактиране | edit source]

Според германския разследващ журналист Юрген Рот, ДПС е „непрозрачна турска партия“. [13]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източник[редактиране | edit source]

  1. Христо Христов. За първи път: Досието на Ахмед Доган онлайн. Част 5.1: За преименуването в Кърджали и Хасково през 1984 г.. // desebg.com, 2012-09-29. Посетен на 2014-01-05.
  2. Христо Христов. Строго секретно: Инструктажът на ДС за провеждане на „възродителния процес”. // desebg.com, 2013-11-23. Посетен на 2014-01-05.
  3. Христо Христов. Шесто управление преди „възродителния процес”: Да създаваме лидери-агенти сред българските турци. // desebg.com, 2013-10-19. Посетен на 2014-01-05.
  4. Разочаровани от Румен Воденичаров, мюсюлманите отдавна са се насочили към ДПС и така са лишили дружеството от основната му членска маса.
  5. Конституция на Република България
  6. Конституционен съд на Република България, Решение №4 от 21 април 1992 г. по конституционно дело № 1 от 1991 г.
  7. „Агенти изскачат от листите на “Атака”, ГЕРБ, БСП и ДПС“, в.„Под лупа“, 22.06.2009 г.
  8. Избори през 2009 г., сайт на НС
  9. Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-160, ЦИК, 15 юни 2009
  10. Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-159, ЦИК, 15 юни 2009
  11. „25 кандидат-депутати на ДПС са били агенти на ДС“, в.„Новинар“, 29-06-2009 г.
  12. http://www.dps.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0071&n=000001&g=
  13. Рот, Юрген. Българската медийна мощ – и немощта на демокрацията. // www.dw.de. Дойче веле, 22 ноември 2013. Посетен на 23 ноември 2013.