Движение за права и свободи
Вижте пояснителната страница за други значения на ДПС.
| Движение за права и свободи ДПС |
|
| Ръководител | Ахмед Доган |
|---|---|
| Основана | 4 януари 1990 |
| Щаб | гр. София, ул. "Александър Стамболийски" 45А |
| Младежка организация | Младежко движение за права и свободи (МДПС) |
| Член на | Либерален интернационал |
| Група в ЕП | АЛДЕ |
| Цветове | синьо |
| Народно събрание |
36 / 240
|
| Европейски парламент |
3 / 736
|
| www.dps.bg | |
Движението за права и свободи (ДПС) е центристка политическа партия в България, ползваща се с подкрепата главно на етническите турци и други мюсюлмани в България, определяща се като либерална партия и член на Либералния интернационал.
Съдържание |
[редактиране] История
[редактиране] Образуване
ДПС се основава на 4 януари 1990 година. За председател на партията е избран Ахмед Доган, а за първи организационен секретар Йенал Бекир. Ахмед Доган, както и други водещи фигури на ДПС са бивши активни агенти на държавна сигурност.[1]
Партията е определяна като наследник на Турското национално-освободително движение в България, съществувала през 1985-86 година. Голяма част от членовете на ДПС са преди свалянето на тоталитарното управление в България и преди създаването на ДПС активни в Независимото дружество за защита правата на човека. Те се дистанцират от Независимото дружество, след като за негов председател е избран Румен Воденичаров (също активен агент на ДС), който от своя страна не се застъпва за техните права.[2]
[редактиране] Конституционност
Скоро след създаването на ДПС възниква спор около казуса доколко съществуването й не противоречи на Глава Първа, чл. 11, ал. 4 от Конституцията на Република България, който гласи: "Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт." [3] На 8 октомври 1991 г. група от 93 депутати от Великото народно събрание завеждат по този въпрос дело в Конституционния съд на Република България. На 21 април 1992 г. Конституционният съд излиза с решение, което отхвърля искането ДПС да бъде призната за противоконституционна [4]
[редактиране] Парламентарни избори през 2005 година
На парламентарните избори през 2005 ДПС значително увеличава получените гласове и местата си в парламента, в сравнение с 2001.
| Партия/коалиция | Гласове | Процент | Депутати | |||
| Коалиция за България | 1 129 196 | + 345 824 | 31,0% | + 13,8% | 82 | + 34 |
| Национално движение „Симеон Втори“ | 725 314 | - 1 119 441 | 19,9% | - 19,8% | 53 | - 67 |
| Новото време | 107 758 | 3,0% | - | |||
| Движение за права и свободи | 467 400 | + 127 005 | 12,8% | + 5,3% | 34 | + 13 |
| Коалиция „Атака“ | 296 848 | + 296 848 | 8,2% | + 8,2% | 21 | + 21 |
| Обединени демократични сили | 280 323 | - 291 886 | 7,7% | + 1,2% | 20 | - 1 |
| Демократи за силна България | 234 788 | 6,5% | 17 | |||
| Български народен съюз | 189 268 | 5,2% | 13 | |||
[редактиране] Избори за Европейски парламент през 2007 година
За участието си в изборите за български представители в Европейския парламент, насрочени за 20 май 2007 г., ДПС регистрира своя листа от 18 души. Начело на листата бе досегашната временна евродепутатка Филиз Хюсменова.
[редактиране] Местни избори през 2007 година
На местните избори през 2007 година 60 души, от издигнатите кандидат кметове, от ДПС са били агенти или сътрудници на ДС. [5]
[редактиране] Избори за Европейски парламент през 2009 година
[редактиране] Парламентарни избори през 2009 година
|
|
||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| № | Кандидатска листа | Гласове (за пропорционални мандати) |
Дял от гласовете (за пропорционални мандати) |
Пропорционални мандати |
Мажоритарни мандати |
Общо мандати |
||||
| брой | +/- | % | +/- | брой | +/- | |||||
| 1 | Ред, законност и справедливост | 174 563 | — | 4,13 | — | 10 | 0 | 10 | — | |
| 2 | ЛИДЕР | 137 684 | — | 3,26 | — | 0 | 0 | 0 | — | |
| 3 | ГЕРБ | 1 677 870 | — | 39,71 | — | 90 | 26 | 116 | — | |
| 4 | Движение за права и свободи | 610 831 | +143 431 | 14,46 | +1,65 | 33 | 5 | 38 | +4 | |
| 5 | Атака | 395 656 | +98 808 | 9,36 | +1,22 | 21 | 0 | 21 | — | |
| 6 | Коалиция за България | 747 849 | -381 347 | 17,70 | -13,25 | 40 | 0 | 40 | -32 | |
| 7 | Съюз на патриотичните сили Защита | 6 426 | — | 0,15 | — | 0 | 0 | 0 | — | |
| 8 | НДСВ | 127 340 | -597 974 | 3,01 | -16,87 | 0 | 0 | 0 | -53 | |
| 9 | Коалиция БЗНС[7] | — | — | — | — | — | — | — | — | |
| 10 | Българска лява коалиция | 8 858 | — | 0,21 | — | 0 | 0 | 0 | — | |
| 11 | Партия на либералната алтернатива и мира | 2 852 | — | 0,07 | — | 0 | — | 0 | — | |
| 12 | Зелените | 21 704 | — | 0,51 | — | 0 | 0 | 0 | — | |
| 13 | Политическо движение Социалдемократи | 5 085 | — | 0,12 | — | 0 | — | 0 | — | |
| 14 | ВМРО-БНД[8] | — | — | — | — | — | — | — | — | |
| 15 | Другата България | 3 472 | — | 0,08 | — | 0 | — | 0 | — | |
| 16 | Обединение на българските патриоти | 2 177 | — | 0,05 | — | 0 | 0 | 0 | — | |
| 17 | Национално движение за спасение на Отечеството | 1 874 | — | 0,04 | — | 0 | 0 | 0 | — | |
| 18 | Български национален съюз - НД | 3 908 | — | 0,09 | — | 0 | 0 | 0 | — | |
| 19 | Синята коалиция | 285 418 | — | 6,76 | — | 15 | 0 | 15 | — | |
| 20 | За Родината ДГИ-НЛ | 11 557 | — | 0,27 | — | 0 | — | 0 | — | |
| 21 | Валентин Милтенов | — | — | — | — | — | 0 | 0 | — | |
| ОБЩО: | 4 225 124 | +576 947 | 100,00 | — | 209 | 31 | 240 | — | ||
|
получава мандати 0 не получава мандати |
||||||||||
На парламентарните избори през 2009 година 25 души, от издигнатите кандидат-депутати, от ДПС са били агенти или сътрудници на ДС.[9]
[редактиране] 2011 -
През февруари 2011 година Касим Дал е изключен от партията.
[редактиране] Структура
Структурата на партията се състои от Национална Конференция, Централен съвет, Председател, Централно оперативно бюро, Областни съвети, Женски дружества и Младежко ДПС.
Председател на партията е Ахмед Доган, заместник-председатели са Лютви Местан, Юнал Лютфи, Росен Владимиров, Йордан Цонев, Емел Етем[10].
[редактиране] Критика
[редактиране] Външни препратки
- Официален сайт
- Няма прошка! ДПС продължава да бъде гнездо за агентите от ДС, Интервю на Дарик Радио с Енвер Хатипоглу, представител на партията в Турция
[редактиране] Източник
- ↑ Агенти изскачат от листите на “Атака”, ГЕРБ, БСП и ДПС
- ↑ Разочаровани от Румен Воденичаров, мюсюлманите отдавна са се насочили към ДПС и така са лишили дружеството от основната му членска маса.
- ↑ Конституция на Република България
- ↑ Конституционен съд на Република България, Решение №4 от 21 април 1992 г. по конституционно дело № 1 от 1991 г.
- ↑ „Агенти изскачат от листите на “Атака”, ГЕРБ, БСП и ДПС“, в.„Под лупа“, 22.06.2009 г.
- ↑ Окончателни резултати за страната. // ЦИК. Посетен на 8 юли 2009.
- ↑ Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-160, ЦИК, 15 юни 2009
- ↑ Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-159, ЦИК, 15 юни 2009
- ↑ „25 кандидат-депутати на ДПС са били агенти на ДС“, в.„Новинар“, 29-06-2009 г.
- ↑ http://www.dps.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0071&n=000001&g=
