Област Варна

Област Варна
Област Варна на картата на България
Общи данни
Държава	България
Район за планиране	Североизточен
Областен център	Варна
Площ	3 820 км²
Население	475 074 (2011)
Гъстота	124,4 души/км²
МПС код	В
Брой общини	12
Интернет страница	www.vn.government.bg
Карта
Административно деление на областта

Област Варна е една от 28-те области на България. МПС-кодът ѝ е В.

География

Уникалният природен феномен Побити камъни край град Девня

Златни пясъци е най-известният курорт в областта

Плажът в комплекс Романтика край река Камчия

нос Галата

Географско положение

Област Варна източната част на Дунавската равнина. Тя включва части от Южна Добруджа, най-източните части на Предбалкана и Стара планина. Граничи с областите Бургас, Добрич и Шумен. Разположена на брега на Черно море и заема площ 3820кв.км. или 3,44 % от територията на страната. Баланса на територията ѝ е 60,0% земеделски, 28,1% гори, населени места – 6,8%, пътища и пристанища – 2,3%, водни площи – 1,9% и за добив – 0,9%.

Релеф

По-голямата част от повърхнината е хълмиста. В границите на окръга са разположени Франгенското плато 356м н.в.(Варненско плато), Момино плато 322м н.в.(Авренско плато), изт. части ла Провадийското плато (Добринено плато),: югозападните, части на Добруджанското плато, Камчийската планина от Източна Стара планина. По долините на р. Камчия и Провадийска река релефът е равнинен. Черноморското крайбрежие па север започва с плажовете на курортните комплекси „Златни пясъци" и „Дружба", при които гористите склонове на Франгенското плато се спускат терасовидно към морето и достигат самата плажна ; ивица; при „Дружба" брегът се е отдръпнал по-: навътре в сушата, между нос Св. Георги и нос Галата образува големия Варненски залив. Пясъчните ивици следят крайбрежието и достигат лиманното устие на Камчия. На юг към Камчийската планина брегът отново се издига и непосредствено до морето се спускат гористите склонове на Източна Стара планина. В отделни понижения, затворени между склонове, са разположени: плажните ивици при село Шкорпиловци и град Бяла.

Природни ресурси

В окръга се разкриват мергели, пясъчници, варовици, глини, пясъци и техни разновидности, предимно от палеогеиска и неогепска възраст. Голяма част от тях се експлоатират в циментовата и химическата промишленост, в строителството (евксиноградски мергели, варовиците при Девня), в стъкларската промишленост (кварцовите пясъци при гр. Белослав). Каменна сол се добива при ж.п. спирка Солна мина (близо до Провадия), манганова руда — при селата Игнатиево и Рудник. Минерални води, богати на йод, има в района на Варна и в долината на Камчия. Природен газ се добива в шелфа до нос Галата.

Климат

Климатът в областта е умереноконтинентален, силно повлиян от въздействието на Черноморския басейн, особено по крайбрежната, ивица, където се оформя по-мек морски климат (ср. год. темп. за крайбрежната ивица е 13 С°С, от север на юг слабо се повишава). По отношение температурата на въздуха пролетта настъпва с ок. 10 — 13 дни по-късно и е сравнително дълга и прохладна. Лятото се характеризира със стабилизиране на времето — броят на. дните с темп. 25 °С или по-висока е голям. Есента е продължителна и топла. През пролетта и есента температурата на въздуха рядко спада под 5 °С. Ср. год. темп. на мор. вода е 13,6 °С . Ср. год. валежи в областта (ок. 500 мм в крайбрежните части, ок. 600 мм на 40 — 50 км навътре в сушата) са по-малки от ср. год. валежи за страната. Максимумът на валежите е през есента. Засушаванията са през лятото (ср. продължителност 40 — 50 дни). Ср. относителна влажност на въздуха по крайбрежието е 75 — 80%. Характерна с годишната и денонощната периодичност на ветровете (вж Бризи). Североизточни ветрове преобладават през късна пролет, лятото и началото на есента, западните — през зимата и отчасти през есента.

Води

Почти всички реки, които текат през окръга, се вливат направо в Черно море или чрез Белославското езеро. Най-големи са Камчия(Дължина-245км. Водосборна площ - 5 358 км²), Провадийска (Дължина - 119 км. Водосборна площ - 2 132 км²)и Батова река. . Останалите реки са къси и маловодни — през лятото водите им намаляват готи се губят във варовиците на Дунавската хълмиста равнина (Суха река). Най-големите езера с Варненското(Повърхност - 17,4 км²,Обем на водата - 165,5 млн. м³)и Белославско (Повърхност - 3,9 км², Обем на водата - 9 млн. м³)Областта е богат па подпочвени и на карстови води (Девненски извори).

Почви, растителност и животински свят

Преобладават сиви горски почви и карбонатни черноземи. По-малки площи заемат излужените черноземи, типичните черноземи, оподзолените черноземи, канелените горски и алувиално-ливадните почви.

Растителността е разнообразна. По Черноморското крайбрежие и в Южна Добруджа, която има степен характер, преобладават ксерофитни дъбови гори (цер, балгун, мъждрян), на много места превърнати във вторични гори и храсталаци, в ксерофитни тревни съобщества, ливади, обработваеми земи. Горите в Източна Стара планина са от източен горун и източен бук, габър, мизийски бук. В долините на Камчия и Батова река има лонгозни гори. В блатистите места растат тръстика, папур, камъш, по пясъчните терени крайбрежието – песъчар, класник. Срещат се и много средиземноморски видове като смокиня, нар, райска ябълка, киви, финап, дафинов лист, фотиния,магнолия.

Преобладават евросибирските животински видове, срещат се и представители на понтийската фауна. Голям брой видове птици – гларуси и други видове чайки, водоплаващи птици по крайбрежните езера. За опазване на растителността с създадени природния парк” Златни пясъци”, резерватите: Камчия, Върбов дол, Крив дол, Калфата, Казашко, и Вълчи проход в източна Стара планина. На запад от Варна по стария път за София се образуванията „Побитите камъни”.

Близо до Белослав с намират пещерите Горна и Долна Капладжа, на р.Армира е водопадът „Орлов камък”.

Население

Брой и гъстота

Областта е гъсто населена - 130 човека на кв.км. при 70 човека на кв.км. средно за България. Раждаемостта през 2005 г. е по висока от тази в България, която е 9,2‰, докато в област Варна тя е 10,8‰. Смъртността е по-ниска: 12,5‰, при средна за страната 14,6‰. Естественият прираст е -1,7‰, в сравнение със средния за България 5,4‰. Най-гъсто населен район е промишлената агломерация Варна-Девня, където живее 83% от населението на областта(406 090). Ежедневната трудова миграция в рамките на агломерацията е в размер 45 хил. души дневно. Тя свързана с промишлената и курортното дело. Степента на през урбанизация (процент градското население) е 81%, по-висока от средното за страната - 70%. Коефициентът на икономическа активност на населението е 56% при средно за страната 46%. Като цяло населението на България през 90-те години намалява. В област Варна то се задържа, а в агломерацията леко нараства. Това се дължи на по-доброто социално-икономическо положение в промишлената агломерация спрямо останалата част на северна България.

Преброяване на населението 2011 (НСИ) окончателни данни за броя на населението: 475 074

Преброяване на населението 2001 (НСИ):

Брой на населението (2001): 462 218 / 462 013

Брой на населението (2011): 475 074 / 424 893

Населението на областта и агломерацията нараства както следва:

Област Варна        Промишлена агломерация
1926 г.-             Варна-Девня
1934 г.- 256 425     1934- 123 215
1946 г.- 266 617     1946- 130 787
1956 г.- 314 163     1956- 176 459
1965 г.- 366 855     1965- 238 039    
1975 г.- 431 024     1975- 313 130
1985 г.- 464 945     1985- 356 646
1992 г.- 462 970     1992- 362 616
2001 г.- 462 218     2001- 369 518
2007 г.- 495 056*    2007- 406 090*

• По настоящ адрес.

Етнически състав

Населението с чуждо гражданство към 2001 г. в област Варна е 1,2%, според официалните данни от Преброяване 2001 за областта. Най-много са гражданите на Руската федерация, които живеят във Варненска област – 30,2 %. На второ място са гражданите на република Турция – 13.4 %, следвани от украинците и англичаните. Според официалните данни на преброяването през 2001 г. етническата структура в областта е същата както и през предходните 10 години (1991-2001). Представителите на българския етнос, които живеят постоянно във Варненска област към първи февруари 2001 са 371 048 или 87.3 % от населението. На второ място са турците – 30 469 или 7.2 % и ромите – 13 432 или 3.2 % от населението на областта. 87.9 % от българите живеят в градовете на Варненска област, като урбанизацията при този етнос е най-висока, а при турците и при ромите е 46% и 37% съответно. 85.7 % от преброените са декларирали българският език като свой майчин, за 8 % това е турският и за 2,4 % ромският. В това отношение българите са най-единодушни– 99.1 % от тях заявяват българския като майчин език, при турците и ромите този процент е по-нисък.

Към февруари 2011 г. се наблюдава сродна за средната за страната етническа хетерогенност на населението в област Варна. 87% или 366 464 човека се самоопределят като българи, следвани от 30 236 турци представляващи 7% от популацията. Третата по големина етническа група е ромската с близо 3%. Останалите по-малко от 3% принадлежат към други етноси, най-вече арменски, влашки и руски или не се самоопределят.

Процесът на демографско застаряване на населението в област Варна продължава. Населението над 64 години е увеличено през последните десет години от 14.3% на 16.2% През 2001 г. лицата в подтрудоспособна възраст (под 15 години) са 16.7%, към 1 февруари 2011 г. този процент е намалял на 15,1. 64.2% от населението на Варненска област или над 305 000 души е в трудоспособна възраст. През 2001 г. на около 120 лица, постъпващи на трудовия пазар са се падали около 100 излизащи от него. Десет години по-късно ситуацията е влошена и пропорцията е 100 към 74. Населението на община Варна е 343 704 души, като община Варна заема второ място в България след Столична голяма община.

Етноси в област Варна (2011)
Етническа група			процент
българи			87.3%
турци			7.2%
цигани			3.2%
други и неопределени			2.3%

Етническа група (2011):

Българи: 371 048 ( 87,33 % ),
турци: 30 469 ( 7,17 % ), цигани: 13 432 ( 3,16 % ), други: 9 944 ( 2,34 % )

Религия

Религии в област Варна (2011)
Религиозна група			процент
православни			78.8%
мюсюлмани			5.7%
други и неопределени			15.5%

Вероизповедание (2011):

Самоопределили се: 359 209 души:

Православни: 283 143 ( 78,82 % ),
мюсюлмани: 20 533 ( 5,72 % ), други: 55 533 ( 15,46 % )

Демография

Демография на населението
Година	Раждаемост	Смъртност	Естествен прираст
2010	11,5‰	12,6‰	-1,1‰
2009	12,7‰	12,2‰	+0,5‰
2008	12,2‰	12,5‰	-0,3‰
2007	11,6‰	12,6‰	-1,0‰
2006	11,9‰	12,8‰	-0,9‰
2005	10,8‰	12,5‰	-1,7‰
2004	10,0‰	12,1‰	-2,1‰

Политика

Има генерални консулства на: Руската федерация, Украйна и Почетни консули на: Германия и Франция, Италия, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Швеция, Унгария, Дания.

Област управител

През 2005 година Атака, НДСВ, ВМРО и други организации свиват във Варна обществен протест срещу издигането на областен управител посочен от ДПС при съставянето на правителството на Сергей Станишев. Гражданското негодувание се тушира, като ръководството на ДПС посочва дотогавашния областен управител Росен Владимиров.

От 2009 г. областен управител на област Варна е Данчо Симеонов Симеонов.

Икономика инфрастуктура

Област Варна e център на Североизточен приморски район.

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Варна е 4794 лв., който е по-висок от средния за страната - 4416 лв.(2003) Произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) в областта през 2002 г. е над 6% от общия БВП. Морската индустрия през 2003 г. осигурява 11% от приходите в областната икономика. За областта е характерно наличието на вътрешно областни икономически различия между община Варна и останалите общини. В община Варна се намират 87% от предприятията, 70% от дълготрайните материални активи и се реализират 83% от приходите от дейността и 80% от печалбите за областта.

Туризмът осигурява 6% от приходите в областната икономика. Общият обем на легловата база в Област Варна е 60 428 легла в 370 хотела (2005). Реализираните нощувки с 32%, пренощували лица с 22%, приходи от нощувки с 125 519 868 лева или 29,3% от тези в страната. През 2003 г. общият размер на чуждестранните инвестиции в областта с натрупване е 433 394,7 хил. щ. дол. – на второ място след област София град. През 2004 г. областта е привлякла 8,6% от инвестициите в България. (Всички данни са от издания на НСИ.)

• Варненска корабостроителница АД, Варна — производство на плавателни съдове
• Дружба-стил АД, Варна — производство на облекла
• Елдом Инвест, Варна — производство на домакински електроуреди
• Корабостроителен и кораборемонтен завод АД, Варна — ремонт и производство на плавателни съдове
• Агрополихим АД, Девня — производство на азотна киселина, амоняк, моно- и ди-калциев фосфат, натриев триполифосфат, стабилизирана амониева селитра, троен суперфосфат
• Захарен завод, Девня — производство на рафинирана захар
• Полимери АД, Девня — производство на дихлоретан, натриева основа, по-рано и поливинилхлорид (ПВЦ)
• Солвей-Соди АД, Девня — производство на лека, тежка сода и сода-бикарбонат
• ТЕЦ — Варна, Езерово — производство на електроенегия
• Девня-Цимент АД, Девня

Транспорт

Варна е многофункционален транспортен възел съчетаващ четирите вида транспорт и има международно значение. Международното летище Варна осъществява връзка с 35 страни и 101 града по света. Пристанище Варна заема ключово положение и е основен логистичен и дистрибуторен център.

Образование и здравеопазване

В Област Варна има 5 висши учебни заведения, 3 колежа с 31 123 студенти и 5 значими научноизследователски институти. Осигуреността на населението в региона с общо практикуващи лекари (7,35 на 10 000 д.) е над средното за страната.

Списък на общините в Област Варна

Градовете са с удебелен шрифт.

Община Аврен

Аврен, Бенковски, Близнаци, Болярци, Добри дол, Дъбравино, Здравец, Казашка река, Китка, Круша, Приселци, Равна гора, Садово, Синдел, Царевци, Тръстиково, Юнак

Община Аксаково

Аксаково, Ботево, Водица, Въглен, Генерал Кантарджиево, Доброглед, Долище, Засмяно, Зорница, Игнатиево, Изворско, Кичево, Климентово, Крумово, Куманово, Любен Каравелово, Новаково, Орешак, Осеново, Припек, Радево, Слънчево, Яребична

Община Белослав

Белослав, Езерово, Разделна, Страшимирово

Община Бяла

Бяла, Горица, Господиново, Дюлино, Попович, Самотино

Община Варна

Варна, Звездица, Казашко, Каменар, Константиново, Тополи

Община Ветрино

Белоградец, Ветрино, Габърница, Доброплодно, Млада гвардия, Момчилово, Невша, Неофит Рилски, Средно село, Ягнило

Община Вълчи дол

Бояна, Брестак, Войводино, Вълчи дол, Генерал Киселово, Генерал Колево, Добротич, Есеница, Звънец, Изворник, Искър, Калоян, Караманите, Кракра, Метличина, Михалич, Оборище, Радан войвода, Стефан Караджа, Страхил, Червенци, Щипско

Община Долни чифлик

Булаир, Бърдарево, Венелин, Голица, Горен чифлик, Гроздьово, Детелина, Долни чифлик, Кривини, Нова Шипка, Ново Оряхово, Пчелник, Рудник, Солник, Старо Оряхово, Шкорпиловци, Юнец

Община Девня

Девня, Кипра, Падина

Община Дългопол

Арковна, Аспарухово, Боряна, Величково, Дългопол, Камен дял, Комунари, Красимир, Лопушна, Медовец, Партизани, Поляците, Рояк, Сава, Сладка вода, Цонево

Община Провадия

Блъсково, Бозвелийско, Бързица, Венчан, Градинарово, Добрина, Житница, Златина, Китен, Комарево, Кривня, Манастир, Неново, Овчага, Петров дол, Провадия, Равна, Славейково, Снежина, Староселец, Тутраканци, Храброво, Чайка, Черковна, Черноок

Община Суворово

Баново, Дръндар, Изгрев, Калиманци, Левски, Николаевка, Просечен, Суворово, Чернево

Външни препратки

• Областна администрация Варна
• Източник с данни за БВП на човек от населението на БНБ