Хинап
Хинап - Zizyphus vulgaris [редактиране]
Хинапът (известен у нас и като финап) е ниско дърво или храст. Обикновеният хинап е ниско дърво с височина до 8 м или с храстовиден хабитус. Листата са прости, удължено яйцевидни, дълги от 2 до 5 см и широки от 1,5 до 2,5 см. Освен централната жилка, от основата на петурата излизат две дъговидни странични жилки. Периферията на листа е неясно назъбена, а прилистниците са видоизменени в бодли. Цветовете са двуполови, дребни, жълто-зелени и се появяват на групи в пазвите на листата. Плодът е костилка с дължина до 3 см. Той е сферичен или удължен с червено-кафяв цвят и има приятен вкус. Естественият ареал на обикновения хинап е Източна Азия.В следствие на продължителното му отглеждане в Средиземноморието и Черноморието, на много места се е натурализирал. На някои места в България са създадени изкуствени плантации от обикновен хинап, главно заради вкусните плодове. Достига 4-10 метра височина. Живее около 100 години. Открити са екземпляри на възраст до 300 години. Започва да плододава на третата година. Стволът, клоните и короната имат специфично изкривяване, което прави хинапа подходящ за паркове и градини.
Издържа през зимата на студ до – 30o C и на голяма горещина през лятото. Обича рохкавите и каменисти почви с добър дренаж, съдържащи вар. Плодовете съдържат много ценни за човешкия организъм хранителни вещества: захари, белтъчини, киселини, мазнини. Особено богати са на кобалт, йод, желязо. Извънредно високо е съдържанието на витамин C . Освен за храна плодовете се използат като лечебно средство при заболявания на дихателната и храносмилателната система. Плодовете му имат свойството да понижават артериалното налягане, да регулират холестерола. Извлеци му от костилките имат седативно действие. Уникален ефект имат листата му - потискат сладкия вкус(едно сдъвкано листо и захарта има вкус на пясък за няколко часа). Изследвано е много от китайски, японски и средноазиатски учени, но механизмът на хипотензивното му действие не е ясен досега.
Хинапът се характеризира с изключително твърдата си дървесина и коленчатите леторосли с изпъкнали възли.
Ако желаете да посадите това растение във вашия двор, есента или пролетта са подходящото време за това. Дръвчетата се засаждат на разстояние 4x4 до 6x6 м. Короните се формират и изграждат почти естествено. Не са отбелязяни случаи в нашата страна на повреди от болести или неприятели.
